България-Бразилия 1966 световно първенство ретроспекция

[Parmalat]

Световното първенство по футбол през 1966 година се провежда в Англия в периода от 11 юли до 30 юли. Световен шампион става Англия.
България в квалификациите:
Българския национален отбор е в една група с Белгия и Израел и завършва на второ място.Играе се допълнителен мач между първия и втория за да се определи кой ще играе на световното.Бием Белгия 2-1 и се класираме.Попадаме в група Б на световното заедно с Бразилия,Португалия и Унгария.Голмайстор на турнира става Еузебио от Португалия,а ние имаме уникалния шанс да играем с най-футболната нация в света Бразилия в която играе и краля на футбола Пеле.Стадионът на който се играе мача е Гудисън Парк.Отваряйте бирите и пускайте да гледате целия мач.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=SmjzyzwkrZU&feature=related[/youtube]

Съставът на България:

-------------------------------------------Найденов---------------------------

--------------Шаламанов----------Пенев---------Вуцов-------------Гаганелов--------

---------------------------Китов------------------------------Жечев----------------------------

-----------------------Дерменджиев--------------Аспарухов(Гунди)-------------Якимов-------------Колев

[Captain Stottlemeyer]

Преди това световно си купихме телевизор - "Опера 3". Помня този мач, ако не греша Бразилия победи с 2:0 с голове на Пеле и Гаринча от наказателни удари. Имахме много добър национален отбор със страхотни футболисти, но и групата ни беше желязна. Бях дете и с другите деца в свободното си от училище време често играехме футбол - в училищния двор, или ако той беше зает от по-големи момчета - на улицата. Тогава по малките софийски улици в центъра почти нямаше паркирани коли, а преминаващите бяха на половин час. Всеки от нас си беше избрал името на някой известен футболист като прякор. Аз си бях харесал Еузебио.
П.П. От това първенство си спомням спорния гол на англичаните в продълженията на финала срещу Германия и открадването на "златната богиня" (купата на световните шампиони, подарена от Жул Риме). После един човек я намери увита във вестник и подхвърлена в парка, докато разхождаше кучето си.

[орчо войвода]

Тези мачове са много голямо попадение .Браво на потребителя който ги е качил в YOUTUBE ,въпреки негативните резултати за нашия национален отбор .[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=kXVFhTGdxTw&feature=channel&list=UL[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=nBNdzDOttyc&feature=channel&list=UL[/youtube]

[орчо войвода]

Преди това световно си купихме телевизор - "Опера 3". Помня този мач, ако не греша Бразилия победи с 2:0 с голове на Пеле и Гаринча от наказателни удари. Имахме много добър национален отбор със страхотни футболисти, но и групата ни беше желязна. Бях дете и с другите деца в свободното си от училище време често играехме футбол - в училищния двор, или ако той беше зает от по-големи момчета - на улицата. Тогава по малките софийски улици в центъра почти нямаше паркирани коли, а преминаващите бяха на половин час. Всеки от нас си беше избрал името на някой известен футболист като прякор. Аз си бях харесал Еузебио.

Ние си купихме телевизор 1967 г.-"Темп' , моите спомени започват от следващото световно първенство , когато България разполагаше според мен с най-силния си отбор в своята футболна история , но който отбор за съжаление не успя да се реализира и да покаже на света на какво е способен .

[peliforewer]

И аз го гледах мача на Темп,след този мач най–много се коментираше изключителната игра на Д.Якимов.Със своята брилятна техника,той на няколко пъти направи бразилците за смях.По късно ще изгледам пак записа ,за да си припомня детайлите.А това световно първенство беше едно от най-слабите за Бразилия,Португалия,с Еузебио,Торес и Унгария мисля че продължиха напред .

[Captain Stottlemeyer]

Преди това световно си купихме телевизор - "Опера 3". Помня този мач, ако не греша Бразилия победи с 2:0 с голове на Пеле и Гаринча от наказателни удари. Имахме много добър национален отбор със страхотни футболисти, но и групата ни беше желязна. Бях дете и с другите деца в свободното си от училище време често играехме футбол - в училищния двор, или ако той беше зает от по-големи момчета - на улицата. Тогава по малките софийски улици в центъра почти нямаше паркирани коли, а преминаващите бяха на половин час. Всеки от нас си беше избрал името на някой известен футболист като прякор. Аз си бях харесал Еузебио.

Ние си купихме телевизор 1967 г.-"Темп' , моите спомени започват от следващото световно първенство , когато България разполагаше според мен с най-силния си отбор в своята футболна история , но който отбор за съжаление не успя да се реализира и да покаже на света на какво е способен .

От СП-70 съм запомнил най-вече злощастния мач с Перу - от 2:0 за нас до 2:3. Преди световното нашите национали бяха играли контрола със същия отбор. Перу имаха един страхотно техничен нападател - Сотил, който беше развинтил нашата защита. Е, за съжаление повтори изпълненията си и в мача на световното. Огромна грешка на нашата футболна федерация тогава беше, че подготовката на националите се осъществи в базата на Белмекен - предвид голямата надморска височина в Мексико. Да, ама не бяха отчели лятната жега и голямата влажност на въздуха в някои градове.... Затова и към края на мачовете си в предварителната група нашите момчета едвам се движеха по терена.
П.П. След СП-70 нашите футболисти бяха подложени на жестоки критики в България. Помня, че голям скандал предизвикаха снимките в един немски вестник (или списание) на наши футболисти и германски туристки в басейна на хотела, където бяха отседнали (с Германия бяхме в една група). Едва 24 години по-късно в САЩ Пеневата чета доказа, че заниманията в басейн не само не вредят на спортната форма, а напротив...

[g3_ev2]

Гледах този мач на живо. Витлачил продължи защитните тенденции от "Чили'62", като изтегли баланса на отбора прекалено към пасивната защита - "опорните халфове" Жечев и Китов всъщност бяха централните защитници на Спартак (Сф), "бегът" Гаганелов - централен защитник на ЦСКА, а Вуцов беше ефективен главно във въздуха. При така изградената плътна зона пред нашата врата, очевидно затрудняваща комбинирането на бразилците, изглеждаха странно някои персонални пазения, неефективни при значително по-високата индивидуална класа на бразилците. Така се получи много бавна игра в нападение, без дълбочина на атаката, с прекалено опростени комбинации сред постоянно числено превъзхождащ локално противник (логично в тази ситуация блестеше Якимов). Мачът така би завършил с едно безлично 0:0, но бразилците провокираха фаули пред вратата ни и така спечелиха. При такава постройка пък в следващия мач Вуцов направи логичен автогол (с оглед хаотичната мешавица "зона - персонално пазене") и така пък облекчихме боящият се от нас отбор на Португалия. Така с такъв отживяващ времето си футбол една много силна генерация не направи нищо на тези финали.

[veni__85]

Нещо , което ми е направило впечатление , но да не отварям цяла нова тема ще го напиша тук.
1. България се класира за пръв път на световно първенство през 1962 в Чили ( Южна Америка).
2. За пръв път България се класира на осминафинал през 1986 Мексико ( Централна Америка).
3. Най-големият успех на българския футбол е през 1994 САЩ (Северна Америка).
4. Следващото световно първенство е в Бразилия (Южна Америка).......Следва продължение...........

[Без име]

Ааа, уникално! След Левски и Лудогорец задължително ще гледам мача! Огромно благодаря, на човека качил видеото! Също така огромно благодаря и на човека направил темата споделил видеото!

[petar123]

Браво за темата и огромно благодаря на човека, качил клиповете! Изгледах и мача с Бразилия, и този с Португалия, и този с Перу! За мен истината е, че по това време имаме страхотни футболисти и треньори (особено Витлачил), играем доста добър футбол, но... се усеща една страхотна липса на самочувствие, може би като изключа играта на Гунди, Якимов и Бонев (в мача с Перу). Просто си личи, че не са ги пускали да играят в чужбина, където да развият качествата си, да натрупат това липсващо самочувствие и, разбира се, да се научат на професионализъм. С Бразилия имаме две положения, където топката лизва гредите и една 100 процентова дузпа видях за нас, а това са Пеле, Гаринча и т.н. С Португалия един нещастен автогол (но много красив) ни обърква работата, отново имаме положения - греда на Гунди, Жеков сам срещу вратаря и т.н. И най-накрая с Перу - не е само сгрешената подготовка. Просто при 2-0 играем супер наивно и паникьосано и само за 3-4 минути се стига до 2-2. После имаме положения и при 2-2 и при 2-3, ама то - изпусни питомното, та да гониш дивото. Климатът е еднакъв за всички - накрая даже един перуанец колабира, но при 2-0 да не можеш да поразиграеш топката, а при 2-1 да се върнеш панически назад - си е точно липса на самочувствие и прегаряне. Не бива да се забравя, че и по това време Перу начело с Диди са доста силен отбор, неслучайно елиминирал по пътя за Мексико аржентинците.