История на регреса или просто реалност

[Gretna]

Евро квалификации 2006-2007 / 25 точки, 3-то място, 7 победи и само една загуба
Победи над Словения два пъти, Беларус два пъти, Люксембург два пъти и Румъния веднъж.
Равни с Албания два пъти, Румъния като гост и Холандия вкъщи.

Световни квалификации 2007-2009 / 14 точки, 3-то място, 3 победи и 5 равни. Само две загуби.
Бихме Кипър, Черна Гора и Грузия у дома. Направихме Х с Ирландия и Италия на Васил Левски ( дежа вю ) и още три равни на вън отново с Ирландия, Черна Гора и Грузия. Загубихме от адзурите като гости, а Кипър ни смазаха в Никозия с 4-1
От тук започна големият колапс и сриването беше неизбежно.
Туй трябва да се отбележи и срамната загуба от Сърбия с 6-1 в приятелски мач игран на 19.11.2008

Дъното. Евро квалификации 2010-2011.
8 мача, 1 победа и 2 равенства, последно място, 5 точки и само 3 вкарани гола. НЕ, това не е класиране на Малта. Това е България в последните Евро квалификации. След такова представяне всяко друго що годе прилично ще изглежда много по-добре. Трябваше ли да виждаме България толкова футболно унизена?
В тези квалификации бихме с 0-1 Уелс навън, направихме равен в Подгорица и излъгахме Швейцария за точка в София. Другите 5 мача бяха пълни с много българска мъка и един единствен гол.


Копирах всички тези резултати и класирания защото ми трябват в защита на тезата която ще изкажа сега. Българският национален отбор по-футбол е слаб, много слаб. По слаб е от този който игра в квалификациите 2007-2009 и мно-о-о-о-о-го по-слаб от този през 2006-2007. Да, видимо по-добър е от отборът през 2010-2011, но ако това е база за сравнение то тогава жалко. 3 победи, 13 точки. Две победи срещу Малта и една срещу Армения. Не можахме да бием Дания, Италия и Чехия въпреки че от 6-те мача с тях направихме 4 равни и загубихме 2. Да с мачовете с Дания бяхме ощетени от съдията. Безспорно, но това е само оправдание за неуспехът.
Бандаловски, Минев, Дяков х 2 и Занев. 10 мача с 5 червени картона. Рекорд на световните квалификации. Жалко.

Жалко за това, че нямаме бази, методики, треньори, стадиони, нормална публика, нормална държава. Е как да имаме добри футболисти. Няма логика всичките ябълки на дървото да са червиви без онези на най-горното ляво клонче, нали? Нямаме баскетбол, лека атлетика, тежка атлетика. Имаме едни високи момчета и няколко хилави момичета на чиито плещи тежи цялата българска надежда. Имаме двама братя боксьори, двама-трима прилични борци и .......................... това е. А имахме 49 Олимпийски шампиони. Казвам го в минало време защото на последната Олимпиада нашите спортисти спечелиха 1 сребърен и един бронзов медал. Жалко. А бяхме най-силни във вдигането на тежести, борбата и художествената гимнастика. Трите български спорта. Сега щанги в България няма, борци рядко се появяват, печелят по един медал и след това изчезват някъде из групировките а грациите само се плюят една друга все едно са лели конкуренти на пазара. Жалко. А какъв футболен отбор имахме през 90-те. Какви играчи. Какви художници на терена. Лечков, Балъков, Стоичков, Костадинов, Сираков, Янков, Йорданов. Биеха всички наред. За малко и световни шампиони щяха да станат. За малко. А сега. Сега нямаме нищо. Не. Тука преувеличих защото много ме боли. Имаме един млад отбор който въпреки, че никога няма да ни зарадва с нещо голямо поне ни дава искрица надежда в нашият безнадежден живот.

[pas]

Искаше ми се да напомня за насмешката, с която момчета като Попов и Михайлов говореха за конете и каляските и какво постигнаха те самите, но няма нужда.

Ти си го написал най-добре за дървото, прогнилите ябълки и горното ляво клонче. Това е положението.

В този ред на мисли, след днешната новина, че догодина може да има 4 "Б" групи, защото футбола ни е тотално умрял, тази вечер не знам на какво отгоре се надявахме на нещо друго. Футбола у нас е заминал, обречени сме да се боричкаме за 4-то - 5-то място още дълго време. И новината за "Б" групите е далеч по-важна от поредното ни некласиране.

Защото футбола освен емоция е и работа, логика, бизнес, стратегия. А ние сме на дъното. Като се започне от телевизионната заставка за мача, като се мине през организацията и строяването на футболистите да чакат три минути на терена да почнат химните, минем през сельовците които освиркват химна на една симпатична страна с прекрасни хора, продължим с клубните пристрастия по трибуните, изумлението от футболните правила за червените картони по терена... Не ми се продължава. Искаше ми са да стигна до момента, в който ще спомена за вероятността един малък селски отбор, произвел качествен футболист, да се надява на сериозен процент от негов трансфер след десетина години и това да е 100% гарантирано от БФС и държавата, но трябва да изреждам цяла вечер другите проблеми, за да стигна дотам, а и не виждам кога ще се случи.

Да сме живи и здрави! Другото е каквото си го направим сами. Във футбола ще страдаме, ще отнасяме шамар и ще търпим унижения. Това е пътя, по който сами сме избрали да вървим.

[Red Warrior]

Бъдете реални бе хора. Със "звезди" от родното първенство, с няколко резерви на Запад, с готвеща се аматьорска "Б" група - толкоз! Поне се радвайте, че играта и мотивацията се подобриха.

[Олимпи Сараев]

...А имахме 49 Олимпийски шампиони. Казвам го в минало време защото на последната Олимпиада нашите спортисти спечелиха 1 сребърен и един бронзов медал. Жалко. А бяхме най-силни във вдигането на тежести, борбата и художествената гимнастика. Трите български спорта. Сега щанги в България няма, борци рядко се появяват, печелят по един медал и след това изчезват някъде из групировките а грациите само се плюят една друга все едно са лели конкуренти на пазара. Жалко. А какъв футболен отбор имахме през 90-те. Какви играчи. Какви художници на терена. Лечков, Балъков, Стоичков, Костадинов, Сираков, Янков, Йорданов. Биеха всички наред. За малко и световни шампиони щяха да станат. За малко. А сега. Сега нямаме нищо. Не. Тука преувеличих защото много ме боли. Имаме един млад отбор който въпреки, че никога няма да ни зарадва с нещо голямо поне ни дава искрица надежда в нашият безнадежден живот.

Демокрация бе, брат! Вреееемееетооо е наше! При нас тя се изразява в това, всеки да прави и говори каквото си иска! Е, всеки си прави каквото иска, видно е! Това е голямо постижение! Никой никого не бръсне, всичко върви на самотек!
Дисциплина ли? Глупости, те ще ми кажат кво да правя, хайде де! Имаме ПРАВА, това е важното, а задълженията - може и да имаме там някакви си, но на кой му пука? Важното е да има къде и на кого да се оплачем като ни нарушат ПРАВАТА! Важно е аз, ти и останалите ревльовци да можем да пишем по разни форумчета, нали? Това е "безценно", другото го заеби! Като се постигне пак някакво ниво на самодисциплина, самосъзнание, уважение към труда и личността на другия, тогава може пак да постнеш няколко страници с умозаключения и да питаш защо аджеба тъй се получава!

[bajganjo]

Егати ливадите . Имам предвид футболните ни националчета барабар с треньорчето , дорде не речеш .
След като се класираха на четвърто място в група от шест отбора / единият от страна с население по-малко от град Пловдив / , се изтъпаниха пред камери и микрофони и говореха с апломб , че : "изградихме колектив " , "имаме млад и переспективен отбор , чиято цел е класиране на Европейското първенство " , "нямахме късмет" и култовото "ГЛЕДАМЕ НАПРЕД" !?! Само забравиха да споменат друга култова фраза - "съдията ограби труда на момчетата " .
Към къде гледат напред ? Може би към група с Андора , Фарьорски острови , Сан Марино и Лихтенщаин , където след тежки битки на терена , с футболно майсторство и страхотен дух ще успеят да завоюват мечтаното второ място ?
Още след мача с Македония се видя , че този отбор е "гола вода" . Спортните журналисти повтаряха вкупом , че отборът под ръководството на Чичовото е "израстнал неимоверно много" и правеха тънки сметки как точно да завършат 4-5 срещи за да могат нашите нефелници да отидат на бараж .
То бива , бива оптимизъм , ама този отива към диагноза .
Жалко само за българите , който отидоха на стадиона и за тези пред телевизионните екрани , който със свито сърце се надяваха чудото да стане .
Спорт в Бълагария трябва да се практикува само и единственно за здраве . Националните федерации трябва да бъдат закрити , може би с изключение на волейболната . А парите , който постъпват от тотализатора да се насочват към детските и младежки отбори !

[evernazion]

Какво ревете за тези профи дивизии ?! Запознати ли сте със структурата на датския футбол ? Отдавна на познати им казвам , че Б група трябва да е полупрофесионална . В Дания повечето качествени играчи се продават , само 2-3 отбора държат нивото . Хайде кажете , какво е професионалното на Б група , на Нефтохимик и на моя любим Ботев в момента ? Пълна аматьорщина , без грам далновидност и проекция за бъдещето !

[viali69]

Много хубав анализ на автора Gretna. Човекът го е казал точно и ясно. Боли, но е истина ! Докато не започнем да виждаме истините и да си ги казваме в очите, няма надежда да се оправим като държава и от там като спорт.
Липсва талант у младите ни футболисти. Масова посредственост компенсирана с много тичане и борба. Само с блъскане не става обаче, трябва и талант. Футболно майсторство му казват хората !
Някой снощи правилно беше написал да не бъркаме "мерака" с "майсторството" ... От първото имаме, но от второто не.
Все пак чест прави на Любо, че се опита и донякъде успя от нищото да направи нещо. Много е трудно без добър "матриал" да правиш, каквото и да било в този живот.

[boabbb]

Много хубав анализ на автора Gretna. Човекът го е казал точно и ясно. Боли, но е истина ! Докато не започнем да виждаме истините и да си ги казваме в очите, няма надежда да се оправим като държава и от там като спорт.
Липсва талант у младите ни футболисти. Масова посредственост компенсирана с много тичане и борба. Само с блъскане не става обаче, трябва и талант. Футболно майсторство му казват хората !
Някой снощи правилно беше написал да не бъркаме "мерака" с "майсторството" ... От първото имаме, но от второто не.
Все пак чест прави на Любо, че се опита и донякъде успя от нищото да направи нещо. Много е трудно без добър "матриал" да правиш, каквото и да било в този живот.

Виали, кажи нещо за ГЕРБ и Бойко, бе, излагаш се

[blue avalanche]

"Няма какво да се лъжем. Не ставаме за световното в Бразилия. Не може да имаш претенции да играеш на световно първенство по футбол, а да не можеш да биеш отбор като Армения. Нищо, че е по-напред в класацията на ФИФА.

Значи на тези квалификации всички могат да бият Армения в Ереван, само ние не можем! Затова някак минават покрай ушите ми приказките по всички телевизии колко много трябва да се гордеем с момчетата на Любо Пенев. Трябва, но малко по-тихичко. Просто защото нямаме повод.

Не сме се класирали на практика, а най-вероятно и теоретично няма да добутаме дотам(не го добутахме). Не Господ, а Бербатов да беше повече българин, няма как да бием чехите с 3 гола разлика, а другите отбори да играят за нас.

Така че положението е "Father, into your hands I commend my spirit". А може би избързвам? Може би Господ най-много се смее на тези, които си правят планове с него. Пу, пу, дано! Или "А, дано, ама надали"!

Сигурно не е справедливо. Мнозинството спортни журналисти се опитват да ни убедят, че Любо Пенев е "направил страхотен колектив". Само дето не виждам защо нашите да са по-големи пичове от швейцарците, например, които са се класирали. Или от холандците - тези мръсни индивидуалисти!

Нека си спомним какво направи с една шайка егоцентрични мъже чичото на Чичовото през 1994 г. Класира се на световно и дори победи отбори, които са много по-напред от Армения в ранглистата на ФИФА - Аржентина, Германия... Вече не е кой знае каква тайна, че тогава лъвовете се бяха разделили на малки стегнати лагери, тип „всеки срещу всеки".

Да, но тогава те играеха в "Барселона", "Хамбургер", "Спортинг", "Селтик"... а сегашните - в ЦСКА (вярно, Москва), "Терек", "Кубан" и "Байрям". И то играят, когато ги пускат от дъжд на вятър треньорите. Не може да си пръв с "националния резервен отбор по футбол на България". Даже и втори не можеш.
Въобще темата за сравнението в спорта ми е малко болезнена и леко встрани. Но нека се отклоня за малко. С какво толкова ги хранят бабите децата на 300 км по на запад, в какви детски градини ходят, как ги възпитават мама и тате сръбчетата, та бият нашите младежи на волейбол и се добраха до второто място в Бразилия след драматичен финал?

А ние пак сме четвърти. Защо сърбите, които са държава от двайсетина години, са били поне по веднъж олимпийски шампиони на волейбол, европейски на баскетбол и два пъти на водна топка? При това без да включвам в статистиката Югославия, защото сравнението става чудовищно несправедливо (само на баскетбол са 1 път олимпийски, 3 пъти световни, 5 пъти европейски шампиони).

Ами по на юг - Гърция? Два пъти европейски на баскетбол и веднъж на футбол. За наше самочувствие щях да кажа, че като нас са и власите които се давят на края на Дунав, но пък се сетих, че румънците си имат Стяуа - носител на КЕШ.

Връщайки се на националния ни отбор по футбол, много ми се иска да има оптимизъм. Но повече ми се иска да имаме по един-двама играчи в "Реал Мадрид" или "Байерн Мюнхен". Тогава и Господ повече ще ни забележи, защото той не е бунак, гледа само хубави мачове!"

[Red_Neck]

Много точно и много вярно. Напълно съм съгласен с автора на темата. Бихо добавил само:
За съжаление завършихме в групата точно там където ни е мястото.
Любо направи невъзможното и от едно на пръв поглед загубено поколение сглоби отбор, който ни дава надежда.
Каква е реалността обаче?
1. Завършихме квалификациите само с 3 победи. При 3-точковата система равенствата са по-близо да загуба. Няма как да изпревариш преки конкуренти, ако не ги победиш поне веднъж.
2. Отборът е приличен(но нищо повече) във всяка линия с изключение на атаката. Липсва ни класен нападател! Може би трябва да се направи последен опит за връщането на Бербатов ( но само при положение, че от това няма да пострада климата в отбора). Другата опция е Божинов най-после да се вземе в ръце, да спре да се занимава с фолкаджийки и плеймейтки а да изтиска каквото му е останало от големия талант следващите 3-4 години. Трета опция практически няма .... Класата на настоящите ни нападатели е такава, че Любо би свършил по-добра работа ако се съблече по екип от всички взети заедно.
3. Нужна е много работа свързана с дисциплината на отбора. 5 червените картони в 10 мача е самоубийство.

Накрая - Браво момчета за старанието - толкова са възможностите а вие поне се борихте докрай! По-трудното обаче предстои - сега трябва да покажете, че отлепената ютия може да тръгне нагоре.
Успех!