А моята първа кола беше Трабанта на баща ми, производство 1966-та, със сменен двигател, защото старият скъсал ремък и чорапогащникът, който сложил временно да върти турбината и динамото не се справил и моторчето прегряло. Имаше предно гърне от неръждаема ламарина (собствено производство), запушваше му се кранчето за горивото и често оставах без ток, докато не го преправих от 6 на 12 волта. Един ден ми се пръсна сепаратор на лагер в скоростната кутия и сам си я оправих. Когато слагах двигателя забърсах прахоляка на притискателния диск на съединителя и от там се почнаха едни мъки с приплъзване на съединителя, не ви е работа. Сигурно 10 пъти слагах и махах двигателя. Първо виках помощ за процедурата, накрая започнах да си го вадя и слагам сам. Колко двигател е - сигурно 50-60 килограма. Накрая си купих нов притискателен диск и мирясах. Вдигаше повече от 120 според километража, а когато паркирах накриво го вдигах за единия заден калник и дотътрях задницата където си искам. Няма да забравя специфичния мирис на бензин, характерния звук на двигателя и романтиката от този автомобил с който съм обиколил България няколко пъти. Минах няколко десетки хиляди километра и сигурно съм го бутал общо поне 50 километра
Но никога не ме предаде насред път. Накрая го продадох на едни цигани, които се отъркаляха с него на един завой само след седмица.След това реших да си купя вече Кола
и нали бях почнал с малка кола, реших да е Рено 5, но постепенно разбрах, че човек не трябва да се ограничава. Купих си Форд Ескорт, 1990-та година. Това беше през 1999-та година. Минах 70 хил. км с него и междувременно карах няколко служебни автомобила. След това продадох Форда и минах на кола от магазина и наистина това е то - чисто новата кола е нещо наистина добро, но и разходите са много по-сериозни и човек трябва да е на нужното ниво. След нея взех и една втора упортреба, но на много малко километри. Тя се оказа със собствено мнение, но пък е една чаровница, така че приемам изненадите без да се ядосвам Като съвет към автора на темата - недей слуша "капацитети". Имам сигурно 300 хил. километра зад гърба си. Карал съм какви ли не коли и абсолютно всички имат както достойнства, така и несъвършенства. Едни се чупят по-малко, на са абсолютни дървета. Някои, дето ги обявават за боклуци се оказват и здрави и комфортни, а струват и малко. Други, които уж били най-добрите преоткриват сервиза като втори дом, а удоволствието от използването им клони към нула. При колата втора употреба късметът е голям фактор! Най-важно е да не робуваш на митове и не харчи много за първата си кола. Недей купува старо желязо, самото защото отпред имало някаква емблема. Направи изгодна покупка и недей пренебрегва годината на производство. Недей се страхува от по-голямата кола. Спокойно можеш да си вземеш поне "С" клас (Фокус, Голф, Астра, Меган - споменавам ги само като размер). Може и "D" клас да си вземеш (Алфа156, Мондео и т.н.)... Успех!
[/center]
. Вземах я заради червения цвят, беше много хубав. Имаше много запазен двигател и на равно 180 км. си ги вдигаше без да се напъва, но до там 
. Беше икономична, но дизела сега е скъп. Трампих я за Ауди А3, а сега карам Ситроен Ксара Пикасо, тъй като вече не съм ергенче. Кола на газ му е майката, но ти си младо момче и ще искаш бегачка сигурно 
