Стихове, които е хубаво да бъдат прочетени

[fen na stanley roise]

Каква е тази антибългарска съветско-болшевишка пропаганда възхваляваща терористи и национални предатели като Гошо Тарабата и Никола Вапцаров!Но така е , комнягите си разиграват спокойно коня, защото от злокобния и черен за България ден 9 Септември 1944г.и след 10 Ноември 1989г. до ден днешен ни управляват комунистически престъпници!

Долу амероканско-ционистките агресори! Долу капитализма!

http://vbox7.com/play:314d1c30

Колко дена го били —
ни дума, ни вопъл, ни стон,
но устата сгрешила,
сама промълвила — Антон…

Своето име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото — в язви,
и язвите гнойни текът…

— Где са твойте другари? —
той виждал отряда любим
и очите притварял
и тръпнел, но бил несклоним.

Побеснял и разгърден,
край него прострелвал агент —
той отвърнал му твърдо:
— Убиецо, стреляй във мен!

Те в раните люти
посипали сол като жар —
скърцал с зъби нечуто
и как ли без вик издържал?…

И в злоба безсилна
пак били го диви и зли
в страшни мъки се свивал,
но дума не им промълвил…

После бавно притихнал-
смутени, учудени в страх,
те го гледали тихо —
безмълвен, но горд, величав.

— Не човек, а желязо —
просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвия казал:
— Не, комунист!

[джугашвили]

СЕПТЕМВРИ - Гео Милев

1

Нощта ражда из мъртва утроба

вековната злоба на роба:

своя пурпурен гняв -

величав.



Дълбоко сред мрак и мъгла.



Из тъмни долини

- преди да се съмне

из всички балкани

из дебри пустинни

из гладни поля

из кални паланки

села

градове

дворове

из хижи, колиби

из фабрики, складове, гари

хамбари

чифлици

воденици

работилници

юзини

заводи:



по пътища и по завои

високо

по сипеи, урви, чукари, бърда

през слог

и рид

през глухи усои

през есенни жълти гори

през камънаци

вода

мътни вади

ливади

нивя

лозя

овчарски пладнища

глогини

изгорели стърнища

трънаци

блата:

изпокъсани

кални

гладни

навъсени

измършавели от труд

загрубели от жега и студ

уродливи

сакати

космати

черни

боси

изподрани

прости

диви

гневни

бесни

- без рози

и песни

без музика и барабани

без кларинети, тимпани, латерни,

флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби

в ръцете - не с бляскави шпаги,

а с прости тояги,

шопи със сопи

с пръсти

с копрали

с търнокопи

с вили

с брадви

с топори

с коси

и слънчогледи

- стари и млади -

се спуснаха всички отвред

- като отприщено стадо

от слепи животни,

безброй

яростни бикове -

с викове

с вой

(зад тях - на нощта вкаменения свод)

полетяха напред

без ред

неудържими

страхотни

велики:

НАРОД!



2



Нощта се разсипва във блясъци

по върховете.

Слънчогледите

погледнаха слънцето!

Зората от сън се

пробуди

сред гръм от картечници:

От далечните

склонове

- удар след удар -

заплющяха

луди

куршуми - олово.

Топове

като зинали слонове

зареваха...

Трепет и страх.

Слънчогледите паднаха в прах.



3



Глас народен:

Глас божи

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!



Глава първа:

Септември.

- Глас народен -

- Глас божи -

О боже!

подкрепяй свещеното дело

на грубите черни ръце:

влей смелост

в нашето гърмящо сърце:

Не искаш ти никого роб -

и ето - кълнеме се в нашия гроб -

ще възкресим ний човека

свободен в света.

Пред нас е смъртта -

о нека!

но отвъд:

там цъфти Ханаан

от Правдата обетован

нам -

вечна пролет на живия блян...

Вярваме! Знаем! Желаеме го!

С нами бог!



4



Септември! Септември!

О месец на кръв!

на подем

и погром!

Мъглиж беше пръв

Стара и

Нова Загора

Чирпан

Лом

Фердинанд

Берковица

Сарамбей

Медковец

(с поп Андрей)

- градове и села.



5



Народа въстана

- с чук

в ръката,

обсипан със сажди, искри и сгурия,

- със сърп сред полята,

просмукан от влага и студ:

хора на черния труд

с безглаголно търпение -

(не гении

таланти

протестанти

оратори

агитатори

фабриканти

въздухоплаватели

педанти

писатели

генерали

съдържатели

на локали

музиканти

и черносотници)

А

селяци

работници

груби простаци

безимотни

неграмотни

профани

хулигани

глигани

- скот като скот:

хиляди

маса

народ;

хиляди вери

- вяра в народний възход,

хиляди воли

- воля за светъл живот,

хиляди диви сърца

- и огън във всяко сърце,

хиляди черни ръце

- в червения кръг на простора

издигнали с устрем нагоре

червени

знамена

развени

високо

широко

над цялата в трепет и смут разлюляна страна

на бурята яростен плод:



Хиляди -

маса -

народ.



6



Блесна

над родни Балкани,

издигнали пъп

срещу небето

и вечното слънце

светкавица

- гръм

хрясна

право в сърцето

на гигантския

столетен

дъб.

Хълм подир хълм

ек бързолетен

отпрати далек

през чуки

грамади

към стръмни долини

в каменни дупки

- пламтящо легло -

дето спят на витло

пепелянки и смолци,

в пещери

на змеици и змейове,

в глухи хралупи на вещици



- и екота сля се

с далечно ехо:

екот и ропот

на водопади

потоци

порои -

бесни

рукнали в бездната

с гръм.



7



Започва трагедията! -



8



Първите

паднаха в кърви.

Метежният устрем

бе посрещнат с куршуми.

Знамената изтръпнаха

пронизани.

Планината гърми...

Там горе

далечни и близки хълми

потъмняха обнизани

с хора

- плъпнаха

черни редици:

редовни платени войници

и разлютена милиция.

Всички те знаят:

"Отечеството

е в опасност!"

Прекрасно:

но - що е отечество? -

И яростно лаят

картечници...

Първите

паднаха в кърви.

Зад далечните

върхове

забумтя артилерия.

Затрепераха

градове

и села.

Мъртви тела

- окървавени трупове -

застлаха

склонове

валози

пътища...

С извадени саби

кавалерийски отряди подгониха

разбитите селяни

- доубивани, стреляни

с шрапнели, фугаси

- бягащи в ужас на всички страни,

догонвани в къщите

и съсичани там

с кървави саби

под нисък сайвант

сред писък

на изплашени баби,

деца и жени...

- - - - - - - - -



9



Войските настъпваха.

Под грозния звук на шрапнелите

изтръпнаха

и най-смелите:

в отчаяние

към небето издигнати голи ръце.

Ужас без слава

замръзна на всяко лице -

очи без страдание.

"Всеки

да си спасява

живота!"



По всички пътеки

ето спущат се рота след рота

- пехота

кавалерия

артилерия.

Бият атака

барабаните.

Паника

- високо

над изподраните

червени знамена -

бич от пурпурни пламъци вей.



Там

посред общия смут

сам,

като луд

епически смелия

поп

Андрей

с легендарния топ

стреля

снаряд след снаряд...

В последния миг:

"Смърт на Сатаната!"

извика

побеснял и велик -

и обърна назад

своя топ:

последната

граната

изпрати

право там

- в божия храм

дето бе пял литургия, ектении...



И се предаде.

"Да се обеси червения поп!

Без кръст - без гроб!"



До телеграфния стълб бе изправен.

До него палача.

Капитана.

Въжето

бе готово.

Балкана

тъмнееше мрачен.

Небето -

сурово.

Попа стоеше огромен,

изправен в целий си ръст,

цял

спокоен като гранит -

без жал

без спомен

- на гърдите Христовия кръст

и с поглед в балканите впит -

далеко

сякаш в грядущето...

- Страхливо вий поглед отпущате

пред близката смърт на човека,

палачи!

Що значи

смъртта на един?

Амин!

Захрачи

и плю.

Бързо нахлу

сам на врата си въжето

и

без да погледне небето

- увисна -

език

между зъбите стиснал:



велик

сюблимен

непостижим!





10



Есента

полетя

диво разкъсана

в писъци, вихър и нощ.

Буря изви се

над тъмни балкани



- мрак и блясък

и гракащи гарвани ято -



Кървава пот

изби по гърба на земята.

В ужас и трепет снижи се

всяка хижа и дом.

Погром!

Трясък

продъни небесния свод.





11



Тогава настана

най-ужасното:

Бясно захласната

заудря в душите тревожна камбана

- удря, бие, звъни...

Нощта падна тъй ниско -

глухо и страшно заключена

от всички страни.

Смъртта

- кървава вещица сгушена

във всичкине ъгли на мрака

изписка,

и ето посяга

далеч и навред из нощта:

със своите сухи ръце

- дълги, безкрайни -

улавя и стиска

зад всяка стена

по едно ужасено сърце.

О, нощ на безименни тайни!

- и тайни, и явни:



Мегдани отново с кармин окървавени.

Смъртни писъци в преръзано гърло задавени.

На вериги зловещия звек.

Затворите пълни с хора.

В двора

на казарми, затвори

от командвани залпове ек.

Вратите залостени.

Чукат отвън тъмни гости.

Сина със револвер в ръката

мъртъв на прага прострян.

Бащата обесен.

Обезчестена сестрата.

От селата задигнати селяни

след тях - войници:

мрачен конвой.

За да бъдат разстреляни:

Команда: стой!

"Огън" -

изтракаха пушки:

Ку

Клъкс

Клян -

"бий!"

- залп.

Десет трупа

от брега

пльоснаха тежко

в мъртвите мътни води на Марица.

Окървавена повлече

ги скръбната родна река.

Военна музика нейде далече

през обезлюдени улици

гърмеше

"Шуми Марица..."

Окървавена...

В изпотъпкани ниви

трънливи

между бодил и високи треви

се валят червени глави

с накълцано обезобразено лице.

Бесилки разпериха черни ръце

(привидения в мъртва мъгла).

Непрестанно се носи страхотния марш на топора

ударил о кокал. Горящи села

озаряват далеч кръгозора.

Потекоха кървави вади.

Пламнали клади

лизнаха със светотатствен език

светото подножие

на божия

престол.

Замириса на живо месо.

Ужасени отвис небесата

нададоха вик

блажените жители на светлия рай

- на бога свирепо Осанна -

Край.

Урагана престана,

халата

спря най-подир:

мир

и тишина

настана

по цялата

страна.

Кървав на боговете курбан.





12



Музо, възпей оня пагубен гняв на Ахила...



Ахил беше грубата сила.

Военния демон.



Ахил беше стар генерал

на Н. Ц. В. цар Агамемнон.

Ахил бе герой.

С безброй

кръстове, ордени, ленти...

Пиедестал

на реда и тишината

в страната...



Но днес ний

не вярваме вече в герои

- ни чужди, ни свои.



Троя бе опожарена и срината.

Приам и Хекуба загинаха.

Ахил тържествува...

- Какво е за него Хекуба? -

Душата му дива и груба

не чува

плача на свещената майка, разкъсъна

над безименни гробища с кърви оръсени

израснали в миг

- толкоз много -

безброй.

- Какво е за него Хекуба? -

Ахил бе герой.

Ахил бе верик.





Бич божий изпратен от бога.



Но Ахил ще загине под гняв и проклятия.

- И загина

падна в позорно падение:

на убиеца вярна отплата.

Агамемнон уби Ифигирия

- и загина:

Клитемнестра уби Агамемнона

- и загина:

Орест със Електра уби Клитемнестра

- и загина...

Едничка остава

- стои и пребъдва

през вековете -

Касандра-пророчица:

тя вещае възмездие

- и всичко се сбъдва.

Безсменна прищявка, игра и забава

на боговете.

Вековечен разцвет на божествена стръв.

Всяка смърт е за тях развлечение,

всеки вопъл - шега.

Смърт, убийство и кръв!

Докога, докога?

Вседържителю Зевс

Юпитере

Ахурамазда

Индра

Тот

Ра

Йехова

Саваот:

- отговаряй!



Кръз дима на пожарите

се издига и бие ушите ти

вика на убитите,

рева

на мъченици безброй

върху клади горящи дърва:

- Кой

излъга нашата вяра? -





Отговаряй!

Ти мълчиш?

Не знаеш?

- Ний знаем!

Ето виж:

с един скок

ний скачаме право в небето:



ДОЛУ БОГ!



- хвърляме бомба в сърцето ти,

превземаме с щурм небето:



ДОЛУ БОГ!



и от твоя престол

те запращаме мъртъв надолу

вдън вселенските бездни

беззвездни,

железни -



ДОЛУ БОГ!



По небесните мостове

високи без край

с въжета и лостове

ще снемем блажения рай

долу

върху печалния

в кърви обляния

земен шар.

Всичко писано от философи, поети -

ще се сбъдне!

- Без бог! без господар!

Септември ще бъде май.

Човешкия живот

ще бъде един безконечен възход

- нагоре! нагоре!

Земята ще бъде рай -

ще бъде!

[shumkar_44]

Ще цитирам по спомен едно малко стихче, на което ме научи баба ми по време на невръстния ми период:




Дечурлигата на камен зид играят,
смеят се и драскат клечки от кибрит,
малък огън по землята суха ще наклаждат,
ще приготвят сух бисквит.

Весел лаят е на Шаро,
весел е и неговият вид,
щом във с ветреца ювелирно
се прокарва мириса на сух бисквит.

Годините ще литнат бързо,
и децата ще напуснат каменния зид,
ала сърпа лунен, той ще помни вечно,
къкрещия, вкусен, сух бисквит.


Простете, цитирам това стихче по памет. Не зная защо се е запечатало така в съзнанието ми, ала го помня с добро.

[джугашвили]

ЗА КОМУНИЗМА

Да жертваш

живота си

за комунизма

е трудно, но

с гордост

ще го отдадеш,

щом вярваш на дните му

в утрото близко

и тръпнеш по тях

в неугасващ копнеж.

Така да допуснем, че

днес е

в опасност

този копнеж

и родният край -

кой честен строител на

своето щастие

ще се колебай?

Знам - никой!

От скелите

мигом ще слязат

зидарите с грапави

здрави ръце,

ще скочат работници,

в масло омазани,

стругари и шлосери

от всеки цех;

от варници,

рудници

в строй

ще излязат



огняр до огняра,

миньор до миньор -

и всички!

всички

с пламтяща омраза

сурово-решени

ще тръгнат

в отпор!

И трудно ще бъде

срещу пристъпа вражи

да паднеш в бой

за комунизма, нали?

Но много по-трудно е

и много по-важно -

за него

днес

да се живей

и твори!

Това е то

подвиг -

напред

да напираш,

с воля и взрив

да разкъртваш

скали;

преградата сетня

с барут да минираш

и път да откриеш

към свежите дни!

Това е то подвиг -

да хванеш живота си,

юздата да хванеш на своя живот!

Впрегни

с историята

мъжеството си,

издигай нагоре

завод до завод!

И стане ли нужда -

тръгни на бой

смело!

До кокъла вражески

щик удари!

Прицелвай се

точно!

Сигурно

стреляй!

Победи!

Живей!

и твори!

[джугашвили]

ЩЕ СТРОИМ ЗАВОД

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

бетонни стени!

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод

за живота!



Децата ни мрат

в отровната смрад,

без слънце,

в задушни коптори.

Светът е затвор.

Мъже и жени, народ,

ни крачка назад!

Ще строим завод

за живота!



Децата ни мрат

в задушната смрад

със жадни за слънце очи.

А ние? – Бездушно

превиваме врат

и мълчиме,

позорно мълчим.

Прокарахме мрежи

и в тях укротена тече,

да, нашата кръв

преминава

в проводните мрежи

и движи живота

а той ни помита,

влече

и ние го гледаме

с тъпа, наивна

небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.

В гранита

тунели пробихме.

Опасахме с релси земята,

в недрата й

всичко открихме.

Антени замрежват небето,

където

в мъглите

забити

са небостъргачи,

а още нагоре в простора

стоманени

гарвани

грачат.

Другари,

да бъдем наясно –

не удрям клеймо

на прогрес

и знам прекрасно,

че не прогреса е, който ни души.

И ние не ще го рушим. –



Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

бетонни стени.

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод за живота!

[fen na stanley roise]

Като Тотка-звеноводка втора няма в село.
По сеитба, по вършитба тя е все начело.
Ей край ниви бурениви плах сумти кулакът.
Бързо става, знаци дава Тотка да почака.

- Ой те, Тотке, звеноводке, мое пиле клето.
Не погивай, не отивай ти в текезесето!
Опомни се, не бави се, в моя дом ела ти.
Да живееш и да грееш като във палати!

Трепва Тотка-звеноводка, мигом му отвръща:
" Не желая и да зная за кулашка къща!
Моят дом е по-огромен - кооператива.
В него с песен всеки честен селянин отива."

[Genius.]

Ще цитирам по спомен едно малко стихче, на което ме научи баба ми по време на невръстния ми период:




Дечурлигата на камен зид играят,
смеят се и драскат клечки от кибрит,
малък огън по землята суха ще наклаждат,
ще приготвят сух бисквит.

Весел лаят е на Шаро,
весел е и неговият вид,
щом във с ветреца ювелирно
се прокарва мириса на сух бисквит.

Годините ще литнат бързо,
и децата ще напуснат каменния зид,
ала сърпа лунен, той ще помни вечно,
къкрещия, вкусен, сух бисквит.


Простете, цитирам това стихче по памет. Не зная защо се е запечатало така в съзнанието ми, ала го помня с добро.

Нямаше как да минем без сух бисквит!

[джугашвили]

БЕТОН И МЕЧТИ

На зидаря Бай Захари



Студ! Студ!

И ти крачиш

настръхнал.

Бетонобъркачката

задъхано

хрущи,

скрипти и трещи.

А вятър връхлита,

лицата ни щипе,

фучи и в очите

сняг сипе.

Ръчага потеглиш

и трепваш -

о него

ръката залепва.

Но цехът наблизко

не иска да знай.

Той чака,

той иска:

- Бетон

дай! -

Нагоре в етажите

зеят кофражите

- гладни

грамадни уста. -

От дланите капе

кръвта.

Изтръпнал посягаш

и устни прехапал

пак хващаш ръчага.

Бетона изливаш,

но ивици сиви

по него веднага

се стрелват и гонят,

кръстосват се бързо

и сребърна броня

го смръзва.

Пак чакат зидарите.

Мълчи хаспелистът.

Мълчат количкарите.

Мълчи машинистът.

Един изругава:

- Тфю!... Трудна е нашата! -

Друг упрек отправя:

- От студ ли се плашите? -

А оня,

загледан в бетона,

покрит с тънък лед,

излиза напред:

- Мен студ не ме плаши!

Напразно замръзва!

Това си е наше

и то не омръзва!

Но мисъл ме чопли

по дните, когато

с енергия атомна

бетона ще топлим

и чудни мотори

ще караме.

- Ех, майка му стара,

дано да е скоро,

че трудно се чака -

обажда се някой.

- Ще стане! - намесва се

един количкар. -

Сърцето ми днеска

говори така! -

Такава

представата

усмихва лицата

и сгрява

сърцата.

Щом днеска

с мечтата

и с нашата мисъл

говорят сърцата,

сърцата

щом искат -

ей, хора,

мечтайте

дръзко

и мъдро!

Мечтаното, знаете

утре

ще бъде!

[джугашвили]

За пореден път се убеждавам,че такава хубава тема може да бъде направена единствено от истинските другари,радетели и строители на Майка България!

[hajitsu]

[center]Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и... толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!

Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме![/center]

Любимото ми стихотворение! Никола Вапцаров е един велик българин, несправедливо убит. За тези, които казват, че е комунист - не е. Направен е такъв от партията 10 години след смъртта му.