El Commandante написа:honda написа:Уважавам мнението ти и старанието ти да бъдеш обективен и затова ще си позволя да ти задам няколко въпроса:
1. Колко кораба и какъв тонаж имаше ПБМФ в момента на приватизацията приватизацията и колко в момента?- Спазен ли е приватизационния договор?
2. Колко служители имаше ПБМФ в момента на приватизация и колко в момента?- спазен ли е приватизационния договор.
3. Беше ли офертата на братя Домусчиеви за ПБМФ най-изгодната за държавата?
4. Изплатени ли са всички заплати на всички служители на ПБМФ?
5. Плащат ли се осигуровки на моряците от ПБМФ?
6. Колко кораба на ПБМФ са под български флаг?- Спазен ли е приватизационния договор?
7. Печеливша за държавата ли беше приватизацията на ПБМФ?
В интерес на истината ,ако аз бях на мястото на Домусчиеви , действията ми след приватизацията щяха да бъдат доста близки до това ,което те направиха.
Веднага си признавам че с тази конкретно част на бизнеса на Кирил Домусчиев не съм наясно, имам някакъв поглед върху някои от другите предприятия.
Обаче,някои коментари:
1. Броя на корабите едва ли е основен показател за това дали бизнеса е печеливш-представи си че имаш 100 кораба на по 100 години. Не е ли по-гот да имаш 50 на по 5 години?
2. Съжалявам и съчувствам на съкратените служители, обаче понякога намалаването на щата е наложителна мярка.
3. Въпрос: колко бяха кандидатите и с колко беше по-добра офертата на Домусчиев? Доколкото си спомням-с много.
4.Нямам никаква представа. В Биовет например всичко се плаща до стотинката и на секундата.
5. Няма логика да не се плащат.
6. Тая врътка с флаговете я има навсякъде, неслучайно Либерия има най-големия флот на света,ако се сещаш...
7. Мога само да предполагам че да...
Винаги ми е било приятно да споря с интелигентни хора,които имат своите аргументи ,независимо дали мнението им съвпада с моето(в общия случай не съвпада , понеже ако съвпада ,то няма да е спор)
Знам това-онова за приватизацията на ПБМФ

. Задал съм ти напълно конкретни въпроси ,на които може да се отговори абсолютно еднозначно. Винаги съм бил на принципа ,че поет ангажимент , още повече залегнал в подписан договор трябва да бъде изпълнен. Не говорим за "теория на общия лаф", а за напълно конкретни параметри на сключен договор , в който са залегнали определени конкретни параметри- примерно с колко трябва да бъде увеличен тонажа, с колко % да бъде промене броя на служителите,какви да бъдат инвестициите, дали да се променя регистрацията на корабите, дали да се променя менинговата политика .
Всичко,което пиша по долу е с ясното съзнание,че ако аз бях на мястото на Домусчиеви ,като собственик на ПБМФ, моите действия биха били почти същите като тях- около 95% от действията ми биха били същите.
1. В сравнение с момента на приватизация броя на корабите е намален повече от 3 ПЪТИ, тонажа е намален с около 50%, а според договора трябваше да бъде увеличен с около 50%. направените до момента инвестиции от Домусчиеви в ПБМФ са около 250-270 млн долара , за да бъдат изпълнени поетите ангажименти са необходими приблизително още 500 млн долара. Договора не е изпълнен.
2. В момента на приватизацията ПБМФ имаше приблизително 8000 служители, в момента са около 2000, Според приватизационния договор минимум 80% от служителите трябваше да си запазят работните места. Определено договора не бе спазен.
3. Офертата на Домусчиеви беше малко над 400млн лева(410- по-точно) имаше две оферти от много сериозни и утвърдени корабни компании(известни на всеки в корабния бранш) за повече от 700 млн лева . И двете компании са доказани- едната е на пазара близо 100 години, другата е изключително бързо развиващата се компания, самия факт ,че запази и дори леко увеличи флота си през последните 5 години в условията на тотална криза и 80% от корабите и са на по-малко от 10 години,а над 50% на по-малко 5 години, и е направила за 5 години инвестиции за повече от 3 млрд долара общия тонаж на тази компания е повече от 20 пъти по-голям от този на ПБМФ. Мисля че говори достатъчно за възможностите и на двете компании. И двете компании гарантираха реализация на целия плавателен състав на БМФ и реализиране на определен инвестиционен план- равностоен с този на Домусчиеви. Единственото предимство на офертата на Домучиеви беше ,че предлагаше повече социални елементи- запазване на работни места, запазване на броя на служителите, запазване на българската регистрация, запазване на компанията. В чисто финансов аспект офертата на Домусчиеви беше много по-неизгодна за държавата, друг е въпроса ,че общо взето никой от социалните ангажименти не беше изпълнен.
4. Има забавени плащания. В интерес на истината плащанията се извършват ,но със забавене.
5. В момента тече една процедурна врътка, след завършването и няма да се плащат осигоровки на плавателния състав.
6. В момента няма кораб на ПБМФ,който е под български флаг. В договора беше поет ангажимент да не се променя флага, уви не беше спазен. По ред причини за корабособственика е много по-изгодно да държи корабите си под "удобен"(convenient) флаг. Не съм сигурен дали в момента Либерия е държавата с най-много кораби под нейн флаг, до скоро беше със сигурност ,но в момента повечето държави от ЕС поставиха условие на корабните си компании да поддържат определен % от флота си под национален флаг,така че не съм сигурен дали все още Либерия държи палмата на първенството, дори и да го държи скоро вече няма да бъде така. Например голяма част от флота на двете компании ,които бяха кандидати за БМФ са под национален флаг на държави от ЕС.
7. Мисля че е ясен отговора. Самия факт ,че имаше оферти с много по-сериозни параметри. Отделно ако беше даден БМФ на желаещите го компании поне около 3000 български моряци щяха да работят при едни добри за тях условия и да носят на семействата средно по 25 хил долара годишно, като тези пари щяха да бъдат инвестирани в България. Вместо това повечето от тях се реализираха в стройтелството, шофьори на такси ,охранители и т.н. Ами тъжно е.