България-Бразилия 1966 световно първенство ретроспекция

[petar123]

Качвай, разбира се, малко истински футбол няма да навреди на никого!

П.с. Някои от колегите си спомниха за книгата на Тонич "В плен на златната богиня". Едно голямо браво от мен, че си спомниха за тази великолепна книга, която съм препрочитал поне 5-6 пъти, и за огромния човек и писател Антон Антонов - Тонич!

[орчо войвода]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=iwL3NZg_HKc&feature=channel&list=UL[/youtube] Вече го гледам .

[Madridist]

Прекрасна тема. Гледам, че говорите за книгата "В плен на Златната богиня". И аз съм сред хората, имали честта да прочетат това прекрасно издание. Също така, има още една много интересна книга за световните първенства - "От Уругвай 30, до Мексико 86". При нея липсва публицистичния характер и интересни истории на Токича, но също е много добра книга и съм сигурен, че ще е интересна на всеки, който се интересува от историята на световните първенства. Пускам да гледам мача с бразилците

[stn]

България се класира 4 пъти подред за финалите на световно първенство по футбол -1962 ,1966 ,1970 ,1974 , като броят на финалистите е 16 .Сега ако броят на финалистите е 16 , сигурно ще трябва да чакаме 50 години , докато се класираме за финали .

И държавите 2 пъти по-малко от сега!!!

[Botevist_1912]

Между другото сетих се какво съм чел за световното в Англия 1966. В мача ни с Бразилия през 1966 година, Жечев е бил персонален пазач на Пеле. Жечев, който е известен с това, че е бил изключително груб футболист, направо изверг, е малтретирал брутално Пеле целия мач. След мача Пеле казва по повод персоналния си пазач - Само рога му липсваха, за да прилича на дявола. В същия мач Якимов развинтва Гаринча и го прави за смях и се доказва като по-техничен състезател от великия бразилски футболист, двукратен световен шампион - Гаринча. Бразилците вкарват и двата с гола от фаулове на Пеле и на Гаринча.
На същото първенство е най-успешното представяне на КНДР - Корейската Народнодемократична република. Корейците изхвърлят Италия в групите и на четвъртфинал повеждат 3 - 1 на Португалия, съдиите дават 3 дузпи за португалците и ги спасяват от позорно отпадане от КНДР. Между другото отбора на КНДР е бил съставен само от военни, дисциплинирани до маниакална степен, 6 месеца са били във военен лагер и с тренирали с много тичане и футбол. Неслучайно са били един от най-силните отбори на първенството. Англичаните отказват да изпълнят химна на КНДР, защото не признават тази държава. За да не стане грандиозен международен скандал, защото корейците са много възмутени, ФИФА тогава решава да не се свирят изобщо химни на страни на цялото първенство. Направени били само 2 изключения химна на страната домакин на церемонията на откриването, където присъства английската кралица. И второто изключение било химна на страната шампион - Англия.
На това световно първенство се говори много за заговор срещу Южна Америка. Доколкото помня на двата чевтъртфинала с участието на страни от Южна Америка - Аржентина и Уругвай съдии били англичанин и германец и яко ги порязват. На финала се срещат Англия и Германия, така че работата доста мирише. За мен това е най-фалшивото световно първенство от всички и титлата е незаслужено подарена на страната домакин.
Много силно представяне на СССР и на Португалия на това първенство. Неслучайно отборът на Португалия от 1966 е считан за най-силният португалски национален отбор и най-силното поколение португалски футболисти.
Накратко това е, което си спомням за това първенство, ако се сетя за нещо друго ще пиша пак.

[орчо войвода]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=rsynRHD0joA&feature=channel&list=UL[/youtube] Скандален рефер поряза България на финала в Мексико Светът е Олимпиада. Четем или чуваме това клише на равни интервали през годините и то наистина е вярно. Поне за спортните фенове. Времената се менят и светът покрай тях. Лафът от социализма, че само школата на ЦСКА има повече златни медали от Франция или Великобритания в Сеул'88 изглежда никога повече няма да добие актуалност. В този дух е и темата за олимпийските ни футболни подвизи, които остават далеч назад в годините. Просто, за да пратиш олимпийска селекция на футболния турнир трябва да имаш силен младежки национален отбор, а при нас "такова животно нема", както се казваше в стария шопски виц.

България не е пращала футболисти на Олимпийски игри от Мексико'68. Тогава нашите са много близо до златните медали, което пък щеше да направи въпросната 1968 година още по-значима за българския футбол, след петото място на европейското първенство няколко месеца по-рано. Един мексикански съдия обаче реже брутално главите на българските играчи във финалния мач. Името му е Диего Де Лео, който спокойно може да заеме почетно място до "любимците" ни Жоел Киню и Джамал Ал Шариф. Да вървим обаче по ред.

В края на 60-те години България разполага с много силен олимпийски тим, което впрочем е характерно за всички страни от Източния блок. Не е случаен фактът, че от началото на 50-те до края на 80-те години, когато соцлагерът тръгна да рухва, има един единствен западен олимпийски шампион по футбол - Франция в Лос Анджелис през 1984 г. Всички други златни медалисти в периода 1952 - 1988 са свързани по някакъв начин със СИВ. В Мексико България има достоен отбор за златото, начело на който е легендата на Локомотив (София) Георги Берков - Бялото перо.

Под ръководството на специалиста са млади таланти като вратарят на ЦСКА Стоян Йорданов (24) и останалите армейци Иван Зафиров - Копата (20), Кирил Станков (23), Аспарух Никодимов (23) и Петър Жеков (24). В състава е иконата на Локо София Атанас Михайлов (19) и опитният му колега от халфовата линия на столичните железничари Ивайло Георгиев (26). Бялото перо разчита и на други двама локомотивци - бранителите Атанас Геров (23) и Георги Христакиев - Хери Смъртта (24). От Спартак (София), който няколко месеца след Мексико'68 е обединен с Левски, има трима: десният бек Милко Гайдарски (22), Георги Цветков - Цупето (21) и Михаил Гьонин (27). Кирил Ивков (22) и крилото Цветан Веселинов - Меци (21), който бяга 100 метра за 11 секунди, пък са левскарите в тима.

Попадаме в група с Чехословакия, Гватемала и Тайланд. 7:0 срещу последния отбор е най-малкото в онази среща, а попаденията в Леон са дело на Гьонин, Жеков, Начко Михайлов (2), Зафиров, Никодимов и Ивков. След това губим малко преди почивката с 0:2 от Чехословакия, но Георгиев и Жеков правят 2:2. Накрая бием и Гватемала (2:1) с голове на Никодимов и Жеков и вече сме на четвъртфинал. Там правим 1:1 с Израел и по регламент трябва да се тегли жребий с монета. По същия начин няколко месеца по-рано Италия елиминира СССР в полуфинал от Евро'68. Късметът е на страна на момчетата на Берков и България продължава напред.

На стадион "Халиско" в Гуадалахара, където 18 години по-късно Бразилия и Франция изиграват култовия си сблъсък, нашите мерят сили с домакините. Бат' Петьо Жеков и Начко Михайлов правят 2:0, но мексиканците се връщат в мача. Идва обаче ударът на Меци Веселинов и нападателят на Левски праща България на финала. Нашите получават реален шанс да се наредят до иконите на Игрите, каквато в Мексико става американският лекоатлет Боб Биймън. При прибирането си в хотела след успешния полуфинал шумните ни олимпийски национали чуват фразата, която по-късно се превръща в лаф: "По-тихо, че Боян Радев спи".

Финалът противопоставя на "Ацтека" два социалистически състава - България и Унгария. За съдия на мача е определен човек от домакините, което се оказва решаващо. В 20-ата минута Меци Веселинов отново е точен и България вече води с 1:0. На крачка сме от олимпийското злато, което толкова дълги години е преследвано от самата Бразилия. И тук реферът Диего Де Лео взема думата. Фатално за нас. Веселинов е пратен под душoвете с червен картон, като звездата на Левски така и не разбира за какво е изгонен. Следва втори червен картон - този път в тефтерчето на мексиканеца влиза Кирил Ивков, след двубой във въздуха с унгарски нападател. Начко Михайлов се вбесява и хвърля злостно топката по главата на арбитъра, който веднага гони и него. Така България остава с 8 души на терена и е въпрос на време "трикольорите" ни да свалят гарда. Крайният резултат е 1:4 за Унгария, а дори "Франс Футбол" отчита тенденциозното съдийство на мексиканския съдия.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=6ovV22LKqf4&feature=channel&list=UL[/youtube]
България
Стоян Йорданов
Атанас Геров
Георги Христакиев
Милко Гайдарски
Кирил Ивков
Ивайло Георгиев
Цветан Веселинов
Евгени Янчовски
Петър Жеков
Атанас Михайлов Христов
Аспарух Донев
Кирил Христов
Тодор Николов
Янчо Димитров
Иван Зафиров
Михаил Гьонин
Георги Василев Погледнете само състава на олимпийския ни отбор ,лично за мен най-силното поколение футболисти в българския футбол е от периода 1966-1974 г.

[snakebite]

Чудесна тема...
Особено е интересен финала на Олимпийските игри. Все пак това е единствения ни значим финал на ниво мъжки футбол - на национално и клубно ниво.
Унгария са си били сила отвсякъде по това време. Видях и два от червените картони, според мен заслужени, първо грубо нарушение явно защото маджаринът се търкаляше на земята, а после номер 10 направо ме уби как я запокити към рефера
Въпреки това дори самото участие на финал , па макар и на олимпийски игри (които не могат да се сравнят със световно) е чудесно постижение ! .
Хубаво е да си припомним имената на героите след толкова време и да се почувстваме горди като българи !