За мача в Пловдив:
[offtopic]Спортно-техническия аспект от този двубой го оставям на края. Предисторията беше, че очаквахме едно трудно гостуване не толкова, че играем с Ботев, колкото, че половината ни отбор беше в лазарета, а тазгодишната ни сага около комплектоването на боеспособен отбор зацикли, като шлеп върху речно дъно. Определено имахме усета, че сме притиснати до стената и ще си играем мачовете с ограничените до критична степен наличности и средства. Преди да отпътуваме за Пловдив си стъкмихме импровизирана среща за кафе в райската за Бургазлии морска градина. Съзерцавахме доволните физиономии на хората около нас, усещахме ежедневието им и си добивахме представата, че на редовия Бургазлия нито му пука за футбол в Пловдив, нито за шествието на зелените човечета, които би трябвало да се "завръщат" в Храма. Около нас бродеше девойче пременено с екип на Нефтохимик и държеше в себе си изрезки назоваващи се с модерната думичка флаери. Това дете имаше същата фейс-безизразност, като продавачката в караваната на Черномоец. И, ако ние, като малко по-крайни фенове си мислим, че израза на лицата у тези "продавачки" трябва да съответства на нашите представи, то, какво да мислят тези момичета. Как да бъдат с физиономии на щастливо и весело Барби, като насреща си виждат само безразличие и интерес най-вече откъм сексуалната им угода отколкото към същината на занимавката или посланието, което "пръскат"...За съжаление усетихме липсата на всякакъв интерес от редовия бургазлия - бохем по природа, но само, когато е на маса..."Футбола и "кибиченето" по стадиона е за другите, нЪл има мач по Диема, пък и за кво да си трошим нервите" са първите оправдателни причини, които всеки ще чуе. Нещо повече. Усетихме, че и легендите за истинския Бургаски отбор отидоха в аналите, там, където са и успехите ни футболно-градски, т.е. - в миманса. Заигравките с история, факти, цвят на града и повече си остават "схватки" за 100 човека, които явно си нямат/ме работа и други дертове. Както и да е. Мъдрите и стари хора са казали: Туй, което слушат ушите не, е като туй, което виждат очите...Към 13 часа си поехме към воаяжа. Имахме честта да бъдем и едни от първите, които опитахме новия участък от магистралата пуснат буквално два часа преди да стъпим на него. За два часа се озовахме на сборния пункт на ОМВ преди Пловдив. Имахме цялото време на света да се видим и срещнем с непознати. Говорихме си със всякакви хора. Заговаряха ни. Беше весело, разчупено и семпло. Чакахме другите автомобили. Събрахме се навреме и използвахме едно познанство на Груд за да съчетаем, полезното с приятното и нужното. На първия вход към Пловдив ни посрещна полицейски ескорт придружаван от истински професионалисти - полицаи от специализиран отряд. Влизането ни в града беше придружено с блокиране на движение и осигуряване на кордон до самия вход на стадиона, където скъпите возила бяха грижливо паркирани и охранявани преди, по време и след самия мач. Тук е момента да окажем истинска благодарност на професионалното отношение на тези полицаи. Убеден съм, че всичките им действия бяха резонни и не се влияеха от нашите познанства с офицер от това звено. При този конвой и ескорт бих влязъл в Пловдив и с детско колело тип триколка.
Еваллла на тези служители. Дори мисля да ги поздравим официално за перфектно изпълнения си дълг. Както корим, така и трябва да благодарим.
Мачът: Най-хубавото от екстериора на този стадион беше тревата. Новичка и все още запазена. Имайки опит от действията и творенията на чичо Митко от Онтарио - спорт си мисля, че тревната настилка в Пловдив изживява буйните си мигове на благодат и цветущо здраве, но до годинка - две - ще остарее и залинее, като Лондонското метро. Хем ще имаш нужда от нея/него, хем няма да имаш, кога да я/го освежиш. Терена определено е с по-малък размер от този на Лазур, но пък беше еднакво пригоден за футбол. Време - лудо за игра. 40 градусов морен зной и горещ вятър все едно излизащ от пастта на 20 киловатов калорифер, но пък се изживя по-лесно от бургаската влага. Мача го започнахме със Стоян Колев на вратата, защита: Венко Филип-оФ в дясно, Гошо Терзиев и Траян Дянков ( на инжекции и с контузия) в средата и Фо Поре в зоната на левия бег. Пред тях:
Тошко Паланков, Цоньо Цонков, в ляво Утара, изнесен леко в дясно Гаел ( подпомаган от Венко), Венци Христов и Яник Боли пред него. Владеехме инициативата до 10', създадохме 2-3 добри положения, като най-чистото дойде във 2', когато почти виждах топката във вратата на канарите след удар на Венци. В този момент му липсваше сила и точност на удара, които пък Вагнер имаше в 43'. Гола за Ботев падна във време, когато полувремето се доиграваше, а Черноморец контролираше нещата. Усещането, че всичко е под контрол се усилваше и от моментното успокоение по трибуните. Канарите се "надъхваха" с някакъв високоговорител, който ги разпяваше, а на моменти само говорителя се чуваше. След гола перушината им настръхна, а нашите се сринаха. Голът им дойде, колкото нелогично, толкова и естествено. Една топка беше прехвърлена далеч наляво, където Вагнер я овладя и с плътен удар я изпрати силно под гредата. Този гол нямаше как да се случи, ако Венко Филипов си беше на мястото или, ако си беше преценил позицията по-добре. Венко увисна, като прилеп с главата на долу и остави "нещата" му да бъдат свършени от Колев или "съдбата". Нито единия, нито другото помогнаха. Топката влезе във вратата ни. През втората част Венци беше изваден и на негово място заигра Дани Младенов, а на мястото на Гаел влезе Балтанов. Добри смени с оглед на представянето на титулярите. Мача се заигра в половината на Ботев, а жълтите разчитаха на контраатаки. Така ни излъгаха и при втория гол. Той пак дойде от зоната на Венко, който се беше заиграл нейде около централния кръг на терена и докато бягаше да "изгради" опека по фланга си беше напуснат от сетните си сили, които му позволиха само да протегне крак и да направи шпалир при центровката на Неделев към чичо Ваньо. Чичо Ваньо пък засече топката във вратата на Колев и, като че ли не повярва на попадението си докато не усети на гърба си няколко канара наскочили по него, като в слънчогледова нива. След тУй 2:О, какво да играеш ? Утара си правеше играта в неговоата зона. Боли се приведе на земята и печелеше всички топки с движения и стойки, които се отричат, като практически във всички физични закони, но къде с късмет, къде с воля си правеше головите ситуации. Удари и една греда, спечели няколко въздушни топки. В самия край на мача пак при една контра останахме матирани и то пак в "болната" зона, но този път късмета и ловкостта Стоянова бяха с нас. ТолкоЗ за този мач. Загубихме, а не заслужавахме. Тръгнахме си оптимисти от стадиона заради играта на момчетата. Срещнахме се и с тях на прибиране. Съжаляваха, но не изглеждаха отчаяни...както и повечето от нас де.
Спирам до тук, работа ме зове. Чух се с Владко и Петьо току що.[/offtopic]
И пак излязохте едни прависти, едни моралисти. Абе страшна работа сте 
Че и шефа на фенклуба Ви мислел така - нищо не е станало. Дори се карал и викал на хора от ръководството. Ето това опеределено е Вашата линия на поведение.
А дори се чуват слухове че има верятност и да ни закрият. 
. Потресен съм от всичко не ми се пише направо.
[/center]
[/center]
[/center]