Пирин смачка и Сливнишки герой

[пиринска бундеслига]

Момчета, Пирин Благоевград е само ЕДИН! Не се карайте за глупости!

Този ФК Пирин , който е само един , вече не съществува .

[FC Pirin - Real]

Момчета, Пирин Благоевград е само ЕДИН! Не се карайте за глупости!

Този ФК Пирин , който е само един , вече не съществува .

Пирин ни е в сърцата ...... и на стадион Христо Ботев

[орчо войвода]

Другарю obi4am_pirin ,вече казах преди седмица,че във форум Пирин няма да пиша .Ако темата ти беше във форум Футбол България щях да ти отговоря , въпреки че си доста тъпо селско момче и не заслужаваш никакво внимание .Първо искам да те уведомя ,че заглавието на темата ти е обидно за всеки един нормален българин/Пирин смачка и Сливнишки герой/ ,защото един Сливнишки герой не може да бъде смачкан .Футболният клуб с това име може да бъде победен и дори смачкан .Тъй като си селско момче ,живеещо в град , който е бил под турско робство до 1912 година и носи името на национален предател , съм длъжен да ти преподам урока за датите ,които ти си пропуснал от българската история .06.09.1885 година , 05-07.11.1885 година и 22.09.1908 година , Сливнишка битка Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Ход на военните действия[редактиране | edit source]

5 ноември
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
6 ноември
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. ГЕРОИТЕ

thumb
Кап. Михаил Савов - началник на левия участък на Сливнишката позиция.














thumb
Ротмистър (капитан) Анастас Бендерев - началник на десния участък на Сливнишката позиция.















thumb
Кап. Христо Попов - командир на Първи пехотен Софийски полк. Участва в битката при Сливница, а на 7 ноември е назначен за командир на отряд, имащ за цел да забави Моравската дивизия, която трябва да удари левия фланг на нашите войски при Сливница. Дивизията е забавена и не успява да стигне до Сливница. По-късно се бие при Пирот.






thumb
Кап. Стефан Кисов - командир на Втори пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. В боя при Брезник на 6 ноември успява да забави Моравска дивизия по пътя и към Сливница Участва и при овладяването на Пирот.











thumb
Кап. Марин Маринов - командир на Трети пехотен Бдински полк. Сражава се при Врабча (2 ноември) и при Сливница. В решителния трети ден от битката при Сливница - 7 ноември, кап. Маринов лично повежда хората си в атака на височината Три уши и загива. Падането на височината в български ръце е решителният момент от Сливнишката битка.






thumb
Кап. Андрей Блъсков - началник на централния участък от Сливнишката позиция и командир на Пети пехотен Дунавски полк. Лично участва в укрепването на позицията и на 5 ноември е ранен.









thumb
Кап. Никифор Никифоров - командир на Шести пехотен Търновски полк. Участва в сраженията при Драгоман, Цариброд и Пирот.













thumb
Кап. Вичо Диков - командир на Седми пехотен Преславски полк. Участва в сраженията при Сливница и Пирот. Отличава се с голяма храброст и спомага изключително много за отбиването на сръбската Шумадийска дивизия, осигурява тила на Сливнишката позиция и участва в преследването на противника.










thumb
Кап. Иван Сарафов - командир на Осми пехотен Приморски полк. Полкът прави преход от турската граница и пристига при Сливница. Участва и в боевете при Цариброд и Пирот.









thumb
Кап. Коста Паница командва отряд от доброволци от Македония, участва в сраженията при Сливница и Пирот.














ЗАГИНАЛИ КОМАНДИРИ

thumb
Кап. Васил Данаджиев - участва в боевете при Цариброд и Драгоман. На 5 ноември загива край с. Алдомировци, поразен от вражески снаряд. погребан е заедно с подпоручик Иван Бобев в двора на църквата в Сливница









thumb
Кап. Иван Златев - командир на 3-та дружина от Осми пехотен Примовски полк, загива на 12 ноември в боя за Нешков връх край Цариброд.






thumb
Поручик Григор Загорски - командир на 16-та рота от Втори пехотен Струмски полк. Загива в началото на Сливнишката битка, при атаката на Мало Малово. Улучен е от 2 куршума, третият пронизва гърдите му и се оказва фатален.











thumb
Подпоручик Костадин Халачев - командва рота от 5-и Дунавски полк. По време на боя при Трън е ранен в крака и ръката, но въпреки това повежда ротата си в атака "на нож". Улучен в гърдите, подпоручик Халачев умира малко по-късно.









thumb
Подпоручик Иван Бобев - командир на 11-а рота от Пети пехотен Дунавски полк. Участва в боя при Врабча на 3 ноември. При атаката на височината Три уши на 7 ноември по време на битката при Сливница, достига с ротата си втората чука, където пада убит.








thumb
Подпоручик Александър Папанчев - командир на 13-та рота от Седми пехотен Преславски полк. Участва в боя при Драгоман. Загива на 5 ноември заедно с кап. Васил Данаджиев, улучени от снаряд край Алдомировци.










поручик Григор Загорски
подпоручик Георги Ангелов
подпоручик Ганчо Сокеров
подпоручик Константин Цанков
подпоручик Никола Енев
подпоручик Ангел Тодоров
подпоручик Александър Стоянов
подпоручик Петър Кочев
портупей-юнкер Иван Калов
портупей-юнкер Боян Ботев
портупей-юнкер Георги Загорски

ВЕЧНА СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ЗАЩИТА НА РОДИНАТА!

[obi4am_pirin]

Другарю obi4am_pirin ,вече казах преди седмица,че във форум Пирин няма да пиша .Ако темата ти беше във форум Футбол България щях да ти отговоря , въпреки че си доста тъпо селско момче и не заслужаваш никакво внимание .Първо искам да те уведомя ,че заглавието на темата ти е обидно за всеки един нормален българин/Пирин смачка и Сливнишки герой/ ,защото един Сливнишки герой не може да бъде смачкан .Футболният клуб с това име може да бъде победен и дори смачкан .Тъй като си селско момче ,живеещо в град , който е бил под турско робство до 1912 година и носи името на национален предател , съм длъжен да ти преподам урока за датите ,които ти си пропуснал от българската история .06.09.1885 година , 05-07.11.1885 година и 22.09.1908 година , Сливнишка битка Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Ход на военните действия[редактиране | edit source]

5 ноември
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
6 ноември
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. ГЕРОИТЕ

thumb
Кап. Михаил Савов - началник на левия участък на Сливнишката позиция.














thumb
Ротмистър (капитан) Анастас Бендерев - началник на десния участък на Сливнишката позиция.















thumb
Кап. Христо Попов - командир на Първи пехотен Софийски полк. Участва в битката при Сливница, а на 7 ноември е назначен за командир на отряд, имащ за цел да забави Моравската дивизия, която трябва да удари левия фланг на нашите войски при Сливница. Дивизията е забавена и не успява да стигне до Сливница. По-късно се бие при Пирот.






thumb
Кап. Стефан Кисов - командир на Втори пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. В боя при Брезник на 6 ноември успява да забави Моравска дивизия по пътя и към Сливница Участва и при овладяването на Пирот.











thumb
Кап. Марин Маринов - командир на Трети пехотен Бдински полк. Сражава се при Врабча (2 ноември) и при Сливница. В решителния трети ден от битката при Сливница - 7 ноември, кап. Маринов лично повежда хората си в атака на височината Три уши и загива. Падането на височината в български ръце е решителният момент от Сливнишката битка.






thumb
Кап. Андрей Блъсков - началник на централния участък от Сливнишката позиция и командир на Пети пехотен Дунавски полк. Лично участва в укрепването на позицията и на 5 ноември е ранен.









thumb
Кап. Никифор Никифоров - командир на Шести пехотен Търновски полк. Участва в сраженията при Драгоман, Цариброд и Пирот.













thumb
Кап. Вичо Диков - командир на Седми пехотен Преславски полк. Участва в сраженията при Сливница и Пирот. Отличава се с голяма храброст и спомага изключително много за отбиването на сръбската Шумадийска дивизия, осигурява тила на Сливнишката позиция и участва в преследването на противника.










thumb
Кап. Иван Сарафов - командир на Осми пехотен Приморски полк. Полкът прави преход от турската граница и пристига при Сливница. Участва и в боевете при Цариброд и Пирот.









thumb
Кап. Коста Паница командва отряд от доброволци от Македония, участва в сраженията при Сливница и Пирот.














ЗАГИНАЛИ КОМАНДИРИ

thumb
Кап. Васил Данаджиев - участва в боевете при Цариброд и Драгоман. На 5 ноември загива край с. Алдомировци, поразен от вражески снаряд. погр**** е заедно с подпоручик Иван Бобев в двора на църквата в Сливница









thumb
Кап. Иван Златев - командир на 3-та дружина от Осми пехотен Примовски полк, загива на 12 ноември в боя за Нешков връх край Цариброд.






thumb
Поручик Григор Загорски - командир на 16-та рота от Втори пехотен Струмски полк. Загива в началото на Сливнишката битка, при атаката на Мало Малово. Улучен е от 2 куршума, третият пронизва гърдите му и се оказва фатален.











thumb
Подпоручик Костадин Халачев - командва рота от 5-и Дунавски полк. По време на боя при Трън е ранен в крака и ръката, но въпреки това повежда ротата си в атака "на нож". Улучен в гърдите, подпоручик Халачев умира малко по-късно.









thumb
Подпоручик Иван Бобев - командир на 11-а рота от Пети пехотен Дунавски полк. Участва в боя при Врабча на 3 ноември. При атаката на височината Три уши на 7 ноември по време на битката при Сливница, достига с ротата си втората чука, където пада убит.








thumb
Подпоручик Александър Папанчев - командир на 13-та рота от Седми пехотен Преславски полк. Участва в боя при Драгоман. Загива на 5 ноември заедно с кап. Васил Данаджиев, улучени от снаряд край Алдомировци.










поручик Григор Загорски
подпоручик Георги Ангелов
подпоручик Ганчо Сокеров
подпоручик Константин Цанков
подпоручик Никола Енев
подпоручик Ангел Тодоров
подпоручик Александър Стоянов
подпоручик Петър Кочев
портупей-юнкер Иван Калов
портупей-юнкер Боян Ботев
портупей-юнкер Георги Загорски

ВЕЧНА СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ЗАЩИТА НА РОДИНАТА!

Ти съвсем си се спраскал!къде отиде ти бе?нещо за хан Аспарух няма ли да кажеш?Тука говорим за футбол омотан!Живееш на забравено от Бога място а наричаш селянин?!
Ще те отразявам още малко време!След това Пирин ще е в по-горна група а ти си грухти в локвата и си създавай интриги мизернико!
И другарю може да казваш на баща си и дядо които като те гледам какъв си смачка 100 процента са били с партийци и са създавали интриги като тебе и са предавали хора!

Марш в ъгъла нещастнико!

[kiririki1]

Другарю obi4am_pirin ,вече казах преди седмица,че във форум Пирин няма да пиша .Ако темата ти беше във форум Футбол България щях да ти отговоря , въпреки че си доста тъпо селско момче и не заслужаваш никакво внимание .Първо искам да те уведомя ,че заглавието на темата ти е обидно за всеки един нормален българин/Пирин смачка и Сливнишки герой/ ,защото един Сливнишки герой не може да бъде смачкан .Футболният клуб с това име може да бъде победен и дори смачкан .Тъй като си селско момче ,живеещо в град , който е бил под турско робство до 1912 година и носи името на национален предател , съм длъжен да ти преподам урока за датите ,които ти си пропуснал от българската история .06.09.1885 година , 05-07.11.1885 година и 22.09.1908 година , Сливнишка битка Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 - 7 ноември 1885 година.
Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.
Ход на военните действия[редактиране | edit source]

5 ноември
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
6 ноември
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
7 ноември
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. ГЕРОИТЕ

thumb
Кап. Михаил Савов - началник на левия участък на Сливнишката позиция.














thumb
Ротмистър (капитан) Анастас Бендерев - началник на десния участък на Сливнишката позиция.















thumb
Кап. Христо Попов - командир на Първи пехотен Софийски полк. Участва в битката при Сливница, а на 7 ноември е назначен за командир на отряд, имащ за цел да забави Моравската дивизия, която трябва да удари левия фланг на нашите войски при Сливница. Дивизията е забавена и не успява да стигне до Сливница. По-късно се бие при Пирот.






thumb
Кап. Стефан Кисов - командир на Втори пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд. В боя при Брезник на 6 ноември успява да забави Моравска дивизия по пътя и към Сливница Участва и при овладяването на Пирот.











thumb
Кап. Марин Маринов - командир на Трети пехотен Бдински полк. Сражава се при Врабча (2 ноември) и при Сливница. В решителния трети ден от битката при Сливница - 7 ноември, кап. Маринов лично повежда хората си в атака на височината Три уши и загива. Падането на височината в български ръце е решителният момент от Сливнишката битка.






thumb
Кап. Андрей Блъсков - началник на централния участък от Сливнишката позиция и командир на Пети пехотен Дунавски полк. Лично участва в укрепването на позицията и на 5 ноември е ранен.









thumb
Кап. Никифор Никифоров - командир на Шести пехотен Търновски полк. Участва в сраженията при Драгоман, Цариброд и Пирот.













thumb
Кап. Вичо Диков - командир на Седми пехотен Преславски полк. Участва в сраженията при Сливница и Пирот. Отличава се с голяма храброст и спомага изключително много за отбиването на сръбската Шумадийска дивизия, осигурява тила на Сливнишката позиция и участва в преследването на противника.










thumb
Кап. Иван Сарафов - командир на Осми пехотен Приморски полк. Полкът прави преход от турската граница и пристига при Сливница. Участва и в боевете при Цариброд и Пирот.









thumb
Кап. Коста Паница командва отряд от доброволци от Македония, участва в сраженията при Сливница и Пирот.














ЗАГИНАЛИ КОМАНДИРИ

thumb
Кап. Васил Данаджиев - участва в боевете при Цариброд и Драгоман. На 5 ноември загива край с. Алдомировци, поразен от вражески снаряд. погр**** е заедно с подпоручик Иван Бобев в двора на църквата в Сливница









thumb
Кап. Иван Златев - командир на 3-та дружина от Осми пехотен Примовски полк, загива на 12 ноември в боя за Нешков връх край Цариброд.






thumb
Поручик Григор Загорски - командир на 16-та рота от Втори пехотен Струмски полк. Загива в началото на Сливнишката битка, при атаката на Мало Малово. Улучен е от 2 куршума, третият пронизва гърдите му и се оказва фатален.











thumb
Подпоручик Костадин Халачев - командва рота от 5-и Дунавски полк. По време на боя при Трън е ранен в крака и ръката, но въпреки това повежда ротата си в атака "на нож". Улучен в гърдите, подпоручик Халачев умира малко по-късно.









thumb
Подпоручик Иван Бобев - командир на 11-а рота от Пети пехотен Дунавски полк. Участва в боя при Врабча на 3 ноември. При атаката на височината Три уши на 7 ноември по време на битката при Сливница, достига с ротата си втората чука, където пада убит.








thumb
Подпоручик Александър Папанчев - командир на 13-та рота от Седми пехотен Преславски полк. Участва в боя при Драгоман. Загива на 5 ноември заедно с кап. Васил Данаджиев, улучени от снаряд край Алдомировци.










поручик Григор Загорски
подпоручик Георги Ангелов
подпоручик Ганчо Сокеров
подпоручик Константин Цанков
подпоручик Никола Енев
подпоручик Ангел Тодоров
подпоручик Александър Стоянов
подпоручик Петър Кочев
портупей-юнкер Иван Калов
портупей-юнкер Боян Ботев
портупей-юнкер Георги Загорски

ВЕЧНА СЛАВА НА ЗАГИНАЛИТЕ В ЗАЩИТА НА РОДИНАТА!

Само комплексиран човечец с болен мозък , какъвто несъмнено си ти , Орчо . Може да сътвори и излее подобна тирада !

[FC Pirin - Real]

Ало историка кажи как си прибрахте головете в съблякалнята след мача с Пирин

[windy26]

2 000 зрители . http://slivnishki-geroi.com/2013/11/03/ ... %B0%D0%BF/

Е тая първата снимка много панорамна Да бяха снимали и пред тоалетните,може да има още хора Иначе сайтът на гостите казва 1000,Стефан Дамянов казва 2000,сигурно истината е по средата.На фона на посещаемостта на мача Литекс -Локо Сф този кръг , мисля ,че 1500 човека на мач от В гр. си е дерби направо.

Аз тук повече от 600-700 зрители не виждам .

Забележката се приема,определено Стефан Дамянов не може да брои или сигурно закръгля

[windy26]

Ти кажи кой Пирин подкрепяш - ДФС Пирин , ФК Пирин ,ПФК Пирин АД , ПФК "Пирин Благоевград" Благоевград ,ПФК Пирин 1922 ,ПФК Пирин Благоевград -обединен , ОФК Пирин Благоевград или ОФК Пирин Благоевград ЕООД ?

Излагаш се с тия простотии,е сега кой от феновете на отбора е виновен,че постоянно стават далавери по горните етажи и сменят съкращенията в името.Феновете в Благоевград подкрепят отбора независимо от абревиатурата,въпросът е : теб какво те бърка как се казва отборът