Почина Леда Милева!

[child in time]

Българската култура загуби още един от символите си! Почина Леда Милева!
Леда Гео Милева е българска писателка, преводачка,Детска Учителка, деятелка на културата, общественичка, дипломатка. Тя е автор на стихове и пиеси за деца и на преводи от английски, руски и френски. Дъщеря е на поета Гео Милев.
Съдържание
1 Биография
2 Образование
3 Кариера
4 Библиография
5 Външни препратки
6 Източници
Биография

Леда Милева е дъщеря на Гео Милев, родена през 1920 година.
Образование

Получава средно образование в Американския колеж в София (1938 г.).[1] Завършва Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Кариера

След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София (1944-1951), главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.
От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. След това, до края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж.
От 1979 до 1989 г. е председател на Съюза на преводачите в България, създател на списанието за чуждестранна литература „Панорама“ и негов главен редактор от 1980 до 1991 г., дългогодишен председател на българския център на Международния ПЕН клуб. Депутат е в Седмото велико народно събрание.
Леда Милева е автор на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски, полски и други езици. Автор е на множество статии по проблемите на литературата, превода и международното културно сътрудничество.
Преводач е на съвременна американска, английска и африканска поезия.
През 2008 г. е удостоена с националната награда „Константин Константинов“ за цялостен принос в детското книгоиздаване.
Библиография

Основните книги на Леда Милева за деца са:
„Зайо на разходка“ (1946)
„Няма време“ (1949)
„Мустакатият Иванчо“ (1959)
„Влакче през града“ (1960)
„Пътечките на дъгата“ (1964)
„Цветни приказки“ (1969, IV преработено издание 1999)
„Когато куклите не спят“ (1973, пиеси)
„Черно фламинго“ (1978)
„Златоперко“ (1980, пиеси)
„Как идва денят“ (1982)
„Къде е хоботът на слона“ (1989)
„Приказка за трите лисички“ (1998)
„Карнавал в гората“ (2003, избрани стихове)
Повечето от нейните преводи са включени в 4-те антологии, съставени от нея и съпруга ѝ Николай Г. Попов (1918-1990):
„Американски поети“ (1970),
„Американски негърски поети“ (1975),
„Нощен дъжд. Съвременна английска поезия“ (1980),
„Африкански гласове“ (1987).

[slavia_forever]

Бог да я прости!

[d-o-d-o]

Един по един големите творци и културни икони на България си отиват,а за огромно съжаление няма кой да ги замени достойно.Още по-лошото е,че ги забравяме бързо и не правиме така,че тези хора да бъдат издигнати в култ.БОГ ДА Я ПРОСТИ!!!

[milen.hristov]

Зайченцето бяло
цял ден си играло
в близката горичка
със една сърничка.

Вече се стъмнило,
слънцето се скрило.
Зайчето разбрало,
че е закъсняло.

Хукнало да бяга,
както му приляга,
но във тъмнината
сбъркало следата!

Седнало да плаче
малкото юначе.
На кого да каже
път да му покаже?

Хей, в тъмнината
с лампичка в ръката
малката Светулка,
на щуреца булка.

Зайчето видяла,
пътя му огряла.
Отишло при Зайка,
свойта мила майка.

[Eric_Cantona]

Да почива в мир..

[КНДР]

Да почива в мир незабравимата Леда Милева.

[fen_na_ip]

Нека почива в мир!

[джугашвили]

Да почива в мир!

[Beck's]

Да почива в мир, но това да се простиш с тоя свят в деня на твоето рождение си е СЪДБА !

Страхотен писател ни напусна

[crazy_one]

Да почива в мир!

Една от любимите ми авторки в детските ми години.