[center]
Много е изписано за несравнимата способност на Порто да открива, купува и развива играчи, особено от Южна Америка, преди да ги продаде на огромна печалба. Отнася ли се същото обаче за другата страна на монетата? В последното десетилетие Порто спечели 3 европейски трофея, 8 титли и 5 Купи на Португалия. Кое е онова, що позволява на Порто да упражнява пълна хегемония в страната и да остава конкурентоспособен в Европа дори след раздялата с най-добрите си играчи година след година?
БИЗНЕС ПО ОБИЧАЙНИЯ РЕД
Без много шум Порто върви напред в групата си А в ШЛ този сезон, като стои начело с 13 точки от 5 мача, повече от всички останали 31 отбора в надпреварата. На вътрешния фронт нещата също изглеждат толкова розови: на върха на лигата и класиране на осминафинала за купата на страната. Северняците още нямат загуба в 18 мача във всички състезания.
Малцина биха предвидили подобен впечатляващ старт на сезона след някои очевидни проблеми миналия (вкл. отпадане в груповата фаза на ШЛ) и удара с чук, какъвто е загубата на Хълк за сметка на Зенит. Бразилецът с прякор O Incrível (Невероятния) бе не просто най-добрият играч на “драконите”, а без конкуренция най-добрият в страната в рамките на няколко сезона. Всъщност, макар феновете на тима да бяха съсипани от загубата му, бяха и изненадани, че го гледаха толкова дълго на “Ещадиo ду Драгао”: четири сезона.
ПОВЕЧЕ КОЛЕКТИВЕН ДУХ
Няма значение. Вече по-уверен и авторитарен в сравнение с миналия сезон, треньорът Витор Перейра изкова силен и обигран отбор. Готовността дори на звездите Джаксон Мартинес, Хамес Родригес и Жоао Моутиню да се трудят неуморно за колектива обобщава задружността на този тим на Порто. Екстравагантно талантливият Хамес със сигурност мисли така според думите си след победата с 0:2 на гости на Брага в неделя: “Отборният дух вътре в групата става все по-силен и по-силен.”
Този дух е почти със сигурност по-силен в сравнение с миналия сезон, когато всяка атака неизбежно минаваше през Хълк, а в същото време Алваро Перейра, Фреди Гуарин и Роландо не се и стараеха да скрият желанието си за ново предизвикателство. От този квартет само Роландо остана в състава, но до голяма степен бе “замразен” извън първия тим.
И така Порто, отново и отново, е на път да осъществи плавен преход от един велик отбор – наследството на Андре Вилаш-Боаш от 2010/11, към нов. Погледнете назад към изминалото десетилетие и изненадата ще си отиде. Включая спечелилия поредни евротрофеи (Купата на УЕФА и ШЛ) тим на Моуриньо, три великолепни отбора бяха изградени, за да бъдат после разградени набърже от най-богатите клубове на континента, запълнили щедро ковчежето на Порто в замяна на изключително талантливи играчи, завършени с манталитет на победители.
Преувеличено ли би било да се каже, че за 10 години “драконите” са изградили и преизградили три велики отбора? Да погледнем по-отблизо. По-долу са извадени най-силните единайсеторки при Моуриньо, Жезуалдо Ферейра, Вилаш-Боаш и сега при Перейра.
2003/04, МОУРИНЬО, ШЛ финал срещу Монако (3:0)
Витор Баиа; Пауло Ферейра, Жорже Коща, Рикардо Карвальо, Нуно Валенте; Кощиня, Педро Мендеш, Манише, Деко; Карлош Алберто, Дерлей.
Моуриньо => Ферейра Преходен период: 4 години Оцелели играчи: 0
2007/08, ФЕРЕЙРА, 11-те при 2:0 срещу Бенфика (20.04.2008)
Елтон; Бозингва, Бруно Алвеш, Педро Емануел, Фучиле; Пауло Асунсао, Лучо Гонсалес, Мейрелеш; Тарик Сектиуи, Лисандро, Куарешма.
Ферейра => АВБ Преходен период: 3 години Оцелели играчи: 1
2010/11, ВИЛАШ-БОАШ, ЛЕ финал срещу Брага (1:0)
Елтон; Сапунару, Роландо, Отаменди, Алваро Перейра; Фернандо, Гуарин, Моутиньо; Варела, Фалкао, Хълк.
АВБ => Витор Перейра Преходен период: 2 години Оцелели играчи: 5
2012/13, ПЕРЕЙРА
Елтон; Данило, Майкон, Отаменди, Алекс Сандро; Фернандо, Моутиньо, Лучо Гонсалес; Варела, Джаксон Мартинес, Джеймс Родригес.
ДОСТИГАНЕТО НА АПОГЕЯ
Моуриньовият Порто е анализиран в дълбочина, тъй че стига да перифразираме най-блестящия елемент от тази безпощадно ефикасна машина – Деко: “Вкарахме ли първи, мачът приключваше.” А те почти винаги вкарваха първи гол. За два сезона момците на Жозе натрупаха Купата на УЕФА, ШЛ, две титли и една купа на страната. Удивителният набор трофеи говори сам за себе си.
Първият преход бе радикалната чистка в отбора, започнал златната декада. Макар тук интервалът да е по-голям в сравнение с другите преходи (четири сезона), си остава забележително как нито един играч от онези във вълшебната вечер в Гелзенкирхен не остана в клуба само четири години по-късно.
ФЛИРТ С ВЕЛИЧИЕТО
Тимът на Жезуалдо Ферейра от 2007/08 издуха всички по пътя си към титлата с огромна разлика от 14 точки дори при отнемане на 6 от актива. Този отбор бе най-силният от 4-годишното управление на Ферейра, донесло 3 титли, с телепатичното разбирателство между аржентинците Лучо Гонсалес и Лисандро Лопес за основа, с неповторения никога повече блясък на Куарешма и откритието на мароканското крило Тарик Сектиуи, със стабилните в сърцето на защитата Бруно Алвеш и Педро Емануел и едновременно здравите в защита и енергични в атака бекове Бозингва и Фучиле.
Порто си спечели много хвалби следващия сезон, когато бе близо до отстраняването на Манчестър Юнайтед в ШЛ след 2:2 на “Олд Трафърд”, ала именно съставът от 2007/08 бе по-близо до най-големия европейски трофей, ако не беше суперменското представяне на вратаря на Шалке 04 Мануел Нойер.
ПОРТО НА АВБ
Преходът между най-добрия тим на Ферейра и онзи в единствения магичен сезон на Вилаш-Боаш е тригодишен – достатъчно време за ново радикално разчистване на състава, като единствено вратарят Елтон оцеля. Постигнатото в 2010/11 бе наистина вълнуващо: опустошителна разлика от 21 точки на върха в лигата плюс триумфи в Лига Европа и Купата на Португалия, все със стилен и резултатен футбол, в който защитата бе на заден план. Умението за смазване без пощада и насита, рядко виждано у традиционно балансираните и грамотни тактически отбори на Порто, бе най-добре олицетворено при съкрушителното 5:0 срещу големия съперник Бенфика през ноември 2010 г.
С Хълк, Фалкао и Жоао Моутиньо в неудържима форма през целия сезон, умело подкрепяни от метронома Фернандо и направилите неповторими за тях сезони Гуарин и Белуши малцина биха оспорили тезата, че този е един от най-великите тимове в историята на клуба. Решението на АВБ да изостави Порто заради Челси трагично разбива отбора преди да бъде тестван на най-голямата сцена – ШЛ.
ПОКЪЛВАНЕТО НА ВЕЛИК ОТБОР?
И така стигаме до четвъртия “нов тим” за паметната декада. Само две години след требъла при АВБ дойде време за най-прясното обновяване, което не бе толкова драстично. Дори така само петима титуляри от 2010/11 са запазили статута си и днес.
Макар че е твърде рано да се каже дали този отбор ще достигне висините на трите си предшественика, той има един значителен фактор на своя страна – младостта. Хамес Родригес, бразилските бекове Данило и Алекс Сандро, и вълнуващият талант Крисчън Ацу обещават бляскаво бъдеще. Или поне загатват, защото тимът почти сигурно ще бъде разбит преди достигането на зрелостта си. Феновете на Порто се надяват Моутиньо и Хамес да останат още един сезон, но и да не се случи това, “драконите” просто ще реконструират. И почти сигурно с успех.
НЯКОИ ИЗВОДИ
Тъй че как Порто го прави? През октомври т.г. генералният мениджър на клуба Антеру Енрике повдигна донякъде завесата в интервю за “Франс Футбол”: “Работим с 250 скаути из целия свят – вътрешни и външни, разделени отделно на различни нива. Това значи, че даден играч може да бъде гледан от множество различни хора. Тези скаути на свой ред работят с т.нар. “отбори в сянка” – групи набелязани футболисти (по двама на всяка позиция) в множество различни лиги, които имат нужното качество да бъдат взети в Порто.”
С други думи, дълго преди Челси, Манчестър Юнайтед или Реал Мадрид да почука на вратата на президента Пинту да Коща с размахана чекова книжка, Порто вече има готов заместник благодарение на променената си стратегия да разчита не на школата, а на чуждия пазар. Можете да се обзаложите, че наследниците на гореспоменатите Моутиньо и Хамес вече са твърдо набелязани.
Също толкова важно е това на талантите да бъде осигурена възможност за постепенно внедряване в новата среда, а не директно да бъдат пуснати на дълбокото. Така се максимализират шансовете за плавна промяна на поколенията.
СИСТЕМАТА Е КОПИРАНА... ЗЛЕ
Проста работа, нали? Грешка. Системата носеше такива печалби – и от финансова, и от спортна гледна точка, че другите португалски грандове се опитаха да я имитират. Вечният съперник Бенфика до известна степен успя. Техният шампионски отбор от 2009/10, конкуриращ Порто на АВБ по блясък в атака, бе до голяма степен построен от талантливи южноамериканци: Ди Мария, Давид Луиж, Рамиреш, Кардосо и ветераните Савиола и Аймар. Като Порто, Бенфика направи огромна печалба при продажбата на първите трима от гореизброените, ала реконструирането на подобно успешен тим досега не е по силите на най-популярния клуб в Португалия.
Дори Спортинг, пословичен с несравнимото си умение да изгражда и внедрява в първия си тим играчи от топ класа от своята школа, се изкуши да следва пътя на “драконите”. Само допреди два сезона не бе необичайно “лъвовете” да започват с 8 свои юноши сред титулярите, ала оттогава насетне те купиха 24-ма играчи, нито един от които португалец. Резултатите? Катастрофални. Спортинг изживява най-лошия си сезон в своята над 100-годишна история и изглежда, че остър завой в стратегията е неминуем.
Порто – майсторите на реконструкцията? По-лесно е на думи, отколкото на дела.[/center]
[/center]