Моето мнение. Нека не бъде ангажиращо за другите.
Много прилично играхме. Стегнато, компактно и разумно. До 65 -тата минута, минутата на картона владеехме играта. Инициативата беше наша, а когато играчите на Литекс владееха топката се омешваха в безпътица - подаваха си по ширина на игрището или търсеха "улички" за скрити извеждащи подавания. Не намираха такива и се изнервяха. Бодуров, Страхил Попов и другите момчета до тях не подбираха средства да събарят, задържат или удрят нашите играчи. Бързите пробиви на Боли и Утара почти винаги завършваха с повален наш играч я от лакът, я от балтия, я от грубо изблъскване. Странно защо, но аршина мереше само нашите единоборства, свиреха се фаулове в наш ущърб за полъх на вятъра дори. Все пак и ние си имахме вина за загубата и то доста голяма. Непростими пропуски направихме. Боли и Венци имаха възможност сами срещу вратаря и то в първите минути на мача...Профукаха ги аристократично. Терена беше твърд, а според Тяната Колев и замръзнал на места. Трябваше да се играе за първа топка и да се играе на сигурно. Двата отбора разполагаха с еднотипни футболисти разпределени в еднакво съотношение - такива с виртуозна техника и играчи с чисто бойна такава. След 20 - тата минута двубоя остана да се решава от последните. Имаше много остри единоборства, но както и по-горе писах съдията ги съдеше по различен начин. Въпреки всичко създадохме немалко голови положения и ситуации. Ловчанлии по трибуните бяха млъкнали и си гризяха ноктите, а ние чакахме гол в тяхната врата. Не падаше и не падаше. През втората част Ицо вкара Галин Иванов и Литекс се пораздвижи, но така, че да не ни пречи на тактиката. Тактиката ни беше изчаквателна след, като пропуснахме идеалните възможности за гол в първите минути. В защита бяхме с клещи - Траян, Гошо, Пламен, Венко и Фо Поре бяха стегнали в морски възел всичко около себе си, а подстъпите към нашата врата затворени със средновековни порти. Не виждах, как Литекс ще ни пробият.
Над 100 шарана в Ловеч вече се притеснявахме, че няма да успеем да вземем максимума от този мач. До 65-тата минута не ни вълнуваше алтернативния равен резултат. След 65-тата минута отново се сетихме, че във футбола ни роден има и други фактори и се приземихме на земята със скоростта на птичи екскремент. Тогава се започна и умопомрачението на съдията Костадинов. Същия вече изглеждаше неадекватен, а ние очаквахме следващата му стъпка - дузпа в наша вреда. Съответно 100-те шарана започнахме да скандираме "К*р за БФС", "БФС е мафия", Съдията - педер*аст" и прочие заучени фрази, които идваха да покажат нашето несъгласие с отсъжданията и грубото поругаване на смисъла от едно честно съревнование.
При все, че останахме в числено неравен състав, изнервени, обругани и буквално спирани с всякакви средства от съдия и противници ( Боли, Утара, Венци, Венко и Гошо Терзиев по-добре знаят)продължавахме да изглеждаме солидно. От този момент вече критериите и очакванията ни относно изхода за този двубой се разминаха, като японски влакове на прав участък - бързо и внезапно. Съдията Алаксандър Костадинов вече се въртеше, като пумпал и от центробежните сили на въртеливите му движения реалността вече му убягваше. изплашен от неадекватността си даде жълт картон за "симулация" на Галин Иванов, чиито крака този път бяха безпощадно подсечени от крайниците на Г. Терзиев и Пламен Димов. Крайниците на последните бяха, като храсторез Щил в този момент, но...чернодрежко вече не знаеше, къде и как да свирне за да не стане неговата " дискретност" прекалено арогантна.
В ответната пък атака Боли се откъсна по фланга и започна да набира скорост и траверс към Илко Пиргов, когато беше посрещнат от играч на Литекс с яростта на ранен биг...В резултат от тази среща се чуха корите на Боли, а тъмнокожия играч направи падане противно на всички физични закони. И когато целия стадион и ние очаквахме поне жълт картон за "ругача" се оказа, че нарушението всъщност е било на Боли

, най-вероятно заради "наглостта" му да търси гол в противниковата врата. След тази ситуация не ни трябваше нито акъл, нито пристрастност за да усетим, че на нас няма да ни бъде позволено да отбележим гол, няма да ни се свирят фаулове, ще бъдем натикани в нашата половина, но пък явно и ...Литекс няма да получат удобно изпълнение от 11 метра. Започна едно тягостно за нас развитие на мача, тягостно и за ловешките фенове. Те не знаяха как да ни вкарат гол, ние вече не знаехме, как да контраатакуваме. Утара се прибра по-назад с ясното съзнание, че напред опциите му бяха унищожени. Паланков, влезлия Станислав Дрянов (на мястото на останалия "безработен" в предни позиция Венци Христов) и Цоньо наситиха и малкото пространство пред Фо Поре, Траян, Пламен и Гошо. Топката влизаше в някакви карамболи и се лашкаше между плът и футболни обувки докато наказателното поле пред Тяната Колев си оставаше необходено, замръзващо и девствено до оная проклета 89-та минута, когато точно това пространство беше майсторски използвано от Галиин Иванов и наистина играещия страхотно Гошо Миланов. Младока получи топката, някак си. Получи я, по-скоро като тото-шанс, отколкото, като резонна възможност. Младока нямаше време дори да се ощипе по бузките от този неочакван дар и отигра ситуацията по единствено правилния за него, Литекс и 500-те фенове на домакините начин. Т. е - вкара топката във вратата...Кошмар за нас, футболистите и щаба ни. Нечестно, алогично, но напълно закономерно въпреки съдийските субективности. Закономерно, заради неписаното правило и аксиома за мен, че когато не вкарваш ще ти вкарат. Като за капак имам и теорема относно логиката и футбола, но пък...каквото и да имам се прибрахме без точка от един мач до 70-тата минута на, който единствените ни притеснения бяха, кога ще вкараме гол за победата. С оглед развитието на двубоя до тази минута никой от тези над 100 шарана не мислеше, че можем да загубим. Нямахме и грам основание за това.
ПС: Иначе за тези, които не можаха да дойдат на мача, тези, които са извън страната и града:
Тръгнахме 100 човека от Бургас, като по пътя към нас се присъединиха още акули (от Русе и София). В Ловеч с нас влязоха още 3-ма човека на средна възраст, които бяха с шалове на Черноморец. Хора, които никой от нас не беше виждал или познавал.
Бяхме с два автобуса и коли. Имахме 4 тъпана, голям транспарант 15х2 с надпис "Долу ръцете от Херо. Той е нашата светиня", много знамена и транспаранти. Завърнаха се много стари муцуни в това число и хора, които не са стъпвали на Лазур. Създадохме колорит, имахме настроение. След края на мача фен от Ловеч каза, че е бил

от нас и, че не е очаквал повече от 30 бургазлии в Ловеч.
Бяхме придружавани от патрулка (от Бургас до Ловеч и обратно).
Държахме се прилично по време на път и спирките за почивка. Когато вечеряхме на Предела собствениците на тамошното заведение ни посрещнаха доста резервирано, когато "налазвахме" там, но на тръгване ни изпратиха до вратата с пожелания за успехи, внимателно пътуване ( беше адски студено горе, а пътя заледен) и нови срещи. Явно хората са имали други презумпции за футболни фенове. Настроението им беше допълнително приповдигнато и от дошлия малко след нас автобус на представителния отбор. Тук трябва да кажа и нещо, което по-скоро ме натъжава: Играчите ни бяха гладни. Хапнаха там. Наредиха се чинно на опашка и си поръчаха, кой скара( за из път), кой биволско мляко, кой боб чорба, кой вафла. Всеки си плащаше масрафа...Хапнаха бързо и на крак. Тяната Колев се залъга с едно кисело мляко прав до нас, докато си хортувахме с него...Не знам, какви са професионалните традиции или хранителен режим в нашия отбор, но определено след такъв мач, такъв студ и такова психическо и физическо изхабяване подобна "вечеря" на крак си е неподходящ завършек за деня.
Дори ние, като фенове си посрещнахме и изпратихме играчите докато си ядяхме супите преди да си получим обилните мръвки на скара.
Иначе. Доволен съм от всичко. Само резултата не ме удовлетвори, но...пък бяхме силни и, като публика и, като отбор. А и се чуват едни добри новини с привкус на пари, но нека се чуе от официоза ни първо - сетне от нас.
