ntodorov написа:Тошко...Разбрах, че си бил на МОЛ-а. На мен ми пропаднаха плановете за празниците покрай лошото време и смея да твърдя, че по-голяма част от времето си изкарах там. Равносметката ми е: огромен дисбаланс в разходната част на семейния бюджет и чувството на незадоволеност спрямо цената на моята удовлетвореност.
[offtopic]Баах тоА МОЛ. Хубав и богат екстериор и интериор постигнат в сграда от бъдещето изработена от стомана, бетон и стъкла. Факта, че паркирах под земята, а колата ми остана на сухо е поне малко удовлетворяващ, но пък момента, в който излезеш от возилото се чувстваш, като църковен плъх в подножието на катедрала. Объркан, подтиснат и незнаещ на къде вървиш. Когато ми беше за сефте се почувствах така, но пък трябва да се признае изобретателността относно цветовото маркиране на колоните до, които паркираш и множеството указателни знаци към входовете на МОЛ-а.
Когато зърнах вход побързах да се шмугна в него в търсене на естествена светлина и уют. Намерих ги на ескалатора, който отведе мен и семейството ми в свят по Западен образец

. Първото ми посещение в новия МОЛ беше на 24 май, когато повечето хора използваха хубавото време за разходки на вън. Ние противно на общата воля се "покрихме" в "Галерията" и я заразглеждахме. Не ми трябваха и 20 минути за да схвана замисъла на името" Галерия"... Всичко си е просто една галерия за
разглеждане на "скъпоценности". Някои от тях дори се представяха твърде абстрактно и интересно, като един колан в "Зара" например - пошла имитация на кожа с помощта на парче балатум, но пък продаван на цената за цял крокодил от, чиято квалитетна обвивка човек би си изработил кВот си ще. В H&M нещата изглеждаха по-човечни, но само, ако не знаеш, на каква цена продават колегите им в Ингилизия. Ако знае човек би сторил, като мен - пълен кръгом и марш от, където е влязъл. За съжаление не разубедих жена ми да купи за щерката две рокли, които на фона на това, което сме пазарили другаде, изглеждаха, като парцалки. Магазини, огромни и грандомански съградени с вкус и емоция, но без покритие според мен. Надали човек пък бил той и богат до безразсъдство може да се излъжи два пъти. За две прожекции на 3Д кино ( това беше и дестинацията ни де) се изсипахме с 50 лева. Направихме го заради щерката - веднъж аз с нея на другия ден майка и с нея. Не знам, колко беше удовлетворена тя, но след всяка прожекция се чувствах, като излъган от виетнамски брокер. Излизах от салона усмихнат и смутен, като недовършена девственица след първо сношение. Майната му казвам. За детето е...Да, ама детето огладня и освирепя за сандвичи SUBWAY, които баща му цял живот е ял без да осъзнава, че се казват така. Любезно момиченце ме попита: - За вас, колко сантиметра господине ?. Погледнах менюто във вид на табло над нея и казах първото нещо, което прочетох: - 15 см... Честно. Не предполагах, че казвам, колко да ми влезе в отверстието, защото докато си съпровождах сандвича до касата, отворен, като краката на проститутка и в него се вкарваха две парчета шунка, маслинки, краставичка и някакъв сос неговата сметка набъбна до...4.95 лв. Баах мааа му. ТуЙ си беше един обикновен сандвич от франзела дълъг 15 см. с неща, които човек може да си набави от всеки Хоремаг.

...Майната му си казах. За детето е. Да, ама на тате и мама им се препи кафе. И седнаха тате и мама на първото кафе, което видяха, щОт така и така късмета не ги спохожда по дефолт, то и от много избор добри спомени нямат. Та седнахме на едно кафе точно срещу киносалоните до БГ кухнята. Нестандартно направено със седалки от дървена мукава и дунапрени с цвят на майски люляк. Настанихме се удобно, погледнахме си телЯфоните - фул обхват на Wi-Fi. Кво му трябва на човек - доволно дете, бол време, почивен ден, никакъв ангажимент за деня. Трябваше ни само кафе. И то дойде със скоростта на жаден комар. Небрежно отхвърлих менюто и поръчах екзотично кафе от Етиопия две на брой и нектар от свежи плодове един на брой. Пихме кафе в блаженство, местихме се според слънцето, което причудливо вкарваше снопове светлина през купола ( може би с идеята да си видим сметката ), четяхме си нета и се радвахме на младите около нас и хората без скрупули. Дори си харесах две татуировки може би под въздействието на Етиопската мока. Неусетно дойде време да плащаме и да ставаме. Видях си сметката и...

. Пак погледнах -

. зачетох се ред по ред и

. Накрая платих и се почувствах

. Не за друго, ами защото не получих и грам адекватна на сметката си поръчка. Кафето може да е било събирано от етиопец и мелено на длан, но по вкус отстъпваше на кафето в офиса ми например. Свежите плодове в нектара бяха толкова свежи, колкото Лили Иванова например, а количеството сок, колкото на бръмбар - кръвта... но, както и да е - от първи път казват, че не боляло...Да, ама усещането, че под всяка лъскава опаковка се крие капан не ме напусна докато не се прибрах в подземието. Там пък влязох във филм на ужасите. Там кола-тук кола. Кой да запомни номера на колоната до, която паркирах освен...щерка ми, че е имало изрисувано морско конче на нея. И естествено се ориентирах, иначе рискувах да се разплача от инат и безпомощност миг след, като са ме "ограбили". Качих се в колата и се почувствах, като параходчия в далечен океан на кораб с БГ флаг....Това ми беше "сефтето" в МОЛ - а. На другия ден - бях осторожен, като овца сред кочове. Пазех се от "внезапни" изкушения и си стисках портфейла, като изпаднал германец - каската. Гледах от високо, подминавах умишлено кафето с люляковите дунапрени и гледах надменно, ама пък...под сурдинка казано - болката си остана само моя.

Та с две думи: Ако човек се въоръжи с чувство за непукизъм, ако прежали свободни пари или, ако харчи чужди такива би му било весело и уютно, но пък да не очаква чудеса зад лъскавите хартийки. Напротив... Иначе за губене на време в лоши дни - става.

[/offtopic]