Паметни мигове в историята на Левски и спомени от тях

[santiliana]

велик мач беше реванша с Удинезе...Да ти поведат италианци и да им обърнеш мача, категорично при това- с игра и битка. Наистина ВЕЛИКО. Спомням си, на този мач псувах Ицо Йовов като последния каруцар (без злоба, разбира се). Но уникалният му пропуск пред голлинията през първото полувреме щеше да ми пръсне сърцето. А в края, когато отново усетихме миризмата на изгорели вестници, светлините от факлите на победата и бурната радост на всички ни....Не, не, не- няма такъв кеф от това да съпреживееш победата на любимия си тим над много по-богати, по-стойностни отбори от него, на ТВОЯ стадион. В ХРАМА- "ГЕОРГИ АСПАРУХОВ"...

[lazio1997]

велик мач беше реванша с Удинезе...Да ти поведат италианци и да им обърнеш мача, категорично при това- с игра и битка. Наистина ВЕЛИКО. Спомням си, на този мач псувах Ицо Йовов като последния каруцар (без злоба, разбира се). Но уникалният му пропуск пред голлинията през първото полувреме щеше да ми пръсне сърцето. А в края, когато отново усетихме миризмата на изгорели вестници, светлините от факлите на победата и бурната радост на всички ни....Не, не, не- няма такъв кеф от това да съпреживееш победата на любимия си тим над много по-богати, по-стойностни отбори от него, на ТВОЯ стадион. В ХРАМА- "ГЕОРГИ АСПАРУХОВ"...

Много ме е яд, че не бях на този мач. Просто не е истина...Това наистина е най-великият мач на Левски, който съм гледал, за жалост не на живо. Помня как седях у нас на дивана и гледахме с баща ми мача...Поведоха ни и после Йовов изпусна в края на полувремето. Баща ми се изнерви и излезе някъде навънка да пуши, а аз гледах със сълзи на очи и се надявах да не отпаднем и се молех и още помня какво си казах "Айде момчета, вкарайте, моля ви..". И то взе, че стана чудото. Въпреки, че не бях на стадиона и не мога да знам каква е била атмосферата, а тя е била страхотна, този мач ще го помня винаги, тъй като тогава се запалих истински и вече ужасно много исках да съм на стадиона, и не след дълго отидох на първия си мач на Левски...

[santiliana]

не по-малко запомнящи и вълнуващи са часовете преди и след тези мачове. Уникални случки стават винаги. И това също остава за цял живот в съзнанието ни...На този мач с "жабарите"...Пътуваме цял следобяд до София...3 буса с "маймуни"...Луди и разпалени...Всеки си реди състава, който за него трябва да е титулярен...Отворили сме джамовете на возилата и сме извадили шалове...В един момент шофьора на нашия бус остави волана и се обръща назад като почва да ни разправя кое-как и защо трябва да стане за да победим...А на мене живота ми мина като на филмова лента...Караше с над 100 по "Хемус"...После в района на стадиона...Апване, пийване, песни, приятелства и т.н. Един от наш`те вече се "отряза" тотално и като почнахме да влизаме, "ушевите" не го пускат...5 пъти го връщат, 5 пъти и той натиска да влиза...Накрая вика: "абе, кво ме връщате бе милиционерчетата...Аз не съм пиян, аз съм дрогиран"...Голямо шоу...А никога не е и виждал такова. Но ги взе на подбив...И ония взеха, че го пуснаха...Няма нищо по-хубаво от това да сме всички на стадиона, там тръпката е различна, чувстваш, че участваш по някакъв начин в двубоя и можеш да допринесеш за победата на любимците си...

[t0bl3ro_bg]

Този мач го имам на диск, заедно с всички от 2006-07 и ги гледам всеки месец и пак всичко отвътре тупти

[lazio1997]

не по-малко запомнящи и вълнуващи са часовете преди и след тези мачове. Уникални случки стават винаги. И това също остава за цял живот в съзнанието ни...На този мач с "жабарите"...Пътуваме цял следобяд до София...3 буса с "маймуни"...Луди и разпалени...Всеки си реди състава, който за него трябва да е титулярен...Отворили сме джамовете на возилата и сме извадили шалове...В един момент шофьора на нашия бус остави волана и се обръща назад като почва да ни разправя кое-как и защо трябва да стане за да победим...А на мене живота ми мина като на филмова лента...Караше с над 100 по "Хемус"...После в района на стадиона...Апване, пийване, песни, приятелства и т.н. Един от наш`те вече се "отряза" тотално и като почнахме да влизаме, "ушевите" не го пускат...5 пъти го връщат, 5 пъти и той натиска да влиза...Накрая вика: "абе, кво ме връщате бе милиционерчетата...Аз не съм пиян, аз съм дрогиран"...Голямо шоу...А никога не е и виждал такова. Но ги взе на подбив...И ония взеха, че го пуснаха...Няма нищо по-хубаво от това да сме всички на стадиона, там тръпката е различна, чувстваш, че участваш по някакъв начин в двубоя и можеш да допринесеш за победата на любимците си...

Действително преди мач се случват много запомнящи се случки. Например няма да забравя приятното чувствата си преди мача с Гент. Просто вълнението ми беше голямо. Отидох на касите още 1 час преди да пуснат билетите някъде седмица преди мача...В дена на мача беше страхотно. Чакаме си с баща ми и брат ми тролей 1-ца на паметника Левски, но той закъсняваше сигурно с 20 минути. Уплаших се да не закъснеем. Все пак дойде, а вътре беше страшна бутаница. Песни, шалове, веселба. Помня, че когато оставаха 3 спирки до Герена вече нямаше сантиметър място в тролея и се гъчкахме буквално. Спирахме на спирките и имаше хора, нормални, пенсионери, бабички, които искаха да слязат или да се качат, но просто нямаше как...И тогава един от феновете отзад викнаха на шофьора "Карай към Герена, няма място вече и той човека кво да прави пропуска спирките, а тролея едва едва се влачи, и накрая ни стовари право на Герена. След мача съм гледал и капацитетът на тия тролеи Икарусите е към 100 места, а вътре бяхме не по-малко от 150 човека Беше страхотна веселба и след мача, колите свирят с клаксони, сини шалчета през прозорците, наистина страхотно усещане...цяла нощ не спах тогава от екстаз и вълнение...

[santiliana]

а да не говорим какви приключения са за пътуващите с коли от прованса (като нас) и да се чудим къде да ги оставим...Но емоцията е страхотна...После, през есента, мачовете с Киево, влизането ни в ШЛ, сълзите от щастие на всички ни в очите...Велика публика сме, момчета! Левски е голям, защото именно публиката му е голяма. И точно тя прави разликата му с другите отбори...

[lazio1997]

а да не говорим какви приключения са за пътуващите с коли от прованса (като нас) и да се чудим къде да ги оставим...Но емоцията е страхотна...После, през есента, мачовете с Киево, влизането ни в ШЛ, сълзите от щастие на всички ни в очите...Велика публика сме, момчета! Левски е голям, защото именно публиката му е голяма. И точно тя прави разликата му с другите отбори...

Сега ми се иска да ходя на гостуване в Пловдив или в Перник примерно с влака, ама майка ми и баща ми не дават... Чул съм, че е голяма веселба...

[santiliana]

и весело, и с белези понякога... Тази година ще е готино...Особено с "канарите" ще бъде шоу...

[ivaka]

Първите ми смътни спомени за мач на Левски, са срещу ЦСКА - май беше октомври 1977г. тогава нашите ги порнаха с 4 гола - май два на Данчо Пиката.
По-ясни спомени имам от 1980г. насам...никога няма да забравя требъла през 1984г.
За него се писаха оди - казваше се - СИНЯ ОДА ЗА НАРОДА, СИНЯ, КАТО НЕБОСВОДА - Де се е чуло, видяло три купи взети нацяло, що ми е Левски туй сторил ЦСКА трижди преброл...имам я вкъщи на няколко пожълтели печатни страници.
Понеже съм трето поколение левскар у нас има доста уникати...имам плочата с песента на Наско Дзорлев - Балада за Гунди и Котков, баща ми има цяла колекция от значки на Левски с почти всички емблеми на клуба.По негово мнение най-хубавата е тази с Л-то на жълто-червен фон със синя кантовка, на настоящия екип пак я сложиха за негов страшен кеф.
Неговите спомени и тези на дядо ми са още по-стари...
Бащи ми казва, че до края на живота си ще помни как сме били Барселона с Кройф в София 5:4 и той е бил на мача...помни как Кройф при един корнер е изнесъл топката извън очертанието и той бил на по-предните трибуни и започнали да свиркат и сочат на съдията, но той си направил оглушка - Кройф центрирал и вкарали един от головете, но да вкараш 5 гола на Барселона си е подвиг, независимо в кой период, и са малко отборите по света, които могат да си похвалят с такова нещо...как сме отстранявали Аякс...и най-якото какво е изпитал при гледането на мача 7:2, тогава бил в отпуска от казармата, а когато се върнал, при маршируване бъзикали чорбарите, като брояли не раз-два, а седем-два.
Абе, Левски, скръб и радост, болка и щастие, провали и успехи!
И до днес баща ми помни погребението на Гунди и Котков, на 30 юни имали работа в двора и към обяд баба ми /лека й пръст/ излязла и им казала /чичо ми също е заклет левскар/, да не се натъжават, но май нещо е станало с Гунди.
После били заедно на погребението...мир на праха на Гунди и Котето!
Това е Левски!
Дядо ми, баща ми, аз, двете ми дъщери са левскарки, синът ми е още малък, но познайте от кой отбор ще бъде, като поотрасне!
САМО ЛЕВСКИ, ОЛЕ!

[Obektiven1]

Понеже не видях друга подобна тема,ще го напиша тук.Днес се навършват 37 години от отстраняването на великият по онова време Аякс Амстердам,за мен и за много други хора най-великият Европейски мач в историята на Левски с които се достига и втория от общо петте четвъртфинала в клубните турнири.Поклон пред всички взели участие в този паметен двубой http://www.youtube.com/watch?v=v70cNmKylaw


Левски (София) 2

Стефан Стайков Николай Грънчаров Иван Тишански Стефан Аладжов Кирил Ивков Стефан Павлов Войн Войнов Йордан Йорданов Кирил Миланов Павел Панов Красимир Борисов


Аякс (Амстердам) 1

Шрийверс Ван Дорд Сурбиер Дусбаба Крол Нотен Хулсхоф Геелс Г. Мюрен Брокамп Ван Зантен

1:0 Павел Панов 33' 1:1 Геелс 63' 2:1 Павел Панов 66'

При дузпите : 1:0 Иван Тишански 1:1 Геелс 2:1 Павел Панов 2:2 Крол 3:2 Кирил Миланов 3:3 Нотен 4:3 Красимир Борисов 4:3 Хелинг - пропуска 5:3 Йордан Йорданов