Българската прокуратура като предизборен инструмент

[Biris Norte]

Севиля, тая тема е тъпа, а вчерашната не беше, а ?

На теб съм ти задал конкретни въпроси не съм получил отговор на нито един не смятам да кореспондирам с теб !

[Daniel Levski]

Браво Данс, точно така е, в момента прокуратурата е слуга на комунистите. Добре, че има поне55 % от населението на България което има ум и знае,че това са компромати. Защо прокуратурата не повдига обвинения на Доган, Станишев!, Р.Овч. и т.н за които е доказано,че крадът. На 12 май ще е краят на комунистите. Аз гласувам за ГЕРБ ,гледайки концертите по канал3 ивиждайки колко много хора има на тях - съм оптимист,че ГЕРБ ще спечелят мнозинство.
О

[Седем]

Първо искам да уточня, че изобщо не съм фен на ГЕРБ, но последните действия на Станишев и компания, ръководени от старите кадри на ДС, сериозно ме подтикват да гласувам за ГЕРБ. Ще повторя два въпроса, зададено от Татяна Дончева (нея няма как да я обвинят, че агитира за ГЕРБ) към главния прокурор:
1. Как така толкова бързо се сформира екип от 10-15 прокурори (в рамките на часове), които да проверят анонимния сигнал на Станишев, при положение, че планирането и организирането на такава мащабна проверка отнема седмици?
2. Защо беше спряно досъдебното производство срещу четиримата бивши и настоящи служители на МВР, след като дни преди това същия този главен прокурор каза, че има основания да се твърди, че тези служители са извършили престъпления по служба?

[DANS]

За сведение на предизборно регистриралите се хейтърчета, това е моя коментар, постнат в този форум на 3ти Март 2013г., тогава нямаше СерГЕЙт, нямаше компроматен тероризъм(не приемам определението "компроматна война" защото при войната има поне две воюващи страни)!

Защо нито една медия не спомена откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Цацаров? Не, да не го коментира, само да го спомене в новините...
Би трябвало поне да се замислим колко страни има медалът и коя е истинската. Защо протестите за цената на тока не продължиха с протести за цените на горивата например, ограничаване правата на мобилните оператори(с въвеждането на максимален тримесечен срок на договорите )? Нима там не е същото? Само въпроси без отговори... При такава съпротива от страна на енергийната мафия всяко противодействие ще е много, ама много трудно, ако не е напълно прозрачно и не бъде подкрепено от всички. Национализацията на ЕРП ще създаде един мощен енергиен монопол, при това политически послушен. Към това ни подтикват отвън и отвътре...

Всеки, който иска да се запознае с пълния текст на писмото и да подкрепи петицията, може да ги намери тук:
http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev

понеже писмото е твърде обширно ще постна само частта в която се засяга фалита на Кремиковци и лиценза на ЦСКА:

Изкуственият фалит на “Кремиковци”

На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.

С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.


Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).

Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.

Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.

В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.

Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.

На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.

Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.

В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.

Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”

След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.

Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.

Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.

Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.

Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.

Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.

Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)

В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:

„Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.

В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.

А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”

Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.

Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.

На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.

Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.

В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.

В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.

Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.

[Daniel Levski]

Не ни интересуват проблемите на ББ, да се оправя там, каквото е забъркал! Дали ще ги съдят ми е все тая, въпросът е ГЕРБ да няма достъп до властта, което и ще стане! Всичко останало са празни приказки!

А кой да има, комунистите. Правителството на Борисов спаси България от фалит, за 4 години направи толкова колкото комунистити за 65 не могаха, тези червени крадци

[Daniel Levski]

Първо искам да уточня, че изобщо не съм фен на ГЕРБ, но последните действия на Станишев и компания, ръководени от старите кадри на ДС, сериозно ме подтикват да гласувам за ГЕРБ. Ще повторя два въпроса, зададено от Татяна Дончева (нея няма как да я обвинят, че агитира за ГЕРБ) към главния прокурор:
1. Как така толкова бързо се сформира екип от 10-15 прокурори (в рамките на часове), които да проверят анонимния сигнал на Станишев, при положение, че планирането и организирането на такава мащабна проверка отнема седмици?
2. Защо беше спряно досъдебното производство срещу четиримата бивши и настоящи служители на МВР, след като дни преди това същия този главен прокурор каза, че има основания да се твърди, че тези служители са извършили прест ъпления по служба?

Браво, много хора вече мислят вече като теб!

[alexveselinov]

Не ни интересуват проблемите на ББ, да се оправя там, каквото е забъркал! Дали ще ги съдят ми е все тая, въпросът е ГЕРБ да няма достъп до властта, което и ще стане! Всичко останало са празни приказки!

Подкрепям.....

[Vincenzo]

Севиля, тая тема е тъпа, а вчерашната не беше, а ?

На теб съм ти задал конкретни въпроси не съм получил отговор на нито един не смятам да кореспондирам с теб !

Като не ти отърва така ще е... за футбол ще ми говориш.
[offtopic]Отговорих ти и на трите малоумни върпоса. Явно нещо не си чел докрай.[/offtopic]

[sin4ec]

А кой да има, комунистите. Правителството на Борисов спаси България от фалит, за 4 години направи толкова колкото комунистити за 65 не могаха, тези червени крадци

Вярно е, даже комунистите не можаха да ни докарат до такава просешка тояга, както ГЕРБ за 4 години! Даже и те оставиха 10 млрд резерв, а сега е под критичния минимум! Даже и комунистите не успяха да ошушкат и здравна каса, и сребърни фондове, и всичко, което мърда-но ГЕРБ успяха! Даже и комунистите нямаха такава наглост и липса на кадри, та да ни излагат пред цяла Европа с нещо като оная шушумига, дето еврокомисар щеше да става...
Даже и комунистите не стигнаха дотам, че никой да не иска да работи с тях, освен Яне Мъжкия! Комунистите осраха сума работи, но никога не писнаха, че им е виновна Фифа, Фафа, КГБ, Мосад и прочее съкращения!
Никога за ГЕРБ!

[CTAHKO]

Много философи,много нещо