По принцип съм голям привърженик на Димитър Бербатов и съм абсолютно убеден в неговите качества, колкото и помия да се изсипва от наши "сънародници" по негов адрес в последните няколко години, но това е друга тема.
За мен той направи една единствена грешка и това е отказването му от националния отбор. Това е все едно да живееш няколко години в чужбина и да започнеш да мислиш за себе си като за чужденец, да се срамуваш от името "българин", да заемеш чуждата идентичност. Може би сравнението за някои не е много уместно, но и при двата случая е налице желанието за отхвърляне на една реалност и заместването й с друга.
Никой не е по голям от националната си идентичност, всеки принадлежи на народа си. Бербатов беше на върха в своята клубна кариера, когато се отказа от националния, а сега иска да се върне. Защо? Споменавам само фактите. Приемам неговото решение по- скоро като моментно и подлежащо на промяна. Той трябва да знае, че винаги е добре дошъл в националния, защото е повече българин от много други, които постоянно парадират с националното, и го е доказвал многократно.
....Стана малко като легендата за завръщането на блудния син...Но си е така, всичко започва и свърша тук!
