Мнениеот peliforewer » 04 окт 2012 17:39
....Все в този период се случи нещо, което повлия и на сагата “Кремиковци”, и на моята собствена съдба. Както често става, непосредственият повод за скандала бе обикновен. През август 2007 г. Митал поиска да намерим кабинет за нов индийски директор на втория етаж. Този втори етаж бе символ на властта в “Кремиковци”. Това бе директорският етаж. Тъй като нямаше свободни кабинети, Митал поиска да види разпределението на стаите и изведнъж попита: “Кой е този Петров?”
И аз се учудих, но се оказа, че шампионът по карате Алексей Петров се води директор по сигурността, има секретарка, която получава някаква неголяма заплата. Някои от колегите казаха, че Алексей идвал много рядко и Митал кратко нареди: “Да се освободи този кабинет и предайте на господина, че аз не съм го назначавал за директор в “Кремиковци”.
След няколко дни ми се обади Алексей Петров по телефона. Държа се грубо, заплаши ме с всичко, с което човек може да се заплаши. Предупреди ме “да внимавам в картинката”.
Атаките срещу мен се засилиха още повече, когато решихме да сменим охраната на комбината. Почти седем години (при В. Захариев и П. Митал) тази охрана се свързваше с имената на Алексей Петров и Филко Славов. Формално начело на фирмата стоеше полковник Славов, но всички говореха, че отзад управлява Алексей Петров.
Тези слухове се подкрепяха от кабинета на втория етаж, който държеше А. Петров.
Имах два мотива да подкрепя смяната на охраната. Единият бе явното несправяне с реда в комбината и допускането на големи кражби, включително с участието на наши служители. Вторият мотив, бе че фирмата охранител вземаше всеки месец над 500 хиляди лева, което бе многократно над допустимото. За да се види, колко неадекватен е бил договорът, останал от В. Захариев, ще посоча, че цената на новата фирма охранител беше 5 пъти по-ниска.
За не повече от месец новата охрана направи чудеса. Въведе постоянно следене на контролно-пропускателните пунктове. Обезвреди (това е точната дума) няколко ромски криминални бригади, разкри няколко “пробива”, които комбинатът беше допуснал в директорския корпус. Ставаше дума за лица, които вземаха “подаръци” от фирми, които имаха интереси в “Кремиковци”.
Немалко души ме предупреждаваха, че от конфликта с Алексей Петров ще пострадам аз лично. Признавам, че подцених тази опасност.
След смяната на охраната получих няколко анонимни заплахи по телефона. Макар че нямах лична охрана, не предприемах нищо специално.
Натискът се засилваше. Чувствах го по абсолютно преднамерени статии в някои вестници.
В края на ноември 2007 г. в Завода за стомана избухна голям взрив. По чудо нямаше жертви. Взривът беше толкова голям, че проби покрива. Доколкото си спомням, на смяна тогава в цеха за преработка на скрап са били 9 души. Всички вътрешни разследвания показаха само едно: това беше саботаж! Вероятността да бе станал случаен инцидент специалистите определяха на едно на сто. Някой беше сложил в количката за скрап №5 затворен метален съд. Металурзите знаят, че при разтопяване на метални отломки подобен съд се превръща в бомба. Взривът бе толкова силен, че блокира производството на комбината за цяла седмица. Загубени бяха милиони левове. Утешителното беше, че хората на смяна не пострадаха.
Няколко дни по-късно избухна пожар в кабелен отсек на Производство студено валцуване (ПСВ). Току-що бяхме завършили ремонта на ПСВ. Загубите от пожара бяха чувствителни. Теорията за самозапалване изглеждаше несериозна. Явно ставаше дума за отмъщение, за предупреждение, за нещо друго…
Поисках среща с вътрешния министър Румен Петков. Проведох среща заедно с него и ръководството на Пето районно управление на МВР. Резултатът от тази среща беше нулев. Нещо повече - следствието по взрива в стоманодобивния завод и пожара в ПСВ приключи в ускорени срокове. Случилото се бе представено като производствена авария. И нещо, което се е врязало в съзнанието ми. В присъщия му провокативен и шеговит стил министър Румен Петков ми подхвърли: ”Знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно”… и се усмихна издайнически.
1914.1902 » 13 апр 23:02
Може ли в два поредни сезона да обявиш цел битка за титлата, а в същото време да си тъпана на групата?
Даже и до топ 3 не успяхме, а какви ли не отбори в последните години бяха там, ама за нашите е някаква мисия невъзможна.