Може би е просто случайност или знак на съдбата, но сблъсъкът в Шампионската лига Реал Мадрид - Милан води до победителя в турнира.
Тази вечер на „Сантиаго Бернабеу" излизат двата най-титулувани клуба на Стария континент с общо 16 отличия от най-престижния клубен турнир съответно Реал - 9 и Милан - 7. Те са на първо и второ място по този показател. Последният сблъсък между двата европейски колоса е от преди 6 години. През сезон 2002/2003 година двата тима се срещанаха във втората група на турнира. Първият двубой на „Джузепе Меаца" бе решен от Андрий Шевченко за 1:0 през ноември 2002, но няколко месеца по-късно на 12 март в Мадрид „белите", предвождани от Раул Гонсалес Бланко, вкарал два гола, надвиха резервите на вече класиралия се италиански тим на четвъртфиналите с 3:1.
Милан излезе първи от групата и впоследствие триумфира на 28 май в на „Олд Трафорд" след дузпи срещу Ювентус.
През сезон 1989/1990 година двата тима се срещат на осминафинал в турнира. На 18 октомври на „Сан Сиро" Франк Рийкард и Марко Ван Бастен от дузпа носят успеха с 2:0. Във втората среща на първи ноември „Бернабеу" испанците бият минимално с гол на Бутрагеньо. Италианците продължават напред и печелят трофея срещу Бенфика (1:0) във Виена с гол на Рийкард.
Няколко месеца по-рано през сезон 1988/1989 супертимът на Ариго Саки унижава Реал с 5:0 на 19 април в срещата реванш от полуфинала на турнира. Първата среща в испанската столица завършва 1:1 две седмици по-рано след голове на Уго Санчес и автогол на вратаря Буйо след удар с глава на Ван Бастен. В Милано„росонерите" изиграват един от най-паметните си мачове в своята история с голове на Карло Анчелоти, Рууд Гулит, Рийкард, Ван Бастен и Роберто Донадони летят към финала, където разпиляват Стяуа с 4:0.
Преди това двата тима не се срещат в продължение на 25 години - от сезон 1963/1964 година, когато Реал бие на четвъртфинала с 4:1 ( б.а голмайсторите Аманчо, Ди Стефано, Пушкаш, Хенто и Лодети) в първия мач, а на реванша допуска поражение с 0:2 (Лодети и Жосе Алтафини), но с общ резултат тима стигна на полуфинала, а след това и до финала. Там „белите" падат от другия милански гранд Интер, което е единствената загуба на един от грандовете във финал от турнира, след като са се срещали преди това в надпреварата.
Интересното е, че при тази загуба на Реал трофеят пак отива в Милано, но в „синьо-черната" част на италианския северен гранд.
Пет години по-рано великият Реал Мадрид бие след продължение с 3:2,(Ди Стефано, Риал, Хенто за Реал и Скиафино и Грило за Милан) „росонерите" във финала между два тима игран в Брюксел. Така"кралският клуб" триумфира с трофея за трети пореден път в своята история.
Стигаме до първия сблъсък между двата тима, които днес спокойно можем да кажем, че играят дербито на Европа. Той е на полуфинал от Купата на европейските шампиони през сезон 1955/1956, в който Реал надвива „червено-черните" с 4:2 и след това губи с 1:2, но това се оказва достатъчно да стигне до финала и там какво прави?...Триумфира с първата си купа след успех с 4:3 над Реймс.
След сблъсъците помежду си Милан триумфира последните три пъти с трофея, а преди това Реал прави същото, като един път губи финал от съгражданите на „росонерите".
Какво ни очаква този сезон? Дали историята ще продължи...Ако е така, значи трофеят ще отиде или в Милано или Мадрид. Едно нещо е сигурно. Със сигурност до финала той ще бъде в испанската столица, но след решителния сблъсък през май на „Сантиаго Бернабеу" ще разберем кой ще е новият крал на Стария континент и дали ще напусне Мадрид.
http://sportal.bg/news.php?id=201292
Това е доста интересна статистика.
Доста обнадеждаваща за феновете на Милан и Реал, та да видим какво ще стане... Все пак традициите са, за да се нарушават! 
