20 години ... Как бързо лети времето !
Тази велика победа над Франция и последвалото незабравимо американско лято така дълбоко са се запечатали в съзнанието ми, все едно бяха вчера.
Бяхме се събрали колеги студенти да гледаме мача. Нашите играха много добре, но мачът вървеше към края си, а този резултат 1:1 не ни устройваше.
1 минута преди края на редовното време французите получиха право да изпълняват фаул пред нашата врата. Бяхме готови да ставаме, за да отидем да потопим разочарованието в алкохол ...
И ... О,чудо ! Топката някак попадна у Емо Костадинов. Дори не видях кой му я подаде. Как тя стигна от нашата врата толкова бързо до френската не знам ...
Тогава сякаш всичко беше магия ... Поемане, овладяване и бомбен шут, пред който Бернар Лама изглеждаше като простреляна черна пума.
Гол ! Секунда не вярвахме на очите си и .. после етажът щеше да падне у комшиите отдолу. Всички скочихме и като обезумели започнахме да се прегръщаме крещейки истерично.
Следващото лято това безумие, което ни беше завладяло в студентската квартира се пренесе по улиците на България.
Невероятна еуфория заля градове, села и паланки ..
Хората излизаха след всяка победа, прегръщаха се, целуваха се, плачеха от радост. Извиваха се хора, развяваха се знамена ...
Пиянството на един народ ...