Така се пееше в един наш рефрен срещу бездушието на футболистите в тъмната ера на Титан. След вчерашното „дерби“, днес аз насочвам това скандиране срещу „великия червен фен“!
Онази непобедима и многобройна червена армия, която вчера... не дойде на мача. А 70% от тези, които все пак присъстваха на стадиона, мълчаха и гледаха с празни погледи, вместо да си оставят гласовете за няколко дена напред.
Лятото се нагледахме и наслушахме на интернет бойци, които ще свалят правителства, ще се бият с мутри и какво ли още не, за да спасят нашия ЦСКА. Видяхме и по-скоро прочетохме (защото силните на думи са само в интернет пространството) заканите колко хиляди ще сме на всеки мач, след като отборът ни все пак оцеля и продължава да играе в А група със своето си име, а не под формата на някакво смешно и уродливо формирование с чужди лицензи. Но какво направи тази огромна маса, която уж притежаваме? Колко пъти видяхме „Армията“ пълна през тази есен? И то не истински пълна, а в сегашния й орязан капацитет... Имахме достатъчно домакинства в събота или неделя срещу „силни“ съперници, в удобен час, в хубаво време. Но стадионът така и не се напълни нито веднъж! Аристократичният и претенциозен червен фен не можеш го докара току така на мач! Отборът трябва да побеждава, на домакинство е кощунство да ни вкарат гол! И о, чудо – наистина започнаха да се редят победи, съперниците пък не можеха и да си помислят за гол на „Армията“! Негово величество червеният фен обаче, пак го нямаше...
Дойде ред на вечното дерби срещу убит, смачкан и крайно смешен враг. Времето – слънчево в почивен ден, т.е. перфектно! Верният до гроб фен, който би отишъл, заради ЦСКА „даже и накрай света“ отново не можа да си запълни в прилична бройка отредените му места на националния стадион. Нищо.... Тези, които бяхме там, няма да забравим онези 7 минути в рая и как шептяхме без глас на работа или училище няколко дена след това. Върна се надеждата, че след добрите игри и най-вече категоричната победа над вечния враг – Негово величество червеният фен ще се завърне на стадиона! Уви – празни надежди... Не може току така с няколко победи да го изкараш от личния му комфорт, от домашния уют пред телевизора със салатка и ракийка.
Няколко години оправданието беше престъпното управление на Титан, отвращението от цялата ситуация в родния футбол, окаяното състояние на „Армията“ и т.н. В последните седмици за пръв път от доста време виждаме опитите за зараждане на едно истинско червено общество с обръщане на внимание към феновете и изграждането на една добра, приятелска връзка. Без да хваля все още прибързано новото ръководство, в последните дни станахме свидетели на най-добрите маркетингови решения, които сме виждали в ЦСКА и те бяха насочени изцяло към феновете. Организираха ни Бирфест – от нас се искаше да ядем и пием в полза на ЦСКА. Нещо, в което принципно сме най-добри. Отново провал – нас ни нямаше в тази бройка, която трябваше да бъдем на едно подобно събитие, което на всичко отгоре виждаме за първи път. После станахме свидетели на едно от най-емоционалните предавания, които някога сме гледали. Представена ни беше историята на Добри – невероятна човешка история за силата на любовта, за магията на ЦСКА. Не закъсня интернет еуфорията – стотици постове, снимки, коментари и „лайкове“ в социалните мрежи и форуми. Традиционните неща на сегашното интернет поколение – хиперактивност в мрежата, нулева такава в истинския живот.
Така стигнахме и до вчерашния апотеоз на резила! По-малко от месец след разгрома над вечния съперник, в почивен ден и хубаво време, на мач с карти-подарък към всеки билет и т.н. фактори в полза на това да видим препълнени червени трибуни, в отредените за нас места. Резултатът – отчайващо незапълнен сектор Г и плачевно празен сектор А! И това при положение, че хората, ходещи традиционно във „В“ се пренасочиха към горните два сектора!
СРАМ, ТРАГЕДИЯ, ПОЗОР!!!
Не ни стигаше това, но и огромна част от тези, които все пак ни удостоиха с присъствието си на стадиона си останаха само и единствено с това – присъстваха. Не можеш да ги накараш да пеят, не можеш да изкопчиш от тях дори и грам емоция. Въпреки всички положителни неща около клуба напоследък, въпреки победата над същия този съперник, въпреки безбройните призиви от уредбата.... Нека все пак да не давам поводи за душевен оргазъм на четящите бежанци отсреща, като опиша всичко, на което се нагледах вчера по трибуните... Или поне на тази част от тях, което е достигнала до този културно-еволюционен връх да може да прочете тези редове. Ситуацията при тях е не по-малко трагична.
Каква е равносметката – след толкова надъхващи клипове; след десетките нови фенски артикули; след хореографии, знамена и прочее активности от страна на агитката; след позитивното отношение в последно време от страна на ръководството и иновативните маркетингови ходове – НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЧЕРВЕНИЯТ ФЕН ГО НЯМА! Червена България не може да излъчи по 8-10-15 хиляди души на домакинство (в зависимост от стадиона), които да се радват истински, че изобщо ни има и да подкрепят неистово отбора си 90 минути!
Българинът няма манталитет на футболен фен. Затова само ще седим и гледаме дербитата по другите държави. Тук отборът, ако не е с 20 поредни победи и билетът не е 2 лв – не ни търсете. Ако все пак с цялата си изящност и великолепие стъпим на стадиона и някой долу с мегафон ни казва какво да пеем – кой пък е тоя, дето ще ми казва да пея бе?!?
Дори и Добри не можа да ви отвори очите за истинските неща в живота. За тези неща, за които не се изискват статуси, коментари и лайкове. Изисква се само и единствено любов – чиста, неподправена, страстна и безрезервна!!!
С неуважение!
Йордан Иванов
Споделям мнението на 101%.Ако след мач на ЦСКА можеш да говориш или не те болят слепоочият от това,че си КРЕЩЯЛ 95 мин...значи си пял за другия отбор.
Проблемът е, че вие, червените фенове, никога, ама абсолютно никога не си задавате въпроси. Никога не питате, абе защо се получава така. Сигурно има някаква причина? Сигурно нещо се е случило?. Повтаряте като абсолютни зомбита каквото ви се каже от Стойчо, от Сашо Апашо, от Г. А. А що не се замислите, че в същия ден политиците направиха всичко възможно да прецакат дербито. Цялата седмица нагнетяваха напрежението. Първо, като обвиниха протестиращите пред Народното събрание, че са "ултраси", "футболни хулигани" и други такива. И второ, те готвеха голяма, ама много голяма провокация, като направиха митинга си на Орлов мост, с надеждата, че агитката на ЦСКА, или пък на Левски (щото странно как така шествието на сините мина близо до Орлов мост), ще нападне част от протестиращите.
