Четирите големи отбора от София са единствените, които не знаят какво е да си в „Б“ група. „Левски“, ЦСКА, „Локо“ (Сф) и „Славия“ никога не са играли във втория ешелон. Най-близо до изпадането са били „белите“. През 1983 и 1984 г. тимът от „Овча купел“ се спасява на косъм от кошмара във втора дивизия. И двата пъти със скандали. Как ЦСКА отърва „Славия“? Имало ли е корпус за спасение на „белите“? И защо в Шумен и до днес проклинат най-стария столичен клуб? В изследване на скандалните събития.
В“ началото на 80-те години „Славия“ изпада в нечувана криза. На „Овча купел“ се сменят 12 треньори! Гонят един, взимат друг, след това махат и него. През юни 1983 г. „белите“ са под угрозата да играят квалификации за оставане. Добре, че последният мач е с ЦСКА, който вече е сигурен шампион. Като отбор на Строителни войски „Славия“ е покровителстван от командващия генерал-полковник Васил Василев. Едно телефонно обаждане е достатъчно за генерала да уреди победата. Само че на терена „белите“ играят като спънати. До последно резултатът е 1:1. Накрая е отсъдена дузпа за „Славия“.
За по-сигурно вратарят на ЦСКА Георги Велинов посочва на Петър Александров къде да бие. 
Нападателят е точен и „белите“ се отървават с победа 2:1.
Година по-късно обаче положението вече е неспасяемо. По всичко личи, че „Славия“ си заминава Никой обаче не може да допусне най-старият софийски отбор да отиде в „Б“ група. По линия на Строителни войски дълги години са раздавани апартаменти на висши спортни и футболни деятели. Сега е моментът да върнат вересията!
Организира се цял корпус за спасяване на „Славия“. Първата акция е да класират „белите“ поне на 14-о място, тъй като последните два изпадат. Налага се да бъде прецакан „Шумен“, който тогава е един от силните отбори група. Треньор на шуменци е Борис Гаганелов, баджанакът на Димитър Пенев. В тима са бившите звезди на „Локо“ (Сф) Ангел Колев и Иван Василев- Бозата, миналият през ЦСКА безкомпромисен защитник Цоньо Василев – Третата хирургия и бъдещият капитан на „червените“ Ивайло Киров. „Славия“ също има какво да извади насреща. В състава по спешност е върнат Чавдар Цветков от „Аустрия“ (Виена). Там са още карловският бомбардировач Петър Александров и вратарят Антонио Ананиев. Треньор е Александър Шаламанов, заменил през сезона изгонения Янко Динков.
Задачата пред рефера Рамисов е да докара мача „Шумен“ – „Славия“ поне до равен. Двубоят завършва 1:1. Арбитърът си затваря очите пред две явни дузпи за шуменци. Публиката побеснява, иска линч за съдиите. Около 10 000 запалянковци обсаждат стадион „Панайот Волов“. Властите се виждат в чудо. Първият секретар на Окръжния комитет на БКП Георги Начев нарежда да се стовари цялата налична милиция на стадиона
Около 22 часа започва операцията по извеждането на съдиите. Изкарват ги от страничен изход, преоблечени в милиционерски униформи. При завръщането си в София обаче Йълмаз Рамисов разтреперан разказва на близките си, че ял бой на стадиона от шуменската милиция, задето не отсъдил дузпите. Показал синини от ударите. Посъветвали го да си трае.
Защитникът на "Шумен" Цоньо Василев
Спечелената точка спасява „Славия“ от директно изпадане за сметка на „Локо“ (Пд) и „Хасково“. „Белите“ се класират точно над чертата, но трябва да играят допълнителни баражи за оставане. Прави се безпрецедентна промяна в регламента на първенството. Ни в клин, ни в ръкав футболната федерация решава, че отборите от 11-о до 14-о място първо ще играят помежду си и чак тогава загубилите ще се срещнат с вторите в „Б“ група.
По ирония на съдбата „Славия“ се пада пак с „Шумен“. Това става след невиждани панаири в последния кръг
За да избегне сблъсъка с „белите“, „Черно море“ губи като домакин с 3:4 от „Черноморец“, след като води 3:0 на почивката. Варненци са наясно, че „Славия“ се покровителства от най-високите етажи на властта, затова предпочитат да завършат 12-и. Така на 11-о място се оказва Шумен“, който трябва да играе още два пъти срещу „белите“.
Първият двубой е в София на 6 юни 1984 г. Нечувано стълпотворение от 17 000 запалянковци се стоварва на „Овча купел“. Чавдар Цветков извежда „белите“ напред с гол за 1:0. След това обаче Цоньо Василев прави 1:1. Големият скандал гръмва след почивката, когато Пламен Петков вкарва втори гол за „белите“. При попадението тъчреферът Борислав Александров вдига засада. Главният Иван Йосифов обаче признава гола – 2:1 за „Славия“.
Йосифов показва и куриозен червен картон на нападателя на „Шумен“ Красимир Манолов – Малкия орел. Първо му вдига жълт за няма нищо. „Защо бе, бате Ваньо, защо?“, пита футболистът.
„А, и ще ме псуваш, така ли?“, процежда Йосифов и му показва червен. С човек по-малко шуменци губят 1:2, но запазват шансове за реванша, който е три дни по-късно. Гаганелов и шефовете на „Шумен“ решават да потърсят помощ от партията. Отиват при шефа на Окръжния комитет Георги Начев. Молят го да задейства връзки на най-високо място, за да не ги пореже съдията и в реванша. Другарят Начев уж се обадил в София да търси справедливост, ама след дъжд качулка.
Корпусът за спасение на „Славия“ вече бил опекъл работата. На съдията за реванша Ахмед Яшаров е наредено да прави, да струва, но „Славия“ да не губи.
Няколко часа преди мача обаче в лагера на „белите“ се разразява паника. На Чавдар Цветков му се обажда стара травма. Треньорът Шаламанов предлага да го извади от състава. „И без това си дал толкова много за отбора, няма смисъл да ти рискуваме здравето…“ Цветков не иска и да чуе. Моля д-р Михаил Илиев да му бие обезболяваща инжекция.
Надвечер на 9 юни стадион „Панайот Волов“ се оказва натъпкан с 25 000 шуменски запалянковци. Гостите от София са посрещнати с оглушително дюдюкане.
По Чавдар Цветков политат няколко бутилки.
Именно Цветков обаче омърлушва трибуните с бърз гол от фаул. Шуменци обаче обръщат резултата за няма и четвърт час. Ивайло Киров изравнява, Валентин Малджански прави 2:1. Играта загрубява. Милицията едва удържа народа да не нахлуе на терена при няколко спорни отсъждания. Прибрани в отбрана, „белите“ чакат своя шанс. И той идва след едно разиграване от корнер. Никому неизвестният Жеко Андреев докопва топката и с шут отдалеч я праща в шуменската врата – 2:2!
Така „Славия“ се спасява от изпадане. „Печелил съм много купи и медали, но това беше най-важният мач в живота ми“, казва Чавдар Цветков.
За „Шумен“ пък несправедливостите продължават и в следващия бараж с „Дунав“ (Русе). Първият двубой на стадион „Волов“ завършва 1:1. На реванша в Русе шуменци държат 2:2 до последната минута, когато Ешреф Сюлейманов прави 3:2 за „Дунав“. Обезумял от ярост, Цоньо Василев подгонва с шутове тъчрефера Тодор Мутафов. В това време останалите се нахвърлят на главния съдия Кирил Савов от Варна. Двамата са обвинени, че ударили тесла на „Шумен“, за да му заеме „Дунав“ мястото в „А“ група. Впоследствие тези съдии са наказани завинаги.
Шуменци обаче изпадат в „Б“ група. Същата вечер на стадион „Панайот Волов“ е изпълнен най-зловещият ритуал във футбола. Група запалянковци се промъква посред нощ и срязват вратите с флекс, за да изгонят лошия късмет.
Награждават Жеко с чин и апартамент
Жеко Андреев, чийто гол на реванша в Шумен спасява мястото на „Славия“ в „А“ група, получава две награди от ген. Василев. 22-годишният тогава халф е курсант-отличник последна година във военното училище в Суходол. Командващият на Сухопътните войски го повишава в чин – младши-лейтенант Андреев слага още една звезда на пагона и става лейтенант. Получава и жилище в „Младост“.
Героят от мача в Шумен обаче така и не успява да се порадва на придобивките. Няколко години по-късно си отива съвсем млад от този свят, съборен от коварна болест.
Останалите от „Славия“ не получават нито лев премия. Единствената им награда след реванша в Шумен е по една бира, заръчана на връщане към София. Поръчката в крайпътно заведение във Велико Търново се извършва в присъствието на главния редактор на вестник „Старт“ Димитър Джаров, който заявява въодушевен: „Това ще ми е заглавието -„По една бира премия за „Славия“. След това обаче пуска друго заглавие. Оказва се, че пиенето на бира не се вмествало в ценностите на социалистическия спортен морал.
