styopa написа:RedeviL написа:Провери какъв е процентът на задлъжняване към БВП, който има българският бизнес, преди да се изказваш по въпроса! Абсурдно е в една страна с относително нисък държавен дълг и един от най-малките дефицити в ЕС, да има толкова голяма междуфирмена задлъжнялост и безработица! Няма друг такъв аналог в света, разберете го! Крайно време е от ГЕРБ да престанат с тези техни манипулации, че видиш ли от МВФ одобрявали консервативната ни политика, че бюджетът ни бил осъществим и нямал нужда от актуализация, защото това непрекъснато ходене по свирката на МВФ постави съществуването на целия ни бизнес на карта..
Ами давай.. дай някакви цифри все пак.Кажи еди си коя държава със сходен БВП.. взеха такива и такива решения.Нашите взеха по-лоши решения и резултатът е по-лош.
Защото то всеки може да си приказва разни общи неща.
МВФ например се занимава основно с платежния баланс на страните,а не толкова с вътрешни политики.МВФ и като цяло гледат да сме стабилни.До там.
МВФ не се занимава с вътрешни политики, но тяхната позиция винаги е служила на бившите управляващи като достатъчно добър довод за политиката, която са водили и продължават да защитават. Точно такова е и последното изказване на Владислав Горанов от ГЕРБ! „МВФ каза на правителството, че е добре да продължи досегашната консервативна политика“, каза Горанов. МВФ окачестви сегашния бюджет като осъществим, допълни той. Естествено, че от МВФ ще са доволни и ще ни хвалят, щом страната ни изпълнява стриктно техните критерии.. Как обаче се отразяват тези мерки на страната и какви жертви са необходиими, за да поддържаме този висок стандарт наравно с "отличниците" на ЕС? Това е друг въпрос..
Ето няколко изказвания по въпроса с междуфирмената ни задлъжнялост и малко цифри!
България се нарежда на второ място след Естония в Европейския съюз в списъка на страните с най-нисък публичен дълг. За сметка на това обаче в страната ни има висок процент на междуфирмена задлъжнялост.
Това посочи в интервю за Агенция „Фокус" Милена Виденова, член на Асоциацията на колекторските агенции в България. Виденова обясни, че икономическите проблеми във всяка една страна се дължат или на вътрешния дълг или на дълговете между компаниите.
„Междуфирмената задлъжнялост у нас е около 200% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, което е сериозен показател", посочи експертът и отбеляза, че висока задлъжнялост има и в Испания, където именно тя е сред основните причини за кризата в страната.
„Белгия, Кипър и Люксембург са страни пък с голяма корпоративна задлъжнялост", подчерта Виденова. Според нея - междуфирмената задлъжнялост, която е резултат от действия в разрез с бизнес логиката, може да се разглежда като самостоятелна причина за усложнена икономическа обстановка в България.
„Важно е обаче какво точно се случва в икономиката на дадена страна - дали се развиват нови пазари и услуги, дали има условия за по-добра конкурентоспособност, дали се стимулира предприемачеството, износа на продукцията на фирмите, както и дали се създават нови работни места", коментира експертът.
По думите й - фирмената задлъжнялост у нас сама по себе си е висока като процент, но тя не трябва да се изважда от общия контекст на икономическата ситуация.
„Нещата не са толкова страшни в България, но е необходимо частният сектор да предприемат съответни и бързи мерки за намаляване и изплащане на междуфирмените дългове", отбеляза още
В България всички негативи от финансовата криза са прехвърлени върху бизнеса, констатира председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев.
Въпреки че се радва на нисък държавен дълг – под 16%, междуфирмената задлъжнялост достига колосалните 227% от БВП, съобщи Божидар Данев на специална пресконференция за междуфирмените задължения и задълженията на държавата и общините към бизнеса.
По думите му такъв дисбаланс не съществува в нито една европейска държава – там държавният дълг е съизмерим с междуфирмения, предаде БГНЕС.
„Това обаче означава, че всички негативи на финансовата криза са прехвърлени на бизнеса“, подчерта председателят на БСК.
Общата задлъжнялост на нефинансовите предприятия, в това число и междуфирмената, през 2011 г., расте с 5,2 млрд. лв. спрямо предходната година и достига до 163 млрд. лева.
Расте просрочената част от тази задлъжнялост, която вече е близо 80%, съобщи зам.-председателят на БСК Камен Колев.
Данните са от най-новото годишно изследване на фирмената и междуфирмената задлъжнялост, което БСК прави за десета поредна година.
Според камарата потискащият ефект за бизнеса от задлъжнялостта през 2011 г. се изразява в непостигнат допълнителен растеж на БВП на България от 1,5 - 1,6%. Камен Колев смята, че ако държавата и общините върнат дължимите 350 млн. лв. на бизнеса, то това ще доведе до ликвидиране на няколко млрд. лв. междуфирмена задлъжнялост.
В най-неблагоприятна ситуация са фирмите с персонал от 30 до 250 души, при тях задълженията са най-големи и единственият изход за тях е или закриване на производството, или съкращаване на работните места, посочи Божидар Данев.
Според него голяма част от банките се изживяват като инвестиционни и независимо от високата им капиталова адекватност при част от тях има много рискови кредити. Това тежко финансово състояние се отразява и на обемите, които българският износ осъществява, изтъкна той.
От БСК предлагат спешни промени в законодателството - ускоряване на процедурите по обявяване в несъстоятелност, да се забрани със закон обявяването на обществени поръчки с отложено плащане - особено в здравеопазването, където поръчките се бавят с до 36 месеца, което се отразява на цените и създава корупционни практики.
Не трябва да има дискриминация и всички стопански субекти трябва да бъдат равнопоставени, настояват от БСК.
Необходимо е цялостно преструктуриране на високите тарифи в правораздаването, те оскъпяват стойността на кредитите и при ликвидация усложняват процедурите, продължи председателят на БСК.
„Всички оправдания на политици за високите им доходи са с мотива, че съпругите им са нотариуси“, даде пример Божидар Данев.
Той подчерта, че финансовият сектор не може да стои встрани от проблема с междуфирмените кредити, защото те ще потънат заедно с бизнеса. Те имат достатъчно свръхликвидни средства, но прегледайте портфейлите им да видите колко рискови кредити имат те, отново напомни той.
„Затова е наложително да се изгради клирингова къща, която по принцип е печеливша институция“, твърди не за първи път той.
Освен това от БСК предлагат националната банка да въведе единен регистър за цените на всички услуги.
Компаниите ще се успокоят
Божидар Данев, БСК
Не съм в състояние да проверя сметките на г-н Пламен Орешарски и на министерството на финансите, но имам доверие на министър-председателя, който е един признат експерт, и на екипа около него. В страната съществува феномен - България има относително нисък държавен дълг, който се движи между 16-17,5% от БВП, в зависимост от движението на финансовите потоци, но в замяна на това българският бизнес има 220% задлъжняване към БВП. Това доведе до ликвидирането на огромна част от малкия и среден бизнес и на закриването на 400 000 работни места. Ако министър-председателят смята, че първото съществено нещо е да се разплати с бизнеса, за да може да се завърти икономиката, това е една много сериозна мотивация да могат да бъдат взети експресно тези мерки.