Археологическите покрития. Заговор за контрол над историята

[Атеист]

Еволюция на човека



В следващите редове, ще ви запозная със произхода и еволюцията на човешкия вид. Като биолог, считам, че този материал е твърде опростен, поднесен на смилаем език, с цел да ви информира, от къде тръгваме и до къде може би ще стигнем. Ден след ден, ние се борим да преобразим телата си, а хиляди години са били нужни да изглеждаме пък в един по-човешки вид. Странно нали. Но материалът е й показателен, от гледна точка на това, че бързи неща със нашата претрансформация няма как да съществуват! Всичко иска време. Отделете и вие малко и се запознайте как е започнало всичко.

Homo sapiens recens – Съвременен човек

Антропогенезата (гр. антропос – човек, генезис – произход) е теорията за произхода и еволюцията на човека. Тя е обект на изследване не само на биологията, но и на социологията. Биологията изучава човека като биологичен вид, развиващ се главно под влияние на биологичните фактори. Социологията разкрива ролята на социалните фактори като основни движещи сили на еволюцията на човека.
От древността религиозните институции са внушавали схващанията за сътворението на човека от свръхестествена сила – Bог. Основа на тези схващания е идеалистичната философия. В противоречие с тези възгледи са материалистичните възгледи, че първична е материята, а вторично е съзнанието, като функция на мозъка.

Материалистични възгледи са имали някои древногръцки философи – например Аристотел поставя човека сред четириногите бозайници. Според тях човекът е произлязъл от неживата материя без намесата на свръхестествени сили.

Карл Линей в своята систематика поставя човека и маймуните в един разред – Примати. Ламарк свързва произхода на човека с човекоподобните маймуни. За първи път биологична теория за произхода на човека е разработена от Чарлз Дарвин през 1871 година “Произход на човека и половият отбор”. Той обяснява произхода на човека от древните човекоподобни маймуни. За тези схващания той привежда многобройни доказателства от почти всички сфери на природознанието. Той пренася основните принципи на зоогенезата в антропогенезата. Ето защо като главни фактори на очовечаването посочва изменчивостта, наследствеността, естествения отбор и особено вътревидовата борба за съществуване.


За времето си трудът на Дарвин надхвърля значително нивото на тогавашната наука за природата. Отличителна черта на теорията му е, че подчертава невъзможността съвременните човекоподобни маймуни да са прадеди на човека. По своите биологични особености човекът се нарежда на определено място в систематиката на животните. В анатомично отношение той има общи белези с гръбначните животни. Единственото възможно обяснение на този факт е родството на човека с гръбначните животни. Човекът е бозайник и има всички съществени белези на този клас – космена покривка, живо раждане, млечни жлези и др.



В систематиката на животните човекът е:

Тип – Хордови; Подтип – Гръбначни; Клас – Бозайници; Разред – Примати; Подразред – Висши маймуни; Надсемейство – Човекоподобни; Семейство – Хоминиди; Вид – Хомо сапиенс.

Днес съществуват множество аргументи за естествения произход на човека. Анатомични доказателства са естествената прилика в анатомичните белези и в телесните функции между човека и животните. Човека се отнася към гръбначните и е в родствени връзки с риби, земноводни и влечуги. Анатомични доказателства за това са: удълженото двустранно симетрично тяло с ясно различаващи се части – прилика с безгръбначни животни, костен скелет и слухов апарат – с риби. Петпръстен накрайник, дишане с бели дробове, яйце с амнионова обвивка – с влечуги и земноводни. Удължени крайници, диференцирани зъби, окосмяване, млечни жлези – с примитивни бозайници. Плацента и живо раждане – с ранни плацентни бозайници.

Доказателства за родството на човека с животните са рудиментарните органи, които в животните са добре развити и изпълняват определени функции. Такива са: апендикс, опашни прешлени, мигателна ципа на окото и други. Атавизмите като белег не са характерни за човека, а за неговите прадеди. Такива са: шийните фистули, отвор между камерите на сърцето, мъдреците и други. Човекът и животните имат общ план в устройството и множество хомологни органи – костите, скелета, мускулите, вътрешните органи при човека, маймуната, прилепа и тюлена. Сравнителната анатомия доказва неопровержимо родството на човека и гръбначните животни и техния общ произход.

Сравнителната ембриология също предоставя доказателства за филогенетичните връзки на човека и гръбначните животни. Зародишът преминава от едноклетъчен стадий /зигота/ в многоклетъчен /бластула, гаструла/, в които се диференцират еднакви зародишни слоеве и при човека, и при другите гръбначни животни.

В различните етапи от развитието на човешкия зародиш се наблюдават приликите с риби – тяло с опашна част, сърце с предсърдие и камера; със земноводните – плавателна ципа между пръстите; с влечугите – непълна преграда между камерите на сърцето и др. Особено голяма е приликата между човека и човекоподобните маймуни – външен вид, черти на лицето, масата и височината на тялото, броят на кръстните прешлени и ребрата, броя и вида на зъбите, липсата на опашка, плоските нокти и други доказват анатомичното и морфологичното сходство.

Физиологичните процеси хранене, дишане, отделяне, дразнимост също са сходни. Биохимичните особености на кръвта са също близки – кръвните им групи са А, В, АВ и 0. Стареенето при маймуните и човека е сходен процес – побеляване, опадане на зъбите и косата и други. Заболяванията при маймуните са сходни с тези при човека. Между човека и маймуните обаче има и съществени разлики.

Най-неопровержими доказателства са тези, които дава съвременната молекулярна генетика: генетичният код е универсален; 95% от гените при човека са от човекоподобните маймуни, различията в нуклеотидните последователности на ДНК при човека и шимпанзето са само 1,1%. При човека много от общите за разред Примати белези са проявени по-ярко в сравнение с останалите примати. Например силното диференциране на предните и задните крайници, силното развитие на мимическите мускули, на кората на главния мозък, по-съвършения ларинкс и други. Посочените общи белези на човека и човекоподобните маймуни, както и данните от палеонтологията доказват убедително, че хоминидите не произлизат от съвременните човекоподобни маймуни, а че имат общи измрели прародители.

Филогенеза на човека



Както и всички останали явления изучавани от биологичната наука и палеонтологичната история на човека не може да бъде проследена, ако не се проследят всички звена от неговата история. Още английският учен Джон Бернал посочва неразривната връзка между произхода и всички останали етапи в развитието на човека. Досега са намерени множество останки от примати. Възрастта на повечето от тях е точно определена чрез датиране с изотопния метод. Еволюционната история на човека може да се раздели на няколко последователни етапа:

1) прачовеци – рамапитек, австралопитек;

2) зора на човечеството – сръчен човек /Хомо хабилис/;

3) архантроп – най-древен човек (питекантроп, синантроп и Хайделбергски човек;

4) палеоантроп – древен човек (неандерталец);

5) неоантроп – съвременен човек (кроманьонец).



Голяма част от учените приемат, че най-ранният предшественик на човека е бил рамапитекът /от индийския бог Рама и гр. питекус – майнуна/. Останки от него са намерени в Индия и Източна Африка. Рамапитекът е живял преди около 10-14 млн. години. По това време започва захлаждането на климата, в резултат на което тропичните гори се заменят с открити тревисти пространства. Рамапитекът е трябвало да замени дървесния начин на живот с обитаване на степите. Във високите треви изправеното положение на тялото е давало предимство при търсенето на храна и избягването на враговете. Намерените останки показват, че рамапитекът е имал зъби от човешки тип. Те са разположени подкововидно и кучешките не са много големи.
Трябвало е да изминат около 10 млн години, за да се появят /преди 4-6 млн. години/ следващите представители на прачовеците. В две области на Източна Африка са открити останки от австралопитек. По-късно подобни останки са намерени в Кения, Танзания и Южна Африка. Австралопитеците са били “почти хора” не само на външен вид. Те имали изправено тяло и се придвижвали на два крака. Обемът на мозъка им е бил около 450 кубични сантиметра. Обитавали са открити пространства и са живели в пещери. Освободените им ръце са изработвали най-примитивни оръдия на труда. Австралопитеците са изчезнали преди 1,5 млн. години.

ЗОРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО



(Сръчен човек – Хомо хабилис). Вторият етап от историческото развитие на човека датира отпреди 2-4 млн. години. Откритията на Мери и Луиз Лики в Танзания, както и някои други находки от Кения и Етиопия доказват, че родът на човека започва от Хомо хабилис /сръчен човек/. Той представлявал двукрако същество с ръст 120-140 см и обем на мозъка около 650-680 кубични см. Ръката му е била способна да изработва груби каменни оръдия на труда. Сръчния човек е безспорно най-древният прародител на човека, но той все още не е бил типичен човек. Анатомичният му строеж е бил твърде примитивен, създадените оръдия на труда – елементарни.

НАЙ -ДРЕВЕН ЧОВЕК – АРХАНТРОП

Преди около 1,9-2 млн. години се появяват т.нар. най-древни човеци – архантропи. Питекантропът е първият от древните човеци. Останки от него са намерени на остров Ява от холандския учен Дюбоа. По-късно са били открити китайския човек /синантроп/, а в Европа – хайделбергския човек. Известния антрополог Ле Гро Кларк ги обединява под наименованието Хомо еректус /изправен човек/. Изправеното тяло на архантропите е имало различна височина в зависимост от областта на обитание. При синантропите мъжете са били високи около 160 см, а жените–150см. Най–високи са били питекантропите от остров Ява – около 175 см. Обемът на мозъка им е бил от около 915 до 1220 кубични см. Различавали се от съвременния човек по масивните челюсти, ниското полегато чело, плоския и малък нос. Освен различни костни и каменни оръдия на труда са намерени и доказателства за ползване на огъня.

ДРЕВЕН ЧОВЕК – ПАЛЕОАНТРОП

Този етап е представен от неандерталския човек. Негови останки са намерени в много области на Европа, Африка, Азия и Индонезия. Живял е преди около 200-300 000 години. Той е бил висок около 155-165 см, пропорциите на тялото му са били близки до тези на съвременния човек. Ръцете са били с широки длани. Челото е било ниско и леко наклонено, веждите – силно изпъкнали, лицето – широко. Обемът на мозъка е бил около 1300-1600 кубични см. Намерени са множество най-разнообразни оръдия на труда, с които неандерталецът е ловувал колективно. Обитавал е пещери и е използвал огъня. Предполага се, че при неандерталците е започнало развитието на първите елементи на родовото общество, а като резултат се появява и членоразделната реч. Неандерталците са доживяли последните си дни сред хора от съвременен тип – нашите прародители кроманьонците.

СЪВРЕМЕНЕН ЧОВЕК – НЕОАНТРОП

Останки от първия съвременен човек са намерени в Южна Африка и Европа. Хомо сапиенс /разумен човек/ е живял преди около 100 000 години. За първи път останки от неоантроп са намерени през 1868 година в пещерата Кро Маньон /Франция/, откъдето идва и наименованието кроманьонски човек. Останки от кроманьонци има и в нашата страна. Кроманьонецът носи всички белези на съвременния човек: висок 180-187 см, с голям развит главен мозък с обем до 1660 кубични см. S-образно извит гръбначен стълб; ръка способна на сложни трудови операции; ходило с висок вътрешен свод, приспособено за прав стоеж и вървеж; говор.
При тях има активна трудова дейност. Развитието на речта като средство за общуване е осигурило възможността да се създаде организирано общество, което е издигнало на по-висока степен социалността на човека.
Важен момент в еволюцията на съвременния човек е опитомяването на дивите животни и култивирането на растенията /преди 10-30 000 години/, което дава възможност за относителна независимост от околната среда. Многобройни запазени рисунки свидетелстват за началните етапи от развитието на изкуството. Съвременният човек /Хомо сапиенс реценс/ се отличава със значително духовно и психично развитие, което е извело еволюцията на човека от рамките на чисто биологичната еволюция и го е поставила под властта на социалните закони.

БИОЛОГИЧНА И СОЦИАЛНА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА

Главните движещи сили на антропогенезата са биологичните и социалните фактори. На биологичните фактори, защото човекът е продукт на еволюцията на организмовия свят. По въпроса за това дали биологичните или социалните фактори са играли водеща роля в процеса на антропогенезата има различни мнения. Най-близко до истината е представата за единната биосоциална природа на движещите сили: движеща сила на антропогенезата е бил отборът.

В началните етапи на еволюцията на човека се осъществявал отбор на индивиди, по-приспособени в изработването на примитивни оръдия, чрез които се снабдява с храна и се защитава от враговете си. По-късно обект на отбора става и характерното за хоминидите свойство – стадност и свързаната с него форма на обединяване. В борбата за съществуване преживели групите индивиди /семейство или стадо/, които успявали да се противопоставят на неблагоприятните фактори на средата. Индивидуалният отбор на основата на избирателното елиминиране формирал предимно морфофизични особености /изправено ходене, развитие на ръката и мозъка/. Груповия отбор усъвършенствал социалната организация – формите на отношение в стадото. Съвместното действие на двата отбора и адаптацията на стадото се нарича биосоциален отбор. В началото обект на този отбор били малобройни групи – семейства или стада, а по-късно, преживяващите най-добре формирали племена. И трите равнища на биосоциален отбор /индивидуален, семеен, племенен/ водят до преживяване на човешките групи най-адаптирани към социално-групово съобщество.

Качествен скок в развитието на човека в сравнение с всички останали животни е преминаването на стадото в първобитно общество, т.е. обединяването на древните прадеди в социална група.

Енгелс създава теория за социалните фактори на еволюцията в антропогенезата. Основни според него са:

1) трудът

2) общественият начин на живот

3) членоразделната реч

Човешката ръка се е развивала при трудовата дейност и се е превърнала от орган на труда в негов продукт. Тя е влияела върху целия организъм и сама е била обект на въздействие. Човешкото общество е възникнало, когато трудните условия принудили първобитиния човек да обедини усилията си за лов и други видове трудова дейност. Така е възникнал обществения начин на живот.

При колективната дейност възникват отношения, които липсват при животните. Съвместния живот води до необходимост за взаимна сигнализация и разпространение на информация. Отначало се развила нечленоразделната реч – общуването чрез викове, а по-късно – членоразделната. Така постепенно се формирало човешкото общество.

Човекът е върхът в еволюцията на организмовия свят. За разлика от всички други видове той притежава съзнание. Появата на съзнание е скок в еволюцията, който отделя човека от останалия организмов свят. Съзнанието е както функция на човешкия мозък, така и продукт на обществения начин на живот и е тясно свързано с речта. Съзнанието възниква в резултат от развитието на нервната система. Така предшествениците на човека по биологични особености се отделят от останалите видове. Съзнанието позволява по коренно различен начин от този на животните, човекът да се приспособява към околната среда, да създава и използва оръдия на труда, да твори произведения на изкуството.

За около 40 000 години социалната еволюция издига човека от пещерен живот до съвременната цивилизация. През това време човекът като биологичен вид не е претърпял съществени изменения. Генетичната му програма, заложена в молекулата на ДНК, се предава от поколение на поколение и определя неговите биологични особености. В съвременността, поради медицински и социални грижи, действието на естествения отбор е намаляло силно. Биологичните фактори и днес не са загубили своето значение: естествения отбор макар и слабо действа и сега върху човешките популации.

За развитието на личността голяма роля играят наследствеността и социалната програма. Човешката личност е уникална и е резултат от въздействието на двата вида фактори – наследствени и социални. Поведението на човека се обуславя донякъде от унаследени биологични особености. Характерът се формира под влияние на семейната среда, социалната среда, възпитанието, обучението и т.н.
Социалната програма на човека се предава чрез възпитание, обучение, унаследяване на материалната и духовната култура на миналите поколения. Тя е заложена в езика, писмеността, нравите, морала, законите. Всички постижения на науката, техниката, изкуствата са плод на социалното усъвършенстване.

Ролята на генетичните фактори в унаследяването на талантите и формирането на личността е условна. Известни са фамилии, в които в няколко последователни поколения са наблюдавани талантливи личности. Често се среща и обратният вариант. Това доказва невъзможността генетично да се унаследяват качества, придобити през индивидуалното обучение. Всеки индивид може да постигне определена степен на физическо и духовно развитие само в границите, определени от генотипа на личността. Личността се формира дълго и продължително, както чрез социалните така и чрез наследствените фактори. Човек и днес се променя и най-добрия пример за това е акселерацията, обусловена от биологични и социални фактори.

Мнозина учени предсказват бъдещето на съвременния човек. В началото на антропогенезата сведенията за еволюцията са оскъдни. Повечето останки датират от последните етапи. През последните години еволюцията протича твърде стремително. Бъдещето на човека е застрашено от замърсяването на околната среда, мутагенните фактори и др. От една страна това навява песимизъм – медицината дава възможност за оцеляване на хора с наследствени заболявания. Това увеличава вредните гени в генетичния фонд на популациите; от друга страна оптимистично е, че броят на земните жители се увеличава, а с това се увеличава и генетичният фонд на популациите и се увеличават възможностите за приспособяване към условията на средата.

Относителната младост на вида Хомо сапиенс – само около 40 000 години предполага, че в бъдещите хилядолетия генетичната информация ще запази своя потенциал. Бъдещето развитие на човека е свързано с качествено и количествено изменение на социалната му програма.

[Атеист]

[Атеист]

Променят ли се животните и растенията?

Ако има тема, която е способна да нажежи страстите в някой форум това е темата за Еволюцията. Не е ли странно защо никой не спори така за квантова физика например? Взаимни нападки като между футболни фенове. Може би както от футбол, така и от биология всички разбират?

Този спор е стигнал съдебните зали в САЩ по повод може ли да се обучават децата в училище за еволюцията. В България съществува доста богата фондация „Научен креационизъм“, която прави дарения на Народната Библиотека. Познайте дали има Дарвинова фондация или фондация за квантова физика.
Н
о ако религиозните възгледи са въпрос на личен избор, то научните знания са въпрос на труд, склонност за безпристрастно възприемане на факти и нагласа към аналитично мислене. Основната разлика е, че докато учените правят опити, анализират фактите и на тяхна база изграждат теориите си, то псевдоучените (в случая креационистите) имат готовата теория (Животът си има Създател) и после търсят и събират доказателства за нея, т.е. нещата са обърнати с краката нагоре.

Разделянето на науката от религията е процес започнал през 16-ти век с Коперник и крайно време е днес, 21-век да завърши.
Предпочитането на креационизма като хипотеза пред теорията на еволюцията, ако не е в резултат на дълбоко религиозно чувство, е заради недостатъчни знания по биология. Вярата не може да се обори с доказателства, но незнанието, ако е съпроводено с непредубеденост – може. Това, че в Дарвиновата теория има празноти и грешки – тя все пак е на повече от 150г, не означава, че същината й е погрешна.

На първо място искам да систематизирам полемиката, защото тя се води на различни нива.

Първо ниво – Еволюция означава развитие

Преди да се впуснем в детайли, нека изясним един базов въпрос: Претърпяват ли животинските и растителните видове някакви изменения или са били създадени веднъж, „съвършени“ и са били непроменени в течение на цялата история на Земята? Видообразуването е бавен процес, който тече милиони години, естествено не може да се наблюдава в историческо време, но все пак има следи за този процес. Има три основни класа наблюдения в подкрепа на теорията на еволюцията.

Изкопаемите доказателства

След смъртта на едно растение или животно, останките му обикновено се разпръскват в околната среда. Но понякога някои от тях могат да потънат в почвата, например в тинята по време на наводнение и да се окажат недостъпни за разложение. С течение на времето, с превръщанетона тинята в скала, бавни химични процеси довеждат до замяната на калция в скелета и други твърди части на тялото с минерални вещества от околните скали. (В редки случаи, условията се оказват такива, че могат да се запазят и по-меки структури като кожа или пера). В края на краищата, този процес завършва с образуването на идеален отпечатък на оригиналните части на тялото в скалата – фосил (вкаменелост). Всички фосили заедно се наричат изкопаеми доказателства.



Археоптериксът стана своеобразен символ на верността на дарвиновата теория за еволюцията, негов отпечатък е намерен само две години след публикуването на Дарвиновия «Произход на видовете». Строежът на черепа на археоптерикса (наличието на зъби), дългата опашка от 20 прешлена, пръстите с развити фаланги на предните крайници, наличието на коремни ребра, липсата на клюн и редица други признаци са характерни за влечугите. В същото време, общата форма на тялото, срастналите ключици, трипръстовите предни крайници и характерът на оперението, включващо сложни устроени махови пера са характерни за птиците. По този начин, Археоптериксът заема по морфология междинно положение между влечугите и птиците, т.е. представлява преходна форма.

Archaeopteryx lithographica (снимка The Virtual Fossil Museum).



Сравнение на скелетите на Археоптерикс и съвременна птица. Снимка: „What Fossils Show“



Еволюцията на коня
На схемата се показва реконструкция на изкопаеми видове, получени от последователни слоеве от скали.

Еволюцията на коня достатъчно пълно може да се проследи в Северна Америка. Най-старият представител на коня – Hyracotherium, (Hyracotherium, известен също като Eohippus) има размера на лисица и е живял в Северна Америка преди 54 милиона години (долен еоцен) и след това се е разпространил в Европа и Азия. Това животно било със стройно телосложение, с къси крака, но приспособено за бягане. То има четири пръста на предните крака и три пръста на задните крайници, пръстите били разположени почти вертикално. Резците били малки, плоски кътници и покрити с емайл.

Вероятният път на развитие от Hyracotherium до съвременния кон се състои от най-малко 12 рода и няколко стотин вида. В същото време стават следните промени:

Увеличението на размера (от 0,4 до 1,5 м)

Удължаване на краката и ходилата

Намаляване на страничните пръсти

Удължаване и удебеляване на средния пръст

Увеличаване на ширината на резците

Замяната на лъжекътници с кътници

Удължение на зъбите

Увеличаване на височината на коронката на кътниците

Съдейки от изкопаеми растения от различни слоеве, блатистите местности, които обитавал Hyracotherium, постепенно ставали по-сухи. Предците на конете започнали да разчитат на подобрения кръгозор за сметка на повдигната глава, както и на високата скорост на бягане, за да се спасят от хищниците. Ако при меката блатиста почва е оправдан по-големия брой пръсти на краката, то в променените условия на живот за праисторическите коне било по-изгодно да изчезнат страничните пръсти, а средните да се развият. Промяната на зъбите се дължи на промяната на менюто – от мека разтителност – на трева и листа.

Възрастта на фосилите е около 3,5 милиарда години – на толкова години са отпечатъците, открити в бившата утаена тиня в древните австралийски скали. Те разказват една завладяваща история на постепенното усложняване и разширяване на разнообразието, което довежда до огромното разнообразие на жизнените форми, които обитават днес Земята. По-голяма част от този минал живот е сравнително прост, представен от едноклетъчни организми. Преди около 800 милиона години, започват да се появяват многоклетъчни форми на живот. Тъй като тялото им е меко (спомнете си медузите), те почти не са оставили отпечатъци и само преди няколко десетилетия, учените се убедили, че са живели в онази епоха на базата на оставени в тинята отпечатъци. Приблизително преди 550 милиона години, се появили твърдите покрития и скелети и че от този момент има реални вкаменелости. Рибите – първите гръбначни животни се появили преди около 300 милиона години, динозаврите са изчезнали преди около 65 милиона години и преди 4 милиона години в Африка се появили първите изкопаеми хора. Всички тези събития могат да бъдат намерени в Летописите на изкопаемите (в „Първи следи на живот“ по-подробно). Тези датировки, определени с безпристрастни научни методи, показват недвусмислено, че усложняването на организмите тече само по посока от по-прости организми към по-сложни.

Биохимични свидетелства

Всички живи организми на нашата планета имат един и същ генетичен код – ние всички сме нищо повече от набор от различна информация, записан на универсалния език на ДНК. Тогава можем да очакваме, че ако животът се е развил по еволюционния сценарий, то у съвременните живи организми степента на съвпаденията на последователности на ДНК трябва да е различна, в зависимост от това колко отдавна техния общ прародител е живял.

Например, у човека и шимпанзето еднаквите последователности ДНК трябва да бъдат повече, отколкото у човека и рибите, тъй като общия прародител на хората и шимпанзетата, е живял преди осем милиона години, а общия прародител на човека и рибата – преди стотици милиони години. В действителност, анализирайки ДНК на живите организми, намираме потвърждение на това предположение: колкото повече са далече на еволюционното дърво са два организма, толкова по-малко сходства се намират в тяхната ДНК. И това е разбираемо, защото колкото повече минава време, толкова повече са се натрупали различия в тях.
ДНК анализът е най-убедителното доказателство на теорията на еволюцията. Човешката ДНК е по-близо до тази на шимпанзето, отколкото ДНК на рибата. Ако не беше така, това щеше да е доказателство, че теорията на еволюцията е опровергаема. Ако беше вярна креационистката доктрина, то нямаше да има такава зависимост при ДНК анализа.

Несъвършения замисъл (неинтелигентен дизайн)

Макар несъвършенството на замисъла като такова не е аргумент в полза на еволюцията, той напълно се съгласува с картината на живота, предложена от Дарвин и противоречи на представата, че живите същества са създадени с предварителен замисъл. Факт е, че за да се прехвърлят гените на следващото поколение, организмът не е задължително да бъде съвършен, а просто достатъчно добър, за да оцелее и да се размножи. Следователно, всяко стъпало на еволюционната стълбица трябва да бъде надстроена над предишното и характеристиките, които са били благоприятни за един от етапите, ще бъдат „замразени“ и ще се запазят дори след като са се появили по-подходящи варианти.

Ето няколко примера.

Човешкото око е устроено така, че падащата светлина се превръща в нервни импулси пред ретината, въпреки че по тази схема не попада в очите цялата падащата светлина.

Зеленият цвят на листата на растенията означава, че те отразяват част от падащата светлина. Но всеки знае, че приемникът на слънчева енергия е най-изгодно да бъде черен.

Дълбоките подземни пещери са обитавани от змии и риби, които са слепи, но имат очи под кожата. Това има смисъл, ако предците на тези змии са живяли на повърхността и имат нужда от очи, но няма смисъл за животни, които са създадени за подземен живот.



Скелет на ивичест кит. С a и b са обозначени костите на перките, които представляват адаптирали се предни крака. Със c са обозначени рудиментарните кости на задните крака (снимка Wikimedia)

В тялото на китовете има малки кости за задните крайници. Сега тези кости са абсолютно безполезни, но техният произход е разбираем, ако предците на китовете някога са живяли на земята.

Рудиментарни структури в човека са мъдреците и опашната кост.

Изкуствен подбор

Селекционерите правят изкуствен подбор, като за разплод вземат само тези индивиди, които притежават интересуващите човека качества. В резултат на този подбор от поколение на поколение, тези качества стават все по-силно изразени.

Ако в XIX век. селекционерите вече са водили една методическа и целенасочена селекция, то на по-ранните етапи от развитието на човешкото общество, когато хората, започват да опитомяват животните и култивират някои полезни ядливи растения, първобитните животновъди и земеделци са извършвали несъзнателен изкуствен подбор, оставяйки тези животни, които били по-добре служели на хората за техните цели. Така са се формирали първите породи домашни животни.

Дарвин посочил условията, благоприятстващи извършването на изкуствен подбор:

висока степен на изменчивост в организмите;

голям брой на индивидите, подложени към селекция;

изкуството на селекционера;

елиминиране на произволното чифтосване сред индивидите, подложени на подбор;

една достатъчно висока ценност на тези животни или растения за човека.

И накрая, анализирайки породите домашни животни, Дарвин стига до заключението, че всички видове от даден тип (например, около 150 породи домашни гълъби), независимо колко са големи различията между тях, произхождат от един (или няколко) вида диви предци. Ето защо, по пътя на подбора човек може значително да увеличи разнообразието на организмите.



Ако изкуствен подбор е основната сила, използвайки която човек може в един сравнително кратък период от време да създаде многобройните породи домашни животни и сортове растения, съществено различаващи се от техните диви предшественици, то е логично да се предположи, че подобни процеси могат предизвикат еволюционни трансформации и в природата.

Тези свидетелства са взаимно допълващи се и убедително доказват изменчивостта на видовете. Друг е въпросът как става това.

[Атеист]

Kратка таблица на еволюцията:

http://bgchaos.com/509/polemics/unintel ... %86%D0%B8/

[El Grande Capitan]

Kратка таблица на еволюцията:

http://bgchaos.com/509/polemics/unintel ... %86%D0%B8/

Ахаха,братле стига флуди бе, кви са тия постинги по 10 печатни страници?
Който иска да ги чете тея неща ше си ги намери сам,а който не иска-и тука няма да ги прочете...

Каза ти се вече-всички тея кокали са заровени нарочно от някой,за да се гъбарка с нас-оня същия лешпер дето си е оставил отпечатъка от обувката в ужким триаската скала...

[Атеист]

Kратка таблица на еволюцията:

http://bgchaos.com/509/polemics/unintel ... %86%D0%B8/

Ахаха,братле стига флуди бе, кви са тия постинги по 10 печатни страници?
Който иска да ги чете тея неща ше си ги намери сам,а който не иска-и тука няма да ги прочете...

Въпросът е, че хора като THE G.A.M.E поставят въпроса за истинността на еволюцията - "теория", или по-точно доказан факт, приет от много и различни сфери на науката.

[Alexx]

Изписа се един тон академична,а не научна шитня.

[Атеист]

Изписа се един тон академична,а не научна шитня.

Искаш ли да се допитаме до БАН по въпроса за еволюцията? Да видим там какво мислят по въпроса?

[THE G.A.M.E]

Да, нямаше нужда да се поустват всички "доказателства" за "еволюцията".

Тази тема не обсъжда самата "еволюция", като такава, а я оспорва с доказателства.
Би било добре да се коментират нещата срещу "еволюцията", а не да се преразказва самата теория.

В крайна сметка, почти всички тук сме запознати с "еволюционната теория", и тя самата няма какво да се обсъжда.
Но съм сигурен, че малцина са запознати с нещата и фактите, които я компрометират.
Ние, противниците на "Еволюцията" сме си казали мнението за нея, но подкрепящите я, не са изказали становище за фактите, които я оборват.

[THE G.A.M.E]

Изписа се един тон академична,а не научна шитня.

Искаш ли да се допитаме до БАН по въпроса за еволюцията? Да видим там какво мислят по въпроса?

БАН, МАН, трябва да е ясно, че тази теория се налага нарочно.
Това е световна доктрина, и учените, които оборват еволюцията губят работата си, а някои и живота си.
Хеле пък, да вярваме на подлизурковците от БАН...

Докато не излезе липсващото звено, което "УЖ" свързва приматите и хората, "еволюционната теория" увисва.
Щото разликата без това липсващо звено, е колкото разликата между дете на 1 година и мъж на 30.
И това чудесно го осъзнават всички подкрепящи Дарвин, но няма да си го признаят официално.

В "еволюционната теория" има откровени лъжи и манипулации, а в нещо толкова "сериозно", щом има и едно несъответствие, то веднагически се компрометира.

Най ми е интересно като започнат визуалните ( антропологически ) ... Сравнения между хората и маймуните.
То ако има животно, което да прилича анатомически на човека повече от всяко друго, то това е прасето.
Органи от прасе пасват ( и вече се имплантират ) ... На човешкото тяло.
Нито един орган на примат не пасва на човека.
Правени са опити за присаждане, всички са неуспешни, защото човешкото тяло ги отхвърля.
То и делфините приличат на риби, но са бозайници.