Бледите спомени дойдоха и доведоха с тях носталгията

[Атеист]

А вие питате ли ги тези деца дали имат хубаво детство и дали са радостни от живота? Всеки може да говори сам за себе си в крайна сметка, но ми се струва, че се гледа доста субективно само от едната камбанария. Вашите родители сигурно и те така са смятали едно време за собственото ви детство. Изобщо странно е как всяко едно по-старо или предишно поколение си мисли, че следващото не може да се "справи с живота" или пък, както е в този случай сега, че не живее щастливо и че няма хубави моменти.

И телефоните са безценно нещо, никога не знаеш какво може да се случи или каква критична ситуация може да възникне внезапно, така че не знам защо намесихте и джиесемите.

[Ivo-Chernomoretz]

За съжаление в днешно време новата техника , комуникациите изместиха всичко детско .... Малките деца не мислят как да излязат и да прекарат деня си в игри , а още със ставането си застават пред компютърните игри и така им минава времето ....

[damyanov1963]

За съжаление светът и от там животът не вървят на добре. Разбира се, че ние имахме щастливо детство за разлика от днешните деца ...
И тук въпросът не е в носталгия към комунизма или нещо подобно, защото съм убеден, че и в Америка преди 30 години се е живеело по-добре, отколкото днес.

И детството ми не е щастливо, защото?

ми ще ти дам един прост пример аз съм набор 1995 и мога да кажа че имах хубаво детство, играехме по цял ден навън, всеки ден се знаехме къде и колко да се чакаме, нямаше телефони и тем подобни боклуци, но това беше до преди 2-3 години. Сега като излизам площадките са празни. Мога да ти направя сравнение с брат ми той е набор 2003 и по цял ден си седи в нас и това не е че няма деца, а всичко е пред компютри. Онзи ден когато се разхождах гледам некви къде немат и 10 и с таблет е кажи ми това хубаво детство ли е?

До преди 2-3 г. е нямало телефони и подобни??? Мога ли да те попитам къде си живял?

[barca4ever]

За съжаление светът и от там животът не вървят на добре. Разбира се, че ние имахме щастливо детство за разлика от днешните деца ...
И тук въпросът не е в носталгия към комунизма или нещо подобно, защото съм убеден, че и в Америка преди 30 години се е живеело по-добре, отколкото днес.

И детството ми не е щастливо, защото?

ми ще ти дам един прост пример аз съм набор 1995 и мога да кажа че имах хубаво детство, играехме по цял ден навън, всеки ден се знаехме къде и колко да се чакаме, нямаше телефони и тем подобни боклуци, но това беше до преди 2-3 години. Сега като излизам площадките са празни. Мога да ти направя сравнение с брат ми той е набор 2003 и по цял ден си седи в нас и това не е че няма деца, а всичко е пред компютри. Онзи ден когато се разхождах гледам некви къде немат и 10 и с таблет е кажи ми това хубаво детство ли е?

До преди 2-3 г. е нямало телефони и подобни??? Мога ли да те попитам къде си живял?

Тва че не можете да разберете, да съм написал някъде че не съм имал телефон. Джиесем имам от 7-8 години, но основно го използвам за да се обаждам и да ми се обаждат. А в днешно време дечурлигата не откъсват от технологиите. Вместо като излязат навън да вземат да спортуват малко или да се разходят на природа, но по голяма част са заникнали в тия телефони и се едно друго не съществува.

[damyanov1963]

За съжаление светът и от там животът не вървят на добре. Разбира се, че ние имахме щастливо детство за разлика от днешните деца ...
И тук въпросът не е в носталгия към комунизма или нещо подобно, защото съм убеден, че и в Америка преди 30 години се е живеело по-добре, отколкото днес.

И детството ми не е щастливо, защото?

ми ще ти дам един прост пример аз съм набор 1995 и мога да кажа че имах хубаво детство, играехме по цял ден навън, всеки ден се знаехме къде и колко да се чакаме, нямаше телефони и тем подобни боклуци, но това беше до преди 2-3 години. Сега като излизам площадките са празни. Мога да ти направя сравнение с брат ми той е набор 2003 и по цял ден си седи в нас и това не е че няма деца, а всичко е пред компютри. Онзи ден когато се разхождах гледам некви къде немат и 10 и с таблет е кажи ми това хубаво детство ли е?

До преди 2-3 г. е нямало телефони и подобни??? Мога ли да те попитам къде си живял?

Тва че не можете да разберете, да съм написал някъде че не съм имал телефон. Джиесем имам от 7-8 години, но основно го използвам за да се обаждам и да ми се обаждат. А в днешно време дечурлигата не откъсват от технологиите. Вместо като излязат навън да вземат да спортуват малко или да се разходят на природа, но по голяма част са заникнали в тия телефони и се едно друго не съществува.

Разбрах те, но не е съвсем вярно, че всички, или повечето деца се занимават с компютърни игри и тем подобни, междублоковите пространства са пълни с деца, играещи и каращи велосипеди, по-страшното е, че някои от по-големите се занимават с други глупости, като пиене на бира, пушене на трева...

[Атеист]

Явно вие имате различни наблюдения. Имам 4-ма племенника и всеки един от тях си играе навънка, отделно 2-ма от тях се занимават редовно с плуване. Децата в махалата ги гледам почти всеки следобед или карат колела, или с нещо друго се занимават отвън. Разбира се, че прекаляването с компютъра не е добре, но пък и не мисля, че трябва така да се генерализира за всички деца. Изобщо да се генерализира не е много правилно за каквото/когото и да е било.

[damyanov1963]

Повече от три часа се ровя в нета и разглеждам снимани предмети от 80-те и 90-те години на миналият век. Ох. Колко хубаво ми беше тогава. Колко хубави моменти изживях. Сега, точно сега плачейки над клавишите спомените започнаха да идват все по-ясни и по-ясни и вече всичко е пред очите ми.

Карам синьото Балканче, което нашите ми подариха за 10-тия ми рожден. До тогава нямах колело. Карах когато някой от приятелите ми ми даваше. Много се зарадвах когато баща ми дойде пред блока бутайки колелото. Знаех, че е за мен. Интуиция. Та нали точно този ден имах рожден ден. Колко хубаво колело беше. Тъмно синьо със кръгла рамка. Досега не бях виждал колело с кръгла рамка. Всички стари колела бяха с плоска. А какъв цвят само беше. Металик. Невероятно. Ох,отново заревах, като баба пред "Пътеводна светлина" но отново нахлуха спомени.
По цял ден не слизахме от колелата. Сутрин се събирахме пред блока, врътвахме дружно едно-две кръгчета на улицата и после през пазара, през Халите, през Окръжна болница и Плиска, чак до езерото Ариана. На отиване беше ОК, ама на връщане голям зор, който е карал Балканче с една скорост, знае за какво говоря. А тя каква скорост беше. Двойно крачна с повдигане на изкачването. Това е фитнес уред. Съвършен. А когато се прибирахме, тогава беше време за зареждане на батериите или с други думи беше време за течен шоколад от будката на последната спирка. 36 стинки и чашка с крем и лъжичка стават твоето зарядно. А после. Сметанов сладолед за 38 стотинки или шоколадов за 42, и докато си ядях шоколадовия чакайки да докарат ПИФА на РеПа, с така желаната играчка, все си мислих за това, как да накарам майка ми да ми даде пари, за да и купя Жената днес, която да прочете за 10 мин и после да ми я даде, да я нарежа на стотици листчета за фунийки. Понякога в големите кризи се налагаше да режа от ПИФА и сърцето ми се късаше на малки парченца но уви, трябваше да имам муниции за важните битки. Фунийки, топчета, кър, ластик, колело а после и по малко сварка. През ваканцията от 08:00 до 22:00 на улицата. Всеки божи ден. Дори и да вали пак сме на вън, в беседката отстрани на блока. Всички бяхме кльощави и ребрата ни се брояха. Бяхме рошави и мръсни. Бяхме истински деца.

Искам да затворя очи и да се върна пак там, там назад във времето и да остана, защото това сега не е истинско. Знам, че не мога но с ваша помощ ще се опитам да забравя сега и да си спомня още и още хубави моменти, а те са хиляди.

Кажете вие спомняте ли си ....................................................

Е, по мое време сладоледа беше 20 ст., най-скъпия билет за кино - на балкона 1-и ред - 35 ст., ученически билет за мач - 50 ст., трамваен билет - 4 ст, автобусен и тролейбусен - 6 ст., пиша този "ценоразпис", защото се сетих, че по едно време увеличиха цената на градски транспорт - направиха трамвайните билети, като тези на автобусите и тролеите - по 6 ст. и тогава се "надигна вой на недоволство", който се състоеше в псуване и мърморене м/у познати и приятели. А за Балканчето и аз имам същите кошмарни спомени, макар че тогава нашите трябваше да спестяват от няколко заплати, за да ми го купят - струваше цели 85 лв. В махалата имаше едно момче на което баща му работеше във външна търговия и му беше купил от Италия колело "Джордани" - тип чопър, със скорости, ние му се молехме да ни дава по едно кръгче и щастието да го караш беше неописуемо, беше леко, бързо и удобно, все едно че караш самолет. Събирахме снимки на отбори от в-к "Старт" - 25 стотинки, който излизаше във вторник около 17 ч, снимките бяха с отвратително качество, но ние си ги слагахме в тетрадки, като албуми...

[za nas e toj religiq]

Tази тема и мен ме върна в детството Дни на безгрижие и още нещо ! Отдавна изчезна детската глъч между блоковете , трудно се виждат повече от 3-4 деца да се шляят безцелно , въртейки им се поредната пакост в главата Спомних си и първото ми колело Школник което аверите ми обявиха за женско Обаче се оказа , че това женско колело е по леко и бързо от титолувания Балкан и никой не искаше да се състезава с мен , с изключение на едно мамино синче на което баща му беше посланик и имаше BMX Едва ли някой от днешното поколение знае какво е калем Как сме се катерили по покривите да крадем антени , че дори и наща бяхме свалили без да знаем Пифа и Жената днес се ползваха но бяха дебели , истнския кеф беше да се свие някой Некерман и да ти дърпа ушите майкати после Еххх времена .... На мен лично ми е тъжно , няма го надничането през прозореца с цел да зърнеш първия герой кога ще се появи на двора , няма счупени прозорци от народна топка или мач , няма спукани глави и обелени колена от междукварталните битки на стражари и апаши , и фунийки , няма .... ! Няма и викащи майки от прозорците и издирващи ни с филиика в ръка , няма ги и шамарите след 15-16 часова неизвестност Ех , спомени ,спомени ....

[iliev72]

Сега децата играят на CS , а ние играехме на фунийки !
Сега децата играят на FIFA , а ние ритахме до отмаляване !
Сега децата гледат филма на РС , а ние ходехме на кино и след това по видеоклубове !
Сега децата си чатят , а ние по цял бяхме заедно и беше трудно да ни приберат у дома !
Всички имахме я Школник , Балканче и по-големите караха Украйна или Турист(такъв беше пърият ми бегач)!
Тогава Стефан Данаилов бие фашисти в "На всеки километър".
Имаше "Лека нощ , Деца" и "Студио Х" , всеки понеделник ТВ Пиеса , всеки петък Руски филм !
Какви времена бяха ! И никога няма да забравя плодовото мляко

[grasiani]

Смятам все пак че детството от 70-80-те години е най-доброто което може да се случи на един човек и ще се обоснова защо,защото това бяха едни междинни години на развитие хората бяха се замогнали що годе примката от от тоталния контрол е разхлабена , повечето родители можеха да си позволят да изпълняват всякакви прищевки на децата си в духа на времето все пак де,от друга страна още телевизия,технологии още не можеха толкова чак да привлекат младите хора макар че повечето имаха касетофони някои електронни игри,тъкмо навлизаха първите компютри изобщо едно съчетание между старото и навлизащото ново идеална пропорция,живота безгрижен за децата, родители незатормозени и изнервени от това да се чудят как да плащат това или онова, спокойни и оставили на воля да играем без да се притесняват че ще ни се случи нещо лошо ,евтин живот е не чак с големи луксове както сега може да си позволят някои,но по някакъв начин щастлив.Ще добавя и аз това че ваканциите наистина си се превръщаха в едно голямо приключение в което нямаше и ден скука,то не беше каране на колелета тъкмо беше излязъл филма с BMX и опитите да подражаваме с нашите балканчета, игра на фунийки,игра на лепка,карти, шах,табла,магаре,забиване на ножка в пръста и дървета който е живял тогава знае за какво говоря,игра на футбол с врати от по два камъка ,игра на ръбче,свирене на китари и пеене ,правене на колиби от листа ,ходене на басейн цялата махала,лятно кино гледане от дървета или от други нестандартни места и още и още да не забравя също и четенето на книги аз като голям почитател на книгите когато се прибирах от игра винаги отделях да почета нещо въпреки умората все пак книгите изграждат език и въображение ,тогава наистина хората четяха много сега май не много така да не говорим пък за по младите макар че и там е икомномически проблема как да четеш като една книга струва от 15-30 лева е има и библиотеки, ама като гледам и те свързват едва двата края ,пионерските лагери макар и под някакъв по строг контрол пак си бяха хубаво изживяване изобщо живия контакт и срещите с толкова непознати и различни деца си е пак коз в полза на изминалото време,ходенето на почивка с родителите на море и планина за по 20 -25 дни а не както сега за по 5-10 дни болшинството от хората.Сега някои ще кажат ама то на всеки детството е най-доброто и най любимо ама не е баш така все пак си зависи и от обществения и политически живот в отделната епоха в която всеки го е изживял,примерно за родителите ми- ами държавата тъкмо се е отърсвала от белезите на 2-та световна война и плащането на репарации и същевременно изграждане на една съвсем нова система ,гладни и бедни години с много лишения и не много придобивки и тотален контрол от страна на държавата няма как да няма отражение и при детството на децата,за бабите и дядовците там да не говорим изобщо.Детството след 1990 година-разклатена политическа и обществена система няма как да няма отражение и при децата,разслояване и разделяне на обществото няма как и при децата да не се почувства и техните отношения,навлизане на мутрите,чалгата, наркотиците ,циганизация,просия при децата мизерия,смяна на ценностната система и при децата и възрастните,един колега каза че сега тренирали и спортували децата абе колега спортуваш и тренираш ако имаш пари,а годините 70-80 те тренираш безплатно и всеки има възможност да се докосне до спорта дори и да няма финансова възможност , е може би не със всички световни технологии и оборудване но все пак тренираш и не случайно тогава са излезли най добрите ни спортисти и постигнали най-големи успехи примери колкото искаш няма нужда да изброявам.Това ми са доводите че детството като цяло е било най-добро през 70-80те години кой както иска да го разбира и да се абстрахира от политиката ,просто това са даденостите на които може да се сравнява различните години и да се дават оценки като цяло кога е било най-.добре .