Еее, тайна майна. Ако ти кажа - трябва да те убия след това
Всъщност бях на тясно и трябваше да мисля бързо....Процесора ми взе да се задъхва, но обикновено в такива ситуации съм много хладнокръвен. . За разлика от Жорката. Той се беше панирал милия...Ама нямаше как, с аверчето преди няколко дена го бяхме уредили с момиче на въпросния купон...Минаха няколко минути докато се взема в ръце и се организирам за правилния ход.
Та - казах му ела сега ще се върнем на входа на ВХТИ. Има едно павильонче, до спирката точно. Да купим един шоколад...Разтваря се веднага в кръвта, отделя хормон на щастието, идва ти прилив на енергия и други такива глупости... Отидохме там, взехме един Фин Млечен на Своге, а аз го инструктирах да си остави малко размазан шоколад по устата. Той все още недоумяваше, но ме послуша. Нарочно не му казвах какво съм намислил, за да не ми опонира излишно и да ме вкарва в излишни размисли.... Следях си часовника по секунди........Бях пресметнал кога всички ще са влезли....Вече бяхме на ръба да закъснее безвъзвратно и да не го пуснат.....Остават буквално броени минути преди да изтеглят варианта на теста. Вика - абе ти да не се отказа? И някак си си пролича че му се искаше да е така...А аз хладнокръвен: Не, не, има време...Последно поглеждане на часовника, потупвам го по рамото и му казвам: Сега тичай през глава.....След 2 мин ако не си вътре сме аут...Тичай през глава и кажи на входа че ти е станало лошо и си ходил да си купиш шоколад
Така и стана, знаех, че този мой ход ще притъпи вниманието на човека пропускащ на входа. Всяка година се случва някой да влезе последен, кой не намерил коя точно е сградата, къде е в списъка и така. Хора всякакви и от всички краища на страната...И така мина КПП-то
