Литературен кът: Дискусии относно автори и произведения

[smoothc]

Как не Ви е срам, та Вие ме обидихте зверски, при положение, че моя милост дори Ви похвали за проявена прозорливост! Очевидно прибързах с оценката си за Вас... Предлагам Ви да се прегледате при някой от тримата автори, които сте изброили, защото може би имате висока температура, което би обяснило нелогичното Ви поведение! Коригирайте се на момента! Нахалство!

Е,за съжаление само при д-р Хосейни бих имал тази възможност
Но,не разбирам поради каква причина намесвате медицината,след като в същината на темата,все пак става въпрос за литературни особености и мотиви!?
Общият мотив,между тримата писатели е:Документалният роман!

[hajitsu]

На кой български автор принадлежат думите: "Пол не ни е вече враг."? И без помощ от чичо Гугъл, моля.

[smoothc]

На кой български автор принадлежат думите: "Пол не ни е вече враг."? И без помощ от чичо Гугъл, моля.

На най-добрия български поет-Димчо Дебелянов!

пп:

ЕДИН УБИТ





Той не ни е вече враг -
живите от враговете
бурна ги вълна помете
нейде към отсрещний бряг.



Ето, в хлътналия слог
легнал е спокойно бледен
с примирена скръб загледан
в свода ясен и дълбок.



И по сивата земя,
топлена от ласки южни,
трепкат плахи и ненужни
с кръв напръскани писма.



Кой е той и де е бил?
Чий го зов при нас доведе,
в ден на вихрени победи
да умре непобедил?



Клета майчина ръка,
ти ли го в неволя черна
с думи на любов безмерна
утеши и приласка?



Смешна жал, нелепа жал,
в грохотно, жестоко време!
Не живот ли да отнеме
той живота свой е дал?



И нима под вражи стяг
готвил е за нас пощада? -
Не, той взе, що му се пада,
мъртвият не ни е враг!

Страхотно стихотворение наистина!
Но лично за мен,най-силно и въздействащо е негово последно стихотворение,олицетворяващо драматизма в съдбата на поета-"Сиротна песен"

Ако загина на война,

жал никого не ще попари -

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.



Ала сърце ми не скърби -

приневолен живя сирака

и за утеха, може би,

смъртта в победа ще дочака.



Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.



Ще си отида от света -

тъй както съм дошъл бездомен,

спокоен като песента,

навяваща ненужен спомен.

[hajitsu]

За това дали е "най-добрият" български поет можем да поспорим... Не казвам, че е лош - напротив, един от най-добрите е, но творчеството е въпрос на вкус. Като стил и тематика по-въздействащи са ми творбите на Вапцаров, но както казах, всичко зависи от личните предпочитания. Допадат ми също така произведенията с натуралистични елементи - "Септември" на Гео Милев, "Йохан", "Зимни вечери" и други на Смирненски. Това може би се дължи на предпочитанието ми към реализма - например любовната лирика на Яворов и диаболизмът на Далчев не са ми от силните страни поради тази причина. Понякога избирам размишлението върху изпълнените с дълбок философски замисъл произведения на Пенчо Славейков (каквото е Cis Moll)... Това е страхотното на българската литература - богата е на всякакви по стил, поетика и жанр произведения, които задоволяват интересите и на най-претенциозните читатели. Десетки велики автори; стотици, ако не хиляди, уникални произведения; милиони страници, изпълнени с емоции, житейска съдба и история!

[offtopic]ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити![/offtopic]

[MaRTo1233]

Като споменахте Смирненски да вметна и любимото ми произведение - Приказка за стълбата(линк) . Иначе от романите като изключим Под Игото, другиte които ми правят впечатление е четирилогията -Железния светилник, Тютюн и Време Разделно. Това са романи които мога да чета винаги и няма да омръзнат.

[hajitsu]

[offtopic]

На кой български автор принадлежат думите: "Пол не ни е вече враг."? И без помощ от чичо Гугъл, моля.

На най-добрият български поет-Димчо Дебелянов!

Извинявай за поправката, но трябва да бъде "на най-добрия", а не "най-добрияТ"... Проверяваме краткия член чрез заместването на думата/израза с "него", а пълния - с "той".[/offtopic]

[smoothc]

Защо се извиняваш,след като в действителност си прав,а и граматическото правилото го потвърждава!?
Аз съм този,който трябва да се коригира,така че признавам грешката си и я поправям на момента

[smoothc]

За това дали е "най-добрият" български поет можем да поспорим... Не казвам, че е лош - напротив, един от най-добрите е, но творчеството е въпрос на вкус. Като стил и тематика по-въздействащи са ми творбите на Вапцаров, но както казах, всичко зависи от личните предпочитания. Допадат ми също така произведенията с натуралистични елементи - "Септември" на Гео Милев, "Йохан", "Зимни вечери" и други на Смирненски. Това може би се дължи на предпочитанието ми към реализма - например любовната лирика на Яворов и диаболизмът на Далчев не са ми от силните страни поради тази причина. Понякога избирам размишлението върху изпълнените с дълбок философски замисъл произведения на Пенчо Славейков (каквото е Cis Moll)... Това е страхотното на българската литература - богата е на всякакви по стил, поетика и жанр произведения, които задоволяват интересите и на най-претенциозните читатели. Десетки велики автори; стотици, ако не хиляди, уникални произведения; милиони страници, изпълнени с емоции, житейска съдба и история!
Да,със сигурност всичко е въпрос на вкус,но лично за мен най-добрият българския поет си остава Димчо Дебелянов.Този неподправен драматизъм,пропит от житейските му терзания и онзи вечен образ на самотата,просто олицетворяват истинската душевност на поета...толкова истинска,дори първична е епоезията на Дебелянов,чиста като кристал...
Българската литература е като своеобразен оазис,в света на литературата.Веднъж дори попаднах на една статия с анализи на Умберто Еко,и там той определя българската литература като "антиквариат за истински ценители"
[offtopic]Между другото,наскоро си купих книгата "Това не е краят на книгите" (Представена под формата на интервю с писателите Умберто Еко и писател Жан-Клод Кариер и журналиста Жан-Филип дьо Тонак,който буквално "потъват" в мистериите на философията и литературата) Препоръчвам я на всеки,който иска да обогати познанията си в света на литературата![/offtopic]


пп:Мисля че би било добра идея,да обърнем малко повече внимание на 'бащата на българския символизъм" и най-добрият шахматист сред българските писатели-Теодор Траянов!






[offtopic]ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити![/offtopic]

[South_Park]

Да се добави "Името на розата" , за изучаване и прочит на децата от 8-9-10, а защо не и по-горен клас

[South_Park]

Вижте, аз съм на мнение, че децата по рождение имат огромен умствен потенциал, който трябва да бъде използуван максимално, а така наречената детска литература обезателно пречи на този процес. Младежите трябва да се третират сериозно, за да се почувствуват и те самите като сериозни, мислещи люде! Мигар сме толкова оскотяли, че да оставим школниците да тънат в посредствеността, вместо да ги поведем дружно към извора на истинската просвета?

+1