Какво е мнението Ви за състоянието на българския футбол и съответно на пловдивските отбори?
Моето мнение е, че нивото на футбола ни е доста ниско и слабо. Винаги публиката е била барометър за състоянието на даден спорт или клуб. Празните стадиони са достатъчни, за да разберем какво е нивото на нашето първенство. Не съм оптимист, въпреки че има някакво раздвижване, надежда, че държавата ще се намеси, за да бъдат отдадени спортните бази и стадиони на концесии. Вижте, че последните два месеца се занимаваме само със скандалите в съдийството. Всички тези неща оказват негативно влияние на футбола. Лицето на българския футбол винаги е бил националният отбор. Нямах възможност да гледам мача с „Черна гора“, защото бях извън страната, но мисля, че въпреки наличието на няколко добри футболисти, като цяло, отборът не играе, както бихме искали.
Пловдивските отбори никога не са били в такова трагично състояние. В момента единствено „Спартак“ представя що-годе прилично пловдивския футбол.
Нормално ли е при наличието на толкова много млади футболни таланти в Пловдив, излизащи от школи с традиции, съответно почти всяка година шампиони в различните възрастови групи, непрекъснато да има текучество в посока други градове? Как мислите, това начин на ръководене на клубовете ли е, или просто в Пловдив няма достатъчно пари, за да се задържат тези футболисти?
Пловдив е раждал и в момента продължава да ражда добри футболисти. Проблемът на днешните футболисти е липсата на добра база. Не искам да говоря за нашето време, но като се върна назад, трябва да призная, че ние израснахме на затревени терени, спортът беше държавна политика. Всичко беше, както трябва.
Погледнете сега при какви условия тренират децата. Има обаче неща, които не касаят само базите, а и отношението на футболните ръководителите към децата, които тренират в техните клубове.
Ще ви дам един пример. Ръководството на „Ботев“ има задължения за ток и вода, които се трупат от 2006 година. Можеш ли да консумираш нещо и да не плащаш за него? Треньорите нямат никаква вина - те са служители в клуба. Те обаче събират такси от децата, но аз не мога да получа таксите за тока им например! Изготвям официални писма до ръководството на клуба, отделно се опитвам да помогна, като разсроча плащанията, но в крайна сметка ние сме бюджетно предприятие и не мога да извадя от тези пари, за да платя задълженията на детско-юношеската школа на „Ботев“. Това в крайна сметка е частен клуб, а в Пловдив също такива са „Локомотив“, „Спартак“ и „Марица“. Просто не е коректно. Аз се принуждавам да спра тока, защото виждам, че клубът не е заинтересуван от детско-юношеската школа, в частност президентът. Той казва винаги, че всичко е наред в клуба. Много добре знаем, че там е пълен хаос. Да не можеш обаче да платиш 3 000 лева за детско-юношеската си школа!?
Общината не е задължена да плаща дълговете на клубовете, затова аз съм принуден да взема мерки. В Сливен примерно е един клуб, а тук са четири отбора. Аз нямам право да толерирам никой от тях. Така е много лесно на Христолов: Гергов да плаща заплатите, КЦМ да плаща ремонтите на стадиона , а общината да плаща тока на детско-юношеската школа. В края на краищата правата на тези деца са на клуба. При такива условия ще им е много трудно на младите да градят качества и да се развиват.
Има няколко клуба, които работят правилно. Примерно в Ловеч строят база, „Славия“ развива детско-юношеската си школа. Специално за пловдивските отбори, не съм виждал, но чух, че „Марица“ са тръгнали да правят нещо. Няма нищо по-хубаво от това, да създадеш собствен футболист. Не да ти идват тук от други отбори наемници.
Изобщо не съм съгласен с това, което се случва по този повод в българския футбол и в частност в „Ботев“. Стадион „Христо Ботев“ се превърна в гара разпределителна. Абсолютно погрешно. Първо, подценяваш собствената си школа, второ, какви са тези чужденци, които идват тук? Никой не им е чувал имената. Политиката на Христолов никога не е била правилна и не виждам докато той управлява, как нещата ще се оправят. Не може да си захвърлиш собствената школа на произвола на съдбата. Президентите и на „Ботев“, и на „Локомотив“ искат да си управляват, но нито школите , нито базите да си оправят. Така не може, Европа ще започне да ни иска гаранции и да налага санкции. В момента няма едно нормално игрище. В „Ботев“ ме молят да идват да ползват стадион „Пловдив“, чието тревно покритие е в отлично състояние. Аз не мога да ги пускам тук, за да си пазят техния терен, при това ,без да заплащат.
Какво е мнението Ви за състоянието на „Ботев“ през последните близо десет години? Клубът винаги се е борил за шампионската титла и медалите в шампионата, а в последните години изпадна два пъти в „Б“ група или крета в дъното на таблицата.
Управлението на Христолов е най-черната страница в историята на „Ботев“. Два пъти изпадане, отлив на публиката, въпреки че хората си го обичат, но „Ботев“ не е това, което беше. Аз имам право да говоря по тази тема, защото Христолов ме е канил пет пъти на работа. Достатъчни ми бяха пет минути разговор с него, за да разбера, че този човек не е сериозен, защото само обещава, без да дава никакви гаранции. Не може да поставиш въпрос за школата или за бюджета на клуба и да чуеш отговор, че за пари няма проблеми. Така никой не работи. Той няма медийната подкрепа, обществената подкрепа. Той е един изолиран човек, който си въобразява, че може да се справи с един отбор. Не е така. Той няма дори управителен съвет, надзорен съвет няма. Така не се ръководи клуб. На мен ми е било обидно и жалко, че той успя да подлъже почти всички мои колеги, да ги прекара през „Ботев“ всъщност. Може би само няколко от моите колеги са отказвали и не са се връзвали на неговите приказки.
Много се радвах , когато последно в „Ботев“ заработиха Марин Бакалов, Иван Глухчев, Георги Дерменджиев, г-н Гергов започна да помага. Тогава останах с убеждението, че е възможно нещо да се промени. Нещата обаче продължиха по стария начин и тези хора видяха и разбраха, че с този човек не може нищо да се направи. Христолов се страхува от истински личности. Той се огражда винаги с хора, от които клубът няма нужда и които да го слушат. Затова и през „Ботев“ минаха близо двадесет треньори, които се учеха тук. Христолов никога не е залагал на хора, които уважават себе си и професията, за да може да изгради здрав екип. Той се страхува, че по този начин може да му се вземе клубът. Аз специално не виждам изход.
Феновете казаха, че няма да спрат да протестират, в същото време вашите бивши колеги излязоха с декларация против Христолов. Възможно ли е някакво обединение между солидни фирми, които да пожелаят да купят „Ботев“?
Мисля, че се правеха доста опити и не му прави чест на Христолов, че казва, че никой не е ходил да говори с него. Напротив, истината е съвсем друга. Той никога пред никого не е казвал открито колко пари иска за клуба. Аз мисля, че в Пловдив има не само богати хора, но и също така големи ботевисти, които могат с дружни усилия да изкупят клуба. Нима КЦМ не може да издържа отбора? Може, но той чака да му се предложи някаква нереална сума, а никой няма да предложи огромна сума за едно кухо от съдържание акционерно дружество. Нито базата е негова, нищо. Какво има той? Едни футболисти, които не могат да бъдат оценявани за милиони, нали? Аз знам със сигурност за хора и фирми, които са ходили при него. Нереалните суми са отказвали купувачите. Дори Георги Илиев се отказа да купи „Ботев“ и взе „Локомотив“.
Да поговорим за малко по-приятни неща. Да Ви върна назад във времето, като футболист. Кои са най-хубавите Ви мигове? С „Ботев“, с „ЦСКА“, с националния отбор?
Не мога да се срамувам, дори се радвам, че през тези 17 години като футболист имах доста успехи и кариерата ми тръгна още като юноша. Бях юношески национал, като спечелихме второ място в Европа. С „Ботев“ бях шампион при юношите старша възраст. На 18 години вече бях титуляр в мъжкия отбор. Тези години преминаха бързо, но ме утвърдиха, заедно с първите ми успехи с „Ботев“. Бях на 22 години, когато спечелихме Купата на България , тогава беше Купа на Съветската армия. Огромна част от този отбор бяхме юноши на клуба. В един момент, въпреки силата на „Ботев“, си дадох сметка, че само преминаването в софийските отбори може да бъде трамплин за отиването ми в чужбина. Тогава трябваше да имаш навършени 28 години. Така и се получи. В един момент станах играч на „ЦСКА“. Всичко се развиваше благоприятно за мен. Прекарах чудесни години в „ЦСКА“, но най-сладките ми години бяха в „Ботев“. Тук станах голмайстор на България, спечелих и „Златната обувка“. Трудно ми беше да взема решението да премина в „ЦСКА“, но исках да играя и в чужбина. Като играч на „ЦСКА“, още преди да навърша 28 години, ходих на проби в „Атлетико Мадрид“, които се интересуваха много сериозно от мен, но тогавашните разпоредби за непродажба, а само преотстъпване на футболисти попречиха на отиването ми в Мадрид. Въпреки това по-късно, заедно с Георги Димитров от „ЦСКА“, преминахме в Сент Етиен, най-титулования френски клуб, току-що отърсил се от финансов скандал.
Усетихте ли тогава някаква разлика между българското и френското първенство, защото сега е ясно, че разликата е огромна?
В битово отношение предимствата бяха много големи. Разбира се, начинът на водене на подготовка, възстановяването на футболистите бяха коренно различни. В България по онова време се залагаше повече на физиката, като контузените футболисти се вдигаха на крака с инжекции, докато в Сент Етиен получих контузия още първата седмица и ме оставиха да се възстановя по естествен път за около три седмици. Без никакви изкуствени неща. Сега е по-различно, защото българските треньори имат възможност да ходят навън и да черпят опит.
Как Ви прие публиката на „Ботев“ при завръщането в родния клуб?
С уважение и обич, така поне чувствах нещата. Много хора изживяха тежко преминаването ми в „ЦСКА“, но аз мисля, че взех правилното решение, защото така успях да отида в чужбина, а знаете , че футболът е професия, която е до време, и човек трябва да осигури семейството си. Разбирах ги хората, наистина беше трудно. Няма да забравя никога първия си мач като играч на „ЦСКА“ при гостуването ни на „Ботев“, на стадион „9 септември“. Треньорът се двоумеше много дали да ме пусне. Същата сряда трябваше да играем с Монако. Треньор ни беше Манол Манолов. Искаше да ме запази, а се притесняваше и как ще реагира публиката. Тогава „Ботев“ наистина имаше страшен отбор. Стадионът беше препълнен. Публиката в началото запя една песничка „и със Славков и без Славков, все едно“. Нормално дразнене, но никой не ме обиди, нито пък да ме напсува. Това беше само в началото, след това вероятно заради старите симпатии ме оставиха и мачът си протече нормално.
Кои мачове никога няма да забравите?
Никога няма да забравя мача с „Барселона“. Жребият беше такъв, че ние бяхме взели Купата на България и се паднахме да играем с тях. Мачът беше в сряда, в три и половина следобед, работен ден. На стадиона имаше 50 000 души. Тогава директорите на училищата и на заводите направиха нещо като почивен ден. Все пак идваше футболно светило, а и „Ботев“ беше много силен отбор. Когато излязохме да загряваме, имаше хора на самата писта. Представихме се добре и спечелихме срещата. Аз вкарах победния гол, това не се забравя. Спомням си вечерта преди мача, бяхме на лагер в Асеновград. На обяд стадионът вече беше почнал да се пълни, а по време на мача имаше хора и по тополите около него.
Спомням си и мачовете на „ЦСКА“ с „Ливърпул“, отстраняването на „Монако“, един много класен отбор. Голямата ми мечта беше да участвам на световното първенство в Мексико през 86-та година, но тогава треньор беше Вуцов и поради нефутболни причини не попаднах в 22-та за световното. Всъщност Вуцов беше в онези години треньор на „Левски“. Беше ме канил няколко пъти да отида при „сините“, но аз отказах и мисля, че това беше причината да не играя на световното. По това време бях спечелил вече „Златната обувка“, бях играч на Сент Етиен и нямаше реална причина да не бъда взет. Преживях го и този момент.
Не Ви ли се иска понякога да се върнете на терена? Може би като треньор или директор в някой клуб?
Да си призная честно, да стана треньор никога не ми е минавало през главата. Винаги съм смятал, че това е неблагодарна и инфарктна професия. Повече се интересувах от организационната дейност. Много силно впечатлен бях във Франция, когато виждах как президентът си има и друг бизнес, как има управителен съвет, как всеки си върши работата и нещата вървят. Хората отдавна са измислили правилната организация, но за целта трябва да бъдат взети и правилните хора. Не, примерно, когато се заобиколиш с хора, които ще ти излязат по-евтино, както е сега при Христолов. Те треперят за заплатката си и са готови да правят каквото им каже.
При една по-стройна структура, да речем, че Христолов не е в „Ботев“ и се създаде една по-добра организация, склонен ли сте да се върнете в ръководството на клуба?
Моят живот е минал с футбола. Ако някой ден дойде този момент и дойдат сериозни хора, могат да се водят разговори, но един човек екип не прави. Поне няколко човека трябва да работят сериозно в екип, да са независими финансово и да имат какво да дадат. Това сега не е моят „Ботев“, в който израснах. Това е един частен клуб, който Христолов ръководи по някакво негово си виждане и води война с публиката.
Кой отбор в България ви прави най-добро впечатление като игра и организация?
Мисля, че в Ловеч работят най-правилно. Създадена е база, условията са отлични. Там проблемът е, че ходят малко хора на мачовете, не е класически футболен град.
Нещо за финал?
Доволен съм от това, с което се занимавам в момента. Ще се опитам да направя така, че всички да усетят положителната промяна в гребната база и прилежащите зали и терени. Искам да направим от гребната база един истински парк за спорт, отдих и култура.
а вие ще мучите и ще ми плачете на рамото 
