Хах - казармата

За много хора това е първото реално откъсване от дома и родителите и първият път в който неизбежно е трябвало да се погрижат за себе си. И затова си мислят, че там се е случило нещо неповторимо.
В казармата се учат много лоши неща. Първото е скатавката. Там скатавката е положително постижение за всеки войник. Другото е практиката да се наказва масово група хора за провинение на един човек. Това водеше до озлобление вътре в подразделенията. В казармата не се работи рационално и затова почти нищо не се научава. Казармата учи, че издигането в ерархията е за да можеш да мързелуваш и да подтискаш другите.
Само като си помисля, че на пръстите на едната ръка мога да изброя ценните моменти, където нещо съм научил там или някой офицер се е опитал да ни надъха за нещо. Имаше и такива неща, но малко приличаха на опит с килограм боб да направиш чорба в язовир.
Не помня добре дали до първия или до втория месец усещах разтърсването от промяната и отнемането на свободата ми. Имаше го това - живееш на нокти, търчиш, приспособяваш се и се чувстваш жив. Но след това, до края, месеци наред - пълна и тотална СКУКА. Помня, че вечер като излизах за вечерна проверка ми идваше да направя няколко кълбета по плаца от скука. Едни и същи сдухани от еднообразие и нищоправене хора, едни и същи приказки, едни и същи интриги. Имаше два варианта - подполковникът, когото бяха натирили да дава наряди като дежурен, или ще е трезвен или пиян. Почти винаги второто! Както и за полковника, който беше командир на поделението. Сутрин махмурлия, вечер го возеха пиян по постовете и заплитайки езика раздаваше отпуск или карцер. На сутринта нищо не помнеше, който е влязал в карцера - влязал, който пита за отпуск - спомен няма. И тук говорим за основния югоизточен вал на армията ни - елховската кашимерия.
А за характера - някои се раждат с него, на други животът им сервира повод да го изградят, трети цял живот го градят. Но и да си безхарактерен може да се разглежда като проява на характер
