Модератори: paceto, kartago, SkArY_9, slavia_forever, Madridist
slash1912 написа:Първо мисля,че не е много справедливо финала да се играе на стадиона на единия от финалистите.Байерн получава предимство още преди първия съдийски сигнал.Многото проблеми в състава на Челси също ще окажат влияние.Въпреки това-победа за английския отбор.
[/center]
[center]Бунтът на Лаам изведе Байерн до финал в ШЛ[/center]
[center]Бунтът на Лаам изведе Байерн до финал в ШЛ[/center]
Сиво закопчано на едно копче сако, черна плетена жилетка и чисто бяла риза: Филип Лаам се бе наточил за деня на наточените ножове към него през 2009 г. Капитанът на Байерн бе получил заповед да се срещне с борда на директорите на клуба, след като даде непозволено интервю за “Зюддойче Цайтунг”, прилично на баварска версия на “J'accuse” (б.р. - “Аз обвинявам” – открито писмо на Емил Зола към френския президент Феликс Фор през 1898 г.).
В многопластова атака към клубната култура на краткосрочно планиране и трансферна политика, Лаам изведе наяве липсата на видима “игрова философия” и предупреди, че новите попълнения са купени “просто защото са добри играчи” без особена връзка с настоящите нужди на състава.
След като се изправи срещу гневните си шефове в щаба на “Зебенер Щрасе” (да си насреща на генералния мениджър Ули Хьонес и тогава вицепрезидента Карл-Хайнц Румениге не е за хора със слаби нерви), бекът бе глобен с рекордните 10 000 евро. “Разочаровани сме – каза сегашният изпълнителен директор Румениге. – Той наруши вътрешния правилник по явен и неизвиним начин.”
При все това критиката на играча бе посрещната с одобрение от привържениците. Лаам докосна болен нерв. Интервюто изведе липсата на посока на трансферния пазар у Байерн на силен фокус и помогна да се подсили позицията на тогавашния треньор Луис ван Гаал, който бе близо до уволнение онази есен.
Гаднярският характер и съзнателното пренебрегване на защитната част от играта на холандеца направи уволнението му преди 13 месеца неизбежно. Неговата тактическа работа и смелото му промоциране на играчи от школата като центърбека Холгер Бадщубер, левия бек Давид Алаба (и двамата наказани за финала в ШЛ срещу Челси) и Томас Мюлер обаче послужиха за основа на ренесанса на Байерн.
Без намесата на Лаам, Ван Гаал не би успял “да остави своя белег върху отбора и да ни даде система”, както казва бекът сега, а в замяна на това рекордьорите по титли в Германия едва ли биха достигнали съботния финал в ШЛ за втори път за последните три сезона.
“Успяхме да се развием като отбор – коментира с доза гордост Лаам. – Сега имаме ядро и игрова философия, а клубът купи играчите, които му пасват идеално. Постоянно напредваме и резултатите показаха, че сме на правилния път.” Онази глоба от 10 000 евро сега изглежда като добре похарчени пари.
Лаам бе в добра позиция да се изкаже гласно. Той е израснал в мюнхенското предградие Герн, на 10 минути с кола от бившия дом на Байерн – “Олимпиящадион”. Присъедини се към школата на 11 години и систематично бе подкован в клубната идеология mia san mia (ние сме, които сме) – непоколебима вяра в собственото величие и почти невероятна амбиция. На “Зебенер Щрасе” второто място значи бедствие.
“На много ранна възраст ти се казва, че само победата се приема тук, че да играеш за Байерн върви редом с много отговорности. Представляваш клуба и трябва да се държиш подобаващо”, обяснява Лаам.
По това време той обясни критиката си към клуба като действие на разтревожен “собствен кадър, държащ Байерн в сърцето си”. Човек обаче можеше да открие и елемент на тревожност по-скоро за самия него си. Лаам, който същото лято бе отхвърлил оферта от Барселона въпреки съвета на агента си, се притесняваше, че лоялността към родния клуб задушава собствения му прогрес. Като най-добрия германски бек след световния шампион Андреас Бреме, той започваше да се чувства хем подценен, хем свръхквалифициран в един клуб, представящ се под породените от финансовата му мощ очаквания след успеха в ШЛ през 2001 г.
Възможността да изведе своите хора във финала в събота обаче оправда решенията му да се изкаже гласно и да остане. Лаам не може да смогне с хвалбите към един отбор, който надигра Реал Мадрид на полуфинала (“тогава осъзнахме, че сме на едно ниво с най-най-добрите в света”) и който намери тактическа зрялост и баланс под ръководството на 66-годишния Юп Хайнкес.
“Той поправи грешките на Ван Гаал – казва бранителят. – Сега сме по-малко статични във владението на топката, по-гъвкави, имаме много по-добър баланс между нападение и защита, а и всеки се труди здраво по целия терен.”
В това отношение Лаам хвали Ариен Робен и Франк Рибери, “две фантастични индивидуалности”, които видимо загърбиха егоистичните си инстинкти, за да се връщат повече в защита в последните седмици, макар и понякога да продължават споровете си кой да бие преките свободни удари.
Лаам се възхищава на Марио Гомес, “чиста проба нападател”, признава израстването на Бастиан Швайнщайгер до централен полузащитник от световна класа и хвали контрастиращите таланти на Тони Кроос (“великолепен подавач, чудесна техника”) и Мюлер (“винаги тича, с нюх съм гола”).
“Всички ние съумяхме да израснем заедно и сме много, много по-добри от преди две години. Чувстваме го, сега си вярваме. Самочувствието е много, много по-високо в сравнение с преди финала през 2010 г. (б.р. – срещу Интер в Мадрид)”, казва Лаам. Домакинството ще бъде само “малко предимство”, добавя той, тъй като почти половината стадион в този случай ще бъде синя.
Защитникът изпитва огромно уважение към съперника: “Челси има невероятен опит. Всички гледахме полуфинала с Барселона и начинът, по който те се бориха неуморно и се защитаваха един другиго, ни направи огромно впечатление. Те са едно цяло и съм сигурен, че ще бъдат крайно мотивирани. На 28 години аз съм един от най-старите в моя отбор и можем да получим нов шанс за трофея. Мнозина от техните ключови играчи обаче са на 30 или нагоре – за тях случаят може да е “сега или никога”. Това би могло да е много опасна за нас ситуация.”
Румениге сравни отбора на Роберто Ди Матео с онзи на края на пътя си Байерн от 1975 и 1976 г., който все пак спечели само със силата на волята си КЕШ в тези две години след успеха през 1974-та. “Тогава играхме доста зле в Бундеслигата, но в големите мачове и в двата финала бяхме задружни по един невероятен начин, сякаш на терена имахме не един, а два отбора”, помни бившият стрелец.
След първоначалната еуфория от класирането на Байерн на финала (и отсъствието на Барселона от него) на Челси все повече се гледа като на много тежък противник. “Те приличат на героите от уестърн на Сам Пекинпа – хора, които знаят, че нямат бъдеще, са способни на всичко”, написа местният вестник “Зюддойче”.
Отсъствието на наказания Джон Тери за Челси няма да изиграе чак такава голяма роля според Лаам: “Може и да им липсва малко неговият опит, ала имат в редовете си изключителни играчи, които могат да го заместят.”
За да нажежи обстановката преди сблъсъка, Байерн окачи 500 плаката с лозунга “един град, една мечта”. Освен 63-те хиляди души на “Алианц Арена”, още 90 000 фена си купиха билети за двете публични излъчвания на финала. “Вярвам, че родният ми град ще застане зад нас – казва Лаам с усмивка, макар самият той да не окачва знаме на своя собствен балкон. – Аз ще бъда там вместо това, ще нося червено на стадиона. Дано така да мога да дам своя малък принос.”
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 0 госта
