калпазанчо написа:Ники, обще взето в момента, в който разбрах на къде отиват работите си пуснах глупакофилтъра в главата и си прожектирах мое си филмче, като същевременно от време на време превключвах картината (без звук) на този двойник на Луи дьо Финес, за да разбера кога ще се успокои и ще изпишат финалните надписи....Знаех наизуст репликите, които обикновено присъстват в един такъв монолог: "Ей ся' им е*ах мамата на тия.....те знаят ли ме мене аз кой съм.....те не знаят колко съм луд" и т.н. И когато най-сетне пауъра и първоначалния му ентусиазъм угаснаха му рекнах: "Така е, прав си, питаш ли ме мене, аз цял ден трябва да ги понасям тези", при което той вече окончателно мина в сферата на сивата действителност в неговата скучна канцеларийка обзаведена в стил луксозен ранен соцмодернизъм, където пепелника беше изпълнен с фасове, температурата на въздуха беше около 40 градуса, навсякъде беше хаос от разхвърляни чаркалъци, балатума беше накъсан навсякъде, а той седеше сам по цял ден и се самосъжаляваше за пропуснатия шанс да спечели от тотото и да си "оправи" най-сетне живота...започна да се чуства гузен, да се извинява, да пита какво може да направи за мен, какво работя, да ми обяснява колко много иска да работи с хора като мен, колко ме харесва, та чак поиска утре (сиреч днес) да мина да му представя оферта от нашата компанияче и визитката ми взе почти насила
........
п.п. Сега очаквам 2ра серия на филма
Важното е , че е осъзнал грешката си и може да му послужи като обица на ухото, да не ги прави тези работи наново, защото това са само нерви на вятъра.
[/center]
[/center]