Янис Зику написа:Какво разбирате под думата ултрас? Фенове като в Англия ли?

[offtopic]Какво означава да си ултрас?
Ултрасите нямат имена за външния свят, само приятелите ги познават. Нямат лица, често качулката им покрива лицата, един шал на лицето и това е. Ултрасите нямат нормално облекло, не следва модите, пренебрегва ги. Когато се качва на влака, върви по тротоара дори когато не е облечен със симвплите на своя отбор, ЩЕ ГО РАЗПОЗНАЕШ. Ултраса атакува ако бъде атакуван, помага в нужда. Ултраса не спира да бъде такъв дори когато си махне шала или като се прибере след дълго гостуване, продължава да се бори 7 дни от 7. Ветеранът Ултрас дава пример на по-младите, и младите го уважават. Младите са горди, че могат да стоят около по-стар от тях, да се поучи от критиките и да се гордее от комплиментите. Когато обикновените хора гледат един УЛТРАС не го разбират, и той не иска да бъде разбран от хората, не дава обяснения за това какъв трябва да бъдеш. Всеки ултрас е различен, има ги тези които се обличат с материали на своя отбор или група, и тези които никога не са имали такива. Тези които се движат с групата и тези които са сами и са си лидери по рождение. Ултрасите са различни, но ги обединява любовта към своя отбор, това да могат да издържат под дъжда или студа за 90 или повече минути, обединява ги това, че се топлят пеейки с цяло гърло, обединява ги сигурността, която им дава приятелят, които му спи на рамото във дългия път, обединява ги разходката с гордо вдигната глава в поредния чужд град, обединява ги радоста от тръгването и умората от връщането, обединява ги поделеният сандвич и разделената цигара, обединява ги погледа, които си разменят след поредната ръкопашна схватка с противник, обединява ги манталитетът. Нещата, които ни обединяват, са тези, които ни разграничават от външния свят, отдалечават ни от разтревожените ни родители. УЛТРАС е изключение на правилото, e неочакваната изненада, когато мислиш, че си се разминал. УЛТРАС е дори и ръката която ти помага да се качиш в последния момент защото влака тръгва. УТРАС не е насилието, то е защитата от един живот изпълнен с насилие, от своеволията на полицията, от платените телевизии, от изгъзиците на новите генерации, от телевизионните предавания боклук, и преди всичко от репресията. УЛТРАС е и много още чувства неописуеми с думи, неразбираеми от обикновените хора, които предпочитатат да живеят зад едно стъкло, отколкото да го счупят, за да навлезнат в реалността, студена и дъждовна...
Какво е да си истински ултрас...
За всеки който се смята за повече от обикновен фен или иска да бъде повече от обикновен фен от "ултрас не е мода, ултрес е начин на живот"...
i. Обичай твоята фанелка и твоите цветове повече от всичко
ii. Вярвай и уважавай твоята група и твоите еднакви
iii. Не поставяй граници или прегради на твоята вяра, защитавайки я от злото и от всякакъв вид опозиция
iv. Бъди винаги готов за лоялен сблъсък с други ултрас или hools а не с обикновенните хора, без да използваш нож или друго.
v. Бъди винаги честен винаги във всичките действия или инициятиви.
vi. Различавай се от останалите.
vii. Следвай твоя отбор, в добро или зло, винаги и навсякъде дори и да си в протест.
viii. Купувай билетите за мачовете и посещавай гостуванията с твои пари.
ix. Не прави за нищо на света компромис, като респект на твоите чувства.
x. Съпротивлявай се срещу твоите управници или срещу твоите футболисти когато нямат респект към твоята вяра и твоите чувства.
xi. не опетнявай идеалите на това движение (ultras/hools) с различни форми на ежедневна престъпност.
xii. Не зацапвай тази вяра с политически интереси.
xiii. Не се прави на вандал, не разрушавай това което те заобикаля, не кради от магистралите или от обикновенните пътища каквото и да било.
xiv. Прави протестни плакати, хореографии, манифести и друго, само с твои сили без икономическата помощ на футболния ти клуб или на някой спонсор.
xv. Не комерсиализирай вътрешността на твоята група, продавайки материали на хора които не са част.
xvi. Не опетнявай с интриги, спекулирайки с името на отбора за който даваш сърцето си.
Това е моя дом... не си го давам!
За първи път кагато стъпих в този дом не си го спомням, бях малък, но си спомням че беше хубаво много ма много хубаво...... Е един дом малко странен....можеш да влизаш в него от август до май... Отворен е една събота да, една събота не.... По някой път отваря и през седмицата.... Винаги е имало една голяма градина в този дом.... Някога добре поддържана, друг път не чак толкова....но винаги ярко зелена... Това е една градина на която не може да се отиде, но е хубава за гледане....... Когато влезнах за първи път не познавах никого но имах чувството че всички ме познават....... В този дом много често се пее.....пее се ясно и с гордост.....понякога се губи ентусиазма, но бързо си възвръща началния заряд... Няма място за бездушници в този дом...който влиза не го прави от мода или щото там ходят приятели....който живее в този дом знае правилата....придържа се към тях....защитава ги..... В този дом изживях страхотни емоции.....винаги съм влизал с ентусиазъм.....често излизам изпълнен с радост или със страшна мъка....познавам го този дом по-добре от мен самия..... Винаги се приближавам към него с бодра крачка, горд че ще влеза.... Някои казват че мачът се гледал по-добре по телевизията в къщи......не разбирам....та домът на футбола е бил винаги тук....как могат тези хора да говорят за други неща????....не разбирам..... Предпочитам да се издрадвам няколко секунди след като се вкарали в другата, далечната врата....отколкото да гледам по телевизията 7 повторения от различни ъгли.... Предпочитам да съм в тълпата и да попитам: кой вкара?? Кой вкара?? Предпочитам да не разбирам и нищо когато атаката е бърза, на скорост..... Предпочитам да гледам мача на откъси щото пред мен се развява огромно знаме...... Нищо не може да ме разубеди.....това е моят дом.....и аз от този дом няма да си отида никога....ще остана тук до края..... Измисляйте си кабелните телевизии, сателитните антени и каквито си искате космически декодери..... Аз съм роден за стадиона и там ще си умра...... Ще продължавам да прескачам обяди и вечери за да тичам по стадионите........... Ще продължавам да не излизам петък или събота вечер за да мога да ходя по гостуванията...... Ще продължавам да ставам рано с риск да ми се приспи по пътя.... Ще продължавам да ставам рано за да се прибирам късно вечер, а дори на следващият ден.... Ще продължавам да си стискам шала на врата през зимата и да си мокря главата през лятото...... Но вече има хора на които им е забранено да влизат в тази къща..... На които вината е единственно че я обичат много..... Заради толкова много любов са задължени да стоят далеч.... Те са истинските и единственни господари на тази къща......онези които в нейна защита са дали най-ценното...без да искат нищо в замяна........... Една горичка.......... Няколко входа........ Асфалтена алейка........ Високи стълбища по които като се качваш винаги притичваш........ Това е най-хубавата къща на света!!!!!!!! В чест на наказаните .
Изто4ник:
http://ultrasloko.com/page.php?30[/offtopic]
Никола Котков : "Локомотив" е моята вечна майка и аз ще я помня и обичам до края на живота си. Нека знаят всички - кръвта вода не става!