Почина Крум Янев

[Beck's]

Крум Янев ВЕЛИКАН !!!!!

[BR 98.75]

Мир на праха му.

[magichko]

почивай в мир Бате Круме !
мн жалко , тази седмица си отидоха паметни хора ....

[T&T]

Мир на праха му!

[petar123]

Бог да го прости! Жалко е, че легендите си отиват, а млади таланти, които да ги наследят, просто няма...

[bobonikolov]

Мир на праха му.Тези дни българският футбол загуби 2 големи легенди.

В памет на Крум Янев:

"Янев, Колев...Колев, Янев и г-о-о-л". Обикновено Крум взима топката от центъра и започва да преминава един по един съперниците си, докато намери своята футболна половинка Ването Колев и следва неприятно за вратарите упражнение - да вадят топката от мрежата... Но нека започнем отначало.

Кой е Крум Янев? Футболист по наследство. В Пловдив всички познават Янев-старши като изкусен техник и страстен любител на отглеждането на гълъби. По този повод на бащата му лепват прякора Палакмана заради обгрижването на въпросните птици. След това прозвището е прилепено и на сина му. Крум започва да играе в Ботев(Пд),
където изкарва пет години от 1945 до 1950. През лятото на 50-а Янев, който е на 21 години, пристига на „Армията" заедно с вратаря Георги Кекеманов. Ето какво разказва великият футболист за първите си стъпки с червения екип:"В началото бях доста стреснат, когато се озовах до големите звезди в „армейския" отбор. Аз бях обикновен войник, а до мен играеха вече утвърдени национали. Всичко съм постигнал с много труд".

Раждането на неповторимия дует Янев - Колев не става ей така, просто от въздуха, а на калните и прашни тренировъчни игрища под зорките очи на старши треньора Крум Милев и неговия помощник Борис Трънков. Тези моменти Янев си ги спомня до ден-днешен:"С Ването оставахме понякога два часа след тренировките, за да заучаваме нашите си комбинации, с които на мач бяхме неуловими и резултатни. Тези занимания ни сплотиха много. Постоянно бяхме заедно и след срещите на ЦДНА и националния тим. Толкова често бяхме заедно, че със семействата си се виждахме по-рядко. С него бяхме като братя".

Футболистите на великия тим празнуват в луксозното за времето си заведение „Ашингер" което се намира на ъгъла на „Гурко" и „Раковска". Другото място, където се правят сбирки след паметни мачове, е столът на военния клуб на улица „6 септември". Дори в битката за капитанската лента между Манол Манолов - Симулията и Стефан Божков си личи романтиката на онова време.

Всеки играч на „червените" има своя звезден час в пребогатата история на ЦСКА. За Янев това са трите мача с Атлетико (Мадрид) за КЕШ през есента на 1958. Първият рунд от трилогията е на стадион „Висенте Калдерон". Миговете оживяват образно в спомените на Янев: "Паднахме наивно с 1:2. Като че ли сега изтичвам до тъчлинията и казвам на Крум Милев, че ще се върна в средата на терена, за да запазим равния резултат 1:1. Чичето обаче беше сигурен, че ще ги бием насред Мадрид и ни каза да продължим да играем нападателно. Имахме подплатено самочувствие на голям европейски отбор, но получихме наивен гол и загубихме първата среща.

В София стадионът бе претъпкан въпреки студеното време. Бихме ги с 1:0. По новите правила ние трябваше да сме крайни победители заради гола на чужд терен, но тогава регламентът бе друг. Така се стигна до трета среща, в която трябваше да бъде определен крайният победител. Двубоят се игра в Женева на стадиона на Сервет „Шармий".

Жоро Найденов правеше чудеса въпреки изкълченото си рамо. От самото начало на двубоя реферът Моле ни поряза. За нарушение на Ракаров извън наказателното поле отсъди дузпа. Вава би, но Жоро Найденов акробатично спаси. После открих резултата в 18-ата минута, но съдийската сеч, която не съм виждал и до ден-днешен, продължи. При 1:0 за нас този самозван рефер отмени чист гол на Иван Колев. Вава изравни в края на полувремето.

Мачът в редовното време завърши 1:1 и в продълженията авантите за испанците продължиха. След мача целият стадион ни ръкопляскаше, а западната преса ни обяви за герои. Интересно бе, че след този двубой в столичното кино „Култура" показваха мача в продължение на два месеца и се виждаше всеки детайл от безобразното съдийство на Моле".

Освен от уроците на вездесъщия Крум Милев, големият футболист попива опит и от унгарски светила Пушкаш, Кочиш, Цибор. Даже ЦСКА е побеждавал Хонвед в този състав преди маджарите да избягат от Унгария след кървавите събития в Будапеща през 1956 година. Нормално е и Янев като всеки футболист на големия тим от ЦДНА да е имал възможност да играе в чужбина.

За тези моменти той разказва:" Караха ме да остана в Швеция, но това означаваше да избягам, а не можех да си го позволя. Играхме на три пъти през 1953,1954 и 1955 година в скандинавските страни. Хора от посолството казваха, че вършим много повече дипломатична работа за България отколкото те.

Приличахме на побеждаващия баскетболен тим „Харлем глоубтротърс". Предлагаха ни стабилно бъдеще. Гледаха на нас като на уникални играчи особено след като бяхме победили Сантос на едно от турнетата. Върнахме се обаче в България заради семействата си. После и в Мелбърн на олимпиадата през 1956 година пак бяхме изкушени. Спечелихме бронзов медал и отново бяхме в центъра на вниманието." За огромното пристрастие на Крум към футбола един случай разказва дъщеря му Мария:

"След тежък мач на ЦДНА се бяхме върнали в Пловдив. Но за много малко и трябваше баща ми да си отпочине. А той вместо това отиде да играе футбол с ромите в махалата, без изобщо да мисли, че може да се контузи или да се измори още повече." Преди да почине, съпругата му Аглая, която за времето си е една от най-красивите жени на български футболист, разказваше:"Крум обичаше футбола до безумие. В ЦСКА във всеки миг показваше привързаността си към топката."

За двубоите с Левски виртуозът Крум Янев твърди: "По онова време мачовете ни с тях бяха като контроли. Емблематично бе първенство през 1953 година. Тогава решиха, че всички играчи от ЦДНА, които бяхме в националния тим, трябва да се готвим за световното в Швейцария през 1954 година. В шампионата играеше „Б" отборът ни. За мача с Левски се съгласиха да ни пуснат нас. Победихме с 5:0. Кирчо Ракаров им вкара гол от много далеч и от тогава излезе лафът, че е „вкарал гол от Халите". Нямахме никакъв проблем в дербито."

Янев напуска футбола през 1960 година, след като е контузен тежко от играча на Локо (Сф) Васил Методиев - Шпайдела.

Вече близо половин век все още такъв дует като Крум Янев и Иван Колев не може да се появи нито в ЦСКА, нито в националния отбор. Крум бе магьосник с топката.

И как искаме да имаме успехи в този спорт като днешните футболистчета нямат дори и 1/100 от желанието за развитие и игра както на Колев,Янев,Гунди,Стоичков и много други славни български футболисти.Само гледат да налапат пачките и да забият поредната в дискотеката....

[sure thing1926]

Голям футболист и човек. Нека му е светло на онзи свят. Освен в Цска е играл и половин година в Локомотив Пловдив, тогава Славия-Ченгелов! Браво на Гонг, че отбелязват, че е юноша на Левски Пловдив, днешен Спартак Пловдив.

Почивай в мир, Палакман!

Още по темата:

На вчерашния ден – 24 август 2012 г., е напуснал земния си път Крум Янев. Той бе последният от големия ни тим през 40-те години... В знак на уважение и почитайки неговата памет, бих искал накратко да опиша ранните му футболни изяви – в родния Пловдив.

Роден е през 1929 г. в източната част на града, къщата му е била до сегашния пл. „Шахбазян” (към местността „Адата”). Започва да играе футбол като ученик в Първа мъжка гимназия, там е забелязан от деятели на Левски – в чиито детски и юношески формации израства. Дебютира за представителния тим още 18-годишен, ставайки първенец на Пловдив за 1947 г.

През есента на същата преминава за кратко при нас (Славия-Ченгелов), но се завръща отново в Левски.
През сезон 1948/49 г. обаче Крум Янев е привлечен окончателно, изявявайки се много силно във възстановената елитна дивизия на България. Нещо повече, той се превръща в голмайстор на Славия-Ченгелов за сезона.

Есента на 1949 г. настъпва реорганизация на спорта, а на Крум Янев предстои отбиване на военна служба. По изискване на реорганизацията той има право да играе само за ведомствен тим на армията. Така преминава в ДНВ Пловдив (Ботев), а след две години – в ЦДНА София (ЦСКА).
Оттам нататък е история... Крум Янев се превръща в една от легендите на българския футбол от 50-те години!....

Преди две години – на 5 октомври 2010 г., се срещнах и разговарях с Крум Янев. Видяхме се в кафенето на ст. „Българска армия”, носех току-що отпечатания макет на книгата „Оттук започва любовта” – което му показах. Той разгледа с много умиление снимките от 40-те години, разказваше за съотборниците си, споделяше своите спомени. Бе много отзивчив и сърдечен! Разговаряхме над един час, записът, който тогава направих, е сред най-ценните за мен...

Благодарен съм на съдбата, че имах възможност да се докосна до една от най-големите личности в историята на българския футбол. Нека е светла паметта на Крум Янев!

П. С. Мисля, че е задължително едноминутното мълчание преди днешната среща между Локомотив Пловдив и ЦСКА – за които два тима Крум Янев е играл.

* * *
Илюстрации:

http://farm9.staticflickr.com/8436/7855 ... a52f_b.jpg

http://farm9.staticflickr.com/8424/7855 ... 179e_b.jpg

http://farm9.staticflickr.com/8298/7855 ... 7f1c_b.jpg

http://farm9.staticflickr.com/8286/7855 ... fb48_c.jpg

http://farm9.staticflickr.com/8302/7855 ... 57aa_z.jpg

[samocskasamo]

Абсолютно ГОЛЯМ човек и футболист.Ходеше дори и на тренировките на ЦСКА.Няма да забравя когато фенклуба "Комитите" ни нападнаха на контролата с Вардар в Скопие,и си го получиха де,как бате Крум макар и на години не трепна нито се уплаши.СБОГОМ бате КРУМЕ

[camarasa]

Момчета, ниога не забравяйте човека Крум Янев. Имах щастието да го познавам и претенцията да му бъда приятел. 40 години и кусур .
В живота си държеше на три неща - дъщеря си, Пловдив и ЦСКА. До последен дъх. А вероятно и в онзи по-добър мир , където, убеден съм , вече разцъква с Ването Колев, Гацо, Симолията, Червения, Жоро Найденов, Цанев....
Болиииии.....
Сбогом Приятелю

[защо]

Бог да го прости!