In memoriam: Георги Соколов

[Captain Stottlemeyer]

Днес, 27.06.2012 г. се навършват 10 години от смъртта на Георги Апостолов Соколов – Соколето. Георги Соколов е роден е на 19 юни 1942 г. в София, квартал „Иван Вазов”. Син е на големия български вратар Апостол Соколов (Поцо), затова и първите му 2 мача в „А” група са с екипа на пловдивския „Спартак, където баща му е треньор. Като юноша Жоро (наричан още Йогата, заради желязната си физика) играе в „Левски”, става и шампион на страната за юноши през 1960 г. Първата му изява в мъжкия отбор на „Левски” е в приятелската среща с "Челси" (0:2), играна на стадион "Васил Левски" на 17 август, 1958 г. През пролетта на 1959 г. Соколов е една от основните фигури в юношеския национален тим на България, спечелил европейската титла на турнира в София. След този триумф Жоро, още не навършил 17 години, почти веднага се утвърждава и като титуляр при мъжете на „сините”, където играе до 1969 г. Дебютира за националния отбор на България на 13-ти май, 1959 г. при победата с 3:2 над Холандия в София (на 16 години, 10 месеца и 27 дни), като става най-младият футболист, играл за "А" отбора в неговата история. Има 239 мача и 83 гола за „Левски” във всички турнири. Шампион на България с „Левски” през 1965 и 1968 г. Носител на купата на България с „Левски” през 1959 и 1967 г. Автор е на първия гол за „Левски” в ЕКТ - на 12 септември, 1965 г. в 8-та минута на 1/16 финала за КЕШ на стадион "Росунда" в Стокхолм – „Юргорден” – „Левски” 2:1 (на реванша в София 6:0 за „Левски”). Окончателната раздяла на Жоро Соколов с „Левски” е през 1969 г., няколко месеца след обединението със „Спартак” - София. Футболната му кариера е прекратена, допълнително страда и заради проблеми с алкохола. Един от най-големите таланти в българския футбол, притежаващ брилянтна техника, неподражаем дрибъл, пробивна мощ, точен пас и поразяващ удар, остава извън футбола.... Соколето търси начин да преживее. Работи като таксиметров шофьор, по-късно кара автомобилна цистерна. Заболяване от дископатия и радикулит го правят почти неподвижен и го затварят в жилището му при колелото на трамвай № 1 в квартал „Иван Вазов”. Изживява последните си години самотен, не пощаден както от противниковите бутони, така и от човешката несправедливост, забравен за съжаление от много хора... Дълбок поклон пред паметта му.

[Sofia 1929]

Огромен талант, жалко че си отиде малко или много недооценен. Вечна му памет

[САМО ЛЕВСКИ!]

Според някои хора които са го гледали на живо е бил по-голям талант и от Гунди Жалко, че кариерата му приключва толкова рано...да почива в мир !

[шивача]

Чувал съм , наистина, че е бил голям! Бог да го прости!

Соколето си отиде с глад и водка
След 60-ия си рожден ден ускорява края с 40-дневно гладуване и водка. Умира болен, забравен и беден.
И обиден за проваления бенефис. Вярва, че като издъхне, ще получи полагащото му се признание.
На смъртния си одър се пита защо свършва така. И не си отговаря. Дали не е прекалено талантлив за нашата действителност? Той не влиза в никакви рамки.
Никой не му дърпа конците. Това не се прощава и посмъртно. Но цялата драма на футболиста се тропосва на алкохола.
Повиват го в царски пелени
Жоро Соколов се ражда през 1942 г. Дядо му е личният телеграфист на Борис Трети. Затова царицата изпраща на бебето комплект пелени.
Георги е син на големия вратар Апостол Соколов, от когото се учат Лев Яшин и Жоро Найденов. Майка му Евдокия е македонка. Тя дълго е домакиня. Едва на средна възраст започва работа като фризьорка. Има по-малка сестра - Марта.
Приживе красавицата не напира да става герой на социалистическия труд. Бащата пази и преди девети септември, и след него. Участва на олимпиадата в Хелзинки. Соколови не са репресирани. Остава им само прякорът "царските".
От края на 60-те ги преследва семейно проклятие
Виртуозът е изритан от футбола. Бащата и синът се пропиват. Марта се трови с мравчена киселина.
Причините остават тъмна Индия. Според брат й красавицата не може да приеме наближаващата старост.
Оставя сираче на няколко годинки. Без родителски надзор, момчето й Мартин започва да се дрогира.
Светският лъв Поцо умира от цироза на черния дроб. А при здрави крака легендарният му син получава тежък алкохолен полиневрит.
И остава прикован на легло. След смъртта на мама Дочка вече няма кой да се грижи за него. Като не дочаква бенефиса си, Жоро започва гладуване, което в съчетание с водката и куп болести го вкарва скоропостижно в гроба.
Племенникът не присъства на погребението, защото е зад решетките за наркомански кражби. Така финишира сагата “Соколови”. Но в началото всичко е на шест.
Мъчат го за вратар
Поцо лично тренира сина си. Първо го пробва за вратар. После го преквалифицира. Не се знае дали заради средния ръст на момчето. Или просто вижда дарбата му на нападател.
За вратар Жоро може да е нисък. Но за полеви играчи е супер. Висок е 173.5 см. Колкото Пеле. Научни изследвания показват, че има идеалните данни за футбол. Той е бърз, повратлив, с невероятен старт, финт, пас и дрибъл.
Битува мнението, че всичко при него е дар Божи. Но има и труд. Освен общите тренировки Поцо го шлифова по четири часа на ден. Жоро не крие: "Никой не тренираше повече от мен."
Като футболист няма недостатъци
Дори в играта с глава е супер. Специализира се да засича ниски топки с плонжове по три-четири метра. Твърди, че е вкарвал голове и с по-дълги скокове.
Единствената му ахилесова пета е липсата на демарж Не може да задържи високата си скорост продължително време. Но на старата къса и най-бързите защитници с 3 - 4 метра. Това е абсолютно достатъчно за нападател.
Спрямо теглото си е як като бик. Фитнеси още няма. Но Жоро си прави щанга от колела на вагонетка. Вдига я до припадък. И защитници падат при допира с него.
Поставя рекорди за “Гинес”
В "А" група дебютира на 14 години. На 15 излиза за мъжете на "Левски". След година облича националната фланелка за мъже. Следващата става европейски шампион за юноши. Обявяват го за най-добър играч на шампионата. № 1 сред най-талантливото футболно поколение у нас и в Европа!
Никой не си прави труда да провери дали това има някакъв международен аналог. Докато е жив, Жоро е убеден, че ако Гунди например притежава подобен актив, той няма да бъде подминат с лека ръка: "Защо се търсят лъжливи кумири, а се пренебрегват уникални постижения? Защо рекордите ми не са вписани в книгата на “Ги-нес”?"
Става звезда, преди да вземе паспорт
Въпросът е как проваля невероятния си талант. Дали алкохолът е причина или следствие? Тиражира се, че Поцо Соколов едва ли не насила пропива сина. Жоро го отрича.
Баща му го карал да нагъва само две неща. Глюкоза и пържоли. За енергия. Соколето пуши като циганетата. От дете. Но не е изключение. Повечето футболисти от поколението му са такива. Гунди пафка от 15-годишен. Обаче има друго. Единственият авторитет във футбола за Йогата е Поцо. Обикновено стратезите му дават един акъл, а той играе както казва баща му. И наставниците го намразват.
Не обича най-болните фенове
Той е любимецът на публиката. След всеки мач някой левскар хуква да го прегръща. А Жоро мрази да го целуват мъже.
И нокаутира натрапника. Цесекарите никога не го мляскат и нямат подобни проблеми.
Пуска се слух, че Йогата бие само левскари и е таен чорбар. А тарторът на “синята” агитка Сашо Моряка прави грандиозна измама с името му.
Излиза с номера, че събира помощи за контузения Соколов. Обикаля с една кола прованса и събира бая пачки.
През това време Йогата лежи със счупен крак и хабер си няма за измамата. Вбесен, нарича хората от агитката идиоти и лумпени.
Застава между ЦСКА и "Левски"
Жоро е вторият играч на "Левски", за когото избухва война между двата гранда след Никола Цанев. Той три пъти е с единия крак при "червените".
Първия път се опитват да го отмъкнат като войник. Но идеологът на “синята” публика Рихард Езра отива при Тодор Живков с делегация от Калоянчев и Кисимов. И чудото става. Уволняват Жоро и той пак заиграва в "Левски".
Това е голяма глупост. От военните измъкване няма. След няколко години те пак го викат. Пращат го в "Сливен".
Искат от сателита си да го прилапат в ЦСКА. Федерацията не дава на вундеркинда да играе за "войводите".
А само да тренира с тях. После го откомандироват в спортна школа "Чавдар".
Езрата пак го примамва обратно. Служи в спортна рота, но рита за "Левски". Според очевидци тогава се пропива. Не му правят проблеми за режима. Та да не играе силно за врага.
Заради Соколето цесекарите правят първата демонстрация по Татово време
Наказват го само когато шибва гол на ЦСКА в дербито. В ареста го карат да чисти нужниците на казармата.
Третия път Жоро е на прага на ЦСКА след уволнението си от "Левски - Спартак". Симолията го иска. Но генералите с един глас “против” отхвърлят "хулигана". Тогава пред военния клуб минава първата демонстрация по комунистическо време.
Тя не е на дисиденти, а на цесекари, които искат Соколето.
Не ще да играе за националния отбор
Това е грешка. Жоро отказва да рита за трикольорите по три причини. Първо, се страхува да лети със самолет.
Второ, иска да е дясна свръзка. Обаче в националния дават осмицата на Теко Абаджиев и го пращат дясно крило. Той отказва № 7 и напуска. Вероятно така си навлича и гнева на височайшия покровител на "Левски" и Теко - Борис Велчев.
Най-важната причина Йогата ми разкрива в края на живота си: "В националния само аз и Якимов бяхме безпартийни. Другите ни изолираха и не ни пускаха на събранията си. Държаха се с нас като хора второ качество. Не знам Якимов как издържаше, но аз не можах!" Това вероятно стига до ушите на Тато.
Едва ли е очарован, че момчето, за което ходатайства лично, става "саботьор". Веднъж Йогата нарушава табуто си. Връща се в националния отбор преди световното в Англия.
Витлачил сглупява да го пусне в протоколен мач на "Левски". Жоро чупи крак и изпуска поредния шанс.
Накрая пие и ходи по жени с баща си
Поцо непрекъснато повтаря на сина си, че е с две класи над другите. Обаче след появата на Аспарухов му втълпява и друго: "Трябва да вкарваш по два гола всеки мач!" Йогата предпочита да подава и да прави атракции за публиката.
Лека-полека става № 2 в очите на шефове и журналисти. Веднъж в Истанбул турски менажери отварят пред Соколите куфарче, фрашкано с пари. Пачките са за съгласието на вундеркинда да остане в турски гранд. Двамата отказват. Офертата идва в бара на хотела. Пълно е със съотборници и ченгета. Няма начин.
Но насаме старият Сокол заявява: "Ти не си за тука. Ти си за "Реал" - Мадрид.” С тези думи директно тласка наследника си да бяга на Запад. Но Жоро не се решава.
Накрая Соколите му отпускат края. Георги признава: "С баща ми не само си поркахме. Ходехме и по мадами."
Мечтата на Белия Гаринча
Жордао изживява тежко мизерията. Докато може да ходи, пари не му трябват. Където и да влезе, всичко живо го черпи. Нуждае се от стотинки за първата бира. После настава комунизъм.
Накрая мечтае само за здраве. Веднъж ме шашардисва с думите: "Знаеш ли какво искам? Да грейне слънчице, да ме качат на една каручка и да тръгна по белия свят. Накъдето ми видят очите." И зарецитира стихотворение, чийто автор не зная: "Карай, коларю, карай колата..."
Грешките на Йогата
В последните месеци си прави нещо като равносметка. Щом бенефисът му се проваля, обвинява "Левски" и се самобичува за клубната си вярност. В този период разчепква и отношенията с Гунди. Твърди, че той не му подава нарочно.
И че предлага на МВР-боса Солаков да го освободи от "Левски - Спартак". Но съжалява, че не се изяснява с адаша си след обединението. Предполага, че окончателно става черна бройка, след като отказва на Ангел Солаков да играе симулативно срещу "Спартак" - София. И щом демонстративно напуска МВР.
Обвинява се, че като хлапе е говорител на старите си съотборници пред ръководството.
И шефовете на "Левски" го намразват от малък. Но не се тюхка, че няма деца и остава сам: "Аз роби не искам да създавам."
На смъртно легло се псуваше, че не духва
Жоро не обича въпроса дали е по-добър от Гунди. На него отговаря по три начина.
Че двамата са много различни и не бива да се сравняват. Намеква, че е по-модерният футболист и №1 на "Левски".
Само веднъж, пиян, ми казва друго: "Щом, съм останал тука, да е по-добър от мене!" И се псува за глупостта си.
Това става няколко месеца, преди да умре. Тогава говори с голяма болка. Като за грешката на живота си.
Моята версия
Той не го казва. Но според мен огромните очаквания смачкват психиката на Жоро Соколов. Кръщават го Белия Гаринча. И чакат да надмине Пеле.
После изливат помията върху него. Йогата отбягва темата. Но в едно интервю обобщава: "Аспарухов се изстиска като лимон. Повече не можеше да направи нищо. Но аз не разкрих потенциала си. Дори и не доближих тавана си!"
Крахът на Йогата е крахът на различния. В Булгаристан вече може да си травестит или лесбийка. Но да си извън глутницата и да не си прошнурован и прономерован, не може.

Юри СТЕФАНОВ

АСПАРУХОВ И ДРУГИТЕ В ОЧИТЕ НА ЙОГАТА:
Основният му критерий е мнението на Поцо. За наборите цитира бащини реплики от 40 години. И никой не може да го разубеди. Ето какво каза Йогата за големите български футболисти.

ГУНДИ:
Ако имаше енергия, щеше да е много опасен. Но той нямаше. Използаха го за някаква голяма пропаганда.
КОТКОВ:
Кольо беше звезда. Но от пешеходците откъде го вадеше този удар?
КОЛЕВ:
Иван беше много опасен! Толкоз.
ЯКИМОВ:
Голям техник. Ама много лъжеше и забавяше контактите на отбора.
ЗУМА:
Подскачаше около топката като розово фламинго. А и къде е играл? Край гарата в Пловдив.
ПАТРАТА:
Хвалеха го, че имал пас. А той телеграфираше къде ще подаде топката.
ЖЕКОВ:
Веднъж ритахме заедно в мач за олимпийска квалификация. Топката изсвири в ушите ми като куршум.
Мечтаех да играя с него. Тогава Жеков щеше да вкарва по пет гола на мач. Три след мои пасове!
ЦАНЕВ:
Тоя мозъци развинтваше.
ДЕНЕВ И ГИБИ:
Само в тях двамата видях нещо от себе си.
МЕЦИ ВЕСЕЛИНОВ:
Най-бързото дясно крило в Европа. Трябваше да е твърд титуляр в националния.
ГЕОРГИ ИВАНОВ:
Гонзо е пеперуда! Ако аз се съблечах по пликчета на "Герена", Поцо щеше да ми откъсне главата.
МИТКО БЕРБАТОВ:
Това момче ми стопля душата.
ЖОРО СОКОЛОВ:
Черната овца на българския футбол. За толкова години никой от "Левски" не ми предложи работа в клуба.

САШО МАНОЛОВ: ОЩЕ НЕ СМЕ СЛОЖИЛИ НАДГРОБНАТА ПЛОЧА НА ЖОРО
Каменари-менте провалили идеята
Този месец се навършват четири години от смъртта и 64 от рождението на Жоро Соколов. Датите са покрити от забрава.
Телефонът на Йогата не е сменян, Но никой не го вдига от години. Говори се, че племенникът-наркоман продава соколариума и изчезва с парите в неизвестна посока. Но според други той може да е още в затвора. Ето какво казва шефът на “сините” ветерани по въпроса:
Паметната плоча ли? Още не сме я сложили. Майсторите излязоха менте. Аз ходих в агенция да се интересувам.
Но ми поискаха парите предварително. Отговорих, че първо трябва да свършат работата. Казах, че "Левски" е институция. Ние няма да ги излъжем и да избягаме. После бях там втори път. Но каменоделците бяха изчезнали. Нямаше ги на стария адрес.
Ще трябва да дадем поръчката на наши хора. Представа нямам какво стана с апаратамента на Жоро Соколов. И аз чух от мои футболисти, че племенникът го е продал и изчезнал.

[HEATSEEKER]

Лека да му е пръстта Четох за него в книжката посветена на него.Бил е голям футболист и наистина бунтар.

[ЦСКА-83]

Лека му пръст на човека.
Чувал съм ,че е бил един от най добрите футболисти в България,ако не и най добрия.

[g3_ev2]

Гледал съм много пъти на живо Соколето. Освен голям футболист беше и голям шегаджия на терена. Напр. Левски играе контрола с Дунав (Рс), Жоро атакува срещу Добчев (Дун), прави финт и Добчев залита и пада. Публиката ръкопляска на майсторството, а излизащия на позиция Жоро пуска топката (нарочно) в аут, за да се поклони на публиката. Друг случай: Пак Дунав играе с Левски, Сюлейманов (Дун) поема топката и се опитва да продължи атаката, когато отзад го подкосява някой. Нервозния Шамо скача и се оглежда заплашително. Чува се глас: "Спокойно, Шамо, аз те ритнах, Жоро, не е фаул!"
Голям играч, от сегашните най-много италианецът Тоти ми напомня Соколето!

[Странджата]

Лека му пръст! Който не го е е гледал, да си представи Гибона три пъти по-добър. Но не беше послушник, като повечето неимоверни таланти си вярваше, че животът му и футболната му кариера зависи само от него, а в онези времена - и не само в тях, ако не си "правилен", съдбата ти е тежка, е нерядко и трагична.
Не знам за кого трябва да скърбим повече - за Гунди или за Соколето. Левски губи от това, че направи само от Гунди икона, още повече, че Гунди беше"правилният" човек.
Да поменем Соколето и да направим така, че ние, левскарите, да се прекланяме пред него като пред Гунди. Да извисим и другите си легенди - от това и Гунди, лека му пръст, ще спечели, защото пак с тях ще се сравнява.
Не знам дали на Герена има плоча на Соколето, но ако няма, трябва час по-скоро да се сложи! И то не от фен-клуба, защото това няма да говори добре за управата на клуба.
Поклон пред паметта на Соколето - всеки е грешен, но не всеки има такъв талант!

[Син до гроб]

Чичо ми е бил в един клас със Соколето,много истории ми е разказвал ! Най-големият талант на България,най-големият техник имала някога ! Шивач,не ти прави чест да вадиш изрезки от статията във вестник "ШОК"(между другото имам и книжката ,направена специално за него от този вестник),която статия той по-късно заклеймява и казва ,че 2/3 от нещата писани там са пълна измислица ,като дори репортера който прави интервюто му завлича доста сериозен брой снимки !

[scb]

В последните си дни си пиеше ракията на последна спирка на трамвай №1, на пазара "Ив.Вазов". Голям образ и винаги готов на раздумка с всеки. Слушал съм го доста пъти, когато почваше да разказва за миналото и най ме впечатляваше това, че говореше за "вечния враг" ЦСКА с уважение.