Педя човек фен-тема

[jembajemba]

What if.....той е истинският Педя човек?

[Педя човек]

Педя човек, поне ако не друго си доста известен виж за 20 минути 3 страници се изписаха в твоя защита

Благодаря за добрите думи приятели, дано всички ние върнем отново Педя човек на екран. Визитната картичка на България пред света : )

[v.r.s.]

Еее, подкрепям с две ръце!!! Все пак децата имат нужда от такива образи на екран... никой не проявява никаква гражданска отговорност, после що младите става наркомани, дебили, курви и т.н...

Браво момче, че полагаш усилия за тая кауза!!!

Честно казано съм израстнал с тази поредица и я гледах с интерес, но мисля, че в момента децата въобще няма да се загледат в нея. Много се промениха нещата и най-вече детските филмчета.

[Alex]

Еее, подкрепям с две ръце!!! Все пак децата имат нужда от такива образи на екран... никой не проявява никаква гражданска отговорност, после що младите става наркомани, дебили, курви и т.н...

Браво момче, че полагаш усилия за тая кауза!!!

Честно казано съм израстнал с тази поредица и я гледах с интерес, но мисля, че в момента децата въобще няма да се загледат в нея. Много се промениха нещата и най-вече детските филмчета.

Е, много ясно, бате... Дисни Чанел превзема всичко... аз съм го пропуснал периода с Педя човек, ама поне имаше Весели Мелодии, оригиналният Картун Нетуорк...сега покрай братчедките гледам как по телевизията дават само някви истерични 13-14 годишни барбитa :D D

ps Но да не разводняваме сериозната тема!

[Groucho]

Педя - посланик на добра воля към ЮНЕСКО

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zpBG5ySt5vA[/youtube]

[modor]

Педя - посланик на добра воля към ЮНЕСКО

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zpBG5ySt5vA[/youtube]

[Педя човек]

Настоящият текст има скромната задача да изрази някои символни характеристики на българската народна приказка за Педя човек. Проследявайки хода на действието в приказката чрез анализ на символните проявления на характерите в културен, морален и психологически аспект, ще се опитам да разкрия последователното развитие и израстване на символния образ на човека в тази историята.

Спирам се на еволюцията на човека (1) в приказката като проявление на колективното несъзнавaно. Както знаем приказките не отразяват конкретна случка или личност, а способстват за разкриването на дълбоко вкорененото прасъзнание на хората през вековете.

Опирам се основно върху разсъжденията на Жан – ван Делен (2), която в своя анализ използва кореспондиращото начало на архетипната символика с мита „като същностно философско понятие, като архесимвол, такъв, какъвто той съществува в несъзнаваното на всеки човек и следователно като част от колективното съзнание.” (3)

Според нея „приказката е…повествование за мистериите, за духовното посвещение.” (4) Това посвещение се изразява в „разширяване на съзнанието” на човека, като спомага за неговото реално справяне с живота и всички съпътстващи го трудности за преодоляване, които помагат за израстването на индивида в духовен план.

И от тук извличаме всички нравствени поучения на приказките, които неминуемо водят към индивидуация и еволюция. В „Символиката на приказките” се споменава и за процеса на инволюция – слизането на духа в материята, който противостои на израстващото съзнание, но същевременно е необходима пречка за самостойното откриване на истината и победата на духа над материята.

Сложното символно противопоставяне на доброто и злото има тежко терминологично проявление в безбройните научни изследвания в най-разнообразен аспект. Ето защо само пояснявам някои от основните термини, без да се задълбочавам в тях и да подчинявам текста на определена парадигма.

Символното тълкувание на този текст е освободено от претенцията за достоверност и се гради изцяло на частичното ми познаване и интерпретация на кодовите признаци в приказката. Смятам, че израстването на духа е важна културна предпоставка в развитието на човека и обществата, която е заседнала в моделите на приказката и отразява екзистенциалните, моралните, битовите, философските или най-общо културно-антропологическите елементи на човешката природа.

“Педя човек“ е българска народна приказка и представя много добре идеята за израстването в един типично нашенски трудово-битов вариант.

Самото заглавие на приказката поставя въпроса за нейното значение в процеса на духовното развитие на човека. В словосъчетанието „Педя човек“ е закодирано не само противоречието, отнесено към физическото възприемане на човека, но и за духовната незрялост, която трябва тепърва да претърпява премеждия, за да постигне пълно паралелно израстване.

Тук забелязваме и мотива за очудностяване, който провокира съзнателното възприятие и сякаш нашепва за тайните на света, който вероятно не е така ясен и предлага най-различни чудеса. Малък колкото педя човек – възможно ли е това и какво трябва да е неговото значение? Ето такива въпроси ни поставя разказът за него още със заглавието си.

Дали приказката е вълшебна е трудно да се каже, предвид твърде натуралистичният битов сюжет, но самото появяване на човек, голям колкото педя е чудо, несъизмеримо с физическите перспективи на света, който познаваме. Разбираме, че не това е от което трябва да се интересуваме в тази история. Да проследим хода на действията, за да се опитаме да разберем в същина заложеното в малкия човек.

Двамата старци (респективно родителите на Педя човек), които живеят сами, подсказват за непълнотата и липсата на единство между двете противоположности – мъжът и жената. Затова те са и нещастни. Живеят в сламена колибка с щъркелово гнездо и имат два осакатени вола – единият – куц, а другият – сляп, по-късно в приказката се разбира, че те са черен и бял.

В аналитичната психология къщата се тълкува като съзнанието на човека, и тъй като тя е само сламена, разбираме, че тук става въпрос за духовна бедност на хората, а не само за материален недоимък. Духовната бедност е допълнителна предпоставка за предстоящото израстване на съзнанието.

Интересна е появата на щъркела, който е неоспорим символ на пролетта и плодоносното начало. Щъркелът съпътства нещастието от бездетие на старците и намеква за скорошно благоприятно развитие.

Земеделието е основното препитание на българина от незапомнени времена и затова трудово-битовите отношения с животните са много важни. Такива са и тези с воловете, които орат земята и откъдето идва хляба – духовната храна на човека. Не е случайно, че животните са осакатени, може би от премеждията на живота. Тяхното състояние кореспондира с напредналата възраст на старата двойка и обзелото я отчаяние. Връзката се открива в неораната три години нива.

Нивата е неплодородна, респективно и трудът на човека, в случая изразени чрез нещастието и самотата. Тройното подсилване на аргументацията тук се изяснява със символното значение на числото.

Тройката за разлика от двойката е пълнота и единство. В християнската култура то е сакралното число на триединството. „Тройката е числото на резултата, плодородието, жътвата, наградения труд, себеизявата.” (5) Семейството е християнска ценност, така важна и за българската фолклорна традиция, както се подразбира и в тази приказка. Единството на семейството изразено в плода на детето е от изключително значение за развитието на човешкия дух.

И ето че действеният организатор – мъжът, решава да промени това ялово положение. Той иска да улови птички на нивата и да ги продаде на пазара. Неосъществяването на този замисъл идва от материалната мотивация и опита за хитростно разрешение на ситуацията.Птицата е символ на духовно възвишеното и не може да бъде просто уловена, така както духовното извисяване не се постига с хитрост.

По съвет на жената – анимата, ръководният принцип на интуицията в човешкото съзнание, старецът, отива да налови риба в един дълбок вир. И тук се разкрива завръзката на действието.

С групови усилия се достига до изправянето на индивида пред пропастта на дълбокото несъзнавано в търсене на изход от ситуацията. Дълбоката вода е несъзнаваното на човешката психика (6), през която трябва да се преплува, за да се достигне до същностна промяна и съзнателно себеутвърждаване по пътя на индивидуацията.

При първото хвърляне на мрежата старецът улавя златоперки – подсказка за правилното решение, тъй като златото е символ на царственост, аристократичност и духовно възвишеното. При втория опит на стареца в мрежата се хваща Педя човек с цървулки и мустачки.

Цървулките и мустачките подсказват за едно чудно противоречие на малкото човече, което обаче не се показва босо пред света и още повече – вече с мустачки. Хем е педя голям, хем вече притежава символна мъдрост и опит сякаш за да допълни отсъствието си досега и да балансира съдбовната несправедливост. И въпреки, че човечето има някакъв опит, то не знае пътя за дома, което разкрива неготовността да придобие пълна духовна същност. Иначе не би чакало да го намерят, скрито под речния камък, там някъде в дълбоката вода на несъзнаваното. И тъй като характерите в приказките олицетворяват различните същности на човешкото съзнание, този факт идва да ни покаже, че старците също не са били подготвени за своя духовен катарзис, до момента, в който решават сами да тръгнат по пътя на своето развитие. В своите действия персонажите се допълват, за да изразят една обща картина на човешкото съзнание в процеса на неговата еволюция.

Вече всичко е по-лесно, след първата крачка в дълбоките води, старецът е отново готов да изоре своята нива и да задейства хода на рутинното битуване. Но израстването на човека не е така просто и то непременно преминава през редица препятствия, докато той добие опит и се научи правилно да различава доброто от злото. Така малкият Педя човек, открил семейството, трябва да измине дълъг път, докато разбере неговата истинска ценност.

Неслучайно интуитивният опит на Педя човек да подкара воловете на баща си, в крайна сметка се оказва недостатъчен, за да поеме юздите на живота в свой ръце. Той още не е готов и в хода на действието се завръща към материалното (осъществява инволюция), като предлага себе си срещу жълтиците на търговеца. Тук обаче златото е измамната, леснопостижимата благополучност на материалното, което не носи в себе си духовна стойност.

Педя човек се опитва с хитрост да постигне онова, което трябва да се изстрада и преживее. Той е изправен пред трудовата зона на изпитанията си, която можем да анализираме като нивата – полето на изпитанията, като имаме предвид същността на битовата организация в българския фолклор. По принцип полето на изпитанията във вълшебните приказки е гората, но смятам, че подобна съпоставка тук е оправдана.

И така, все още недостатъчно подготвен, Педя човек лесно се подлъгва по материалното и се продава. Това несъщностно развитие на действието ни е подсказано и от положението на героя в джоба на търговеца. Той е нависоко, привидно извисен, откъдето светът е обозрим много по-добре. Но това действие не играе съществена роля в развитието на героя първо, защото той е поставен там, а не е достигнал високото сам, и второ защото си е послужил с хитрост и измама, които пречат на развитието му. Ето защо ситуацията е само привидна и временна и Педя човек, неосъзнал още същинските си алтруистични подбуди, заслепен от материалното, бързо избягва на търговеца.

Вътрешното усещане на съвестта сякаш подсказва на героя невъзможността за развитие чрез измама и го връща обратно на земята, този път сам и изгубен. Педя човек още не е разбрал силата на посвещението чрез честност и труд, така характерни за нашия фолклор, и поради това алтруистичната му мотивация остава противоречиво неосъществима.

Изпитанията следват, и сега заспал под моста – символ на прехода, Педя човек среща разбойниците, които искат да откраднат вола на стареца, да лишат човека от възможността за духовно развитие чрез труд. Но това е само поредното изпитание, тъй като те искат да откраднат само единия вол, а не да лишат човека напълно от възможност, защото злото никога не може да победи доброто или поне не в приказките.

Педя човек, все още объркан в света, решава да помогне на разбойниците и те заедно открадват черния вол на стареца. Това, че малкото човече вика силно докато се извършва кражбата, може да се изтълкува отново като непримиримото противоречие на съвестта с лошото деяние. Но, от друга страна, тук проследяваме хода на развитие на Педя човек, който, подтикнат от обстоятелствата, показва готовност за саможертва изразена не в ощетяването на свои, респективно на себе си, а в развръзката на кражбата.

Не става ясно кой вол е откраднат, куцият или слепият, но по-важното е че е черният. В добите на нощта – времето „когато будното съзнание е в покой и работи свръхсъзнанието” (7), Педя човек заедно с крадците, пролива кръвта на животното в един своенравен ритуал на жертвоприношение.

Но този кървав акт характерен при израстването на героя в приказките изглежда отново не напълно осъзнат от преживяващия изпитанията. Педя човек жертва черния вол – символът на злото, като се опитва да унищожи лошата страна от човешкото съзнание, дори като награда получава шкембето на животното – стомаха, ключова енергийна зона и смислово силен компонент в осъществяването на духовното. Но като, че ли причинно-следствената логика сама ни показва, че нещо не е както трябва.

Може би Педя човек не е убил правилното животно, и не с когото трябва, и следователно значимостта на деянието е останала непълно осъзната. Това ни се разкрива от появата на вълка, който поглъща шкембето и Педя човек заедно с него.

Вълкът идва от гората – пространството на тайнство, мистерия и духовни изпитания. Освен това като диво и свирепо животно той е символ на примитивните човешки страсти. Поглъщането на героя от този звяр ясно показва връщането към земните страсти и инволюцията на съзнанието. Но с всяко премеждие човек се учи и постепенно трупа опита, който впоследствие ще реализира разпознаването на доброто от лошото и различаването на земните страсти от духовната ценност.

Така в стомаха на вълка малкият човек вече разпознава лошото и на два пъти, проявява алтруистичната си мотивация, като спасява овцете и заека от вълка. Героят извършва духовна еволюция като разпознава доброто и съумява да удържи злото – в ролята на вълка и да ръководи самостоятелно съдбата си. Така Педя човек, при третия си опит да контролира вълка, го завежда към собственото си спасение в къщата на родителите. По негова заповед те го убиват и той излиза от животното невредим.

По този начин с общите усилия на семейството, отново се пролива животинската кръв на първичното. Малкият човек е вече малък само привидно, защото успява да докаже възможността си да се справя с живота. Той заедно с родителите си, убива животинските страсти и изпълва общата картина на порасналото човешко съзнание.

Още веднъж ни се доказва развитието на духовната страна на човека след победата над вълка в самия край на приказката. Странният на пръв поглед завършек, който не е в отношение със всичко случило се до сега, препраща към отвореното бъдеще.

Педя човек иска да му ушият кожухче за зимата, което родителите му правят от одраната кожа на горския звяр. Може би човечето има още много да расте и много да учи, но чрез дрехата ни се показва, че духовното развитие се случва и същността на еволюиращото съзнание ще посрещне зимата – най-тежкия сезон в живота на човека, подплатено и облечено, подготвено за бъдещите изпитания. Кожухчето завързва конеца на тройното обединение в единството на човешката същност за неговото израстване и благоденствие.

Приказката има щастлив край, което изпълва напълно функцията ѝ в смисъла по определението на Проп, а именно: „постъпката на действащото лице, определяна от гледна точка на неговата значимост за хода на действието.” (8) Силата на единството, изразена в ценността на семейството, разкрива неговите функции, които са гарант за доброто на бъдещето. Това се потвърждава и от твърдението на Проп изобщо за функциите в приказките, които „трябва да се определят независимо от това на кого ще припишем тяхното изпълнение, как и по какъв начин се изпълняват”. (9) От това можем да разбираме, че каквато и ценност да застъпват различите приказки, персонажите им изграждат единен образ на цялостност в своята функция. (10)

Този извод претендира единствено за едно възможно съчетание за анализ на приказките, според жанровото определение на Проп, митологичната им архетипална основа, залегнала в аналитичната психология и символно им проявление в развитието на човешката култура. Аналогичността и интеретичността на приказките могат да разкрият символите на колективното прасъзнание, неизменно релативно към всяко измерение на човешкото съществуване.

В този ред на мисли, интересно е да се отбележи, че вариациите на приказките не подлежат на граничността на хорското битие. Знае се, че при съставянето на своите сборници братя Грим са достигали до повече от 300 варианта на дадена история.

Така в един от тези варианти приказката за Палечко се припокрива напълно с тази за Педя човек. В двата разказа съществуват само някои несъществени разлики на битово равнище, като например това, че Палечко изживява своите премеждия в гората, а не на нивата, и когато среща търговеца, малкият герой стои върху шапката на човека, а не в джоба му. Палечко води впряг от коне, а Педя човек от волове. И двамата герои биват в стомах на заклано животно, съответно на крава и на вол и после погълнати от вълка и т.н.

От друга страна анализът на Палечко в „Символиката на приказките” на Жан – ван Делен е заимстван от разказ, при който действието се развива в съвсем различна обстановка. Това ни говори за възможността една и съща приказка да осъществява различни смислови и символни функции.

Владимир Проп казва, че „сюжетите наистина са безбройни, но типологически се свеждат до нещо много просто – всеобщия, характерен за всички вълшебни приказки, ход – от изначално вредителство през промеждутъчни функции към сватба или друга награда.” (11)

За Жан ван Делен Приказките са приказки, ако осъществяват разширяване на съзнанието, чрез въвеждането на архесимволи и винаги водят към щастлива развръзка. Следователно единственото важно, което остава при приказките, по мое тълкуване, е победата на доброто над злото и изразената в щастливия край перспектива за добруване в бъдещето.

В заключение искам да поясня, че разсъжденията и съпоставките ми имат изцяло интерпретационен характер, като не заставам нито зад рационалното обяснение на приказката в причинно-следствена връзка, нито зад напълно интуитивното – психологическо тълкуване.

Разбирането ми както за света на приказките, така и за реалното му феноменологично проявление, не изключва никой от двата подхода, а се стреми да ги съчетае и взаимообвърже в сложната синкреична материя на постулиращата се човешка култура.

[Педя човек]

Любимият разказвач на няколко поколения българи - Педя човек - лакът брада, откри 8-ия маратон на четенето в Плевен. Стартът беше даден в Регионална библиотека "Христо Смирненски". Децата и внуците на отдавна порасналите приятели на телевизионния герой се докоснаха до мъдростта, красотата и непреходността на неговите послания в изпълнението на неподражаемата Слава Рачева.

„Радвам се, че съм гостенка на това тържество във вашия град. Дълги години играх с кукли в куклен театър, разказвах приказки и съм по-позната на вашите баби и дядовци, майки и татковци, по-големи каки и батковци", каза актрисата на малчуганите. „Кой е Педя човек? Той се появи една вечер на масата на чичко Филипов – известният тогава пръв наш говорител по телевизията, каза "Добър вечер, чичко Филипов, добър вечер, мили деца!" и... мъничкото човече започна да разказва приказки пред възторжените погледи на малките читатели на библиотеката, които като омагьосани гледаха живата игра на куклата, пред която десетки години не остана равнодушен никой. С аплодисменти, цветя и снимки с любимата актриса и нейната емблема Педя човек завърши един истински празник в плевенската библиотека.

Маратонът на четенето продължава до 23 април. От 3 до 5 април библиотекарите ще четат на деца от детските градини произведения на Леда Милева, Калина Малина, Дора Габе и Елисавета Багряна. Програмата на РБ „Христо Смирненски” включва и тематични уроци, образователни игри и викторини с ученици от плевенските училища. Те ще се запознаят с творчеството на Шарл Перо по повод 385 г. от рождението му, ще участват в дискусии върху романите „Тина и половина” и „Графиня Батори”, ще четат книги от фонда на отдел „Чужди езици”, а на финала на Маратона възпитаниците на СОУ „Христо Смирненски” ще представят детския мюзикъл „Приказни герои”.

[shotgun blues]

LEGEND

[Хъмфри Апълби]

Колко символа имаме че ги забравяме?