Моята партия е “Локомотив” (Пловдив), макар че съм играл и за “Ботев” в приятелски мачове, допълва легендата!
Аз “Ботев” пък не ги броях за живи, единствено срещу тях не загрявах, толкова ми бяха лесни. Отборът отива на загрявка, а аз бичех карти в съблекалнята с Христакиев.
- Какви ръководители бяха другите президенти Георги Илиев и Александър Тасев?
- О, адаша нямаше равен – много мъжко момче. С него се работеше много лесно, като спортист нямаше нужда да го убеждаваш в това и това. Всичко плащаше на секундата, при това хубави пари. Премиите в шампионската ни година, когато биехме навън, си ги взимахме още в автобуса на път за Пловдив. Много го беше яд от приказките, че сме купили титлата. При него нито сме купили, нито сме продали мач! Напиши го това с големи букви, че ми писна да чета в разни жълти вестници измислици! При вас поне знам, че ще напишете всичко, както ви го казвам – нали така?
- Точно така!
- Браво бе, момче, мъжка дума! Виж сега, Жоро Илиев събра много качествени футболисти и ги пазеше като орел, не ги даваше на никого. Разделихме сме в онзи период само с Джаейоба, Бачков и Ванчо Траянов. Не даде в Англия моя възпитаник Димитър Илиев, който сега играе в Монтана. Назначи му специална програма за подготовка тук и викаше, че ще го продаде, когато стане Митко на 30 години.
Тасев
пък беше
романтик,
с малко бюджет успя да изправи отбора, но и той си отиде без време.
- Уговаряха ли се мачове, когато ти играеше?
- Помня само един случай, но аз бях против и в последния момент не ме пуснаха да играя. Трябваше да помогнем на “Ботев” (Пловдив), защото бяха застрашени от изпадане. Тогава Партията чрез Дража Вълчева ни нареди да им пуснем една точка или две. Събраха ни двата отбора ден преди мача на режим в Пазарджик за сметка на БКП-то. Никой от нашия отбор не се възпротиви освен мен. Казах на треньора Стефан Паунов, че ще им шибна два гола до 80-ата минута за 2:0, а после да ме вади и да си завършват, както искат. Хич не ми пукаше от заповеди, от нищо! Точно преди мача на стадион „9 септември“ обаче ми наредиха да почивам. Уговорката е била за равен мач, но “Ботев” би с 1:0. Чико вкара за тях, а после “Ботев” не удържа на думата си като отказа да ни пусне за изравняване. На Дерменджиев тогава му лепнаха прякора Лъжливото овчарче. От този мач тръгна враждата между “Локо” и “Ботев”, дотогава всичко беше мирно и тихо. Заради тази загуба и ние си усложнихме оставането в групата. Аз “Ботев” пък не ги броях за живи, единствено срещу тях не загрявах, толкова ми бяха лесни. Отборът отива на загрявка, а аз бичех карти в съблекалнята с Христакиев. Не се майтапя, може да питаш Зума и другите от отбора. Една загуба, та даже и един равен нямам от “Ботев” дори на техния стадион.
- Защо имаш само 18 мача за националния отбор?
- Не бях връзкар, затова. Младен Василев (Махо) от Академик (Сф) трябваше да играе на моя пост, а него го буташе някакъв генерал от София. Васил Спасов-Валяка ме извика преди квалификация с Унгария, даде на всеки по снимка на противниковия играч срещу който ще играе. Аз се изправях срещу най-големия ляв бек за времето Петър Юхас. Валяка ми вика, че трябва да не му позволявам да напада, а нашите атаки щели да минават отляво, където поставиха Махо. Бихме унгарците с 3:0, а атаките ни вървяха отдясно, Махо се загуби. След мача всеки трябва да каже нещо за разбор. Аз само
поисках Махо
да признае, че съм
1000 пъти по-добър
от него. Христо Бонев ме подкрепи тогава и каза, че ако съм като Махо, няма да играе с мен даже и в Локото. Да, ама след това спряха да ме викат, връзкарски истории. Аз вкарвам два гола на „Армията“ на ЦСКА, националният тръгва за Югославия, а мен не ме взимат.
- Но имаш сериозно присъствие в олимпийския ни отбор?
- Да, да. Втори завършихме на Олимпиадата в Мексико през 1968 година. Олимпийското сребро е повече от бронз на Мондиал, нали така (б.а – гордее се Гочо и с право)? 120 държави участваха в Мексико, това е най-големият спортен форум. Не подценявам четвъртото място на националите ни в Щатите, но да се мерят с второ място на Олимпиада, е малко несериозно. Преди олимпиадата в Мексико участвахме в един турнир. Приятелски. Съсипахме Гана с 10:0. Това е рекордна победа във футболната история на националния отбор. Аз им забих на африканците четири парцала!
- С какво ви наградиха тук в България за второто място на Игрите в Мексико?
- Дадоха ни по 300 долара и толкоз. Не знам колко хора го знаят, но ние с Унгария трябваше да завършим наравно и тогава двата отбора печелехме златни медали. Такъв беше регламентът, без продължения и дузпи. Братята унгарци от соца обаче отказаха да се договаряме, а за беля на финала ни се падна един рефер от Мексико, който направо ни довърши. Три червени картона ни даде, Начко Михайлов от 10 метра го нацели с топката право в чутурата. И ни биха с 4:1.
-Навярно с Христо Бонев ти е било най-приятно да си партнираш през годините?
-Със Зума останахме големи приятели, никой не успя да ни скара, въпреки немалкото опити. В “Ботев”, “Левски”, ЦСКА и много други отбори бивши колеги не си говорят, но в Локото не е така. Бонев си беше голяма звезда, невероятен техник. След тренировка винаги оставаше да бие 100 фала, ама винаги. Така се усъвършенства, че можеше да нацели паяжините и с вързани очи. Аз с него много се бъзикам и той с мене. Даже му викам да внимава с майтапите пред непознати, за да не помислят, че се караме. Голям приятел ми беше докато играех и Ружди Керимов. С него спяхме в една стая по режимите. Много ме слушаше, ама и аз много му помагах. Редовно носех шоколади за първата му жена, която почина от рак на 20 години.
-Чувал съм, че много си тормозел Руждито?
-Е, без майтапи как да мине. На един лагер в Пампорово му казах още веднъж да се изкъпе, преде да легне, защото мирише. Той обаче не ме слуша новобранецът и тогава с бинт разделих стаята, да не се доближава до мен. Като си легнахме, отворих прозореца, точно над главата му и той се зави през глава с чаршаф, за да не изстине, защото отвън валеше един сняг...мамата си трака! На сутринта излизаме за физзарядка, но Руждито го няма. Отговорих, че може да е умрял, да идат и да си го намерят. Качват се нашите горе, а Руждито под сняг,
увил се с
четири одеяла,
направо вкочанен
После му викам: Няма да слушаш, а? Майтапи бяха това, нищо лично. Помня и най-силния му мач, не беше за ЦСКА, а за Локо (Пд) в Хихон. Като взе топката от нашата врата и влезе в тяхната, но само това да беше. Испанците се хванаха за главите, не могат да му отнемат топката, много хубаво я пазеше, ей. Сега Руждито е в София върти голям бизнес, машини за пътно строителство внася.
- Разкажи как внесе от ФРГ първия в Пловдив Фолксфаген „костенурка“?
- Не беше много сложно, но като я докарах колата, набързо ми я конфискуваха и трябваше дълго да давам обяснение откъде съм намерил валутата. Аз я взех на старо за 800 марки при едно турне на Локото във ФРГ. Водач на групата ни пък бе мъжът на Дража Вълчева, забравих му малкото име, но му викахме другарю Игнатов. Може и да не му е било истинското име, ама не ме интересува. Аз се отскубнах от ония в Германия, пласирах си коняка на немците и събрах малко марки... Не ме гледай така, просто продадох доста бутилки коняк и си спечелих парички! Съотборниците ми също дадоха назаем и така. После в Пловдив викнаха на разпити треньори, футболисти. Викат, че не можело да имаме толкова пари. Върнаха ми колата, както и да е, и даже ми дадоха хубав номер – 30 77.
- Кой е най-силният ти мач?
- Какъв е този въпрос, всички мачове са ми били от силни по-силни (б.а.-смее се от сърце). По-трудно ми беше да не вкарам гол, знаеш ли колко рекорда държа? На дърти години се прибрах да играя в Пирин (Гоце Делчев), дето сега ще влизат в „А“ група, и ни гостуват Локо (Пд) за Купата. Нашият отбор тогава се състоеше от един футболист, а всичко друго беше трактористи, комбайнери, прикачвачи и други селскостопански труженици. Отивам при Христо Бонев и му викам да оставят премията и да си взимат мача. Зума тъкмо прохождаше в треньорството. Той ме блъска: “Айде ве, тупан, вие ли ще ни биете?” Оле, като ги почнахме и 5:1, три гола им вкарах, по едно време спрях да играя, че отиваха на много. Стефан Стайков – вратарят, Заека му викаха, сигурно ме е сънувал дълго след този мач.
- Разказват, че на терена постоянно си правел шоу в активните си години?
- Имам две челни стойки – с Ботев, когато ги бихме 7:3 и когато с мой гол ударихме Левски и се класирахме втори след ЦСКА. За тези стойки ме глобиха с две заплати. Иван Вуцов, който беше ляв бек, в онзи мач
го пратих на очен лекар,
сбърках го от финтове
Когато дойде в Локото треньор при Гигов, ме взе за помощник и ми вика: “Не ме е яд толкова за пропусната титла тогава, ама с тази загуба ни лишихте от много пари!”. Яко им плащаха на софиянци, ние тука 800 марки за кола не можем да съберем.
- Нямаше ли оферти за теб от софийските отбори?
- Тулата Ковачев и Стоян Орманджиев колко пъти спаха вкъщи, ако знаеш? ЦСКА чинове ми предлагаха, какво ли не. Направо ме караха да стана майор! Сега щях да съм генерал от запаса с най-голямата пенсия, а не с 270 лева. Останах си в Локомотив и не съжалявам. Имам обаче и няколко мача за Ботев (Пловдив) в Германия. Поканиха ме за подкрепление на един турнир. Тогава БФС приемаше такива покани, за да прави валута и нямаше значение дали имаш картотека в такива мачове. Играхме срещу Борусия (Мьонхенгладбах) с Берти Фогтс в първата среща и ги бихме 1:0 с мой гол. После вкарах два за 3:0 над Вупертал, елитен тим, сега нещо не ги чувам. После от Ботев ме молеха да остана при тях. Отговорих, че ще им отрежа езиците, ако някой повтори поканата. БФС правеше много пари и с мачове на "Б" националния отбор, където ме взимаха редовно. Например, ние футболистите играехме за 100 долара премия 5 мача в едно турне срещу Австралия, Индонезия и Нова Каледония, а федерацията прибираше 300 000 долара. Тогава за тези неща не се знаеше и всички питаха защо е нужен този "Б" отбор.
Затова ли феновете на Ботев те уважават, май си ботевист под прикритие?
- Имат респект към мен, кой им е вкарал повече от мен. Аз проблеми с ботевисти нямам. С Чико, с Виден, с всички се имам. Мач не съм изпуснал на Ботев в Пловдив, ходя да ги гледам. Влизам дори в агитката им, момчетата са свестни. Кой от Локото може да дръзне и да иде при тези, които пеят?
- Не получаваш ли „олимпийска пенсия“?
- Тя добре, че нея я има, иначе сме жив зян. И да не вземе да измислят нещо и да я махнат, че ще стане скандал.
- Имаш много прякори – Джингиби, Луи дьо Финес...кой ти харесва най-много?
- Ами, прякори – аз съм Гочо Василев! Това Луи дьо Финес го измислиха след един мач в Чехословакия. Там ме пазеше един 2 метра висок. Беше тромав, но упорито ме преследваше по терена. Викам сега тоя ще го скъсам от крачоли, не ме интересуваше атаката на отбора ни. Финтирах го аз няколко пъти и той все на земята. Подадох му ръка накрая да се изправи, а той, като стана,
ме изгледа лошо
и ме ръфна за носа
Целият потънах в кръв. Даже като ме изнасяха с носилката, плюх по него и го направих целия червен. И понеже съм направил шоу, ме кръстиха на прочутия френски актьор.
- Имаш две висши, защото ти беше това от ВСИ за агроном?
- ВИФ завърших на един солук. С другото висше зарадвах майка ми, която е учителка и много държеше на тези работи. Тя беше колежка в Гоце Делчев с майката на президента Георги Плевнелиев. Затова онзи ден, като дойде в Пловдив, Плевнелиев ме извика и ме запрегръща пред толкова хора, повечето от които не разбраха откъде се познаваме. За ВСИ искам да кажа, че много ме мъчиха професорите, но и аз не им оставах длъжен. Един лектор ме пита колко вида ябълки има. Отговорих – кисели и сладки, а той ме изгони. Въпросът му беше неправилно зададен, трябваше за асортимент да пита, а не за видове. Отворих вратата откъм коридора и му дадох втори отговор: Извинявам се, два вида са ябълките - бели и червени! И онзи съвсем пощуря. Завърших аз, даже преподавах малко в средното в Садово, после малко работих агроном и в Хисаря. Но разбрах, че без футбол няма да ме бъде и приех поканата да съм треньор на глухонемите, с които станах републикански шампион.
- Имаш ли политически амбиции? С ВМРО се движеше до скоро, сега и съгражданинът ти е президент?...
- Никога не съм бил партиец и няма да бъда. Поканиха ме на няколко футболни турнира и хоп причислиха ме към тях без да ме питат. Моята партия е Локо (Пд).
Георги Първанов Василев-Гочо е един най-легендарните и обичани футболисти на Локомотив Пд. Заедно с Христо Бонев-Зума са водещите играчи от големия отбор през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогава черно-белите стават фактор в българското първенство, като печелят сребърни и бронзови медали в шампионата. Гочо е роден през 1944 г. във Валовища (Демирхисар) на територията на днешна Гърция, където майка му и баща му са били учители. В личната му карта обаче е документирано, че се е появил на бял свят на 9 юни 1945-а в село Радово. Подмладяването е направено, за да може той да играе и да стане шампион на Балканиадата за младежи в Солун през 1969 г. Преди няколко години Георги Василев пробва да си върне истинската рождена дата, но не успя. Изиграл е 386 мача и е отбелязал 115 гола в А група. Има 28 мача и 6 гола в турнира за Купата на УЕФА за Локомотив Пд. В А националния отбор е с актив от 17 мача и 4 гола, а за младежкия Национален отбор има 6 мача и 2 гола. Сребърен медалист от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.
http://www.blitz.bg/sport/article/127163
