Мнениеот john barnes » 25 юни 2012 14:47
На полувремето на финала с Милан в Истанбул картинката в съблекалнята бе доста депресираща. Всички седяха с наведени глави, сякаш всичко приключи за нас. Треньорът обаче ни успокои. Говори за феновете и френетичната им подкрепа. Припомни, че преди този мач прекършихме доста силни тимове, затова второто полувреме не биваше да се предаваме. "Имате 45 минути да обърнете мача.
Умрете на терена дори това да не помогне надъхваше ни Рафа Бенитес.
След мача от плещите ми се смъкна огромен товар, защото бях капитан на отбора. Не можех да повярвам, че след няколко минути ще вдигна над главата си купата на еврошампионите. След първото полувреме ми се струваше, че ще посрещна последната свирка със сълзи в очите. Но накрая спечелихме. Без съмнение това бе най-прекрасният миг в кариерата ми.
Любимият ми играч е Джон Барнс. Когато започнах да се увличам по Ливърпул, той беше най-яркият играч в състава. Харесвах го заради таланта и спокойствието на игрището.ГОЛЕМИЯ СТИВЪН ДЖЕРАРД!
Имало едно време един Манчестър Юнайтед, който играел с малък успех в Англия и абсолютно никакъв в Европа. Далеч от надмощието си днес в Премиър Лийг и отсъстващ от големите международни сцени, той се люшкал между анонимността и посредствеността.