Всекидневна около Челси(Трансфери, Новини, Слухове и т.н)

[Sardukar]

По-скоро с Пандев и Ето'о по фланговете, а Снайдер зад Принца

[rhaegar]

http://www.chelseafc.com/news-article/a ... -challenge

[shotgun blues]

[Sardukar]

Написах някакво анализче, което ще сложа на offtopic, който му се занимава да го прочете

[offtopic]Сезонът 2012/2013 и поглед към бъдещето с Моуриньо

Остава още малко преди всички фенове на Челси да видят Моуриньо отново на пейката, като мениджър на отбора. След 18.07.2009г. и мача срещу Розенборг (1-1 с гол на Шевченко за Челси) повечето „сини” привърженици очакваха завръщането на (вече) The Happy One! Но какво наследство ще завари португалеца? Какъв сезон изпрати Челси? Има ли предпоставки за нови триумфи?

Сезон 2012/2013г. беше противоречив за Челси, отново! Отборът записа рекорден брой срещи – 69 във всички турнир за периода от 12.08.2012г. до 19.05.2013г. Бяха загубени – Къмюните шилд след загуба с 2-3 от Манчестър Сити; разгром от Атлетико Мадрид на Диего Симеоне 1-4 за Супер купата на Европа; тежко отпадане в групите на ШЛ; Световното клубно първенство от Коринтианс (0-1); КК от Соунси на ½ финал и от Манчестър Сити в същата фаза но за ФА къп; борба за титлата до срещата с КПР (0-1) и то „на хартия”….. Това са прекалено много провали за амплоато, което си изгради Челси като клуб от 1996 насам.
Позитивните неща като резултати – топ три в Англия и Лига Европа (поради заигравката с историята). Най-хубавото през сезона за привържениците на ЧЕЛСИ – Франки Лампард вкара в пореден (десети) сезон десет или повече гола (15 за 29 срещи през този сезон) в първенството и счупи рекорда на Боби Тамблинг и вече е реализатор номер едно за „сините” от Лондон с 203 попадения. А това фактически донеси и класирането в топ 4!
Сезонът отново беше разделен на две, поради мениджърската смяна на Роби ди Матео с бившия наставник на Ливърпул – Рафаел Бенитес. Преди да разгледаме резултатите на Челси под ръководството на двамата мениджъри, нека разгледаме сагата, която се разрази около назначаването на Бенитес и обстановката в клуба. Ди Матео е бивш футболист на тима, при това от „най-добрите”. Малко статистика само за спечелените купи: ФА къп, сезон: 1996/1997 и 1999/2000; КНК, сезон: 1997-1998; Супер купа на Европа: 1998; Купа на Лигата 1997/1998! Страхотна кариера като футболист! Успехите му като мениджър са известни на всички. Роберто ди Матео е харизматична фигура, за всички, които обичат Челси. Статусът му в отбора е не по-малък от хора като Дзола и Моуриньо! Заместникът му е пълната противоположност в очите на феновете, подкрепящи Челси – ръководил Ливърпул в голямото като брой срещи, залог и емоции съперничество между двата отбора в периода 2004/2005 – 2009/2010; критикувал доста нетактично фенове на Челси и как те подкрепят отбора си, а за финал и резултатите му бяха противоречиви. От тук дойде и голямото напрежение. Един от символите на отбора се заменяше от човек, който не може да бъде обичан от феновете, дори в името на клуба. Няма как запалянковците на „сините” да забравят това изказване – ‘We don’t need to give away flags for our fans to wave – our supporters are always there with their hearts, and that is all we need. It’s the passion of the fans that helps to win matches – not flags.’ В крайна сметка твърдото решение на Абрамович да не сменя Бенитес при никакви негативни резултати и изявлението на испанския мениджър, че няма да остане и през следващата година успокоиха обстановката на моста.

От какви позиции стартира отбора?

Началото за ЧЕЛСИ беше от ролята на „фаворит”. Носител на ШЛ и ФА, а инвестициите по лятната селекция надвишаваха, макар и с малко 100 милиона евро (Моузес 11,5М; Аспиликуета 8,8М; Оскар 32М; Т. Азар 1М; Еден Азар 40М и Марин за 8М = 101,3М). Най-възрастният от тях е Марко Марин, навършил 24г. на 13 март, който беше един от най-добрите на турнето в САЩ, но контузията и промяната на мениджърите на практика го лишиха от реално време на терена, с което да докаже, че има място в отбора! Отборът беше напуснат от Дрогба, Калу, Босингва, Мейрелеш, а Есиен беше отдаден под наем (младите Чалоба, МаКекран и брата на Еден също + Кевин Де Брюн и Лукаку). Малуда беше „замразен” (за срам за клуба!). На практика отбора се раздели (или не можеше да използва) с много опитни футболисти (макар и на различна възраст) като Дрогба, Калу и Есиен, а също така и с играчи, които да „запълват дупките” като Мейрелеш и Босингва + младите. Клубът инвестира в млади и много талантливи футболисти, на които нормално липсваше опит. Навярно отбора имаше нужда от това подмладяване, но то отново стана прекалено радикално. В тимът явно бяха решили, че проблема след сезон 2010г. (когато след друг исторически дубъл бяха освободени (разкарани) ключови фигури за отбора) е бил във вложените пари, за нови състезатели и този път направиха много по-сериозни инвестиции в тази посока. Да, в Челси залагат на бъдещето, но клуба се лиши от опции в състава си, което беше излишно и грешно при сгъстения цикъл от мачове. Дали по тази или други причини на отбора му липсваше нужното постоянство във всички турнири. Дори в Лига Европа Челси изигра трагично слаби мачове, в които „спасението” дойде от по-голямата индивидуална класа и нищо повече.

Периодът на Роберто ди Матео

Нека видим резултатите при Ди Матео:

12/08/12 Къмюните шилд Челси 2 – 3 Манчестър Сити
19/08/12 Висша Лига Уигън 0 – 2 Челси
22/08/12 Висша Лига Челси 4 – 2 Рединг
25/08/12 Висша Лига Челси 2 – 0 Нюкасъл
31/08/12 СК Европа Челси 1 – 4 Атлетико Мадрид
15/09/12 Висша Лига КПР 0 – 0 Челси
19/09/12 ШЛ Челси 2 – 2 Ювентус
22/09/12 Висша лига Челси 1 – 0 Стоук Сити
25/09/12 КК Челси 6 – 0 Уулвс
29/09/12 Висша лига Арсенал 1 – 2 Челси
02/10/12 ШЛ Нордселанд 0 – 4 Челси
06/10/12 Висша Лига Челси 4 – 1 Норич
20/10/12 Висша Лига Тотнъм 2 – 4 Челси
23/10/12 ШЛ Шахтьор Донецк 2 – 1 Челси
28/10/12 Висша Лига Челси 2 – 3 Манчестър Ю
31/10/12 КК Челси 5 – 4 Манчестър Ю (след продължения)
03/11/12 Висша Лига Соунси 1 – 1 Челси
07/11/12 ШЛ Челси 3 – 2 Шахтьор Донецк
11/11/12 Висша Лига Челси 1 – 1 Ливърпул
17/11/12 Висша Лига УБА 2 – 1 Челси
20/11/12 ШЛ Ювентус 3 – 0 Челси
Резултатите показват, че бяха загубени три трофея – два със статут на „супер купи” и отпадане от ШЛ. Реална тежест има последното, което ще остане в историята – първия отбор спечелил ШЛ и отпаднал още в групите на следващата година. Провалът наистина беше много голям и труден за преглъщане. Факт е, че по това време отборите на Юве и Шахтьор се намираха в много добро състояние (бяха отборите били начело най-дълго време на своите първенства, като пример за отличната им форма). Мачът, в който Челси отпадна беше обрата, който допусна от 2-0 до 2-2 срещу „старата госпожа” на моста. Такива неприятни обрати предстояха да се случват и при новия мениджър. Челси показа слабост в задържането на резултатите, от които се нуждаеше. Ако приемем, че в първата среща от сезона срещу Манчестър Сити за КШ имаше и други фактори, които повлияха за обрата то срещи като тези с Юве, Соунси, Ливърпул, а дори и загубата от УБА след като отбора беше изравнил в края на първото полувреме илюстрират това. В рамките на месец (от 23/10 до 20/11) нещата за отбора се обърнаха на 180 градуса. Срещата с Шахтьор в Украйна и ранната контузия на Лампард в онази среща бяха началото на края за Ди Матео. Играта на отбора не беше по-слаба от демонстрираното ниво в първите срещи, но липсваше опит и характер, с които нещата да бъдат завършвани с успешен край. Челси се превърна в прекалено „зелен” отбор, а контузията в мача срещу Ливърпул на Джон Тери (завърнал се с гол след наказанието за „расизъм”) сякаш прекърши отбора преди битката в Торино. Въпреки това след последната среща под ръководството на Роберто ди Матео класирането в Англия изглеждаше по този начин:


Да изоставаш на четири точки от лидера в Англия, след 12 кръга не звучи като тежко завещание, граничещо с апокалипсис, което описваха редица медии. Играта на отбора също не беше толкова слаба, колкото показват резултатите в рамките на този последен месец от работата на италианеца. Бяха изиграни мачове с почти всички водещи отбори – оставаше предстоящия мач срещу Манчестър Сити и този с Евертън, около нова година. Представянето в шампионата – основната цел за всеки отбор с амбициите на Челси беше напълно постижима след напускането на Роби. Основната причина за неговото освобождаване беше ШЛ, където нещата станаха необратими след загубата в Торино. Беше жертвана една от легендите на клуба. Но такъв е живота в Челси в ерата Абрамович. Решението може да бъде категоризирано и оспорвано като „добро” или „лошо”, но истината според мен е, че беше нормално, предвид как се случват нещата в клуба. Жалко за Ди Матео! Реакцията на феновете на Челси беше показателна - One Di Mateo,there is only one Di Mateo

Бенитес и Челси

Периодът на Бенитес започна доста противоречиво или направо слабо – две домакинства, в които Челси не успява да вкара гол – срещу шампиона Манчестър Сити и в дербито с Фулъм. Играта срещу „гражданите” беше една от най-слабите през сезона – на практика „сините” от Лондон не се опитаха да спечелят срещата, а бяха на терена с нагласата да не загубят. Това е една и от най-големите слабости на испанеца. Разликата за два кръга се удвои - от четири на осем точки от първото място! Поражението от Уест Хям не може да се препише изцяло на испанеца. Челси изигра ужасно силно първо полувреме, но направи прекалено много пропуски. Може би трябваше да се реагира на влизането на Мохамед Диаме, но като цяло онова не беше деня на Челси. Не може да пропускаш толкова много чисти голови положения и да имаш претенции към крайния резултат. Бенитес спечели с две точки по малко в следващите дванадесет кръга в сравнение с периода на Ди Матео, като ето и съперниците в тях:
25/11/12 Висша Лига Челси 0 – 0 Манчестър Сити
28/11/12 Висша Лига Челси 0 – 0 Фулъм
01/12/12 Висша Лига Уест Хям 3 – 1 Челси
08/12/12 Висша Лига Съндърланд 1 – 3 Челси
23/12/12 Висша Лига Челси 8 – 0 Астън Вила
26/12/12 Висша Лига Норич 0 – 1 Челси
30/12/12 Висша Лига Евертън 1 – 2 Челси
02/01/13 Висша Лига Челси 0 – 1 КПР
12/01/13 Висша Лига Стоук Сити 0 – 4 Челси
16/01/13 Висша Лига Челси 2 – 2 Саутхямптън
20/01/13 Висша Лига Челси 2 – 1 Арсенал
30/01/13 Висша Лига Рединг 2 – 2 Челси
В този период отбора загуби финала на Световното клубно първенство в Япония срещу Коринтианс и отпадна на ½ финалите за купата на Лигата от Соунси. Първенството и загубите в тези две надпревари са основните недостатъци като постижения, в престоя на Рафаел Бенитес. Особено болезнени са двете купи. Не заради тяхната стойност, а заради начините, по които бяха изгубени. Срещу бразилците Бенитес направи излишни промени в средата на терена, които се оказаха решаващи. В първата среща от този „турнир” испанеца заложи на двойка опорни халфове Микел – Луиш и те се справиха добре. Във финалната среща той заложи на Лампард и Рамирес в средата, при положение, че Микел беше наказан за следващите мачове в Англия…. Озадачаващи оставаха и редица негови смени или липсата на такива. В конкретния финал при резултат 1-0 (станал такъв в 69мин след гол на Гереро) в 87мин. се появява Аспиликуета на мястото на Иванович. Смените на реванша със Соунси бяха още по фрапиращи. Като цяло маниера на самия мениджър да води срещите си контрастираше с желанията на привържениците, което подсилваше афекта към него На практика, когато отбора не губеше от началото на резултата смени липсваха. Срещу Манчестър Юнайтед за ФА къп Бенитес показа, че може да прави точните смени, но трябваше Челси да изостава с два гола на почивката…. Испанецът винаги е давал вид, че предпочита да не загуби, вместо да рискува „всичко” за победата, което (според моето скромно мнение) е една от основните му слабости като мениджър в английската игра.
Интересни бяха промените по постове на отделни футболисти. Без съмнение тази на Луиш като човек пред защитата свърши най-добра работа. Но и тук Бенитес остава противоречив. След този правилен ход, той реши, че трябва да смени позициите и на още няколко футболиста. Марко Марин в епизодичните си прояви беше пускан като дясно крило…. Идеята да влиза на вътре и да шутира не беше никак успешна. Оскар също беше пробван на всевъзможни позиции. Интересно е, че в ролята на вътрешен халф той се справи добре (конкретно срещу Лийдс за купата на лигата), но след това беше въртян на фланговете, където според мен се губи голяма част от качествата му и най-вече играта в защита. Вижте първата среща в ШЛ срещу ЮВЕ и играта му срещу Пирло, а във финалния двубой срещу Испания на турнира на Конфедерациите какво направи с Бускетс.
Въпреки тези и други решения на Бенитес, които имаха противоречив ефект върху цялостното поведение и представяне на отбора, имаше и позитиви (не толкова, че да убедят повечето фенове на Челси, но все пак…) Най-съществено работата на Бенитес се осети в запазената свежест на състава и липсата на прекалена умора от маратонския сезон. В същото време трябва да отбележим, че двама играчи бяха натоварвани доста повече от другите и техни грешки коства по-добри резултати на отбора в някои ключове срещи – Аспиликуета и Луиш. Първият на практика се провали в ½ финала за ФА къп срещу Манчестър Сити (което беше осми пореден мач за него в рамките на малко повече от двадесет дни!!!). Луиш от своя страна беше най-добрия играч на отбора в заключителната фаза на сезона и играеше във всяка среща (остана резерва чак в мача срещу Астън Вила, където влезе на почивката и въпреки многото неточни подавания с енергията и агресията в играта си помогна на отбора да обърне мача), но умората му позволи на Тотнъм да вземе точка на моста. Не искам да бъда разбран погрешно. Двамата футболисти и най-вече бразилеца направиха изключителен завършех на сезона, но бяха експлоатирани и допуснатите от тях грешки трябва да бъдат приети без да се квалифицират техните възможности (най-вече за Аспиликуета)! Цялото описване на ситуацията с двамата футболисти има и една друга цел – основното „оръжие” на Бенитес да запази състава си свеж бяха не ротациите, а стила на игра. Всички гледали отбора на Челси знаят, че в 80% от мачовете под ръководството на испанеца „сините” започваха двубоите пасивно, давайки инициативата на съперника. Някъде около 25-30мин. на първото полувреме „поокопитили се” отбора започваше да търси гола. Като цяло това беше успешна стратегия, но не и срещу по-скромните отбори. Все пак Бенитес коригира представянето срещу отборите в долната половина на класирането и след загубата от „светците” Челси взимаше нужните резултати от тези съперници.
В краят на сезона „сините” от Лондон действаха изключително рационално и пестеливо, за което основната „вина” е на Бенитес. Факт е, че в края на сезона Челси си взимаше повечето резултати, от които се нуждаеше. Спечели и отличие в Европа – Лига Европа, което му докара куп постижения за историята. Важността на купата не е в нейната стойност, а в укрепването на младия и нов отбор на „сините”. Беше постигнато и завършване в топ три, което осигури директно участие в групите на ШЛ. Мразен, хулен, с провали, но и успехи Рафаел Бенитес успя да спечели отличие и да изпълни програма минимум в шампионата! Не мисля, че оставането му „за постоянно” е седяло на дневен ред.

Какви бяха основните проблеми в играта на Челси през сезона?

Според мен основният проблем на Челси беше в непостоянството и липсата на баланс в отбора, когато говорим за вкарване и (не)допускане на голове. Това се наблюдаваше и при двамата мениджъри ръководили клуба, т.е. основния проблем е във футболистите. От 69 срещи Челси не успя да вкара гол в цели десет (10) от тях (КПР (два пъти), Ман Сити (два пъти), Соунси (два пъти), Ювентус, Фулъм, Коринтианс и Стяуа, от които седем загуби. Пет от тези двубои са за първенството. Може би десет срещи се виждат малко на някои хора, но това е огромна бройка за отбор с амбициите на Челси. Отборът записа двадесет и една (21) чисти мрежи, от които четиринайсет (14) в първенството. В същото време в дванайсет (12) двубоя Челси е допуснал по два или повече гола и е спечелил само два от тях (говоря за първенството) - срещу Рединг във втория кръг и срещу Тотнъм, а четири са завършили на равно, т.е. и двата са още по времето на Ди Матео.
Ето малко статистика за вкараните и допуснати голове за първенството през последните четири сезона:
2012/2013 75 вкарани и 39 допуснати (трето място)
2011/2012 65/49 (шесто място)
2010/2011 69/33 (второ място)
2009/2010 103/32 (първо място)
Показателите не са толкова лоши, ако Челси се цели в топ 4, но те ясно показват, че с такова съотношение на вкарани/допуснати голове отбора не може да стане шампион! Отборът редуваше мачове спечелени с изразителни победи и такива, в които головата му немощ (например срещу Уест Хям, КПР) или грешките в защита (например Соунси на моста за купата на Лигата или равенството 2-2 с Рединг) дърпаха отбора назад.
Основният нападател на тима – Фернандо Торес не беше вкарвал в първенството от разгрома срещу Астън Вила, преди да отбележи победния и решителен гол срещу Евертън в последния кръг. Да, през зимата беше привлечен Демба Ба (8,5М евро), което редуцира изявите на испанеца в първенството, но това ясно илюстрира, че въпреки не лошите статистически данни Челси изпитва сериозни трудности в постоянното вкарване на голове. Единственият турнир, в който водещия централен нападател играеше прилично беше спечелен – Лига Европа. Челси има нужда от офанзивна мощ. Дали тя непременно ще дойде в лицето на нов(и) нападатели със самото им пристигане или ще мотивира наличните няма значение. Отборът се нуждае на всяка цена от повече избор в атаката и да бележи „постоянно”!
Относно играта в защита на отбора. Линията на защитата не може да бъде категоризирана като слаба (визирам изпълнителите там) за отбора, а за вратарския пост да не говорим. Според мен проблемите там са свързани с цялостното поведение на отбора и най-вече на офанзивните футболисти. През повечето двубои те не влагаха особени усилия да пресират съперника или да си покриват зоните в защита. В случаите, когато Челси пресираше през изминалия сезон (т.е. офанзивните футболисти помагаха на дефанса на отбора) на практика „размаза” игрово съперниците срещу себе си (най-показателни са първото полувреме срещу Арсенал на моста; първата среща с Манчестър Ю (след 20мин) и пак срещу същия съперник на „ОТ” през второто полувреме, за купата на Англия). Въпросът е, може ли Челси да използва този елемент от играта си по-често и с нужната ефективност (най-вече визирам в изразходването на физическите сили), която да му позволи да реши проблемите в баланса между защита и атака? Изглежда, че Моуриньо се е насочил именно в тази посока. Привлеченият Шюрле и спряганите Кавани, Руни и Ел Шараави (не вярвам Милан да го продадат, а и Челси разполага с не по-лоши футболисти от него) са много бързи футболисти, които могат да прилагат висока преса. Едва ли ще бъдат взети и двамата (Кавани и Руни), но те си приличат в това, че внасят енергия и агресия в отбора. Трябва да отбележим, че цената на Кавани е много висока, но това е футболист, който през последните три сезона вкара по над 30 гола в Италия (във всички турнири)! Може да играе по целия фронт на атаката, като за мен, най-силен е малко зад основния нападател (като не стои статично зад него!). Видно е, че е добър консуматор, може да изпълнява статични положения, добър е с глава, има страхотен поглед върху играта, а цялостното му представяне се характеризира с агресия и влагане на много усилия в полза на отбора. Всичко необходимо за един нападател, от който ще се търсят голове и работа в двете фази на играта. В същото време уругваецът е много полезен при постепенно нападение (най-вече с това, че сам си изработва положения за гол). За мен той ще е част от Челси, ако Специалния го иска „на всяка цена” или Руни не излезе по-евтин. Предвид цените на пазара… Кавани напълно „заслужава” да бъде купен за цена от 50+ милиона евро! От разсъжденията около проблемите в защита и слуховете за нови футболисти се опитах да очертая стремежа, който аз виждам в действията на Моуриньо – Челси ще решава проблемите си в защита посредством действия в тази фаза на играта на всички футболисти, включително и офанзивните.
Най-дискутираният пост от феновете на Челси – „ДХ-то” в отбора, също чака своето решение. За мнозина това е най-слабия пост в Челси и привличането на ново попълнение на тази позиция е най-важното нещо, което Моуриньо трябва да направи (ако не премести перманентно Луиш в средата на терена). За мен тук Челси в лицето на своя мениджър Моуриньо ще прави козметични, а не радикални промени. Има достатъчно хора към този момент: Микел, Рамирес, Лампард, Есиен, многото младоци (предполагам, че един от Ромео, Чалоба, МаКекран и Аке ще остане в отбора и Моуриньо ще му дава шансове) + Луиш, Оскар и евентуално Кевин де Брюн. Да, не всички са първа младост или имат опит, или това е традиционната позиция, но при работа на целия отбор в двете фази на играта тези футболисти ще свършат работа на отбора. Аз лично съм сигурен в това. Все пак навярно ще бъде привлечен един футболист. Навярно трансфер на Marco van Ginkel (не съм го гледал и не мога да го коментирам).
Остава един проблем – крайните бранители. Аспиликуета, Иванович, Ашли Коул и Раян Бъртранд са основните опции пред мениджъра. Бившият футболист на Марсилия направи добър дебютен сезон, но остава рисков футболист. Все пак двамата с Иванович са приемливи (ако не добри) опции за десния бек (с връщането на Есиен и пристигането на младия бразилец стават достатъчно хора между, които да се избира). От ляво е по-сложна ситуацията. Ашли Коул става все по-бавен и несигурен, въпреки опита си е нестабилен. Раян е добър бек (не и крило), когато говорим за фаза защита и все пак трябва да се реши, той или Ван Анхолт (направил силен наем във Витес) трябва да се конкурират с Коул за титулярното място в отбора. Не изключвам варианта и да се купи човек на тази позиция. При предишният си престои на моста, всички говориха за „линиите”, които Моуриньо е поставил на своите бекове и лимитирането им участие в офанзивните действия на отбора. Интересно е дали отново, играта на бековете ще е предпазлива и с ясната идея, че основната им задача са да пазят зоната си.
Най-големият проблем на Моуриньо ще са огромните очаквания към него. Отборът е задължен да гони резултати, т.е. купи. Всички говорят, че играта се е променила ужасно много от последния му престои, а конкуренцията е много по-голяма. Това е факт, но отбора, които поема и той самия са вече утвърдени имена в Англия и Европа! Наличният състав на Челси е изпълнен с млади и много силни футболисти, а предвид това, че собственика Роман Абрамович иска да инвестира още средства в него…. Жозе Моуриньо ще има прекрасни условия да превърне втория си период в успешен, поне колкото първия.[/offtopic]

[Middlesbrough]

Ти си луд

[Sardukar]

Какво недоволстваш? Знам, че няма да го прочетеш


ПП Както казва Шелдън: Не съм луд, мама ми е правила изследвания

[rhaegar]

Аз го прочетох, сериозно старание си положил Хареса ми.

[offtopic]Ае тебе те е хванала графоманията след писането на дипломната [/offtopic]

[THE G.A.M.E]

Привлекли сме някакво младо "Лале" от Витес - Марко ван Хинкел.

Гледам, че е халф, ама дали играе по-крилата, или а е дефанзивен ...

[JackPackage]

Привлекли сме някакво младо "Лале" от Витес - Марко ван Хинкел.

Гледам, че е халф, ама дали играе по-крилата, или а е дефанзивен ...

бокс ту бокс....

[THE G.A.M.E]

Да, те в другата тема ми обясниха ...
Ами млад, перспективен, талантлив ... И още други клишета можем да използваме, ама щом Жозе го иска, значи има нещо.
Иначе доста добряги между 18 и 22 години събрахме ...
То можем да спретнем едни 11 човека даже.

А някой знае ли наемът на Пиазон дали приключи ?