stoyankd написа:LUDAKIS написа:Подкрепям мнението че просто по малкото зло спечели ..
Кое е по-малкото или по-голямото зло, историците и времето ще кажат. Само искам да припомня, че тази година на 24.11. в Украйна и цялото човечество ще отбележат 80г.от едно от най-страшните, отвратителни и смразяващи кръвта Престъпления - организирания от Съветските ръководители Етноцид срещу украинците през 1932-33 г. известен като ГОЛОДОМОР.
От перфектно организирания масов глад измират между 8 и 10 милиона !!!
Айде по прочети малко и после пак да говорим.........
Голодоморът и златният червонец
Николай СТАРИКОВ
„Няма престъпление, което капиталът да не извърши заради 300 % печалба” – твърди Карл Маркс по повод неутолимия апетит на буржоазията. Само че в историята на Русия можем да намерим факти, които, изглежда, напълно опровергават тези думи. Става въпрос за следреволюционното възстановяване на страната ни. Младата съветска република имала нужда от всички и всякакви видове промишлено производство. В резултат на Гражданската война руската икономика била в руини. За чуждия капитал се отворил наистина необятен пазар за продаване на залежала стока. В замяна съветското правителство можело да предложи три неща - зърно, полезни изкопаеми и злато. Именно тук се случило невероятното.
Капиталистите неочаквано отказали да приемат от Русия злато като платежно средство в търговията!
Това удивително поведение на капиталистическите страни влиза в историята под името „златната блокада”. Защо се случило това? За лидерите на Русия – сегашни и тогавашни, била очевидна необходимостта да не са вече суровинен придатък на Запада. Имало два метода за решаване на проблема с икономическата изостаналост и разрухата:
• да се изгражда с най-бързи темпове промишлеността, практически от нулата
• бавно да се възстановява производството вътре в страната, малко по малко, като се използват ограничените ресурси.
В първия случай решаването на проблема ще коства около 10 години, при огромно напрежение и усилия на цялата страна; във втория – срокът за възстановяване е непонятен и затова не поражда никакво напрежение на силите. Същите тези разногласия и по същото това време възникват между двама ръководители, борещи се за власт след смъртта на Ленин през януари 1921 година. Сталин е привърженик на възстановяването на промишлената мощ на Русия. Той издига теорията за построяването на социализма в една отделна страна. Не е трудно да се сетим, че основният противник на тази идея бил другарят Троцки, чиято финансова „пъпна връв” водела към подземията на американските банки. Според Сталин в СССР трябва да се строят заводи, фабрики, железопътни линии, да се влагат средства за подобряване на инфраструктурата, да се строят санаториуми и почивни домове за трудещите се. Не само да се възстановява Русия, но и да се развива и подобрява. Да се чака събуждането на пролетариата по цял свят, не е необходимо - а пък може и да не го дочакат.
Какво предлага Троцки? Лев Давидович твърди, че не е възможно да се построи социализъм в една страна, не е възможно и по принцип, затова мащабното строителство е безсмислено. Защо да правиш покрив, ако не си направил къща? А пък основата за щастлив живот в Русия може да е единствено световната революция. Трябва първо да я направим, а чак после и всичко останало. Това означава, че не са нужни градинки и санаториуми, фабрики и заводи. Няма нужда от нищо друго, освен да се финансира световното революционно движение и създаването на силна армия, която да понесе заревото над цялото човечество върху острието на сабята. Това означава, че Съветският съюз може във всеки момент да нападне която си иска страна по избор и по усмотрение на другаря Троцки и неговите чуждестранни приятели, същите, на които Лев Давидович изпращал „локомотивните пари”...
Това била упорита борба. Троцкистката опозиция се опитвала с всички сили да попречи на възстановяването на страната. Но Сталин успявал да прокара своята линия. Нека видим датите: на 14-ия конгрес на ВКП(б) през 1925 година е приет курс за осъществяване на бърз скок в промишлеността – „социалистическа индустриализация”. И в същата тази 1925 година Западът започва „златната блокада”. Смисълът на постъпката е съвсем прост - СССР може да купува машини и оборудване само в замяна на природните си ресурси. Златото ще си лежи в подземията на Гохран (2) като безжизнен товар. Нефт, дървесина и зърно, особено зърно, - ето какво искал да получи Западът срещу доставка на оборудване. Ние можем да си построим нови сгради, но без машини и оборудване те ще си останат празни и безсмислени кирпичени кутийки. Разрушената икономика, която вътре в страната била практически унищожена, се нуждае от изделия на тежката промишленост. Нищо не можело да се получи без западно оборудване. Доставките се заплащат с природни ресурси, тъй като не ни искали златото!
Нима Карл Маркс се е объркал и световният капитал вече не се интересува нито от печалби, нито от злато? Не, не, думите на Маркс за престъпленията от алчност се оправдават напълно. Само че престъплението, което се подготвяло, било особено, чудовищно, а печалбата трябвало да се изчислява в хиляди проценти. „Вътрешнопартийната” борба между Сталин и Троцки всъщност била решителна схватка за природните ресурси на Съветския съюз. Ако в тази борба бе победил Троцки, цялата територия на СССР щеше да е покрита с концесии и нямаше да са нужни каквито и да било допълнителни мерки.
Но другарят Троцки постепенно сдавал позиции. На 14 ноември 1927 година Троцки и Зиновиев? (3) са изключени от партията. Защо? Защото на 7 ноември в Москва и Ленинград опозицията се готвела да организира „алтернативни” демонстрации, които повече приличат на опит за начало на държавен преврат. Отговорът на Сталин е изключване на Троцки от партията. После, на заседание на политбюро, е взето решение да бъде изселен от столицата.
На 10 януари 1928 година Троцки поема към далечния град Верный (днес Алмати). Пътува удобно: Лев Давидович разполага с отделен вагон, в него пътуват и членовете на семейството му, личният му архив, библиотеката и всички необходими вещи (включително ловен инвентар и куче (4)).
На 10 февруари 1929 година Троцки е изселен от СССР.
Какво значи това? Това значи, че вътрешната борба в Русия е приключена и трябва да се подготвят други методи за покоряването й. Военни? Не, това са крайни методи и към тях се прибягва, ако нищо друго не помага. Засега Западът се готви да покори Русия икономически, без военна намеса. Първата стъпка е направена съвсем навреме - отказ да се приема злато от СССР. Това прави Русия изключително чувствителна към износа на свои суровини за чужбина, което е единственият източник на валута за държавата. След изселването на другаря Троцки от СССР Западът нанася поредния удар: въвежда се ембарго (забрана на вноса) на съветски стоки за Запада. На практика е забранен износът на нефт и дървесина, тоест, всичко онова, с което се заплаща вноса на западно оборудване за разрушената руска икономика. Нека видим датите:
• първата петилетка започва през 1929 година;
• през 1930-1931 година САЩ въвеждат ембаргото;
• подобен декрет е издаден и във Франция през 1930 година.
На 17 април 1933 година британското правителство също обявява ембарго. Засегнат е около 80 % от руския износ (5). Нека не забравяме, че по същото време в света бушува Голямата депресия. Рязко пада търсенето на много стоки и суровини. В условията на криза ръководството на Великобритания действа в пряк ущърб на икономиката си. В тези години СССР е основният клиент на английските машиностроители. През 1932 година 80 % от износа на машини от мъгливия Албион отива в Съветския съюз (6) . А пък ръководителите на Великобритания, странно защо, правели всичко възможно да осуетят поръчките.
А знаете ли какви официални причини за въвеждането на санкциите посочили англичаните? На 26 януари 1933 година Британия изпраща в нашето посолство меморандум. В него са изложени три причини за невъзможността да се търгува: първата – неизплатени царски дългове, втората – Англия изисква да се забранят валутните магазини за дипломати в СССР. И каква е третата причина? Удовлетворяването на претенциите на нашата стара позната – компанията „Лена Голдфийлдс”... (8)
Отначало Западът отказал да приема от СССР злато, а после и всичко останало... освен зърно! Сталинското ръководство било изправено пред избор: или да се откаже от възстановяване на промишлеността, тоест да капитулира пред Запада, или да продължи индустриализацията, водеща към страховита вътрешна криза. Ако болшевиките изземат зърното на селяните, вероятността от глад е огромна, което на свой ред може да доведе до вътрешен взрив и сваляне на властта. Каквото и да бе избрал Сталин, Западът във всички случаи печели. Йосиф Висарионович и обкръжението му решили да действат директно, силово. От лятото на 1929 година започва колективизацията на селското стопанство.
Държавата събира зърното и го изпраща на Запад, но не за да умори от глад част от населението на страната си, а защото няма друг вариант за заплащане на оборудването. Цялата си надежда Сталин възлага на новата реколта. Но тя се оказва лоша - годината била сушава. В СССР не можело да се купи храна нито срещу злато (златната блокада), нито срещу валута (поради ембаргото тя липсва). Правят се опити спешно да се внесе зърно от Персия, където са съгласни да им се плати в злато. Властите не успяват и катастрофата идва. Същата, която в Украйна сега наричат „Голодомор”...
През 1932-1933 година умират маса хора, и чак след това, и веднага след това (!) Западът отново е съгласен да приема нефт от болшевиките, дървесина и ценни метали.
През октомври 2008 година Европейският парламент обяви Голодомора в Украйна за престъпление срещу човечеството. Назован е виновникът – това е ръководството на сталинския СССР. Но в документите на Европарламента няма отговор на два въпроса:
• защо капиталистите се държали толкова странно и отказали да приемат от Сталин злато?
• защо искали от нас само зърно като средство за разплащане?
В документите на Европарламента няма нито истина, нито логика. Ако Сталин по някаква причина искал да умори от глад жителите на Украйна, защо не го е направил? Защо не довел геноцида до край? Ако през 1932-1933 година не умрели всички украинци, защо през 1934 година властите не продължили да изземват всички храни? Нямало от какво да се страхуват – хората били изтощени, въстания нямало, нямало изтичане на информация. Къде е логиката? Ами няма логика. Също както я няма и истината. А тя е, че през 1934 година износът на зърно от СССР изобщо спира. По разпореждане на ръководството на СССР...
Отлично подготвеният от Запада глад през 1932-1933 година не довежда до очаквания резултат – болшевиките удържали властта. Те продължили индустриализацията. Икономическите мерки не подействали – Сталин възстановява страната, без оглед на цената за това. Оставали единствено военните мерки. Невероятна работа - именно през 1933 година в Германия идва на власт Адолф Хитлер, който открито пише за своите завоевателни цели в безкрайните руски полета...
Събитията в историята наистина са преплетени по неповторим начин. Невероятно сложно е да се ориентираш, но ако разбираш логиката, движещите сили, няма как да не се оправиш. И стигаш до изводи, от които дъхът секва.
Каква е била основната задача на владелците на Федералния резерв в промеждутъка между двете световни войни?
Да отвържат долара, а после и всички останали валути, от златния стандарт, за да печатат пари до безкрай.
Дали появата на твърда валута в злато в този момент е объркала картите на банкерите?
Безусловно. В свят, където всички се „отричат” от златото, не бива да има такива, които се „привързват” към него. Иначе се нарушава „естественият” процес. Пък и хартиената валута е доста по-непривлекателна от „златната”. Златната валута е директен конкурент. Тя е предизвикателство!
Появата на съветския червонец в този момент пречи ли на владелците на Федералния резерв?
Разбира се. Когато се появява нова привлекателна идеология, и освен това нова привлекателна златна валута – това е явна пречка. На 27 ноември 1922 година се появява съветският златен червонец. Дотогава паричните знаци се наричали совзнаци (9) и също като днешните долари, нямали никакво обезпечение. И паралелно с това започнала да се разхожда валута, на чиито банкноти имало текст: „Банкнотата (10) подлежи на размяна срещу злато. Началото на размяната се установява със специален акт на правителството. Банкнотите се обезпечават в пълен размер със злато, скъпоценни метали, стабилна чуждестранна валута и други активи на Госбанк (11).
„Новата парична единица разчитала на златното покритие. Червонецът бил приравнен към 10 дореволюционни рубли и формално съдържал в себе си 7,74234 г чисто злато...” (12)
Хартиеният червонец е равен на червонеца, направен от злато.
Дали е опасно за банкерите от Ню Йорк? Може би, но не чак в такъв мащаб?
Бедата дошла внезапно, в Русия червонецът бързо наложил „революционен ред” на финансовия пазар. „Още с появата на червонеца започва и ръстът на борсовите му котировки. Постепенно червонецът изтласкал не само совзнака, но и златните дореволюционни рубли, и чуждестранната валута, които започвали да стават популярни на пазара в ролята им на еквивалент. В резултат основните „сметки в злато” преминали към реално „изчисление на база червонец”, а совзнакът е отменен.” (13)
Дали световните банкери ще приемат радостно разплащанията с новата твърда съветска валута в подобна ситуация?
Разбира се, че не. Ако участват в стабилизирането на златния съветски червонец като платежно средство, значи изцяло да зачеркнат плановете си. Точно обратното, трябвало да сложат колкото може повече препятствия пред новата златна валута.
Ето ви и истинските причини, поради които Западът отказва да приеме ленинските златни червонци през 1925 година.
Ето ви и по-дълбоките причини за „златната блокада”.
Цитат от официалния сайт на Сбербанк: (14)
„Само че през 1925 година западноевропейските държави организирали т. нар. златна блокада на СССР, която изключва като платежно средство златния червонец, емисия от 1923 г. В тази сиутация златото, предвидено за сечене на „Сеяча” през 1924-1926 година било пуснато за сечене на николаевски червонци с оригинални щампи, запазени в Санктпетербургския (Петроградския) монетен двор. През 1925-1926 година от тях са пуснати 2 млн. броя, понеже споменатата блокада не се отнасяла за златните монети на Руската империя”. (15)
Защо на Запад приемат николаевските златни рубли, щом забраняват съветските червонци?
Ами монетите с царски лик са пари на несъществуваща държава – Руската империя. Значи, не са опасни. Тях вече не ги произвеждат. Пък и дори някой тайничко да ги „размножи”, пак не е страшно. Че какво им е опасното на златните римски систерции? Какво опасно има в гърдите на златните наполеони? Важното е не количеството, а принципът. Николаевската златна рубла – това е миналото, ленинският червонец – нежеланото бъдеще...
Странна златна блокада обаче – едни златни монети може да се приемат, а други – не бива. Само за тези, които не разбират добре историята на формирането на световната финансова система, е странно. Всичко в света е много по-сложно, отколкото ние си мислим. Многопластово е. Изваждането на златото от оборот в една страна, подготвя почвата за изваждането му във всички страни. Така се създават условия жълтият метал да бъде заменен от зелени хартийки.
Какво се случило със златния червонец? Успяха ли да го унищожат владелците на Федералния резерв?
Златният червонец паднал жертва, но не на интриги, а... на търг. „СССР се връща към пускането на тази монета през 1975 година, когато са изсечени 250 хил. златни червонци” – съобщава гореспоменатият сайт на Сбербанк. (16) Върнали се през 1975 година, при Брежнев, но „Сеячът” бил спрян още при Ленин! Какво попречило? „Златната блокада”? Но червонецът го спрели от обращение във вид на златна монета... преди обявяването на „златната блокада” (1). Червонецът бил ликвидиран от самите болшевики, които прекратили пускането на толкова перспективната валута през 1923 година, т.е. две години преди обявяването на блокадата. Ето още един цитат от споменатия сайт на Сбербанк: „Монетите са пуснати през 1923 г. (днес спадат към категорията редки монети)”. (17)
Така значи – редки монети. На нас ни разказват за свиването на НЕП-а, за авторитарното ръководство и административно-командната система, които унищожили крехкия ръст на златния съветски червонец. Но през 1924 година всичко това не го е имало. Затова пък на 8 март 1924 година е направена парична реформа – обмяна на совзнаците с нови рубли. (18) Властите в съветска Русия въвеждат нова валута, която веднага заменя слабичкия совзнак и малко по-бавно изважда от оборот силния и перспективен червонец. Властите в СССР сами ликвидирали своята най-стабилна валута! Още през 1925 година 1 червонец бил приравнен към 10 рубли и така се лишил от златното си съдържание. Помните ли как наричаха парите в СССР? Рубли. И само купюрът от 10 рубли се нарича червонец. Това е паметта. Така езикът запазва ехото от икономическите сътресения...
Но защо ръководството на СССР заклало своята златна кокошчица? Първо, начело на СССР все още са „другарите”, които дадоха концесията на „Лена Голдфийлдс” и подобните на нея.
Нима тези „пламенни революционери” можели да вървят против волята и интересите на онези, които ги финансирали дълги години? Не, не биха могли. Обаче циничните революционери предали своя червонец на владелците на Федералния резерв не просто така. Вижте сами.
1922 година – начало на емисията на червонеца
1923 година – масово пускане на червонеца – златни монети, успехи, ръст на котировките
1924 година – прекратява се пускането на златни червонци
1924 година - парична реформа, въвеждане на силна (но не златна!) рубла
1925 година – „златна блокада”, първи опит за задушаване икономиката на нова Русия, санитарна мярка срещу златния червонец.
А ето и още дати. Може да ги сравните. В замяна на отказа от опасната за световните банкери игра със златна валута била призната пролетарската държава.
1 февруари 1924 година – на този ден Великобритания официално признава СССР. След британците, които играят заедно със САЩ първа цигулка в политиката, техните сателити също признали СССР.
7 февруари 1924 година - Италия, премиер е Бенито Мусолини; 13 февруари – Норвегия; 25 февруари – Австрия; 8 март – Гърция; 15 март – Швеция; 18 юни – Дания; 6 юли – Албания; 19 юли – Китай; 1 август – Мексико; 28 октомври – Франция; Последна в „редицата на признаване” била Япония – 20 януари 1925 година.
Ами САЩ? Щатите го направили едва през 1933 година. Когато надеждите, че Голодоморът ще свали болшевишкия режим окончателно се изпарили...
САЩ не признали СССР официално, но активно започнали да търгуват с болшевиките. И именно по същото това време, когато спряла пресата, под която изскачали новите златни съветски червонци. През май 1924 година, в самия център на Ню Йорк, на Пето авеню, се появил офисът на компанията „Амторг”. Тя е основана като частно акционерно дружество между САЩ и СССР. Така и ще прочетете в справочника: „търговска организация, която се занимава като комисионер-посредник с износа на съветски стоки в САЩ и износ на стоки от САЩ в СССР” (7). Но това станало известно на широката публика едва през 1933 година, след като били установени дипломатически отношения между САЩ и СССР. До този момент компанията „Амторг” била предприятие от структурата на американския Държавен департамент. А пък това, че в структурата работели предимно съветски специалисти, не се полага на някой страничен да го знае. (19)
За първата година са сключени договори за 50 млн. долара. Какво купувало съветското правителство от САЩ? Не само памук и селскостопански машини. От Америка към съветска Русия се изнасяли нова техника и разбира се, ново за времето си въоръжение. Ситуацията е доста пикантна: страна, която няма дипломатически отношения със САЩ, която е в сложно идеологическо противостояние с тях, спокойно си изнася всички американски секретни постижения! Пушки, танкове, самолети и дори военни кораби били изнасяни от САЩ като тръби, трактори „Форд” и стари ръждясали шлепове. И никой нищо не забелязвал. Защо ли? Спомнете си стария червонец, споминал се без време, и тази странна ситуация изведнъж се прояснява...
Ето как нашата история се преплита неочаквано с историята и развитието на „печатната машинка” на Федералния резерв.
Който дава вечеря на революционера, той и танцува с него. (20)
И не само с революционера.
Кой друг още? За това - в следващата глава.
Бележки:
1. Под благовиден предлог било забранено да се приема като платежно средство злато на слитъци и нови съветски червонци, на които бил изобразен селянин, който сее жито. Историците, които знаят лошо историята, обичат да разказват колко бързо златният червонец станал първокласна валута и бил признат по света. Истината е съвършено различна – именно „Сеячът”, пуснат от болшевиките, бил забранен като разплащателно средство от Запада // http://www.seb.sbrf.ru/natural/metals_monets/gold10.php
2. Гохран – държавно учреждение за формиране на Държавен фонд за скъпоценните метали и скъпоценните камъни – от рус. Государственное учреждение по формированию Государственного фонда драгоценных металлов и драгоценных камней Российской Федерации, хранению, отпуску и использованию драгоценных металлов и драгоценных камней (Гохран России), б. пр.
3. Григорий Зиновиев /всъщност Хирш Апфелбаум/ (б. пр., 1883-1936, член на Централния комитет на болшевишката партия и председател на Комунистическия интернационал, Коминтерна, 1919)
4. Абрамович И. Л. Воспоминания и взгляды. М.: КРУК-Престиж, 2004. Т. 1. С. 99
5. Russian Goods /Import Prohibition/. Aсt 1933”, London, 1933
6. Майский И. М. Воспоминания съветского дипломата. Ташкент: Узбекистан, 1980. С. 244
7. Естествено, англичаните се борели не за всеобщо равенство, а за своите собствени удобства. Дотогава дипломатите в СССР купували продукти в специални магазини „Инснаб”. Срещу рубли и по твърди цени. Става дума за това, че на черния пазар британците обменяли фунтове или долари по курса на „черния пазар” в Латвия, Естония или в самата Москва, и можели да купуват евтино деликатеси, а после да ги препродават на тройна цена. Печалбите били огромни. Някои дипломати купували в „Инснаб” „за лични нужди” по един тон захар или масло на месец! Срещу полученото купували антики, които се изнасяли зад граница с дипломатическата поща. Системата, по която трябвало да купуват продукти срещу валута в магазините „Торгсин”, не се понравила на англичаните. Именно нея искали да отменят с меморандума
8. Майский И. М. Воспоминания съветского дипломата. С. 230-231
9. Съветски знаци, б. пр.
10. Банковый билет, от англ. bank-note, от фр. billet de banque, всеки един хартиен паричен знак, пуснат от централната банка на държавата, използват се в качеството им на пари, б. пр.
11. Държавната банка на СССР, б. пр. // Банкнотите се приемат по техния номинал при държавни вземания и плащания в злато според закона”. http://www.bonistikaweb.ru/KNIGI/chervonec.htm#novie
12. http://www.veb.ru/ru/about/history/
13. http://www.veb.ru/ru/about/history/
14. Държавната банка в Русия, която разполага с най-много собствен капитал и има широка мрежа, б. пр.
15. http://www.seb.sbrf.ru/natural/metalls_ ... gold10.php
16. http://www.seb.sbrf.ru/natural/metals_m ... gold10.php
17. Пак там
18. Декретът, регламентиращ курса на обмяната, установява следното съотношение: 1 рубла от 1924 г. се приравнява към 50 хил. рубли от совзнака от 1923 г. или към 50 млрд. рубли преди деноминацията от 1923 г.
19. Историята на „канторката” е доста неясна. Първият представител на „Амторг” в САЩ бил Исай Яковлевич Хургин. Компанията навестявал и заместникът на Троцки по време на Гражданската война, негов доверен човек, Ефраим Маркович Склянский. На 27 август 1925 г. Хургин и Склянский тръгнали да се повозят с лодка по езерото Лонг, изискан курорт в Ню Джърси. Потънали при доста загадъчни обстоятелства
20. .ерифраза на руската поговорка „Кто девушку ужинает, тот её и танцует”, б. пр.
Фактът, че преди две години на парада на Червения площад маршируваха и войски на НАТО, а канцлерът на Германия - госпожа Меркел беше на трибуната, е достатъчно доказателство за това.