

Модератори: MuFc1878, paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist
Фърги призна, че е било много трудно да запази новината като дори не е казал на част от своето семейство преди официалното обявяване.
„Може би миналата Коледа“, отговори Сър Алекс на въпрос, кога е решил да се откаже. „Основно, нещата се промениха, когато сестрата на Кейти (неговата жена б.р.) почина.“
„Тя е изолирана много сега и мисля, че й дължа много от моето собствено време. За 47 години тя бе лидерът на семейството, грижеше се за нашите трима сина, жертва се за мен и сега тя има всички тези внуци: всички те я обожават и аз мисля, че знаете, че тя загуби нейната най-добра приятелка, сестра й Бриджит, така че мисля, че й дължа моето собствено време.“
„Това бе важно. Също така, да си тръгнеш като победител, това е наистина важно в този клуб. Това е най-важното нещо, което исках да бъда тук, да съм победител.“
„Беше много трудно. Понякога аз почти го казвах на моето семейство. Казахме на нашите синове около март. Моят брат дори не знаеше до вторник вечер, защото наистина исках да кажа на играчите първо, на играчите и на моя щаб.“
„Но за нещастие тези слухове се появиха – откъде дойдоха, никога не знаеш. Клубът е като сито. Появяват се течове, които не трябва да се появяват, така че започнахме да се разбързваме“, допълни Сър Алекс.
"Тайната на спокойната старост е нищо друго освен сключване на честен съюз със самотата", твърди Габриел Маркес в "Есента на патриарха". Може би тази мисъл е допаднала и на сър Алекс Фъргюсън, който обяви, че в края на сезона се пенсионира. По този повод ви предлагаме селекция от знаменити изказвания на дългогодишния наставник на Манчестър Юнайтед през различни периоди.
* Помня как сутрин докосвах стоманата, когато работех като механик. Беше невероятно гореща, можеше да ми изгори ръцете. Но така се строят най-добрите кораби в света. Обикновено на такива детайли не придаваме голямо значение, но аз съм убеден, че те играят огромна роля върху формирането на човешкия характер.
* Тежък труд, Работа в екип. Строги принципи. Това бяха ценностите в местата, където израснах.
* Никога не трябва да мислиш, че си най-добър в работата си. Високомерието не е качество, а препятствие по пътя към успеха.
* Истински приятел е онзи, който идва, когато всички са си облекли вече палтата и се тълпят към изхода.
* Винаги се старая да пристигам по-рано. Желанието да идваш винаги по-рано възпитава много здрава дисциплина.
* Дейвид Бекъм риташе топката по-добре от всеки друг в Англия не защото бог му е дал талант, а защото тренираше с усърдие, за каквото другите не можеха и да помислят.
* Този нещастен случай беше чиста случайност. Ако бях метнал обувката още 100 пъти, милион пъти, нямаше да улуча Дейвид (когато замери Бекъм в съблекалнята).
* Някои футболисти са благословени с талант, но те правят отлична кариера, защото вътре в тях бушува огън.
* Трите най-важни качества на истинския лидер. Да забелязва всичко, което се случва наоколо, и да разбира, че е наистина важно. Да чувства опасността и шансовете, които другите не усещат. Да умее да използва натрупания опит и знания.
* Играч, постигнал върхова форма, се чувства така сякаш може да изкачи Еверест по джапанки. Такъв беше Пол Инс.
* Когато в московския финал нещата опряха до седмата дузпа на Челси, започнах да се моля. Ван дер Сар почти изби удара, но топката все пак влезе в мрежата и аз си казах: никога повече не се моли. В първия си финал за купата с Абърдийн също се помолих, след което обещах, че няма да се повтори.
* Преди да купя играч, винаги си задавам въпроса "А защо искат да го продадат?".
* Пишете както ви е угодно! Аз няма да разговарям с вас. Той е блестящ играч, а вие сте кръгли идиоти! (за критиките на пресата към Хуан Верон).
* Добре помня деня, в който го видях за пръв път. Беше на 13 г., и пърхаше над земята като кокершпаньол, увлечен да гони сребриста хартийка, носена от вятъра (за Райън Гигс).
* Това момче трябва да се е родило в засада (за Филипо Индзаги).
* Казват, че е интелигентен човек, който знае 5 езика. И аз имам един 15-годишен момък от Кот д’Ивоар, който също говори 5 езика! (за Арсен Венгер).
* Този мач трябваше да бъде обслужван от физически подготвен рефер. Този не беше готов за мача. Трябваше му половин минута, за да покаже жълтия картон. Просто смехотворно! Даже и за това му трябваше почивка! (за съдията Алън Уайли).
* Донесе една дамаджанка и ме нарече бос, велик човек. Не би било лошо, ако суперлативите се придружаваха от добро вино. А неговото беше като разтворител за боя! (за Жозе Моуриньо).
* Публиката изглеждаше мъртва. Имах усещането, че присъствам на погребение (за подкрепата на феновете на "Олд Трафорд").
* Смятате, че бих започнал преговори с тях? Никакви шансове. На тази шайка не бих продал дори отрова! (за прехода на Кристиано Роналдо в Реал Мадрид).
* Погледнете мен - сякаш се подмладих с 10 години. Тези хапчета вършат чудеса! (за 20-ата шампионска титла на Юнайтед).
* Предварително е трудно да се прогнозира кой ще стане добър треньор. Например никой за нищо на света не би предположил, че Марк Хюз ще се заеме с треньорска работа! Затова пък всички бяха уверени, че от Брайън Робсън ще стане топ специалист.
* В началото италианците се оплакват: "О, англичаните са толкова силни! Не можем да се борим с тях във въздуха, не можем това, не можем онова". А после излизат и ни отнасят с 3:0.
* Когато италианец ми казва, че в чинията ми има спагети, винаги проверявам какво се крие под соса.
* В Манчестър Юнайтед Паоло ди Канио можеше да стане наистина велик играч. Бест и Кантона, Гигс и Руни, Роналдо и Бербатов - тук умеем да правим герои.
* Понякога заради победата си струва да се рискува. В един мач за купата срещу Уимбълдън придвижих напред Брус и Палистър, а отзад оставих само Денис Ървин, висок 170 см, чиято задача бе да парира близо двуметровия Джон Фашаню. За съжаление загубихме въпреки маневрите.
* Приемайте победата със смирение, а загубата - с достойнство.
* Треньорската работа се свежда до управление на хората и отношенията.
* Важна част от работата ми бе футболистите да не губят връзка с реалността. Постоянно им набивах в главите, че са станали такива каквито са с много труд и пот и това в никой случай не трябва да се променя.
* Да се справяш с успеха е тежка задача, защото в началото хората те хвалят при всеки повод, а после ти вадят нож при първата възможност.
* Някои футболисти смятат, че принадлежат към работническата класа, което е велика глупост. При тези колосални доходи! Но мен ми харесва, че мислят така.
* Най-добрите играчи, които съм гледал? Пеле, Ди Стефано, Марадона, Кройф - в този ред.
* Продажбата на Яп Стам бе най-голямата грешка в кариерата ми.
* Когато някой играч на Манчестър Юнайтед стане по-важен от треньора, това означава край на клуба.
* Проклети вестници! Британската преса има превратна представа за успеха. Тя разрушава живота на младите играчи. Вземете Руни - журналистите се опитват да подушат в коя кръчма запива и тем подобни глупости.
* В началото вестникарчето те тупа по рамото, в следващия миг те удря в гърба.
* Никога не бих се показал по телевизията. Противно ми е да гледам как бивши играчи и треньори критикуват момчета, с които са играли, за да изглеждат по-внушителни.
* Манчестър Сити може да купи всеки играч, но могат ли да купят истински отбор? Могат ли да купят духа на Манчестър Юнайтед?
* След мач вратата ми е винаги отворена за всеки треньор. Само да не говорим за футбол.
* В живота трябва да има интереси и извън футбола. Някои младежи например идват на "Олд Трафор" да гледат пейзажа и да чоплят семки.
* Аз съм дяволски талантлив. Когато приключа с тренировките, ще стана художник или нещо от този род.
* Футболът - този проклет ад! (след победния финал в ШЛ срещу Байерн през 1999 г.)
Ще купя Нванкво Мбуналаур, Серж Гурдуа, Папис... опа, пардон. Имам предвид Кавани, Фалкао, тоя-ония... само топ куолити плейърс... донт уори, ГЪНЪРС!
Потребители, разглеждащи този форум: vasilnv и 9 госта