Левски се разминава с Газпром?

[msm]

По-неадекватен коментар не можа ли да напишеш! Не знам къде видя комплекси. Явно нещо не е станало ясно. Нека тогава да попитам:
Загубата на спортния терен е по-срамна ли е от десетките дела срещу теб, опитите за измама, разтакаването на цялата европейска футболна централа, търгуването с лицензи, кражбата на играчи и т.н., да не изброявам повтаряни до болка неща?

Не исках да навлизам в тая тематика, но явно нещо те мъчи (сигурно има причина). Дали правиш разлика от футболен отбор и управленческа структура? Все пак говорим за спорт и в частност футбол. Реално погледнато ти от какво се интересуваш повече, от делата, машинациите и личните договори в клуб Левски или от самото представяна на футболният терен от играчите? Едва ли някога някой от привържениците е бил свидетел на подписване на договор, договаряне на суми или пък разтрогване на такива. Един фен, любител на спорта се интересува най-вече от това, като отиде на стадиона да се радва на играта. Както сам виждаш, собствениците се сменят, пари се намират, дела се печелят, НО само загубите влизат в историята!

[gzagorov]

По-неадекватен коментар не можа ли да напишеш! Не знам къде видя комплекси. Явно нещо не е станало ясно. Нека тогава да попитам:
Загубата на спортния терен е по-срамна ли е от десетките дела срещу теб, опитите за измама, разтакаването на цялата европейска футболна централа, търгуването с лицензи, кражбата на играчи и т.н., да не изброявам повтаряни до болка неща?

Не исках да навлизам в тая тематика, но явно нещо те мъчи (сигурно има причина). Дали правиш разлика от футболен отбор и управленческа структура? Все пак говорим за спорт и в частност футбол. Реално погледнато ти от какво се интересуваш повече, от делата, машинациите и личните договори в клуб Левски или от самото представяна на футболният терен от играчите? Едва ли някога някой от привържениците е бил свидетел на подписване на договор, договаряне на суми или пък разтрогване на такива. Един фен, любител на спорта се интересува най-вече от това, като отиде на стадиона да се радва на играта. Както сам виждаш, собствениците се сменят, пари се намират, дела се печелят, НО само загубите влизат в историята!

Ох, и аз не искам да навлизам в тематиката, но ти правиш ли връзка между парите/властта на собствениците и кадърността на треньорите и футболистите? Аз лично се интересувам най-вече от това, че няма гордост, няма религия, няма харизма - всичко е власт и пари. Винаги е било така, винаги и ще бъде. Да, футболистите могат да оставят сърцата си на терена, могат и да не го направят. Но за да знаят как точно се прави това, трябва да ги научи някой треньор. Аз също бих оставил сърцето си на терена, но като не мога да играя футбол (мога да ритам топката, но това далеч не е играта на нейното професионално ниво), резултатът ще бъде по трагичен и от този в Павлодар. Трябва някой добър треньор да ме научи. А за да има добър треньор - трябват кадърни директори и собственици. Успехите на всеки всяка фирма и всеки клуб са функция на качествата на персонала вътре в нея. Всичко останало е плюнки по форумите и цветни очила, приказки за гордост и за срам, нямащи нищо общо с реалността. Ама нищо общо.

[msm]

По-неадекватен коментар не можа ли да напишеш! Не знам къде видя комплекси. Явно нещо не е станало ясно. Нека тогава да попитам:
Загубата на спортния терен е по-срамна ли е от десетките дела срещу теб, опитите за измама, разтакаването на цялата европейска футболна централа, търгуването с лицензи, кражбата на играчи и т.н., да не изброявам повтаряни до болка неща?

И още нещо! До сега (поне аз) не съм видял, чул или чел някъде привърженик на даден отбор да се е самоубил, да е застрелял някой от любимият си отбор или пък да е изхвърлял предмети от вкъщи заради някое дело срещу клубът му. Виж, заради загуби на терена има десетки примери, а в Бразилия си е почти национална трагедия. Ще знаеш, че от загубата много, ама много повече боли! А пък когато става въпрос за рецидив, то срамът е в пъти повече!

[msm]

Ох, и аз не искам да навлизам в тематиката, но ти правиш ли връзка между парите/властта на собствениците и кадърността на треньорите и футболистите? Аз лично се интересувам най-вече от това, че няма гордост, няма религия, няма харизма - всичко е власт и пари. Винаги е било така, винаги и ще бъде. Да, футболистите могат да оставят сърцата си на терена, могат и да не го направят. Но за да знаят как точно се прави това, трябва да ги научи някой треньор. Аз също бих оставил сърцето си на терена, но като не мога да играя футбол (мога да ритам топката, но това далеч не е играта на нейното професионално ниво), резултатът ще бъде по трагичен и от този в Павлодар. Трябва някой добър треньор да ме научи. А за да има добър треньор - трябват кадърни директори и собственици. Успехите на всеки всяка фирма и всеки клуб са функция на качествата на персонала вътре в нея. Всичко останало е плюнки по форумите и цветни очила, приказки за гордост и за срам, нямащи нищо общо с реалността. Ама нищо общо.

Ама разбира се, че няма нищо по хубаво от това всичко в един клуб да е наред. Богати собственици, кадърни треньори, великолепни футболисти и всичко да е "мед и масло". Но, когато цялата ти държава е в блатото, мизерията е оазисът на престъпността. Мислиш ли, че другите собственици на отбори (освен вече бившите на ЦСКА) са чисти и святи? Ето, аз съм играл дълго време футбол и претендирам, че мога да се справя с треньорската професия не по зле от повечето треньори в България. Въпросът е , че не ми се занимава с помията в българската футболна мафия. Следя единствено играта и резултатите. С интерес гледам и децата в съседното до мен училище, когато ритат по асфалта. Изпитвам удоволствие от спорта като цяло, но изобщо не се интересувам от каквито и да е управленчески структури , дела и конспирации. И много ме е яд, когато заради един двама директори-собственици, които си играят игричките, се обвиняват състезателите.
Нека направим една малка ретроспекция между Левски и ЦСКА напоследък! В Левски (поне така изглежда) всичко си вървеше нормално и спокойно. Нямаше скандали, нямаше дела срещу клуба, нямаше фалити, не се чуваше и гък за бойкоти. От друга страна в ЦСКА всеки ден бе сензация. Скандал след скандал, дело след дело, треньор след трньор, лиценз след лиценз и т.н. И в крайна сметка, какво стана? Вие втори ние трети. В тоя смисъл, без да говорим за качества (както се казва в един цирк играем), как преценяваш отборите, като манталитет?

[gzagorov]

По въпроса за самоубийствата, убийствата или просто изхвърляне на нещо през прозореца - това само показва доколко може да бъде изкривена психиката на човек. Тези действия не са породени от срам, а от разочарование. Колумбийски национал си вкарва автогол и привържениците го разстрелват. Като страничен наблюдател кое за теб би било срамно - автогола или това, че заради някакъв си футбол е отнет човешки живот. Пресен пример - в Бразилия съдия наръгва и убива футболист, след като му е дал червен картон, публиката разфасова съдията. От кое трябва да се срамуват бразилците - от червения картон, или от това че в страната им се случват такива извращения. Когато ценностната система е подменена, се раждат трагедии. Трагедия е и когато за един човек футболен отбор е по-ценен от семейството, близките.
По другия въпрос, ти сам казваш:

И много ме е яд, когато заради един двама директори-собственици, които си играят игричките, се обвиняват състезателите.

Значи е възможно играчите да са добри, но заради далаверите на собствениците, резултатите да липсват. Според теорията за "другите начини на Тонев" от изминалия сезон пък, може играчите (да кажем и треньорът, освен тях) да са некадърни, но чрез действията на ръководството (директори, собственици) отборът да постигне по-предно класиране. За какъв клубен манталитет говорим тогава? И в двата противоположни примери собствениците определят бъдещето на отбора за година (примерно) напред. И това са интригите, далаверите, черното тото. Къде са сърцата, харизмата и манталитетът в цялата тази картинка?
Значи за хубавото - манталитетът ни, за лошото - някой друг, например собствениците?
Взимам си заплатата заради хубавия си манталитет, но като пропия всичките си пари продавачката на алкохол ще е виновна?
За мен изводът е, че ако да кажем един отбор има 26 титли, а друг 31 (примерно ), просто вторият е притежавал по-качествени кадри от противника (от директора, през футболистите, до чистачката) в продължение на 5 години повече. Всичко останало е в главите на феновете, техните очила и плюнки по форумите.

П.П. Когато любимият отбор печели, аз съм горд не защото има обективна причина за това - боли го фара останалия свят дали съм спечелил или загубил - а защото тази победа ми дава възможност аз сам да си съчиня такава причина лично за мене си. Когато говорим за отрицателните емоции, отново е въпрос на личен избор дали ще се поддадем на тях. Аз лично съм избрал да не го правя - просто поводи за гордост в България извън футбола няма много, поводи за отрицателни емоции обаче се намират доста често. И въпреки това, някои гледат футбол, само за да псуват и чупят. Това не го разбирам, би трябвало да са много щастливи в останалата част от живота си, щом го правят. Обаче те не са. Така някак си балансът не излиза. Което ми говори, че са нещастници, а най-жалкото е в гнева си дори не осъзнават този факт.

[msm]

Съжалявам, но не съм много съгласен с теб!. Последствието от разочарованието е срамът. Няма как да си засрамен от успех и радост! Това е първична реакция от неуспеха. Последващите действия са различни. Примерите които ти дадох са крайни, защото точно в момент на срам от случилото се ( да си вкараш автогол или да загубиш финал) човек понякога е толкова екзалтиран, че върши и непростими за останалите хора неща! А това от своя страна доказва, кое в случая е по неприятно (срамно). Както ти писах по-рано, няма такива случки при заведено дело срещу някой клуб.
По въпроса с манталитета също се разминаваме. Ти ми казваш, че при добри играчи но некадърни ръководители резултатите са слаби. Също така ако има "други начини" то може отборът да отиде по-напред в класирането, което е възможно в определени ситуации. Но нищо не каза, как при некадърни ръководители, интриги, допинг скандали, наказани футболисти, ежедневни дела, фалити и изгубени лицензи отбор постига почти същите резултати, като опонентите си. И нека не забравяме, че въпреки 31 срещу 26 титли, Левски има положителен баланс в двубоите. Така, че тезата за по-качествените кадри малко издиша. За мен историята показва, че манталитетът на единият отбор е да се представи по-добре в определен турнир, било то шампионат или участие в Европа, до като другият показва пълните си възможности само в определени мачове. Поне това показват обобщените до сега резултати от изминалите години.
За хулиганите в агитките не ми се говори. Те са си едни и същи и ги има при всички!