Николай Филипов и Валентин Каравълчев обявиха това свое решение, след като за времето в което са начело на „нафтата” са налели повече от 1 милион лева. Реално погледнато обаче, клубът няма база, която да отговаря на изискванията за елитен футбол.
Нормативите за отборите в майсторската група и тези от единната „Б” група се повишават непрекъснато. Обещаната подкрепа от общината остана повече на думи, след като тя участва като собственик в другия бургаски клуб „Черноморец” и е ангажирана с неговите проблеми.
Дори хипотетично да беше се класирал в елитната група, „Нефтохимик” не можеше да лицензира стадиона в Долно Езерово, който отговаря за игра на футбол, но в трета дивизия. В същото време наемът, който искат от „Черноморец” за стадион „Лазур” е непосилен.
Терените за обучение на децата от школата са недостатъчни. Тренировките си по-малките футболисти водят на различни места в града, което също е в несъответствие с изискванията на УЕФА и БФС за елитен клуб. Все пак като малко утешение звучи обещанието, че двамата бизнесмени ще продължат да издържат поне до края на годината ДЮШ на „нафтата”.
Липсата на перспектива относно възвращаемостта на инвестициите, също е наклонило везните в полза на решението да се преустанови финансирането. В повечето европейски страни, спортните бази и футболните стадиони са общинска собственост, а клубовете си поделят разходите за ползването им. Не и у нас обаче.
Все пак може би не всичко е загубено! През идните 1 -2 седмици, или може би месец ще бъдат търсени варианти за намиране на нови спонсори или дори собственици, които да поемат издръжката на клуба като цяло. Ако тези сондажи не доведат до позитивен изход, бъдещето на Нефтохимик ще бъде поставено на карта.
Отборът и клубът могат и да продължат да съществуват, но без високи амбиции, които изискват много сериозни средства. Без свой дом - стадион, който е неотменно условие за лицензирането на всеки професионален отбор.
Може би звучи тривиално, но да погледнем в миналото. В средата на 90-те - мощният спонсор Нефтохим, сребърни медали в първенството, финалът за Купата на България, двете купи на ПФЛ, участията в евротурнирите, разгромните победи над Левски, ЦСКА и кой ли още не, страхотният стадион в к-с „Лазур”, на който 2-3 часа преди мач нямаше свободно място...И да се приземим със случващото се днес в Литекс и Лудогорец. Два контрастни примера от настоящето. Познати и за Бургас, на като "вече видяно".
Отсега е ясно – „Нефтохимик” ще бъде завинаги в сърцата на тези, които и днес не пропускат мачове на отбора. Както и на онези, които пазят спомена за „явлението” Нефтохимик в българския футбол.
Но, само със спомени не се живее.
http://www.burgasutre.bg/sport/3934-oti ... I.facebook
Следващият са "Литекс", май.... Там където не е текло, пак няма да тече. 
