Ексклузивно в Livesport.bg: Ето кой се гласи за треньор на Левски
"Ако поема Левски, ще работя с огромно желание", призна Елин Топузаков
Бившият защитник на Левски Елин Топузаков даде интервю пред Livesport.bg. В него той говори за работата си като треньор в школата на „сините" и за амбициите си в новата професия. Топчо сподели и мнението си за играта първия отбор и определи причините, поради които тимът на Илиан Илиев не се представя добре в отбрана. Топузаков не отхвърли възможността да застане начело на 26-кратния шампион, като призна, че би работил с огромно желание, ако му се отдаде този шанс.
- Елине, как се чувстваш вече от половин година като треньор в школата на Левски?
- Много съм щастлив, защото изпълних желанието, което имах да работя тук. Радвам се, че започнах с подготвителни групи и деца, родени през 1997 година. Тези 5-6 месеца работа бяха ползотворни за мен. Все още играем в първенството за малките „Футбол 7", ходихме на няколко турнира. Предразполагам малките, преди всичко да обичат футбола. А по-нататък да търсим качество и развитие в следващите групи.
- Как се представя твоята група в първенството?
- Сега водя два отбора, през лятото започнах с близо 70 деца. После редуцирахме бройката, защото е невъзможно да се работи с толкова футболисти. А и тук на „Герена" трябва да бъдат най-добрите деца. Левски и Левски-Раковски се представяме добре. С едния тим сме на второ място, с другия – на пето от 10 тима. На първо е Славия, ЦСКА са шести. Постоянно казвам на малките, че резултатите не са най-важното, но забелязвам в тях една спортна злоба и хъс за победа, искат винаги да са първи. Не съм толкова взискателен към тях, искам най-вече да заобичат футбола и Левски, а след това ще направя от тях добри играчи.
- Как ти харесва работата с децата, вижда се, че много бързо попиват това, което им показваш?
- Не е толкова лесно, понякога бързо губят концентрация заради закачки помежду си. Но наистина, както каза, с едно-две показвания и обяснение схващат много бързо и се стараят да го направят както трябва. Много бързо се учат.
- Ще започне ли школата отново да дава продукт на първия отбор?
- Като човек, работещ в нея, се надявам това да се случи. С останалите треньори сме тук на „Герена" от сутрин до вечер. Надявам се най-накрая да изкараме поколение, което да се влее в първия отбор. Надявам се, че тенденцията в мъжкия състав да не се разчита на собствени кадри, ще се промени.
- Разкажи ни за семинарите, които провеждате с треньорите от школата.
- Редовно правим подобни инициативи. Ясен Петров и Ники Илиев ни съдействат. През миналата седмица доктор Михаил Илиев ни изнесе лекция за здравословното хранене на подрастващите, беше много полезно. Тази пък кондиционният треньор на мъжете Ясен Екимов ни говори за цялостната кондиционна подготовка на юношите. Освен това имаме два часа в седмицата по англисйки и футболна терминология.
- Какво се случва със треньорския курс, който караше в НСА?
- Изкарах си изпита и взех „Б-Лиценз" още през лятото, преди да почна в школата. Малко съжалявам, защото записах ускорения курс, който прекъснах докато бях действащ футболист и трябваше да замина за Израел. Изпуснах 5 дни лекции и се наложи да прекъсна. Иначе вероятно вече щях да имам „А-Лиценз". Но не бързам за никъде, когато скоро навърша 1 година стаж, живот и здраве, есента ще запиша „А-Курс".
- В този ред на мисли като се качваш постепенно по стълбицата имаш ли намерение един ден да поемеш първия отбор на Левски?
- Ако кажа, че нямам такава амбиция и че не съм си го мислел, ще излъжа. Но имам още много да уча. Ако поема Левски, ще работя с голям хъс, защото винаги искам да съм първи и знам как трябва да играе отбора, как да постига успехи. Но нямам болната амбиция непременно да ставам треньор на първия състав. Ако видя някъде по стълбицата, че нещата не ми се получават и това не е моето поприще, може и да не отида чак до там. Искам само да работя за силен Левски. До къде ще стигна в треньорската йерархия в клуба, времето ще покаже.
- Следиш ли мачовете на Левски от първенстовото и купата и какво мислиш за представянето на тима?
- Естествено, винаги дори докато бях в Израел почти не пропусках двубой и имах българска телевизия. Нормално е в момента да има напрежение, в Левски винаги го е имало. Загубите винаги се приемат тежко, аз също съм го изпитал. Когато отборът пада в дербитата, когато има спадове и слаби мачове, когато тимът не е на първо място се появява негативизъм. Но с него не трябва да се прекалява, защото не се знае как ще завърши първенството. Левски може да изпълни целта си през тази година, нищо фатално не е станало. Не можем да искаме от футболистите да мачкат всеки съперник. Загубихме от Ботев, но и Лудогорец сбърка. Така че шансовете си остават и дори са много големи накрая да ликуваме с титлата.
- Да, но докато ти играеше, Левски мачкаше всички съперници. Сега отборът е трагичен в защита, а ти и Томашич бяхте изградили много стабилна централна двойка. Защо след вас няма такъв тандем?
- Не обичам тези сравнения между различните поколения, по мое време е било едно, а сега – друго. Представянето на тима в защита не зависи само от играчите в ариергарда. Изграждането на стабилна отбрана и синхрон в тази зона е най-сложният процес. И съм се уверил за толкова години при мъжете, че не става за ден или два. Тук е важна ролята на вратаря, на опорните халфове и така нататък. С Томашич ни трябваше много време да се сработим, с Георги Петков и с останалите. Работихме много време със Станимир Стоилов в тази насока и в крайна сметка си бяхме научили и кътните зъби. Сега ми е трудно да кажа защо Левски няма стабилна двойка защитници. Според мен тук са виновни много фактори, но може би най-голям е треньорският. Виждате колко често се сменят треньорите, а всеки наставник идва със свои виждания. Георги Иванов разчиташе на едни хора. След това Николай Костов имаше свое виждане за нещата, през лятото пък дойде Илиан Илиев. И така всеки наставник разчита на различни хора, може би това е най-сериозната причина. Но и много зависи от качествтото на защитниците.
- Вчера се навършиха 7 години от знаменитата победа над Удинезе и отстраняването на италианците. Защо в последните години вместо успехи в Европа, гледаме нелепи отпадания, както срещу Сараево?
- Не знам защо се получава така и вместо феновете да се радват, те страдат както през този сезон. Наистина видях колко ги боли. В Левски винаги трябва да играят най-добрите и винаги селекцията е голяма. Не мога да кажа, че на „Герена" са идвали некачествени футболисти, напротив. Но наистина тук напрежението е голямо и това е непреодолимо за много от момчетата. Ако се влияеш от недоволството на публиката, няма как да стане. Не всеки се справя под такъв натиск, но в Левски е много различно. Дано повече няма подобни неприятни отпадания.
