Устойчивите британски традиции са основният катализатор,без който целия този процес едва ли би бил възможен.Тази своеобразна симбиоза между традиции и инвестиици,превърнаха Премиършип в най-скъпият футболен продукт,забавляващ милиони фенове по света!
В настоящата тема ще разгледаме подробно,най-важните акценти(промени) който оказаха и най-голямо влияние върху Висшата лига в периода 2003/2008:2008/2013г.
Сезон 2003-2004:Началото на голямата трансформация!
Роман Абрамович купи Челси на общата стойност на сделката,140млн.паунда,която е и най-голямата в историята на английския футбол.
Няма да е пресилено,ако кажем че тази инвестиция положи основите на модернизацията на Висшата лига.
Феноменът Челси счупи всички бариери,а назначаването на Жозе Моуриньо(година по-късно),бе едно от най-хубавите неща,които са се случвали във Висшата лига.
Онзи Непобедим-сезон на Арсенал( от 2003/2004г).сякаш беляза края на епичната битка между сър Алекс и Арсен Венгер-голямата битка между Манчестър Юнайтед и Арсенал,а и постфактум постави и началото на дългия период на Арсенал без спечелен трофей,който продължава и до днес!
Зашеметяващото начало на Жозе Моуриньо и двете поредни шампионски титли от(2005-2006),поставиха старта на новата шампионска надпревара по оста Манчестър-Лондон,а същевременно белязоха и най-слабият период на Манчестър Юнайтед във Висшата лига(в ерата на сър Алекс).
Стандартите,които наложи Специалния,онази арогантност(в положителния смисъл),самочувствие и манталитет на победител,създадоха т.нар нова„война” във Висшата лига-между сър Алекс и Жозе Моуриньо(в чиято фигура,Фъргюсън откриваше и доста нюанси на самия себе си от началото на 80-те).
Адаптацията на Моуриньо и умението му да синхронизира южняшкият си нрав, с консервативните британски традиции,му спечелиха изключително много привърженици на Острова,мнозина от които определиха португалеца като „мениджърът,който разчупи всички клишета”,а и страхотната връзка и уважение между него и сър Боби Робсън,сякаш положиха и основите на една своебразна приемственост,която днес рядко можем да наблюдаваме между британци и чужденци.
Динамиката на събитията(в периода 2003-2008),бе белязана и от подема на два отбора,за които днес спокойно можем да кажем,че чрез своят прогрес и постоянство се превърнаха в т.нар движеща сила на Висшата лига,”подклаждайки” и същевременно задълбочайваки конкуренцията в т.нар топ 4(който в наши дни изглежда,просто като мит),а именно отборите на Евертън и Тотнъм!
Постоянството и решителността на Дейвид Мойс,отвориха нова страница в историята на Евертън и буквално възродиха,голямото съперничество между тях и Ливърпул,а опита и директния стил на Хари Реднап(Хари „Худини”),превърнаха Тотнъм в един от най-прогресиращите отбори в цяла Европа и оставиха своя отпечатък най-вече в този( нов 5-годишен цикъл) от 2008/2013г.Но за него малко по-късно...

През сезон 2006-2007 Манчестър Юнайтед отново стана шампион,успявайки да детронира Челси на Моуриньо,с което и започна големият възход на Манчестър Юнайтед,който продължава и до днес(превръщайки го официално в рекордьор с 20 спечелени титли),а напускането на Жозе Моуриньо в края на същата година,със сигурност бе една от косвените причини,за последвалата доминация и успехи на Юнайтед(в този нов период)!
Рязкото сътресение и шокът от напускането на Моу,буквално разрущиха онази изключително емоционална връзка на доверие и колективизъм у играчите,онази увереност в собствените си възможности.Дори и за лидерите на отбора-Тери-Лампард –Дрогба,бе изключително трудно да асимилират случващото се,а и с наследниците на Моу,така и не бе изградена(дори отчасти) онази връзка на доверие,върху която се крепяха отборния дух и сила на Челси.
Остава обаче отворен въпроса:Дали това рязко "откъсване" всъщност(в дългосрочен период),не повлия косвено върху израстването и съхранението на онзи шампионски дух,който именно Жозе Моуриньо изгради в отбора!?...По-скоро ДА

С неочакваното напускане на Жозе Моуриньо в края на 2007г,,сякаш приключи и последния етап и онзи постромантичен период на Премиършип (започнал в началото на 21век),който сякаш предначерта и прехода от традиционността към модернизацията на английския футбол!
Моделът,който наложи Роман Абрамович,този директен( на моменти дори агресивен) стил на организация и управление,се превърна в една универсална парадигма за успех,която и една немалка част от оборите от Висшата лига,успяха да внедрят и реализират(разбира се доста далеч от мащаба и финансовите ресурси,с които разполага Челси),но чрез нея повечето клубове почувстваха онази независимост,която сама по себе си създава и интегрира нови възможности и приоритети пред тях.
Инерцията и високото ниво на развитие,които Премиършип реализира(в периода 2003-2008г),успя да създадат една нова макросреда-съдържаща едновременно есенцията и субстанцията на т.нар футболен елит на Англия или накратко-положи основите на Неомодернизмът във Висшата лига.(2008-2013)
Динамиката и спецификата на събитията,буквално придадоха друго измерение на термина„конкуренция”,която въпреки известната доминация на Манчестър Юнайтед,просто с всеки изминал сезон увеличаваше своя обем и интензивност!

Ключовите особености,които пряко и косвено повлияха върху целия този процес са точно 3:
1.”Проектът Манчестър Сити”.
2.Разрушаването на т.нар топ 4.
3.Интеграцията на Тотнъм и Евертън
В средата на 2008г,Шейх Мансур разби всички финансови директиви,превръщайки Манчестър Сити във футболен „мутант”,чиято основна цел бе максимално бързо да се внедри и „унищожи” основните претенденти за титлата-Манчестър Юнайтед и Челси!
Разбира се,това нямаше как да се случи веднага,въпреки финансовата мощ и мащабност с които Сити разполагаха,най-малкото защото Юнайтед и Челси вече притежаваха манталитета и опита на шампион,които до голяма степен им осигурявяха и своебразен имунитет срещу “Небесносинята експанзия”.
Зараждането на този нов модел,както и възходът на Тотнъм и Евертън,съвпаднаха с може би най-успешният период за Англия в Шампионската лига(2007-2011),който от своя страна и пряко повлия върху усъвършенстването и конкурентоспособността на топ отборите,както и на доминацията на Висшата лига!
Хари Реднап и неговият Тотнъм се превърнаха в първият отбор,който успя трайно да разчупи т.нар топ 4 в Премиършип.
Директният и динамичен стил,който практикуваше успя да привлече доста нови почитатели,а Тотнъм неизменно присъстваше в класациите за най-прогресиращ отбор ,а истинския фурор и „плодове”от прекрасната работа,която свърши Реднап там-бе фурора който „Шпорите” направиха още в дебютния си сезон в Шампионската лига, достигайки до1/4 финалите в турнира!
Работата която Дейвид Мойс свърши в Евертън,се превърна в еталон за постоянство и стабилност,които със сигурност са и един от основните фактори,именно той да бъде избран за наследник на сър Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед.
Спокойствието и методичната работа на Дейвид Мойс,както и целесъобразната трансферна политика(на фона на ограничения бюджет),направиха така че Евертън да се превърне в особен фактор(в нещо като “лакмус” за повечето топ отбори),фактор с който абсолютно всеки се съобразяваше и пряко повлия върху прогреса на Премиършип в този Неомодернистичен период.
20-годишния Юбилей на Висшата английска лига(2012/2013),съвпадна и с оттеглянето на безспорно най-емблематичната фигура от нейното създаване-сър Алекс Фъргюсън!
Човекът,който изгради буквално една империя-Манчестър Юнайтед,империя и колектив с който успя да спечели рекордната 20-титла в елита,превръщайки Манчестър Юнайтед в най-успешния английски отбор за всички времена!
За първи път новия сезон в Премиършип ще започне без сър Алекс Фъргюсън-сезонът на кардиналните промени,сезонът на абсолютната конкуренция.
Другият основен акцент,в това ново начало за Висшата лига- безспорно е завръщането на Жозе Моуриньо-Специалния( вече Щастливия) в Челси!
Изминаха близо 6 години,откакто португалеца бе освободен от Челси,6 години през които Моуриньо абсолюто утвърди своето име,като един от най-успешните и класни мениджъри в модерната футболна игра.
Опитът,който натрупа в Интер и Реал Мадрид,със сигурност ще му дадат известно предимство пред конкуренцията,но изключително любопитно ще бъде да видим- онзи първи контакт между “помъдрелия баща”(Жозе) и вече “порасналото дете”(Челси)...и разбира се волята на “Царицата-Майка"(Роман Абрамович)!
Сезон 2013/2014-Neo-Premiership:Vol.1
