Интимен кът: Ухажване и Съвкупление при человека

[MaRTo1233]

Другарю, простете на внука си.... едва ли е виновен, че е толкова любопитен. Всички чакаме да узнаем какво стана с Петър (костенурката), отношенията ви със съседа Илия и ако е възможно да продължавате да пишете и да пускате така интересните ни теми свързани с нещата от живота.

[Jürgen]

Шумкаре, снимката на твоя аватар твоя ли е? Защото това е Кирил Якимов от село Ключ.

Сърди се , едвали ще ти отговори

Ако не отговори,ние ще му се разсърдим !

[shumkar_44]

Простете, че не ви отговорих по-рано, ала на обед реших да ида с внука си в реномираната кино зала Арена Смолян.В крайна сметка вече не съм му сърдит, тъй като се примирих, че просто е глупав. Иначе, лентата разкриваше историята на някакви невероятни същества в гора, изпълнена с вълшебства. Под претекст, че отивам да се изходя, аз напуснах мястото си до Климент и излязох навън, за да си купя фунийка сладолед и да се наслаждавам на някаква гледка, несъдържаща анимирана бълвоч.

Прочее, ходенето ми до Смолян бе и удобен момент да заведа Петър при адекватен ветеринар, за да бъде прегледана раната му. В тази връзка, искам да похваля труда на специалистите от център Еврозоовет, който прочистиха нараненото място, бинтоваха го добре и ми дадоха добри насоки за неговата рехабилитация. Тези прекрасни хора дори дариха животинката с малко лакомство накрая на прегледа - нещо, което не бе включено в сметката.

Иначе дните след понеделник бяха изпълнени с неприятности. Секундите течаха бързо, докато препусках с велосипеда си към Ровина в топлия понеделничен следобед. В малката плетена кошничка зад мен Петър бе вързуван така, че да не се блъска в стените й при резките завои.

На запад слънцето вече залязваше, когато стигнахме бащината стряха. Отнякъде се чу авлига, а миризмата на свежа трева, в други случаи така прекрасна, сега бе някак пренасищаща и дори натрапчива. Отне ми десет минути, докато пусна всички бушони, включа бойлера и се захвана с шетане и приготвянето на вечерята. На Петър предложих няколко пшенични кълна, но той избълва силно, което ме наведе на мисълта, че може би е по-зле, от колкото очаквах. Аз самият не можех да се храня, докато ме глождеше ужасната мисъл за това, което бях сторил на влечугото. Скоро настъпи време за сън, ала мен съвсем не ми се спеше. През цялото това време отмервах всеки кръгъл час, при който поливах Петър с реванол и сменях бинта неговия бинт. Бях пуснал дори любимата му песен на старият ми грамофон - да, макар и само костенурка, Петър видимо изпадаше във възторг при "Нашият сигнал" на Емил Димитров. Нежните тонове на маестрото се пригласяха през открехнато прозорче от интензивната песен на щурците - предвестници на настъпващото лято.

Това, което е станало в Рожен през същата нощ, поне в моето съзнание е комбинация от догадки и съмнения, но със сигурност се ясно, че Илия е разбрал за пребиваването ми в този мрежови форум. Дребната и жалка душа на мнимия ми другар е жигосала позорно намерение в неговия мозък. Още на другия ден, той е отишъл и информирал зам. директора Петков, че съм се разсейвал твърде много с цинични писания, вместо да си върша съвестно работата. Видите ли, Илия неофициално работи в Рожен, като помощник - оператор на Шмит телескопа, ала се е опитвал цял живот да се превърне в брилянтен откривател на космични тела. Той никога не ми прости, загдето имах роля в откриването на двойната звезда в Андромеда преди две години и от тогава се чуди, как да ми отмъсти.

Междувременно в Ровина лъчите на ранния обяд ме разбудиха и установих, че съм заспал над кутията на Петър. Той изглеждаше видимо по-добре и с удоволствие хапна няколко кълна, които му подадох от шепата си. Този път влечугото не избълва, което бе сигурен знак, че върви по пътя към възстановяване. Така се минаха няколко дни, в които съвестно се грижех за Петър, четох Пушкин и похапвах пресен толстолоб, уловен от хладките води на Черна. Разбира се, сутрините си припомнях и славното ми юношество, ходейки спортно във верните ми маратонки "Ромика" - сувенир от едно отдавна отминало слънчево лято край Шабла, в края на което се превърнах в мъж. Хубавото време и подобрението на Петър ми вдъхваха свежи сили и дори ми помогнаха да обмисля по-добре изучаването ми на фундаменталните фермиони. Така дойде и днешния ден, в който се прибрах успешно. Зная, че може би ще имате някои въпроси, свързани с разказа ми, ала за съжаление няма да мога да ви разкрия случилото се само в рамките на един ден. Тази история тепърва ще придобие цялостен мащаб, като със сигурност утре ще достигне своя апогей, когато се изправя лице в лице с Илия.

Апропо, противно на подлите твърдения на същия, писането тук не ми пречи на работата, а напротив - дори ме разтоварва. Два от моите нови труда са почти готови и скоро ще ги публикувам за всеки, който се интересува от наука и разумен живот. Благодаря ви.

ПП. Не съм Кирил, ала скоро ще поясня, защо ползувам неговата фотография.

[vaskonti]

Аз имам два простички въпроса -
1. Защо мъчите Петър с колело по острите и резки завои, вместо да го придвижите с елегантен лек тръст от спортното ходене? Хем Петър ще се чувствува като в лодка, хем и Вие ще поддържате добра спортна форма!
2. Каква ще е следващата тема, която смятате да пуснете в нашия скромен форум? Очевидно е, че болшинството от младите с нетърпение очакват съветите Ви и се възползват от тях!

[hajitsu]

Нещо не ми изглежда да е наред. В началото Шумкаря не искаше да разказва за личния си живот, който иначе е толкова вълнуващ, а сега няма един коментар по темата и пише за преживяванията и приключенията си. Много от така представените факти ме карат да си мисля още по-силно, че Шумкаря е единствено един виртуален "герой", търсещ своята слава.

[fr3ak_boy]

Другарю, как практикувате спортно ходене, като имате подагра?

[vaskonti]

Другарю, как практикувате спортно ходене, като имате подагра?

Малко вероятно е да има подагра, той все пак е вегетирианец и пролетарий, а както знаем, подаграта е болестта на аристокрацията и буржоазията.

[fr3ak_boy]

Другарю, как практикувате спортно ходене, като имате подагра?

Малко вероятно е да има подагра, той все пак е вегетирианец и пролетарий, а както знаем, подаграта е болестта на аристокрацията и буржоазията.

Аз зная, че вие сте разумни и възпитани и за това ще продължавам да ви предоставям моите житейски насоки, доколкото работата и жестоката подагра ми позволяват. Благодаря ви.

[vaskonti]

Ахааа...значи Шумкаря нещо ни баламосва... очевидно е потомствен аристократ и буржоа!

[Genius.]

Другарю,а бихте ли ни разказали за вечерта в която сте се превърнали в мъж?