Премиерът Борисов в компанията на Мирослав Найденов благославя ниските цени и изобилието на поредния нашественик – сръбския хипермаркет „Темпо“.
Търговската верига „Билла“ е на загуба от три години насам. Може да не вярвате, но така пише в официалните отчети на компанията, публикувани в търговския регистър и цитирани от някои неприближени до властта медии и електронни издания. „Компанията работи, очевидно спонсорирайки бедния български потребител – това е жест, достоен за медал, но зад него прозират тежки счетоводни шашми, покровителствани от „ресорния“ министър Мирослав Найденов.“ Това пък е коментар в една от медиите, огласила новината – че „Билла“ от три години не плаща данъци у нас, и направила обобщението: „Големите вериги не плащат данъци, докато българските доставчици, преди да фалират, плащат данък печалба!“
Възможно ли е
шашмалъците на
така наречените
„чужди инвеститори"
да са стигнали до такива размери на наглост и безнаказаност? Ако е така, то тук става въпрос за нелоялна конкуренция. И дали Комисията за защита на конкуренцията не би следвало да прояви някакъв интерес, отбранявайки правата на докарания до пълна мизерия дребен и малко по-едър български търговец? С намерението да разговаряме по проблема със специалист, потърсихме съдействие от пресцентъра на КЗК. И получихме светкавичен отговор: „Ако желаете да разберете дали дадено дружество плаща данъци или искате да сигнализирате за неплащане на данъци, трябва да се обърнете към териториалното поделение на НАП. Данъчната изправност на фирмите не е от компетентността на Комисията за защита на конкуренцията.“ Отвъд ехидността и незаинтересоваността към проблема всъщност господата от КЗК са напълно прави. Тук въобще не става дума за конкуренция, а за чиста проба дискриминация. Тук става дума за колониална политика, за последователно и системно ликвидиране на българския производител, на българския търговец и, разбира се, в крайна сметка на уж облагодетелствания с евтини стоки български потребител, по съвместителство играещ ролята и на данъкоплатец, т.е. спонсор за ненаситните търговски вериги. А дали все пак колониалистите плащат данъци тук?
„Със съжаление трябва да ви информирам, че информацията, която търсите, е защитена от закона като поверителна и не може да бъде публично коментирана.“ Това гласи отговорът на Росен Бъчваров, директор „Комуникации“ на НАП.
Ама, г-н Бъчваров, информацията, че големите търговски вериги крият данъци, се коментира в медиите и в социалната мрежа. Какво по-публично от това?
Мълчанието на НАП в
случая се тълкува
като самопризнание
начи е вярно и другото – че същите тези чужди хиперинвеститори, които работят на загуба, всеки месец изнасяли от страната ни от 500 до 700 млн. евро? Никой не отрича и тази медийна информация. Всички ли го правят – Кауфландовци, Лидли, Карфури и т.н.?
Ето още една публична информация: „Германската верига за търговия на дребно Metro, която има 14 обекта в България, отчете по-голям от очакваното спад на печалбата за третото тримесечие на 2012 г. Печалбата преди лихви и данъци е спаднала с 35% до 398 млн. евро, което е значително под средните прогнози на анализаторите за 438 млн. евро.“
Казано накратко, номерът изглежда е този – минимум или нулеви печалби, никакви данъци тук, износ на парите, изстискани от българските потребители и производители. Впрочем конкистадорите изнасяли от страната ни милионите, понеже нито една от световните марки на колониалното търговско господство нямала сметка в българска…, пардон – в банка на територията на страната ни.
Всичко това беше достатъчно скандално, за да взриви виртуалното обществено пространство. Ето и някои от коментарите в мрежата: „Значи и германците (от „Билла“) – като американците – имат си тук 88 магазина, т.е. хранителни (не военни) бази и пак безплатно?“ Така ли, от данъци ли „Лидл“, „Карфур“, „Кауфланд“ и останалите смукачи пестят пари за нескончаемите си акции, промоции влудяващи идиотски реклами от ефира на радиа и телевизии?“ Ха, краставиците и печурките, дето хленчат, че са несправедливо оскърбени с убийствено ниски цени в „Лидл“, и те ли са
платили на бТВ-то
с пари от
икономисани данъци?
Да сте видели хипермаркет, затворен за ревизия? Кой по принцип контролира този вид чужди „инвеститори“ – октоподи?“
Впрочем въпросите (и съмненията) са не само принципни, те са направо екзистенциални: „Как една верига продава основно на промоция, т.е. на цена, която не може да се получи директно от производител, и която е доста по ниска от цената без ДДС? Нали са задължени да продават с ДДС? Как може търговската верига да се издържа, след като продава на „загуба“ – има цени под тези на доставката? Как цена с ДДС на месо е по ниска отколкото цена без ДДС на съответният производител? За една година (2012 г.) са фалирали 1400 малки фирми – 40% са от хранителна промишленост.“
Навсякъде по света големите вериги убиват малкия и среден търговски бизнес. Това, че сме се докарали да зависим само от него, си е чисто наша грешка. Това, че вече не произвеждаме нищо по-голямо от тиква, пак си е наша грешка. Това, че нямаме държава обаче, е сценарий и режисура. А изпълнението е съчетание от пълно управленско безхаберие бясна корупция от корен до върха.“
Днешните вериги от хипермаркети са въвели дълъг списък от незнайно как узаконени „уреди за извиване на ръце“ за българския производител и доставчик на стоки. Ако даден производител си постави изискванията за цена, веригата просто ще откаже да работи с него. И просто ще внася стоки отвън. Самите вериги се конкурират за ниски и още по-ниски цени, за да могат да продават повече. Доколкото това е възможно
в условията на тотално
обедняване и пълна
липса на контрол
Масово големите вериги изискват от доставчика да зарежда по 3 пъти на ден щанда си в магазина – това води до оскъпяване и разхищения, но кого го е грижа?“
Преди време хлебопроизводителите алармираха, че върнатият непродаден хляб достига до 40% средно дневно. „Официално върнатият хляб не се оформя от търговските вериги като документи. Ако се направи една проверка, ще се окаже, че такъв хляб не съществува. Но е достатъчно вечер късно или сутрин рано при доставка на стоката в търговските обекти да се види как се внася пресен хляб и как се изнася непродаденият.“ Така казаха от федерацията на хлебопроизводителите и напомниха, че в европейските магазини на същите вериги вечер не можеш да си купиш хляб, защото е свършил. Но в България – това село без кучета, без пъдар и без кмет – хляб дал Бог. Имаме да нахраним всичките тарикати на света, дето пълнят джобовете на тукашните управляващи измамници.
Офшорната БГ зона е наопаки на света
Ние залагаме на евтиното, което много често излиза твърде скъпо.
Въпреки по-забавените си темпове спрямо 2011 г., хипермаркетите дискаунтъри (с акции, промоции и пр. ниски цени) все повече се налагат на българския пазар. И през 2012 г. те продължават своята експанзия в страната. Това показва анализ на пазара на търговски площи в България през 2012 г., изготвен от GVA Sollers Solutions.
Към момента Лидл е една от най-бързо разрастващите се вериги у нас. Преди две години тя стартира с 14 магазина, които днес вече наброяват 62, с което се нарежда на второ място по брой обекти в България. През 2012 г. Лидл отвориха още един магазин на територията на столицата, а по-късно, в рамките на един ден, веригата отвори четири магазина в четири различни града (Бургас, Русе, Стара Загора и Враца). В навечерието на годишнината си веригата отвори още два – в София и Бургас.
Първото място по брой магазини в страната продължава да държи Билла, която е от 12 години на българския пазар. През 2012 г. тя отвори само 1 магазин и броят им достигна 86.
От началото на 2012 г. Пикадили закри 6 губещи магазини на територията на страната, но пък откри нови, главно от формата „Пикадили дейли“ в столицата и по-големите градове с площ до 300 кв.м. Към края на 2012 г. в страната има 17 магазина „Пикадили Дейли“, 16 от които са в София и един – във Варна. Общо обектите на веригата са 43.
Кауфланд е най-печелившата верига към момента и през 2012 г. се увеличи с още 3 нови магазина, като така броят им достигна 42.
Карфур е друга верига, която постепенно навлиза на пазара в България.
Към момента броят на отворените магазини в страната е нараснал с 8 спрямо 2011 г. и е достигнал 15.
Иде ли краят на мегамагазините
Западът връща малките квартални магазинчета за хранителни стоки.
След като преди година най-голямата верига за електроника в света – американската Best Buy Co. обяви планове да затвори 50 големи магазини и да отвори 100 по-малки, усилено се заговори, че идва краят на хипермаркетите и че новата ера щяла да е на малките магазини. И не само се заговори – Best Buy заяви намерение да удвои броя на малките си магазини с марката Best Buy Mobile до 2016 г. След 50 години, през които оставиха толкова дребни търговци без работа, големите хипермаркети навлизат в период на криза поради влошената икономика, която засегна продажбите им, пише агенция Bloomberg.
С началото на рецесията започнаха и проблемите за големите магазини. До третото тримесечие на миналата година Wal-Mart отчете осем последователни тримесечия на спад в продажбите. Best Buy отчете пет поредни тримесечия на спад в печалбата преди да обяви загуба от 2,6 млрд. долара. Анализаторите прогнозират загуба и за Target тази година.
Търговията на големите хипермаркети води началото си от 1962 г. – годината, когато Wal-Mart, K-Mart и Target отвориха първите си големи обекти. Истинският бум в търговията бе през 90-те години на миналия век, подклаждан от балона на фондовия пазар и лесния достъп до кредит. През новото хилядолетие жилищният бум изстреля хипермаркетите към нови висини. После дойде кризата и потребителите се оттеглиха.
Логично ли е да попитаме – ако са затруднени, защо не дойдат и те – оредяващото население на ограбената ни държава все още има някаква покупателна способност, а оцелелите все още производители работят за едното „мерси“ или „данке шойн“.
Източник : http://www.vestnikataka.bg/2013/02/%D1% ... B0-%D0%BC/
при все, че е в пъти по-скъпо от телешкото няма да се сърдя ако вместо пера и копита ви пробутват конско месо 