Байерн ~ всичко за отбора, стадиона, феновете и други

[MCMXIII]

Според СпорталЪ.бг: Потвърдено: Волфсбург преговаря за халф на Байерн. Иде реч за Луис Густаво.

[Neron]

Да го дадем 1 година под наем и след това ще го продадем за повече пари защото е ясно че ако играе редовно формата му ще се подобри.

[MCMXIII]

Да го дадем 1 година под наем и след това ще го продадем за повече пари защото е ясно че ако играе редовно формата му ще се подобри.

След една година ще остава точно една година до края на договора му. Т.е. ще му падне цената.
Аз го харесвам като играч, но наистина в момента в БАЙЕРН конкуренцията е размазваща. Нека да си ходи, но някъде в Германия.
Дори при схема 1~8~1 ще има халфове извън групата

[MCMXIII]

[center]Байерн не успя да спечели Суперкупата на Германия[/center]


Борусия Дортмунд надви Байерн Мюнхен с 4:2 в наелектризиращ и равностоен сблъсък за Суперкупата на Германия, който се игра на стадион "Сигнал Идуна Парк".
"Черно-жълтите" взеха ранна преднина след грешката на Том Щарке, от която се възползва Марко Ройс. Секунди след това Левандовски вкара топката във вратата на противника, но попадението правилно бе отменено заради засада. Чудесни изяви до края на първата част имаше Роман Вайденфелер, който отказа Джердан Шакири от изравнителен гол. Двата тима обаче бяха оставили шоуто за второто полувреме. Баварците изравниха след удар с глава на Ариен Робен, но после получиха два гола в рамките на една минута. Даниел ван Буйтен си вкара автогол след центриране на Гюндоган, а после самият Гюндоган навърза защитата на съперника и реализира прекрасно попадение. Европейският клубен шампион не бе казал последната си дума и Робен намали резултата след нова асистенция на Филип Лам. Десетина минути преди края Томас Мюлер нацели гредата, а малко след това Марко Ройс реши спора с втория си гол в мача.
По този начин Борусия Дортмунд сложи край на серията си от пет поредни мача без победа над Байерн във всички турнири, печелейки четвърта суперкупа на Германия - колкото имат и баварците.


[center]ДОРТМУНД ~ БАЙЕРН 4:2

1:0 Марко Ройс (6‘)
1:1 Ариен Робен (54‘)
2:1 Даниел ван Буйтен (56‘ ~ автогол)
3:1 Илкай Гюндоган (57‘)
3:2 Ариен Робен (64‘)
4:2 Марко Ройс (86‘)[/center]

[center]БАЙЕРН:
Том Щарке ~ Филип Лаам, Жером Боатенг, Даниел ван Буйтен, Дейвид Алаба ~ Тиаго ~ Ариен Робен, Томас Мюлер, Тони Кроос (Данте 86‘), Джердан Шакири (Бастиан Швайнщайгер 67‘) ~ Марио Манджукич (Клаудио Писаро 46‘)[/center]

[MCMXIII]

[center] 27.07.2013 ДОРТМУНД ~ БАЙЕРН 4:2 [/center]

[center][youtube]https://www.youtube.com/watch?v=aJDrdZ7zuv8[/youtube][/center]

[hajitsu]

Казах ви, че Пеп не става за Байерн...

[MCMXIII]

Има някакви слухове, че Емре Джан все пак ще ходи за една година във Франкфурт под наем.

[Тони]

[offtopic]Златан за Гуардиола:
Един треньор ид*от, който бяга от проблемите

Сблъсъкът на Ибра с Пеп започва заради едно ферари

В своята автобиография „Аз, Златан”, която донесе на нападателя на ПСЖ Ибрахимович шведска литературна награда, той описва с особено ожесточение войната си с треньора на Барселона Гуардиола. Заради когото Ибра остава на „Ноу Камп” едва един сезон, въпреки че в 46 мача вкарва 22 гола и дава 13 асистенции. В момента Гуардиола, считан за най-луксозния футболен треньор в света, опитва да се докаже в най-добрия отбор в Европа – Байерн. В Германия интересът към каталунеца и неговите методи е изключителен, затова припомнянето от Ибра на някои многозначителни случки от съблекалнята на Барса хвърлят светлина върху потайния характер на Гуардиола.
Облечен в сив костюм, Пеп Гуардиола, главният треньор на Барселона, приближава и, явно притеснен, се вторачва в мен.
Тогава той беше един добър човек - не като Моуриньо или Капело, естествено. Така беше до момента, в който между нас пламна война. През есента на 2009 г. аз изживявах своята детска мечта. Ритах в най-добрия отбор в света и получавах подкрепата на 70 000 души на "Ноу Камп". Витаех в облаците, нищо че пресата отразяваше всяка моя грешка - бях "лошото момче", с мен трудно се общуваше и т.н. С жена ми Хелена и децата имахме чудесен дом и аз усещах настроение за игра. И все пак нещо не беше наред. „Ей, ти - каза ми тогава Гуардиола. – Тук ние не витаем в облаците, а чувстваме земята под краката си”. „Разбира се - отвърнах аз. - Добре”. „И не идваме с ферарита или поршета на тренировка”.
Кимнах. Не исках свада, но за какъв дявол той се вълнуваше в каква кола се возя? Какво искаше? И какъв смисъл влагаше в подобни реплики? Аз не се перча със скъпи лимузини, просто обичам колите, те са моята страст. По вида му обаче разбрах какво се крие зад думите му: „Не си мисли, че си специален”.
Още тогава разбрах, че Барса е едно училище. Никой от момчетата не се държеше като суперзвезда, което ми беше странно. Меси, Шави, Иниеста, цялата банда ми приличаха на ученици. Най-добрите играчи в света само стояха и кимаха, и аз не можех да разбера какво става. Беше смешно. Ако треньорът в Италия каже: "Скачайте", играчите веднага ще попитат: "А защо е нужно?"
Тук всичко се изпълнява безпрекословно. Макар че не се вписвам, си мисля: момче, трябва да свикнеш, Не потвърждавай тяхното мнение за теб. И аз се стараех да се адаптирам. Да стана по-добър и по-мек. Което беше безумие.
Мино Райола, моят агент и приятел, попита: "Златане, какво става с теб? Не мога да те позная". Никой не можеше да ме познае, дори приятелите. Станах скучен, мек, а още от времето с Малмьо имам собствена философия: аз съм пилот в собствената си гонка. Харесвам хора, които минават на червено, ако ме разбирате.
Сега обаче... Престанах да говоря онова, което искам да кажа. Само онова, което искаха да чуят. Това беше ненормално. Станах раздразнителен. Златан престана да е Златан. Независимо от всичко, сезонът започна отлично. Вкарвах гол след гол. Спечелихме Суперкупата на УЕФА. Доминирах, но бях друг. Бях потиснат, а това бе опасно, повярвайте ми.
За да играя добре, аз трябва да съм малко луд
Да крещя и да се откроявам. Сега обаче всичко се бе скътало вътре в мен.
Бях вторият най-скъп трансфер в историята на футбола. Вестниците писаха, че Златан е трудно момче и има проблеми с личността, изливаха всякакви лайна върху мен. Понеже в Барселона трябваше да го раздаваме скромно. Тогава реших да им покажа, че мога да играя и тук. Което беше най-тъпото решение в живота ми. Продължих да се убивам на терена, но вече не изпитвах удоволствие от това.
Дори се замислях да зарежа футбола, защото загубих удоволствието от играта. После дойде коледната ваканция. Заминахме за Оре, където наех снегоход. Всеки път, когато се почувствам тягостно, имам нужда от движение. И карам като маниак. Веднъж пришпорих моето порше турбо до 325 км/ч и избягах от преследващата ме полиция. Извърших много щуротии, за които не искам да мисля. Сега в планината прекарах чудесно и получих доза адреналин. Най-после истинският Златан се завърна и се запитах: за какво е всичко това? Имам пари и не съм длъжен да се чувствам като *** с един треньор ид*от
Когато се завърнахме в Испания обаче, всичко тръгна по-старому. Тогава Меси отвори уста. Той е дяволски невероятен играч. Дошъл е в Барса на 13 г. и е възпитан с тяхната култура. Той няма никакви проблеми с тия школски дивотии. Великолепен играч, но сега дойдох аз и започнах да вкарвам повече от него. Меси отиде при Гуардиола: "Не желая повече да играя на десния фланг и въобще не искам да играя крило. Искам в центъра".
Това е моят пост. Гуардиола не ми подложи динена кора, само смени тактиката - от 4-3-3 на 4-5-1, където аз бях острието, а Меси бе точно зад мен. Така останах в сянка, понеже всички топки минаваха през Меси и аз не можех да си играя играта. Истината е, че на терена аз трябва да съм свободен като птица. Гуардиола ме пожертва, все пак Меси бе звезда, но нека бъдем последователни! Аз вкарвах гол след гол за Барса, умирах на тревата. Гуардиола не може да построи целия тим около един играч! За какъв дявол тогава купи мен?! Никой не би похарчил толкова пари, за да ме убие като играч. Сред ръководството на отбора започнаха вълнения. Бях прекалено скъп, а не се чувствах комфортно. Спортният директор Чики Бегиристайн ми каза: "Трябва да решиш въпроса". Това не ми хареса. Мой приятел сподели: Барса купи ферари, а го кара като фиат. Гуардиола ме превърна в прост играч и целият отбор страдаше от това. На една тренировка отидох при треньора. Бях много внимателен и не исках кавги. Заявих му: "Не искам да воювам. Не желая война. Просто искам да обсъдим някои неща". Той кимна. Изглеждаше поизплашен, затова повторих: "Ако мислите, че ще се бия, си заминавам. Искам само да поговорим". "Добре, аз обичам да разговарям с играчите".
"Вижте - продължих аз. - Вие не използвате моите възможности. Ако искахте обикновен голмайстор, трябваше да купите Индзаги или друг. На мен ми е нужно свободно пространство, за да се чувствам свободен. Не мога постоянно да бягам насам-натам. Тежък съм 98 кг - нямам нужното телосложение за това".
Той се замисли, което често прави. "Аз мисля, че вие можете и така да играете". "Не, по-добре ме оставете на скамейката. При цялото ми уважение, аз ви разбирам, но вие жертвате мен заради други играчи. Изглежда, сякаш сте купили ферари, но го управлявате като фиат". Той продължи да мисли. "Добре, може би е грешка. Това е мой проблем. Ще разработя варианти".
После отношенията ни охладняха. Независимо, че на новия пост продължих да играя блестящо, макар и не, както в Италия. Не бях същият "Ибракадабра", но все пак... На "Емирейтс" в Шампионската лига просто смачкахме Арсенал. Стадионът кипеше. Първите 20 минути бяха възхитителни. После вкарах гол, и още един. Красиви голове! Мислех си: „Гледай, Гуардиола! Аз играя моята игра!” Но ме замениха и Арсенал обърна мача (до 2:2). Накрая почувствах болка в бедрото.
Гуардиола не ми обърна никакво внимание и не ми проговори три седмици. Дори не поздравяваше. Избягваше погледа ми, а когато влизах в стаята, той излизаше. Замислих се, не можех да спя. Не че имах нужда от вниманието на Гуардиола - той можеше да ме ненавижда. В мен се пробуди ненавист и жажда за мъст. Не разбирах къде съм сгрешил. Общувах с други играчи, но никой не разбираше какво става. Така ми отговори и Тиери Анри, който също имаше проблеми с треньора. С него дори започнахме да се шегуваме по този повод: "Ей, Златане, днес той те погледна".
След онзи разговор между нас сякаш се издигна стена. Опитах да го засека, тръгнах право към него, гледайки го в очите, но той ме избегна. Сякаш се страхуваше пак да говорим.
Негов проблем е, но мисля, че този човек не умее да разговаря със силни личности. В своята школа той иска да вижда само добри момчета. По-лошо е, че бяга от проблемите си. Което още повече влоши нещата...

Продължава в следващия брой


Златан: Гуардиола ме тормозеше седмица след седмица

Бившият треньор на Ибра в Барса събуждал тъмната страна у шведа




Хосеп Гуардиола е особен чешит – това в Барселона добре го знаят, след като каталунецът така и не подписа дългосрочен договор, а изпъваше нервите на шефовете с едногодишни контракти в края на всеки сезон. Сега той е в Байерн, където от него се очаква да направи баварците абсолютен хегемон в Германия и в Европа за години напред. Какъв е истинският Пеп – този въпрос си задават не само играчите на Байерн, но и шефовете му, както и публиката. Златан Ибрахимович игра само един сезон под ръководството на Гуардиола, но той остави дълбока следа в съзнанието на шведа именно заради поведението на Пеп. Златан описа откровено и подробно отношенията си с Гуардиола в своята автобиография „Аз, Златан”, превърнала се в бестселър. Припомняме някои показателни случки, останали скрити от широката публика.




Продължава от вчерашния брой

Облак пепел от исландския вулкан покри Европа. Всички полети бяха отменени, а на нас ни предстоеше мач с миланския Интер на „Сан Сиро”. Сядаме в един автобус. Някакъв малоумен в Барса реши, че това е добра идея. Тогава нямах никакви проблеми със здравето. Пътешествието се оказа катастрофа. Пътувахме 16 часа и пристигнахме в Милано като пребити. Беше най-важният мач за сезона, полуфинал в ШЛ, и аз бях готов за люта битка, маса негодувание и дюдюкания на стадиона на бившия ми отбор.
Жозе Моуриньо е голяма звезда. Той е печелил ШЛ с Порто. Беше мой треньор в Интер. Изключителен човек. Когато се запозна с жена ми Хелена, Жозе й прошепна: "Хелена, ти имаш една-единствена мисия. Грижи се за Златан, за неговия сън, прави го щастлив! Този момък винаги говори това, което иска. Харесвам го. Той е лидер на своята армия". През целия ми престой в Интер той ми пращаше съобщения, в които питаше как се чувствам. Пълна противоположност на Гуардиола. Ако Моуриньо отваряше прозореца в стаята ми, за да ми осигури повече светлина, Гуардиола спускаше кепенците. По такъв начин Гуардиола му се противопоставяше: "Ние не играем срещу Моуриньо, а срещу Интер". Не понасях философските му щуротии. На тренировката на „Сан Сиро” все пак той дойде при мен. Хората наблюдаваха в движение това, което изглеждаше като "Я, Ибра се върна!".
- Можеш ли да играеш? - попита Гуардиола.
- Определено - отвърнах аз.
- Готов ли си?
- Да. Чувствам се прекрасно.
- Ама готов ли си?
Напомняше на папагал и по тялото ми премина противен импулс.
- Вижте, пътуването беше ужасно, но съм в добра форма. Нямам травми. Ще се раздам докрай.
Гуардиола изглеждаше така, сякаш се съмнява в мен. Не го разбрах и позвъних на Мино Райола. Според шведските журналисти Мино е лош пример за Златан. Но истината е, че Мино е гений. Попитах го какво има предвид този мъж, за да ме разпитва така. Никой от нас така и не разбра.
Играх в стартовия състав и поведохме с 1:0. Играта ми вървеше, но бях заменен след 60 минути. Загубихме мача с 3:1. Побеснях. Преди, когато играех в Аякс, за да забравя загубата, ми трябваха от няколко дни до седмица. Сега имах Хелена и децата, които бързо ми помогнаха да забравя всичко и да се концентрирам върху реванша на "Ноу Камп".
А там напрежението беше невероятно. Трябваше да спечелим с голям резултат, но постигнахме само 1:0 и излетяхме от ШЛ.
Гуардиола ме гледаше така, сякаш грешката бе моя
Реших, че чашата окончателно прелива. В съблекалнята се чувствах като боклук, а за Гуардиола сякаш бях някакъв ***. Истинско безумие! Той приличаше на каменна стена - не чувствах никакви признаци на живот у него.
Вече не бях част от отбора. Срещу Виляреал той ми позволи да играя общо 5 минути. Пет минути! Кипях отвътре, но не защото бях резерва. Мога да се съглася с треньора, ако той е истински мъж и ми го каже в очите: "Не си достатъчно добър, Златане".
Гуардиола обаче не пророни нито дума, докато аз изгарях отвътре. Когато съм бесен, очите ми тъмнеят. Тогава по-добре да не си до мен. Но нека ви разкажа какво точно се случи. След мача се прибрах в съблекалнята, без да съм планирал каквито и да е буйства. Не бях щастлив, естествено, а в съблекалнята стоеше моят враг, мирно почесвайки своята плешивина. Присъстваха и няколко съотборници. В средата на стаята имаше голяма металическа кутия, в която си хвърляхме дрехите. Полудял от ярост, аз я грабнах и я метнах с всичка сила в стената. Това обаче не ме успокои и му ревнах:
- Ти нямаш топки, бе, ти не си мъж! - и вероятно още няколко нелицеприятни фрази. - Насра се пред очите на Моуриньо! Върви на майната си!
Бях откачил. Сигурно си мислите, че Гуардиола отвърна нещо от сорта: "Успокой се, така не бива да се разговаря с треньор!". Нищо подобно, той не е от тях. Просто се пресегна, изправи кутията като малък боклукчия и си излезе, без да каже нито дума. Естествено, случката бързо се разпространи и в автобуса настана суматоха. "Какво стана, какво се е случило?" Нищо, според мен. Само няколко думи за истината.
Треньорът ме тормозеше седмица след седмица без да ми обяснява причините. Беше ми адски болно. В предишните ми отбори скачах на бой, но на следващия ден си изяснявахме всички недомлъвки и продължавахме напред. Сега имаше само тишина и продължаващ терор. Помислих си: "Аз съм на 28 г. , вкарал съм 22 гола и имам 15 голови паса в Барса. Но до този момент сякаш не съществувам, като че ли съм въздух. Трябва ли да приемам това? В никакъв случай!".
Осъзнах това, докато седях на пейката в мача с Алмерия, а после си спомних и онези негови думи в началото: "Ние тук не идваме на тренировка с ферарита или поршета". Майната ти, каква е разликата? Возя се на каквото си искам, и това не зависи от мнението на някакви ид*оти. Ето, паркирах своето Enzo до вратата на базата, което, естествено, предизвика същински цирк. Вестниците веднага написаха, че автомобилът ми струва колкото месечната заплата на целия отбор на Алмерия. На мен ми бе все едно, защото съм се наситил на медийно бръщолевене.
Реших да дам сериозен отпор, а вие трябва да знаете, че това е играта, която аз мога добре да играя. По-рано наистина бях "лошо момче", повярвайте ми. Преди да се забъркам обаче, позвъних на Мино. Двамата винаги планираме заедно умните и мръсните номера. Обадих се и на приятели.
Исках да се запозная с различни гледни точки за ситуацията, и наистина получих всички видове консултации. Момчетата поискаха да дойдат и да пратят всички по дяволите, но аз размислих, че това не е най-правилната стратегия. Естествено, обсъдих всичко и с Хелена. Тя е от друг свят - хладнокръвна, но може да бъде и сурова. Този път обаче се опита да ме успокои: "Ти стана най-добрият татко. Въпреки че нямаш отбор, където би се чувствал добре, ти имаш нас".
Тези думи ме направиха щастлив. Поритахме топка с децата и се убедих, че с чувствата ми всичко е наред. Известно време се развличах и с видеоигри. Те са като краста за мен, изцяло ме заразяват. Но ако навремето в Интер играех до 4-5 ч. сутринта, и няколко часа по-късно отивах на тренировки, тук си наложих табу: никакви Xbox или Playstation след 10 ч. вечерта.
Не мога да си позволя времето да избяга от мен. В продължение на тези седмици в Испания се опитах да прекарам времето със семейството си, да поразпусна в градината. Понякога си позволявах дори да пийна. Беше прекрасно време. Нощно време, обаче, когато лежах без сън, или когато на тренировка зървах Гуардиола, в мен се събуждаше тъмната страна. И започвах да планирам следващия ход на моята мъст. Днес бих постъпил по съвсем различен начин, но вече няма пътища назад. Това беше време, когато трябваше да защитя своите права, да върна предишния Златан.
Не забравяйте, че можете да премахнете детето от гетото, но не можете да премахнете гетото от детето.[/offtopic]

[MCMXIII]

[center]Schweinsteiger ist Fußballer des Jahres[/center]
Източник

Един е ФУСБАЛГОТ! Просто е бил избран за играч на 2012/2013.

[center][/center]

[Robbery]

Нови слухове. Байерн предлагал 40 мил. € за него: ----> http://www.telegraph.co.uk/sport/footba ... m-bid.html