Забравеният апостол

[HEATSEEKER]

На днешния ден преди 96 лета умира Стефан Тончев основателя на нашият клуб.Уви и тази дата ще мине ей-така без да се отбележи..

Оръдията отекват по полята на изглеждащата сякаш безкрайна и зимна Добруджа. Войната е в своя разгар, българите като безстрашни лъвове се бият за Родината.

Една от тези битки се води край днешното малко селце Златия край Добрич. В лазарета един млад мъж на 20 години, който допреди броени дни като взводен командир се сражава безстрашно с врага, сега се бори с коварната болест на коремния тиф. На 6 ноември 1916г тази битка е загубена, там на фронта угасва живота на Стефан Тончев Витанов. Един патриот влиза в историята и в... забравата.

През 1896г в семейството на опълченеца Тончо Витанов Стисков се ражда Стефан. С такъв баща – участник в легията на Георги Сава Раковски, взел участие в битките на Шипка, един от спасителите на Самарското знаме, бил се и в Сръбско-Българската война, някак си няма как да не си възпитан с онези неща, които днес наричаме ценности.

Стефан учи във Варненската мъжка гимназия, прилежен ученик и любознателен по природа, отличаващ се за годините си с разсъдливост и скромност, той има и една голяма любов към играта „ритни-топ”. Варна вече малко повече от 10 години познавала тази игра, родена по нашите земи именно в двора на училището, в което е учил. Импровизираните футболни двубои в Морската градина били често срещано явление.

Семейната къща на фамилията се намирала на днешната улица „Стефан Стамболов”, там където днес е паркинга на хотел „Одесос”. Той и неговите съкварталци били момчета пленени от футбола.

През 1908г във Варна се създал „Атлас” (най-първият футболен клуб в България), членовете на този клуб били хора самоопределящи се като „гърци” и живеещи в култовата за града Гръцка махала. Те провеждали истински тренировъчен процес и нещо повече – те организирали и двубои с пристигащите във Варна английски моряци. Дейността на „Атлас” била като магнит за Стефан и неговите приятели, но когато поискали да се включат при тях били изгонени, защото били… българи. Именно на тази основа не били допуснати. Обидени, те се завръщат по домовете си. В тези неприятни мигове изпъква лидерската роля на Стефан Тончев. Любовта към играта не свършва, а и не трябва заради надменното отношение на гърците.

През късната пролет на 1909г, той е главният инициатор за основаването на клуба на българите – Дружество „Спорт”. Синът на опълченеца успява да завладее сърцата на хората около него. Идеалист, той е организатор, един вид треньор, отличен футболист, домакин на дружеството. Човек идеал за подражание. Човек, дирил хубавото и стойностното, за да му служи. Стефан Тончев се заема с нещо апостолско , нещо неправено дотогава от хората имащи отношение към футбола. Без да парадира, без много шум, той работи върху първите футболни правила, нещо повече това са първите своего рода треньорски наставления. Този свой труд той озаглавява „Футболът, правилници и наставления”.

През 1915г завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия, след това постъпва в школата за запасни офицери, откъдето е изпратен на Добруджанския фронт. Преди да замине той предава ръкописа на приятеля си Никола Ницов.

Там в Добруджа, земята навеки го приела при себе си.

По-късно това негово дело е издадено от ръководството на СК „Тича” в негова памет (IN MEMORIAM). Варна помнeла своя син, по онова време споменът за него бил ярък и силен. В местната преса се публикуват редове за него, написани от преподавателя в Морско училище Крум Кънчев: „неговият малък клуб „Спортист” стана известната „Тича”, който заедно с клоновете си „Гранит”, „Надежда” и „Шипка” брои около 200 члена. Той щеше да се гордее да види в родния си град Варна приморски клуб „Победа” с клоновете си „Сокол”, „Стефан Тончев” и „Атлетик” с около 200 члена. И още СК „Червения тим” с около 40 члена. Стефи щеше да се радва на тяхната английска игра”.

В днешно време, в пресата вече не се споменава името на Стефан Тончев. Тази историческа личност не само за днешния клуб „Черно море”, но и за целият български футбол, този човек, който е наричан „разпространителят на футбола у нас”, тъне в мрака на забвението за наш срам.

Ние няма как да искаме в страната, където завистта е национална черта, на този човек да бъде отдадено заслуженото място във футболната ни летопис като истински апостол на футбола. Все пак той е бил варненец, а не да речем от някой друг град... Тях бихме ги разбрали...

А ние... тъжното и жалкото е, че болшинството от фенове, запалянковци или ако предпочитате привърженици, не знаем за този легендарен човек, основателя на клуба.

Преди време в родното село на баща му, село Кацелово, Русенско, хората подемат инициатива за поставяне на паметна плоча за заслугите му към футбола.

Няма ли да е още по-добре ако и ние поставим такава плоча. Дали ако ни гледа отгоре не би се зарадвал, че не сме го забравили, и че неговата истинска любов към клуба гори и в нашите души…


ПС. Ще дойде ли време когато да отдадем заслуженото място на този човек, благодарение на когото го има нашият клуб....

[Гочето1913]

Браво за пореден път за отличната тема!РЕСПЕКТ!

[Кролик]

Oтличен, както винаги !

[зеления]

HEATSEEKER, браво! Добре, че има хора като теб за да се помни и никога не се забрави историята на българския футбол. В тези тежки за любимия ни клуб моменти сме щастливци, че те има и, че поддържаш пламъчето на любовта ни към великия Черно море. Жив и здрав да си, приятелю!

[d-o-d-o]

Поклон пред Стефан Тончев! Хубаво е феновете на Черно море да отправят въпрос към ръководството,защо не се отразяват по-широко в обществото подобни важни дати за клуб с традиций като вашият. Страхотна тема,браво!

[wicked1913]

Велико ако не си ти и малкото пламъче май отдавна щеше да изгасне... Поздравления за поредната хубава статия

[HEATSEEKER]

За огромно съжаление, толкова много години името му, паметта му е забравена.