Иван Николов
Това, което се случи на мача в Ловеч, след него е предателство. Предателство към онези момчета на Литекс, които май единствени ни радват с играта си в “А” група. Какво да си помислят те след такава среща, след всички онези в последно време. Георги Миланов, колкото и да е добър, колкото и класи да е над всички, когато му пратят някой като Ники Йорданов, като Ахмед Ахмед, класата му става като на реферите – никаква. Държи го Ели, дузпа няма. Защо? Съдията не видял. Пребива го Христо Йовов, картон няма. Защо? Съдията не видял. Хубаво, Колчо Йорданов го изхвърлиха. Ама така изхвърляме на бунището и Георги Миланов. И брат му. И всички останали момчета, които Ангел Червенков, Любо Пенев и Христо Стоичков наложиха в последните години.
Те вече губят представа какво точно е истинският футбол
Това, което те играят, или онова, което съдиите свирят. И ако е това тяхното, защото след всеки наказан рефер идва нов некадърник и им показва, че няма да бъде... тяхното?
Нападнаха ги след мача, че не можели да вкарат. Да, така е. Но тези в Литекс са на 19, на 20, на 21 години. Психиката им е една такава, неукрепнала. И когато в последните кръгове съдиите са ги стресирали, показали са им, че няма да ги пуснат да са на върха, тези момчета почват да бъркат елементарни неща. Защото са под напрежението ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да вкарат! Те нямат индулгенциите на Левски и на Лудогорец рефер да компенсира пропуските им. Дори напротив, всеки мач за тях, особено от тези важните, започва в главите им с пасив. Започва с притеснението, че те трябва да вкарат един гол повече от съперника и едно попадение повече от съдията. А срещу Левски да тръгнеш от съблекалните с 0:2 е не притеснително, а унищожително за психиката. Ето това трябва да си дават като сметка арбитрите ни. Да са наясно, че особено на мачовете на Литекс те не убиват футбола, те убиват бъдещето на футбола ни.
Всичко казано до тук обаче не може да бъде оправдателна присъда за Христо Стоичков. Той няма правото да превръща целия си тим в жертва на съдиите. Да натрапва в момчетата си чувство на обреченост. Защото и това се вижда от известно време. Неговите футболисти играят до първата реферска грешка. И рухват. Защото си мислят, че още първия гаф на арбитъра е умишлен. Дори да не е такъв, той е фатален за момчетата на Ицо. Както беше с Левски. Както и с Лудогорец. Какво е виновен съдията на Божиков? Бавен е, не става. Ами на
Момчил Цветанов? Той пък хептен не става
Реферски проблем ли е, че всеки мач на Сашо Цветков започва с нарисуван жълт картон? За други момчета също. Те обаче се крият зад съдийските грешки. Което е опасно за тях, ако искат да се развиват. Продължават ли така рано, или късно ще отидат в истински отбори, с истински футбол. И там страхът от съдията не може да ти е вечно оправдание.
http://7sport.net/7sport/fb_1footbg/d6785_6.htmТова е истината!
