[/center]Привет, мили приятели! От много време насам се забелязва обезателната липса на културни дискусии в мрежови форум на спортна медия "Гонг". Въпреки спортната насоченост на въпросната медия, разумните биха признали, че физкултурата върви неизменно, ръка в ръка с просветата. Мигар сме забравили що е то просвета, приятели? Простете, ала това не бих приел. В тази връзка бих искал да предложа инициирането на важна и (надявам се) обширна дискусия, обхващаща интересни художествени литературни произведения, а защо не и нàучни такива. Очаквам будните люде да участвуват активно с литературни предложения, както и в един интензивен обмен на литературни критики, диспути и въпроси от всевъзможно естество, свързани с дискусията.
Прочее, смятам да започна нестандартно с една идея, която се роди в главата ми неотдавна. Тя е свързана с премахването на определени художествени произведения от учебната програма в началното училище и замяната им с по-стойностни, будещи мисълта творби. Ето какво имам предвид:
[center]
[/center]Вън: "Пипи Дългото Чорапче" от Астрид Линдгрен. Книгата разкрива историята на момиченцето Пипи, което е 9-годишно, червенокосо, луничаво, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергpен — брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи. Заедно те взимат участие в множество игри и приключения Единственият проблем на книгата Пипи Дългото Чорапче е,че в по-голямата си част тя е абсолютен бълвоч, отместващ вниманието на младия читател от проблемите на модернизъма, експресионизъма и екзистенциализъма, както и други течения в литературата, които биха спомогнали за формирането на функциониращ разум у детето. Нехайството на шведските деца създава впечатлението у младия ум, че стремежът към вечна инфантилност и бягството от отговорности са истинския стожер на человеческото битие. Нещо повече: персонажите в книгата в никакъв случай не могат да бъдат определени като задълбочени, а характерът им, вместо изпитван от житейски драми и дилеми, е захлупен от похлупака на пошлото и истеричното. В резултат на всичко това, получаваме захарно-сополивата пихтия, каквато е книгата на Астрид Линдгрен - изпълнена с нереални представи за света, человеческите взаимоотношения и трудовите такива.
[center]
[/center]Вътре: "Метаморфозата" от Франц Кафка. Разказът разкрива съдбата на пътуващия търговец Грегор Замза, който една сутрин се събужда преобразен в гигантско насекомо. В последствие героят става поради своята различност бреме и обект на срам и отвращение дори за най-близките си, чужденец в собствения си дом. Ужасяваща и абсурдна картина на отхвърлеността и вината, „Метаморфозата“ се нарежда сред най-четените и с най-мощно влияние белетристични творби, въплътили страховете и кошмарите на XX век. Кафковият разказ обезателно разкрива нови хоризонти на Грегоровото възприятие за собственото му съществувание, пречупени през призмата на уродливата му екзокринна обвивка. Житейската драма,състояща се в отхвърлянето на Грегор от неговото семейство и тяхното дълбоко отвращение от променения им син, който до скоро е осигурявал тяхното препитание, е повод за младия читател да се замисли в истинността на семейните ценности, които по презумпция му е втълпявано да не поставя под съмнение. Ето защо, аз мисля, че разказът "Метаморфоза" е далеч по ценно четиво за школника, чиито мисъл трябва да бъде тренирана подобно на телесен мускул с такова произведение на екзистенциализъма, а не да бъде оставена да атрофира с литературния секрет "Пипи Дългото Чорапче".
А какво мислите вие, приятели?
