Георги Йорданов: Ераносян ме кръсти Ламята

[s.th.1926]

Школата на Локомотив е една от трите най-продуктивните футболни школи в България. Не случайно в националния отбор, от всички пловдивски отбори най-добре бяха представени юношите на Локомотив Пловдив. Например в Мексико 1986, Локомотив беше представен от трима свои юноши: Аян Садъков, Христо Колев и Георги Йорданов (Ламята). Локомотив има и най-много юноши от всичките пловдивски школи печелели наградата Футболист на годината. На един от най-гениалните халфове на България през 80-те години и юноша на Пловдивския любимец, Георги Йорданов (Ламята) е посветен следващия материал.

Един от най-големите халфове на България за всички времена Георги Йорданов разкри, че прякорът му Ламята е бил измислен от някогашния му съотборник в Локомотив Едуард Ераносян. Под тепетата Йорданов е известен още и с прозвището Чесъна, но Ераносян няма авторство в този прякор. Навършващият след месец половин вековен юбилей халф освен за родното си Локо, играе още в Примера дивисион за Спортинг (Хихон), а у нас за Левски, ЦСКА и Септември. В шоуто на Ники Кънчев по радио Дарик Ламята разкри как е бил наказан за 2 години, а пръст тази жестока санкция имал бившият втори в БКП Милко Балев, който го искал в ЦСКА, докато 20-годишният тогава младок избрал кръвния враг Левски.

Йорданов обаче премълча факта, че наказанието дойде от родния му Локомотив, с който трябваше да подпише първи професионален договор след уволнението си в казармата, която кара в АФД Сливен. В едно горещо септемврийско утро около 2000 черно-бели фена очакват Ламята на първа тренировка след уволнението си от Армията. Преди това по БНР той обявява, че не иска в ЦСКА, а мечтата му е да играе до своя идол Христо Бонев в Локо. Отборът излиза за занимание, но Йорданов го няма. Малко след това става ясно, че по същото време той тренира в Подуяне с Левски. От Лаута дават грешника на БФС и със съдействието на унижените от ЦСКА той е изхвърлен от футбола за 24 месец Въпреки това Йорданов не питае лоши чувства към родния си отбор, а изрази признателност, че го е изградил като голям играч. Аз все пак съм футболист на Локомотив Пловдив, където израснах. Най-много съм признателен на моя първи треньор при юношите Христо Бъчваров, от когото научих най-много. Той ни показваше как да гардираме топката, как да я подаваме. Тези уроци бяха безценни. Много съм научил и от моя идол Христо Бонев. Помня, че в нашия отбор от набор 1963 г. имаше един уникален талант. Беше съвършен централен нападател. Имаше всичко - техника, сила, бързина. Нямам представа защо не игра голям футбол. Името му е Гьоксен Ваджипов, сега кара такси", спомня си Йорданов.
На въпрос от къде идва прозвището Ламята, Георги Йорданов отговори: "„Чувствам се като на 40. Прякорът ми Ламята идва от детските години. Моят комшия и приятел от детските години Едуард Ераносян ми го измисли. В махалата като малък ги минавах по трима-четирима и вкарвах гол, а той ми викаше: „Взе да ги ядеш като ламя.“
„Животът ми е футбол. В него има приятни и неприятни моменти. Наказанието ми е от неприятните. Исках да играя в Левски и не подписах с ЦСКА, след което ме наказаха за две години. Останах единственият футболист с две години наказание и нито един ден не ми бе опростен. Тренирах от понеделник до петък без да играя мачове в събота и неделя. Явно Милко Балев ми е изкарал това наказание. Мечтата ми бе да видя дали моето ниво на игра съответства на това на испанския футбол. Със скромния отбор на Спортинг Хихон завърших на пето място в крайното класиране на испанското първенство. Имам два полуфинала за Купата на Краля на Испания, единият от който бе срещу Реал Мадрид. Вкарах на Пако Буйо и играх срещу Мичел и Бутрагеньо. Играл съм и срещу Стоичков, Куман и всички звезди на Барселона. Треньор тогава бе любимият ми футболист Йохан Кройф. През 2002 година коментирах мач по радио Кадена Сер. На другия ден бившият ми спортен директор на Спортинг Хихон ми каза, че е имало оферта за мен от Реал Мадрид“, каза още Георги Йорданов.

[валкареджио]

ламята е играл в ЛЕВСКИ ,но какъв гол си набута за 5:0 1998 година не е истина.

[staria]

Голям беше Ламята, типична 10ка. Помня го обаче само в Левски, нямам негови спомени с черно-белия екип.