Стихове, които е хубаво да бъдат прочетени

[sandi74]

Браво другари комунисти и красноармейци,темата стана страхотно благодарение на нас.

[СИН_ИМПЕРАТОР]

Рот фронт другари, да живее КомунизЪма!

[СИН_ИМПЕРАТОР]

Браво другари комунисти и красноармейци,темата стана страхотно благодарение на нас.

на теб другарю,девети септември какво ти даде?

[sandi74]

Спасибо ребята.

[deladog]

К сожалению, я немножко испорчу эту тему, но никак не могу воздержаться скопировать Вам маленький стих Галича:



Песня о синей птице

Был я глупый тогда и сильный,
Всё мечтал я о птице синей,
А нашел её синий след —
Заработал пятнадцать лет:
Было время — за синий цвет
Получали пятнадцать лет!

Не солдатами — номерами
Помирали мы, помирали.
От Караганды по Нарым —
Вся земля как сплошной нарыв!
Воркута, Инта, Магадан!
Кто вам жребий тот нагадал?!
То нас шмон трясёт, а то цинга!
И чуть не треть ээка из ЦК.
Было время — за красный цвет
Добавляли по десять лет!

А когда пошли миром грозы —
Мужики — на фронт, бабы — в слёзы!
В жёлтом мареве горизонт,
А нас из лагеря да на фронт!
Севастополь, Курск, город Брест...
Нам слепил глаза жёлтый блеск.
А как жёлтый блеск стал белеть,
Стали глазоньки столбенеть!
Ох, сгубил ты нас, жёлтый цвет!
Мы на свет глядим, а света нет!

Покалечены наши жизни!
А может, дело всё в дальтонизме?!
Может, цвету цвет не чета,
А мы не смыслим в том ни черта?!
Так подчаль меня, друг, за столик,
Ты дальтоник, и я дальтоник.
Разберемся ж на склоне лет,
За какой мы погибли цвет!

[deladog]

А вот Вам и что-то посовременнее - песенка Макаревича о нашем любимом Путине:


Наш путь к вершинам бесконечно труден:
То лбом об стену, то наоборот.
К нам в Холуёво приезжает Путин,
Чтобы увидеть, как живет народ.

Народ в ключе такого поворота
Поднялся на великие дела,
И церковь поменяла план работы,
И исполком забил в колокола.

ЖелДорВокзал достроили мгновенно,
В буфете понаставили всего,
Бармена заменили на бармена
С погонами майора ФСО.

Бомжей свезли на нары у параши,
С центральных улиц выгребли навоз,
Всех школьников одели в форму «наших», —
На всякий случай, вдруг задаст вопрос…

По городу натыканы знамёна,
Проверен дым над каждою трубой,
И вся трава покрашена в зеленый,
А небо — в безмятежно голубой.

Всю ночь «менты» решали оргвопросы,
Друг другу наступая на мозоль,
И до крови дрались «единороссы»:
Кому встречать и подносить хлеб-соль.

Кому смешно, а вышло не до смеха, —
Элита на перроне собралась,
Вот только Путин так и не приехал,
А жизнь уже почти что задалась.



Песню можно услышать здесь:
http://www.youtube.com/watch?v=g35ALkh3G4E

[СИН_ИМПЕРАТОР]

ето класиката, която никой не се сети да цитира:

Союз нерушимый республик свободных
Сплотила навеки Великая Русь.
Да здравствует созданный волей народов
Единый, могучий Советский Союз!

славься, Отечество наше свободное,
Дружбы народов надёжный оплот!
Знамя советское, знамя народное
Пусть от победы к победе ведёт!
Сквозь грозы сияло нам солнце свободы,
И Ленин великий нам путь озарил.
Нас вырастил Сталин — на верность народу
На труд и на подвиги нас вдохновил.

[Trimastiki]

Чаша, ракия,
до нея чиния.
Салатка, със сол
и с две капки зехтин.
Гори ми в душата, а болките - бол.
защо ли смърди не на тор - на бензин?


Те тва го родих те сега - на 3 мастики.

Таковал съм ви в партпропагандистите. Не се еВавайте с Вапцаров, с Гео!

До тях и три милиона мастики да изпием не можем да стигнем. Тях зорлем ги направиха партийни. А те са титани, каквито малко народи имат в пантеона си.

И ник'ви дупедавци нямат правото да ги кичат на ревера си.

Оставете великите далеч от гнъсните си партийни цървули.

Наздраве!

[bulgaro]

Няколко стиха от гениалния Спас Гърневски - вратарят - поет и кмет

Альоша (Силата на човеколюбието)

Последните куршуми са в цевта,
след миг ще се превърнат във звезди.
А между окопите сега е пропастта,
в която немското дете лети.

Ръцете му посягат със тревога,
от изстрелите да се защитят.
Молитвено протегнати към Бога,
проклело с устните си този свят.

Не чува Бог. Един войник от Изток
ще връхлети върху смъртта,
положил историческия изпит,
оценен с алена звезда.

Огряла днес над старата Европа.
А войните със каменни лица
на стража са, за да няма пак окопи
и между окопите деца!


Септемврийци

Слънцето ги канеше на обет,
звездите им постилаха легла
птиците надминаха по полет
и всичко туй наскоро е било.

И всичко туй е толкова отдавна
кръвта ни рядко в нас ще закипи.
Делата им загубиха ли давност,
забравихме ли техните борби?

Каква е боже твоята присъда
та те умряха без божия ти кръст,
но ти приемаше ги вчера, да бъдем
днес на стража пред святата им кръв.

Един обесен поп да ни е знаме,
един изстрелян стих да закърви,
да шепне болката от неговите рани:
Не спирай - срещу изстрела върви!


Свободата

За нея няма измерение,
за нея няма битка лека,
тя идва като повторение
от раждането на човека.

Тя идва като утринна роса,
да погали мъртвите треви,
да отрони майчина сълза,
от която изгревът кърви.

Стих. Смърт! Песен - път!
Слънце, Червена звезда
или както милиони я зоват
с най-силното име - Свобода!

[Trimastiki]

Чаша, ракия,
до нея чиния.

Дали да не си избия
чекия.
Че от вас ме докарва на повръщения!

Дето и тринайстата мастика не може да я докара